1

С жалбата си Deichmann SE иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 17 януари 2018 г., Deichmann/EUIPO — Munich (изображение на кръст върху страна на спортна обувка) (T‑68/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:7), с което той отхвърля жалбата му за отмяна на решение на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 4 декември 2015 г. (преписка R 2345/2014‑4) относно производство по отмяна между Deichmann и Munich SL (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21 и поправки в OB L 71, 2016 г., стр. 322, OB L 110, 2016 г., стр. 4 и OB L 267, 2016 г., стр. 1), влязъл в сила на 23 март 2016 г. Измененият Регламент 207/2009 е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г. с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). Като се вземе предвид обаче датата на разглежданата молба за отмяна, а именно 26 януари 2011 г., която е определяща за установяване на приложимото право, настоящото дело следва да се реши с оглед на разпоредбите на Регламент № 207/2009.

3

Член 15 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Използване на марката на [Европейския съюз]“, в параграф 1, буква а) гласи следното:

„Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на [Европейския съюз] не е била реално използвана от притежателя в [Съюза] за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на [Европейския съюз] подлежи на санкциите, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването.

Използване по смисъла на първа алинея представлява също така:

4

Член 51 от този регламент е озаглавен „Основания за отмяна“ и в параграф 1, буква а) предвижда:

„Правата на притежателя на марката на [Европейския съюз] се прекратяват въз основа на искане, представено в Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка:

5

Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1431 на Комисията от 18 май 2017 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 207/2009 (ОВ L 205, 2017 г., стр. 39), който съгласно член 38 е приложим едва от 1 октомври 2017 г., тоест след датата на приемане на спорното решение, в член 3, озаглавен „Изображение на марката“, гласи:

„1.   Марката се изобразява в подходяща форма, като се използва общодостъпна технология, при условие че може да бъде възпроизведена в регистъра по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, понятен, устойчив и обективен начин, така че да се даде възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясно и точно обекта на защитата, която се предоставя на притежателя на марката.

2.   Изображението на марката определя обекта на регистрацията.Когато изображението се придружава от описание в съответствие с параграф 3, буква г), буква д), буква е), подточка ii), буква з) или параграф 4, това описание следва да съответства на изображението и да не разширява неговия обхват.

3.   Когато заявката се отнася до някой от видовете марки, изброени в букви а)—й), тя съдържа посочване в този смисъл.Без да се засягат разпоредбите на параграф 1 или 2, видът на марката и нейното изображение си съответстват, както следва:

4.   Когато марката не е обхваната от нито един от видовете, изброени в параграф 3, нейното изображение следва да отговаря на стандартите, посочени в параграф 1, и може да се придружава от описание.

5.   Когато изображението се предоставя по електронен път, изпълнителният директор на Службата определя форматите и размера на електронния файл, както и евентуалните други относими технически спецификации.

6.   Когато изображението не се предоставя по електронен път, марката се възпроизвежда на един-единствен отделен лист хартия, приложен към листа, на който фигурира текстът на заявката.Листът, върху който се възпроизвежда марката, съдържа всички необходими изгледи или изображения и не трябва да е по-голям от формат DIN А4 (с височина 29,7 cm и широчина 21 cm). От всички страни трябва да има поле, отстоящо на минимум 2,5 cm от края на листа.

7.   Когато не е очевидна, правилната позиция на марката се обозначава, като се добавят думите „горен край“ при всяко възпроизвеждане.

8.   Възпроизвеждането на марката трябва да е с такова качество, че да може да бъде:

9.   Предоставянето на мостра или образец не представлява подходящо изображение на марката“.

6

Обстоятелствата, предхождащи спора, както се установяват от точки 1—14 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

7

На 6 ноември 2002 г. встъпилата страна, Munich, подава в EUIPO заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в съответствие с Регламент № 207/2009.

8

Фигуративната марка, чиято регистрация се иска (по-нататък наричана „спорната марка“), е представена, както следва:

9

Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Спортни обувки“.

10

Спорната марка е регистрирана на 24 март 2004 г. под номер 2923852.

11

В производството по иска за нарушение на правата върху марка, предявен от Munich до Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) срещу Deichmann, на 29 юни 2010 г. Deichmann предявява насрещен иск на основание член 51, параграф 1, буква а), член 52, параграф 1, буква а) и член 100, параграф 1 от Регламент № 207/2009. На 26 октомври 2010 г., Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по иска за нарушение на основание член 100, параграф 7 от Регламент № 207/2009 и приканва Deichmann в срок от три месеца да подаде до EUIPO искане за отмяна или за обявяване на недействителност.

12

На 26 януари 2011 г. жалбоподателят подава в EUIPO искане за отмяна на разглежданата марка на основание член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 с довода, че тя не е била реално използвана в Европейския съюз — по-специално през петгодишния период, който предхожда датата на насрещния иск — за стоките, за които е била регистрирана.

13

С решение от 7 август 2014 г. отделът по отмяна на EUIPO уважава искането за отмяна, отменя спорната марка, считано от 26 януари 2011 г., и осъжда Munich да заплати разноските.

14

На 10 септември 2014 г. Munich подава жалба срещу решението на отдела по отмяна.

15

Със спорното решение четвърти апелативен състав на EUIPO отменя решението на отдела по отмяна и отхвърля искането за отмяна. По същество той отбелязва, че доказателствата за използването показват използването на спорната марка за „спортни обувки“, спадащи към клас 25 по смисъла на Ницската спогодба, през релевантния период, който той определя като петте години, предхождащи датата на предявяване на насрещния иск.

16

На 15 февруари 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба срещу спорното решение.

17

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си. Първото основание е нарушение на член 51, параграф 1 от Регламент № 207/2009 от страна на апелативния състав, поради това че, като приел за ирелевантен въпроса дали спорната марка е фигуративна или позиционна, той преценил неправилно нейния предмет. Второто основание е относно нарушение на член 51, параграф 1 и член 15, параграф 1 от този регламент, тъй като, за да определи дали спорната марка е използвана под формата, с която е регистрирана, или под форма, която не се отразява на отличителния ѝ характер, апелативният състав се задоволил със сравнение само на част от нея, а именно две кръстосани линии, с линиите, поставени върху спортните обувки, за които се твърди, че се предлагат на пазара от встъпилата страна. С третото основание жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е нарушил член 51, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като се основал на модели обувки, за които не е доказано, че встъпилата страна търгува с тях.

18

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези три основания и поради това и жалбата в нейната цялост.

19

Относно първото основание в точки 33 и 34 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „позиционните марки“ се доближават до категориите на фигуративните и триизмерните марки, тъй като целта им е върху повърхността на стока да се поставят фигуративни или триизмерни елементи. Той смята, че от съдебната практика следва, че квалификацията на „позиционна марка“ като фигуративна или триизмерна марка или като специална категория марки не е релевантна за преценката на отличителния характер на дадена марка. Освен това в съдебната практика се признава възможността фигуративните марки в действителност да са „позиционни“.

20

Според Общия съд само от обстоятелството, че при регистрацията на спорната марка в полето „фигуративна марка“ има отбелязване с отметка, не може да се заключи, че не е възможно тази марка едновременно да се разглежда като „позиционна“. В това отношение в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че е необходимо по-специално да се вземе предвид, че графичното изображение на марката посочва ясно с непрекъснати линии елемента, за който се иска защита, и с пунктир — очертанията на разглежданите стоки, върху които се поставя този елемент. Общият съд уточнява, че спорната марка се счита за марка от вида „позиционна марка“, като в същото време тя остава и фигуративна марка.

21

В точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че непосредствено от графичното изображение на спорната марка може да се направи извод, че търсената защита се отнася само до кръст, съставен от две пресичащи се черни линии, представени с непрекъснати линии. Той приема обаче, че трябва да се разбира, че линиите в „пунктир“, оформящи очертанията на спортната обувка и нейните връзки, позволяват да се уточни разположението на посочения кръст, тъй като обичайно в сходни ситуации пунктирът се използва с това значение.

22

Въз основа на това в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че апелативният състав с основание е могъл да приеме, че „доколкото именно графичното изображение определя марката, въпросът дали марката е позиционна или фигуративна, не е от значение“.

23

Относно второто и третото основание Общият съд отбелязва, че апелативният състав с основание приема, че представените на отдела по отмяна доказателства са достатъчни за доказване на реалното използване на спорната марка.

24

Жалбоподателят иска от Съда:

25

Munich и EUIPO съответно искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

26

Жалбоподателят излага само едно основание в подкрепа на жалбата си — нарушение на член 51, параграф 1, буква а) и на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009. В подкрепа на това основание жалбоподателят счита, първо, че като приема за неотносим въпроса дали спорната марка е позиционна или фигуративна, Общият съд не взема предвид значението и правните последици от определянето на вида на съответната марка. Второ, Общият съд не определил правилно предмета на спорната марка, а при преценката на реалното ѝ използване счел и третирал тази марка като позиционна. Трето, Общият съд неправилно приел, че като доказва продажбата на обувки, украсени с две кръстосани ленти отстрани, Munich е успял да докаже реалното използване на марката си.

27

С единственото си основание жалбоподателят първо посочва, че в точка 44 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че „доколкото именно графичното изображение определя марката, въпросът дали марката е позиционна или фигуративна, не е от значение“.

28

Във връзка с това той подчертава, че за да се определи дали спорната марка е била реално използвана, е важно да се установи дали тя е регистрирана като позиционна или като фигуративна марка.

29

Наистина законните условия, предметът и обхватът на защитата, присъщи на различните видове марки, и тяхното използване били различни. Ако трябва спорната марка да се разглежда като фигуративна марка, предметът ѝ е графичното изображение, както е било регистрирано, а именно стилизираната картина на обувка с връзки с невидима подметка и две кръстосани линии отстрани. Ако обаче спорната марка трябва да се разглежда като позиционна марка, нейният предмет са две кръстосани линии, които трябва да се поставят на конкретно място върху изделието.

30

Жалбоподателят оспорва и точка 34 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд отбелязва, че в съдебната практика се признава възможността фигуративните марки всъщност да са „позиционни“. Той изтъква, че това тълкуване противоречи на член 3, параграф 3, буква г) от Регламент за изпълнение 2017/1431, според който позиционните марки са особена категория марки, различна от категорията на фигуративните марки. Той твърди също, че цитираната от Общия съд съдебна практика, а именно решение на Съда от 18 април 2013 г., Colloseum Holding (C‑12/12, EU:C:2013:253), и решение на Общия съд от 28 септември 2010 г.Rosenruist/СХВП (изображение на две криви линии върху джоб) (T‑388/09, непубликувано, EU:T:2010:410), не е приложима в случая, тъй като регистрацията на спорната марка по настоящото дело, посочена като фигуративна марка, не съдържа нито описание на същата, което да позволи да се счита за позиционна марка, нито декларация за отказ.

31

След това жалбоподателят отбелязва, че Общият съд си противоречи, като твърди, от една страна, че няма значение дали става въпрос за позиционна или за фигуративна марка, а от друга страна, в точки 26, 28, 35, 40, 49 и 65 и сл. от обжалваното съдебно решение третира спорната марка като позиционна марка.

32

Той смята, че при всяко положение не е правилно спорната марка да се третира като позиционна марка, след като тя е посочена във формуляра за заявката и регистрирана като фигуративна марка. Така според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при определянето на предмета на спорната марка, в резултат на което при преценката на реалното използване на тази марка той я счита и третира като позиционна марка.

33

Първо, и обратно на преценката на Общия съд, че точните очертания на спортната обувка не са предмет на претенцията въз основа на марката, след като се появяват само в пунктир, самото очертаване на пунктирана или на прекъсната линия при липсата на други критерии, които да подсказват, че става въпрос за позиционна марка, не показва, че за елементите, представени в тази форма, е направен отказ. При липсата на декларация за отказ или на описание следвало да се предполага, че тези линии са част от спорната марка.

34

Второ, нямало законна разпоредба, която да предвижда, че само използването на пунктирани линии за изобразяване на марка предполага тя да се квалифицира като позиционна марка.

35

Трето, в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд греши, като приема, че спорната марка трябва да се счита за позиционна марка, тъй като Munich претендирало по-ранни права въз основа на испанска марка, регистрирана през 1992 г., чието графично изображение било идентично на спорната марка и съдържало описание, което уточнява, че марката се състои в изображението на кръст, разположен отстрани на спортна обувка.

36

Накрая жалбоподателят изтъква, че като се е ограничил до изследване дали кръстосаните линии са били поставени по определен начин върху продаваните от Munich обувки, без да сравни използваните от него знаци и марката, така както е била регистрирана, Общият съд е нарушил член 51, параграф 1, буква a) и член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Така Общият съд неправилно е приел, че като е доказало продажбата на обувки с положени две пресичащи се линии отстрани, Munich е доказало реално използване на спорната марка.

37

EUIPO смята, че това основание трябва да се отхвърли по същество.

38

Munich, което като главно искане повдига възражение за недопустимост на основанието, счита, че при всяко положение то трябва да се отхвърли по същество.

39

В началото, когато става въпрос за възражението за недопустимост, повдигнато от Munich и изведено от преценката на Общия съд, за която се твърди, че е фактическа, на елементите, формиращи спорната марка, а именно, че тя се състои единствено от черен кръст, а не от фон в пунктир, от жалбата се установява, че жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че в случая няма значение определянето на спорната марка като позиционна или като фигуративна марка. Тъй като възражението за недопустимост не е относно преценката на Общия съд, оспорвана с това основание, то следва да се отхвърли.

40

По отношение на съществото на основанието следва да се приеме, първо, че към релевантната в случая дата приложимото законодателство не определя „позиционните марки“, така че Общият съд е бил длъжен да разгледа само дали квалификацията на спорната марка като фигуративна или като позиционна марка има значение.

41

След това трябва да се отбележи, че Общият съд не си противоречи когато, от една страна, приема, че въпросът дали спорната марка трябва да се разглежда като позиционна или като фигуративна марка е без значение, а от друга страна, третира тази марка като позиционна марка. Наистина от точка 36 от обжалваното съдебно решение се установява, че Общият съд приема, че спорната марка, така както се счита, че спада към вида на позиционните марки, остава също и фигуративна марка. Освен това Общият съд се основава главно на графичното изображение на спорната марка, независимо от нейната класификация, за да прецени дали е налице реално използване на същата, когато отбелязва в точки 40 и 42—44 от това съдебно решение, че исканата защита е само за кръст, образуван от две пресичащи се черни линии, представени с непрекъснати черти и че пунктираните линии, формиращи контурите на спортната обувка и връзките ѝ, трябва само да позволят да се определи по-лесно мястото на графичното изображение върху страничната страна на обувката.

42

В точка 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня с основание, че „позиционните марки“ се приближават до категориите на фигуративните и триизмерните марки, тъй като се отнасят до поставянето на фигуративни или триизмерни елементи върху повърхността на стока и квалификацията на „позиционна марка“ като фигуративна или триизмерна марка или като специална категория марки не е релевантна за преценката на отличителния характер на дадена марка (решение от 15 юни 2010 г., X Technology Swiss/СХВП (Оцветяване в оранжево на предната част на чорап), T‑547/08, EU:T:2010:235).

43

Такава квалификация не е релевантна и за преценката, както в настоящия случай, на реалното използване на такава марка. Наистина Съдът вече е постановил, че изискванията по отношение на проверката дали дадена марка е реално използвана са аналогични на тези относно проверката дали в резултат на използването си знакът е придобил, с оглед на регистрацията му, отличителен характер (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Société des produits Nestlé/Mondelez UK Holdings & Services, C‑84/17 P, C‑85/17 P и C‑95/17 P, EU:C:2018:596, т. 70 и цитираната съдебна практика).

44

Впрочем, когато става въпрос за определянето на предмета на спорната марка, от практиката на Съда следва, че графичното изображение на марка само по себе си трябва да е ясно, точно, пълно, лесно достъпно, разбираемо, трайно и обективно (решение от 12 декември 2002 г., Sieckmann, C‑273/00, EU:C:2002:748, т. 55).

45

В това отношение в точка 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че за графичното изображение на спорната марка са използвани два вида графични знаци, а именно прекъснати или „пунктирани“ линии, които показват как изглежда защитеното с тази марка изделие, и две непрекъснати цели линии, представляващи поставен кръст. Въз основа на това в точка 42 от обжалваното съдебно решение той заключава, че пунктирът, който образува очертанията на спортната обувка и на връзките ѝ, трябва да се разбира в смисъл, че позволява да се уточни мястото на кръста, тъй като такива прекъснати линии обикновено се използват, за да се покаже точно разположението на знак върху изделието, за което този знак е регистриран, без очертанията на това изделие да са предмет на марката.

46

Тази фактическа преценка, която Съдът не следва да контролира в производството по жалба, потвърждава преценката на Общия съд в точка 40 от обжалваното съдебно решение, че от графичното изображение на спорната марка може директно и достатъчно точно да се заключи, че търсената защита се отнася единствено до кръст, съставен от две пресичащи се черни линии, представени с непрекъснати линии.

47

Обратно на доводите на жалбоподателя, фактът, че спорната марка е регистрирана като фигуративна марка, в случая няма значение за целите на определянето на обхвата на искането за защита. Наистина, при преценката на характерните особености на знак могат да се вземат предвид, освен графичното изображение и евентуалните депозирани при внасяне на заявката описания, други елементи от полза за подходящото идентифициране на основните характерни особености на знак (вж. в този смисъл решение от 6 март 2014 г., P - Pi-Design и др./Yoshida Metal Industry, C‑337/12, непубликувано, EU:C:2014:129, т. 54).

48

Колкото до довода на жалбоподателя, че ако марка, която съдържа прекъснати или пунктирани линии, не е описана като позиционна марка или ако прекъснатите или пунктираните линии не са предмет на изрична декларация за отказ, от това следва да се заключи, че тези линии са част от марката, достатъчно е да се отбележи, че лицето, което иска защита на марка, може свободно да уточни пределите на търсената защита, като добави описание на предмета на регистрираната марка.

49

Дори да е вярно, както подчертава жалбоподателят, че използването на прекъснати линии при регистрацията на марка често се придружава от описание или от декларация за отказ, за да се ограничи обхватът на търсената защита, все пак нито приложимото ratione temporis законодателство, нито съдебната практика изискват представяне на такива декларации. Доколкото жалбоподателят освен това изтъква, че Насоките на EUIPO изискват дадена позиционна марка изрично да бъде описана като такава, следва да се припомни, че те не са задължителни правни актове за тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2012 г., Leno Merken, C‑149/11, EU:C:2012:816, т. 48).

50

На последно място, Общият съд не допуска грешка, като приема след подробен преглед в точки 64—69 от обжалваното съдебно решение, че различията между спорната марка и вариантите, използвани върху търгуваните от Munich спортни обувки, са пренебрежими, което да му позволява да обоснове „реално използване“ на спорната марка.

51

Поради това посоченото от жалбоподателя единствено основание следва да се отхвърли по същество, а следователно и жалбата в нейната цялост.

52

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

53

Тъй като EUIPO и Munich са направили искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: