–

за норвежкото правителство, от E. Sawkins Eikeland, K. H. Aarvik и C. Anker, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B. Eggers и J. Hottiaux, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 1, буква п) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214), изменен с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. (ОВ L 60, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 561/2006“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателното производство, образувано срещу NK, търговец на едро на добитък, установен в Долна Саксония (Германия), поради това че е разрешил на един от своите шофьори да превози добитък от земеделско стопанство пряко до кланица без карта на водача.

3

Член 1 от Регламент № 561/2006 гласи:

„Настоящият регламент определя правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност. […]“.

4

Член 2, параграф 1, буква а) от този регламент гласи:

„Настоящият регламент се прилага към автомобилен превоз:

5

Съгласно член 13, параграф 1 от посочения регламент:

„При условие че не се засягат целите, изложени в член 1, всяка държава членка може да предостави изключения от членове 5—9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия […], приложими за превоз със следните видове превозни средства:

[…]

6

Регламент № 165/2014 установява по-специално задължения и изисквания във връзка с производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографи, използвани в автомобилния транспорт.

7

Съображение 3 от този регламент гласи:

„За някои превозни средства се прилага изключение от разпоредбите на Регламент […] № 561/2006 […]. С оглед да се осигури съгласуваност, следва да е възможно такива превозни средства да бъдат изключени и от обхвата на действие на настоящия регламент“.

8

Член 2, параграф 2 от Регламент № 165/2014 предвижда:

„В допълнение към определенията, посочени в параграф 1, за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

9

Член 3, параграф 2 от този регламент гласи:

„Държавите членки могат да освободят от прилагането на настоящия регламент превозните средства, посочени в член 13, параграфи 1 и 3 от Регламент […] № 561/2006“.

10

Член 8 от Fahrpersonalgesetz (Закона за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози) предвижда следното:

(1).   Нарушение извършва този, който умишлено или по непредпазливост наруши

(2).   Извършеното нарушение се наказва в случаите по параграф 1, точки 1 и 3 с глоба до 30000 EUR […]“.

11

Член 18, параграф 1, точка 16 от Fahrpersonalverordnung (Правилника за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози) предвижда:

„(1)   На основание член 13, параграф 1 от Регламент […] № 561/2006 и член 3, параграф 2 от Регламент […] № 165/2014 […] членове 5—9 от Регламент […] № 561/2006 и Регламент […] № 165/2014 не се прилагат за следните категории превозни средства:

[…]

12

Член 23, параграф 1, точка 2 от Правилника за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози, уточнява:

„(1)   Нарушение по смисъла на член 8, параграф 1, точка 1, буква b) от Закона за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози, извършва всеки, който като търговец умишлено или по небрежност наруши Регламент […] № 165/2014 […], като

[…]

13

NK е търговец на едро на добитък, установен в Долна Саксония, който купува животни от земеделските стопани, след което ги превозва до кланици, на които ги продава.

14

През ноември 2016 г. NK купува свине за угояване от земеделски стопанин от окръг Клопенбург в провинция Долна Саксония и ги транспортира в едно от своите превозни средства за добитък от земеделското стопанско до кланицата. При пътна проверка е установено, че шофьорът на превозното средство не е пъхнал в съответното устройство своята карта на водач. В съответствие със Закона и Правилника за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози, NK е наказан с глоба в размер на 750 EUR, тъй като е разрешил и разпоредил пътуване без карта на водач, която глоба е потвърдена с решение на Amtsgericht Oldenburg (Районен съд Олденбург, Германия).

15

NK подава жалба срещу това решение до Oberlandesgericht Oldenburg (Върховен областен съд, Олденбург, Германия), като твърди, че се прилага изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006, към което препраща член 3, параграф 2 от Регламент № 165/2014 и което е транспонирано в германското законодателство с член 18, параграф 1, точка 16 от Правилника за екипажите на превозни средства, извършващи автомобилни превози.

16

Тъй като счита, че тълкуването на понятието „пазар“ по смисъла на Регламент № 561/2006 не е очевидно, Oberlandesgericht Oldenburg (Върховен областен съд, Олденбург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли търговец на едро на добитък, който придобива живи животни от земеделски стопанин и ги транспортира до кланица на разстояние, което не надвишава 100 км, на която продава животните, да се позове на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 […] — „превозни средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус от 100 километра“ — тъй като придобиването от земеделски стопанин представлява „пазар“ по смисъла на тази разпоредба, или самото предприятие за търговия с добитък следва да се разглежда като „пазар“?

Ако не става въпрос за „пазар“ по смисъла на тази разпоредба:

Може ли търговецът на едро на добитък, който придобива живи животни от земеделски стопанин и ги транспортира до кланица на разстояние, което не надвишава 100 км, на която продава животните, да се позове на това изключение при прилагане на гореспоменатата разпоредба по аналогия?“.

17

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали терминът „пазар“ в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че с него се обозначава или сделката между търговец на едро на добитък и земеделски стопанин, или самият търговец на едро на добитък, или е възможно предвиденото в тази разпоредба изключение да обхване превозните средства, които превозват живи животни от фермите до местните кланици.

18

В самото начало следва да се припомни, че по-специално съгласно член 1 от Регламент № 561/2006 този регламент има за цел хармонизиране на условията на конкуренция в автомобилния сектор и подобряване на условията на труд, както и на пътната безопасност, и тези цели намират израз именно в задължението по принцип превозните средства, извършващи автомобилен превоз, да бъдат оборудвани с одобрен тахограф, позволяващ да се контролира спазването на изискванията относно времето за управление и почивка на водачите (решение от 13 март 2014 г., A. Karuse, C‑222/12, EU:C:2014:142, т. 29 и цитираната съдебна практика).

19

В съответствие по-специално с член 3, параграф 2 от Регламент № 165/2014 държавите членки обаче могат да освободят от задължението за монтиране и/или използване на тахограф превозните средства, изброени в частност в член 13, параграф 1 от Регламент № 561/2006, сред които споменатите в буква п) от тази разпоредба, а именно „превозни[те] средства, използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус от 100 километра“.

20

Тъй като Федерална република Германия е използвала предоставената с член 3, параграф 2 от Регламент № 165/2014 възможност, следва да се определи обхватът на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006.

21

В това отношение следва да се подчертае, че като изключение от членове 5‑9 от Регламент № 561/2006 условията за прилагане на член 13, параграф 1, буква п) от този регламент трябва да се тълкуват стриктно (вж. по аналогия, що се отнася до член 13, параграф 1, буква г) от посочения регламент, решение от 28 юли 2011 г., Seeger, C‑554/09, EU:C:2011:523, т. 33). Освен това обхватът на това изключение трябва да бъде определен с оглед на целите на разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., A. Karuse, C‑222/12, EU:C:2014:142, т. 28 и цитираната съдебна практика).

22

По отношение на текста на член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 следва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася не до родовия термин „пазари“, а до по-специфичния израз „местни пазари“. Този израз обаче не оставя място за никакво съмнение, че пределите на предвиденото в тази разпоредба изключение са определени в зависимост от мястото на отпътуване и местоназначението на живи животни, като фермите не се покриват по никакъв начин с „местните пазари“ на животни. По същия начин прилагателното „местни“ задължително означава, че с думата „пазари“, за която става въпрос, се обозначава не материалната реализация на сделки с предмет превоза на живи животни, без оглед на мястото на извършване на тези сделки, а точно определени места, едновременно различни, от една страна, от фермите или земеделските стопанства и от друга страна, от местните кланици, всички разположени в географския периметър, посочен в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006.

23

Ето защо, обратно на твърденията на норвежкото правителство в писменото му становище, от текста на член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 следва, че „местен пазар“ не може да се смесва с местонахождението на ферма или на земеделско стопанство, което изключва възможността живи животни да се превозват директно от търговец на едро на добитък от тази ферма или това земеделско стопанство до местната кланица.

24

Тълкуване на предвиденото в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 изключение в обратен смисъл би засегнало също и целите на тази разпоредба, както и тези на посочения регламент.

25

В това отношение следва да се припомни, както Съдът вече е постановил по отношение на изключението от задължението за използване на тахограф, предвидено в член 14а, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 543/69 на Съвета от 25 март 1969 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (ОВ L 77, 1969 г., стр. 49), изменен с Регламент (ЕИО) № 2827/77 на Съвета от 12 декември 1977 г. (ОВ L 334, 1977 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 543/69“), чийто текст по същество е аналогичен на текста на изключението по член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006, че това изключение има за цел да подпомогне дейности с търговски характер, които имат превес над самия превоз, и може да засегне само превози на къси разстояния, които се извършват в интерес на отделните земеделски стопанства и съответстват на нормалните потребности от снабдяване на подобни стопанства или от пласиране на тяхната продукция (решение от 28 март 1985 г., Hackett и др., 91/84 и 92/84, EU:C:1985:153, т. 16 и 19).

26

Именно с оглед на тази цел Съдът е изключил възможността от посоченото в член 14а, параграф 2, буква в) от Регламент № 543/69 изключение да бъдат обхванати превозите, които, що се отнася до изминатите разстояния, мощността на използваните превозни средства и интензивността на тяхната експлоатация, притежават точно характеристиките, обосновали всеобщото използване на тахографа, а именно опасността от свръхексплоатация на превозните средства и на техните водачи с всички нежелани последици за социалната закрила на работниците в областта на транспорта, пътната безопасност и запазването на здравословни условия на конкуренция в съответния сектор (решение от 28 март 1985 г., Hackett и др., 91/84 и 92/84, EU:C:1985:153, т. 21).

27

Наистина, обратно на изключението, предвидено в член 14а, параграф 2, буква в) от Регламент № 543/69, изключението по член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006 съдържа допълнително условие относно географския радиус, в който то се прилага.

28

При все това широко тълкуване на посоченото изключение, което да позволи освобождаване на превозните средства, които извършват превоза на живи животни пряко от фермата до местните кланици, от задължението за използване на тахограф, би породило опасността икономически оператори, като търговците на едро на добитък, да бъдат поощрени прекомерно да използват мощни превозни средства, които биха превозвали ежедневно в продължение на часове и без прекъсване живи животни от различни ферми до местните кланици, без да се зачитат по-специално целите за социална закрила на водачите и за пътна сигурност, преследвани с Регламент № 561/2006. Както впрочем посочва Комисията в писменото си становище, подобна опасност може да се прояви с много по-голяма вероятност, когато съответният район се характеризира, както в главното производство, с голяма гъстота на животновъдни стопанства и на центрове за трансформация на животински продукти.

29

Това тълкуване не може да бъде оборено с доводите на норвежкото правителство, свързани, от една страна, с постоянното намаляване на броя на местните животински пазари в държавите членки, което изисквало по-гъвкав прочит на изключението по член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006, и от друга страна, със зачитане на здравето на животните и на хуманното отношение към тях, което би било гарантирано в още по-голяма степен, ако последните може да бъдат превозвани пряко от фермите до местните кланици.

30

Що се отнася до първия довод, дори и да се окаже, че броят на местните животински пазари е дори чувствително намалял в държавите членки, достатъчно е да се изтъкне, както това прави Комисията, че въпреки това законодателят на Съюза изрично е отхвърлил предложение на последната за смекчаване на обхвата на изключението, съдържащо се в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006. Освен това впоследствие, приемайки Регламент № 165/2014, законодателят на Съюза само е увеличил географския радиус от 50 км на 100 км, без обаче да заличи израза „местни пазари“.

31

Що се отнася до втория довод, макар изискването за зачитане на здравето на животните и на хуманното отношение към тях да не фигурира сред целите на Регламент № 561/2006, при всички положения, обратно на посоченото от норвежкото правителство, изобщо не е изключена възможността подобно изискване да бъде съгласувано с тези цели. Всъщност свръхексплоатацията на превозни средства, които ежедневно и без прекъсване превозват живи животни пряко между няколко земеделски стопанства и една или няколко местни кланици, не само може да засегне условията на труд на водачите и да постави в опасност пътната сигурност, което обосновава използването на тахограф при подобни превозни средства, но може да има и отрицателни последици за здравето на животните и за хуманното отношение към тях.

32

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че изразът „местни пазари“ в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент № 561/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че с него не може да се обозначава нито сделката между търговец на едро на добитък и земеделски стопанин, нито самият търговец на едро на добитък, така че предвиденото в тази разпоредба изключение не може да обхване превозните средства, които превозват живи животни пряко от фермите до местните кланици.

33

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Изразът „местни пазари“ в член 13, параграф 1, буква п) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че с него не може да се обозначава нито сделката между търговец на едро на добитък и земеделски стопанин, нито самият търговец на едро на добитък, така че предвиденото в тази разпоредба изключение не може да обхване превозните средства, които превозват живи животни пряко от фермите до местните кланици.