1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си:

2

Шестнадесето, седемнадесето и двадесето съображение от Директива 92/83 гласят следното:

„като има предвид, че е възможно да се разреши на държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки или да освобождават от акциз някои продукти от регионално или традиционно естество;

като има предвид, че когато на държавите членки се разрешава да прилагат намалени акцизни ставки, такива намалени ставки не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар;

[…]

като има предвид, че е възможно да се разреши на държавите членки да изберат дали да прилагат освобождаване от акциз, при условие че се извършва крайно потребление на тяхната територия“.

3

В член 19 от тази директива се предвижда следното:

„1.   Държавите членки облагат с акциз етиловия алкохол в съответствие с настоящата директива.

2.   Държавите членки определят своите акцизни ставки в съответствие с Директива 92/84/ЕИО“.

4

Член 20 от Директива 92/83 гласи:

„По смисъла на настоящата директива понятието „етилов алкохол“ означава:

[…]“.

5

Член 21 от Директивата гласи:

„Акцизът за етилов алкохол се определя за хектолитър чист алкохол при температура 20°С и се изчислява въз основа на количеството хектолитри чист алкохол. Като се имат предвид разпоредбите на член 22, държавите членки прилагат за етиловия алкохол една и съща ставка на акциза по отношение на всички продукти, подлежащи на акцизно облагане“.

6

Член 22 от посочената директива гласи следното:

„1.   Държавите членки могат да прилагат за етилов алкохол, произведен в малки обекти за дестилиране, намалени акцизни ставки при следните ограничения:

2.   За целите на намалените ставки понятието „малък обект за дестилиране“ означава обект за дестилиране, който е правно и икономически независим от който и да е друг обект за дестилиране и не осъществява дейността си по предоставен лиценз.

[…]

4.   Държавите членки могат да въведат разпоредби, по силата на които алкохолът, произведен от малки производители, се пуска в свободно обращение веднага след като е произведен (при условие че производителите не са изпълнявали сделки между държави членки), без за него да се прилагат правилата относно акцизните складове, и се облага с окончателен акциз по единна ставка.

[…]“.

7

Член 23 от същата директива гласи:

„Следните държави членки могат да прилагат намалени ставки, които могат да са по-ниски от минималната ставка, но не могат да се определят на по-малко от 50 % от стандартната национална ставка на акциза за етилов алкохол, по отношение на следните продукти:

[…]

8

Регламент № 1576/89 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент № 1576/89 (ОВ L 39, 2008 г., стр. 16).

9

В член 4 от Регламент № 110/2008 се предвижда следното:

„Спиртните напитки се класифицират в категории съгласно определенията, установени в приложение II“.

10

Съгласно текста на приложение II към посочения регламент:

„[…]

[…]

11

Съгласно член 15, параграф 2 от посочения регламент географските указания на спиртните напитки се регистрират в приложение III към същия регламент. Точки 6 и 29 от същото приложение гласят:

12

Член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 92/84 гласи:

„От 1 януари 1993 г. минималната акцизна ставка на алкохола […] се определя на 550 [EUR] за хектолитър чист алкохол“.

13

В член 4, параграф 3, буква b) от Закон 3845/2010 (FEK A 65/6.5.2010) се предвижда следното:

„За етиловия алкохол се прилага акциз със ставка, намалена с петдесет процента (50 %) в сравнение с нормалната ставка, която е в сила за етиловия алкохол, предназначен за производството на ouzo или съдържащ се в tsipouro и tsikoudia. Тази намалена ставка се определя на хиляда двеста двадесет и пет (1225) EUR на хектолитър безводен етилов алкохол“.

14

Член 82 от Закон 2960/2001 (FEK A’265/22.11.2001), изменен със Закон 2969/2001 (FEK A’281/18.12.2001), озаглавен „Облагане на tsipouro или на tsikoudia, произведени от инцидентно работещи дестилерии от първа категория“, гласи следното:

„1.   Тsipouro и tsikoudia, произведени от дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри и други разрешени вещества от малки дестилерии (инцидентно работещи), в съответствие с член 7, параграф Е от Закон 2969/2001, подлежат на облагане с единна ставка от петдесет и девет евро цента (0,59) на килограм краен продукт.

2.   Плащането на таксата се извършва при издаване на разрешение за дестилация въз основа на декларацията на бенефициера относно количеството гроздови джибри или други разрешени вещества, които той възнамерява да използва, и количеството tsipouro или tsikoudia, което ще произведе.

3.   Горепосоченият продукт се предлага за потребление без ограничения по отношение на място или време, при условие че са издадени предвидените в закона данъчни документи“.

15

Член 7, параграф Е, точки 1, 3 и 8 от Закон 2969/2001 гласи:

[…]

[…]

16

До Комисията е била подадена жалба относно акцизните ставки, приложими съгласно гръцкото законодателство спрямо алкохолните напитки, наречени tsipouro и tsikoudia. След разглеждане на жалбата, на 28 октомври 2011 г. Комисията изпраща на Република Гърция официално уведомително писмо, в което ѝ посочва, че тя не е изпълнила задълженията си, от една страна, по Директиви 92/83 и 92/84, и от друга страна, по член 110 ДФЕС.

17

Република Гърция отговаря с писмо от 11 април 2012 г., с което по-специално уведомява Комисията за намерението си да измени националното законодателство относно малките дестилерии.

18

При липсата на информация относно обявените законодателни промени, изискана с писмо от 20 юни 2012 г., адресирано до Република Гърция, на 27 септември 2013 г. Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо, на което Република Гърция отговаря на 11 април 2014 г.

19

Тъй като не е удовлетворена от отговора на Република Гърция, на 25 септември 2015 г. Комисията изпраща мотивирано становище до тази държава членка, в което потвърждава упреците, изразени в официалното уведомително писмо и допълнителното официално уведомително писмо. Тя приканва посочената държава членка да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца, считано от датата на получаването му.

20

В отговора си от 21 януари 2016 г. Република Гърция изразява намерението си да измени съществуващото национално законодателство, от една страна, като разшири обхвата на акцизната ставка, намалена с 50 % спрямо стандартната национална ставка за tsipouro и tsikoudia, така че тя да се прилага и за други дестилатни спиртни напитки от гроздови джибри от други държави членки, и от друга страна, като по отношение на производството на tsipouro и tsikoudia от малки дестилерии прилага тази акцизна ставка, намалена с 50 %, но в същото време ограничава производството до 120 килограма годишно на производител, като продукцията е предназначена единствено за частно потребление и се забранява нейното пускане на пазара.

21

На 11 февруари 2016 г. Комисията уведомява Република Гърция, че проектът на законодателен акт не би могъл да изпълни задълженията, които са и наложени с Директиви 92/83 и 92/84, от една страна, и с член 110 ДФЕС, от друга страна.

22

Тъй като не е получила допълнителна информация от Република Гърция, Комисията подава настоящия иск.

23

В подкрепа на иска си Комисията изтъква две оплаквания, които са изведени от нарушение, от една страна, на членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 23, параграф 2 от нея, както и на член 110 ДФЕС, и от друга страна, на членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 22, параграф 1 от нея и с член 3, параграф 1 от Директива 92/84, както и на член 110 ДФЕС.

24

Първото оплакване на Комисията се състои от две части.

25

С първата част от това оплакване Комисията твърди, че гръцкото законодателство относно акцизите, което се прилага към tsipouro и tsikoudia, произвеждани от дестилационни предприятия, наричани „системно работещи дестилерии“, не е съвместимо с членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 23, параграф 2 от нея.

26

Във връзка с това Комисията твърди, че съгласно с членове 19 и 21 от Директива 92/83 от Република Гърция се изисква да прилага стандартната акцизна ставка за tsipouro и tsikoudia, а не акцизна ставка, намалена с 50 % спрямо горепосочената ставка. Всяко изключение от този принцип може би могло да бъде прието само ако е изрично разрешено от правото на Съюза. В член 23 от тази директива обаче се допускали изключения само по отношение на два продукта, като tsipouro и tsikoudia не са част от тях.

27

Извършването на разширително тълкуване на член 23 от Директива 92/83, който представлява дерогираща разпоредба, би било изключено. Всъщност съгласно Регламент № 1576/89, заменен с Регламент № 110/2008, tsipouro и tsikoudia принадлежат към категория спиртни напитки, която е напълно различна от тази, в която попада ouzo, посочено в член 23, параграф 2 от Директива 92/83. Въпреки че с оглед на сходството на разглежданите продукти Република Гърция да е била убедена, че tsipouro и tsikoudia трябва да бъдат включени на същото основание като ouzo в дерогиращата разпоредба, каквато представлява член 23 от същата директива, за тази цел тя би следвало да предприеме необходимите действия на законодателно равнище.

28

Освен това в този контекст Комисията отбелязва, че съгласно практиката на Съда законодателят на Съюза не е възнамерявал да позволи на държавите членки да въвеждат на дискреционна основа дерогационни режими от тези, които са предвидени в Директива 92/83 (решение от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 35).

29

В рамките на втората част от първото оплакване Комисията упреква Република Гърция за това, че не е изпълнила задълженията си както по член 110, първа алинея ДФЕС, така и по член 110, втора алинея ДФЕС.

30

Що се отнася до член 110, първа алинея ДФЕС, според който „[н]ито една държава членка не може да налага, пряко или косвено, […] данъци върху стоките на други държави членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки“, Комисията твърди, че понятието за сходство трябва да се тълкува разширително.

31

Във връзка с това Комисията счита, че за да се направи оценка на сходството на двата продукта, е необходимо да се разгледат по-специално техните обективни характеристики. Характеристиките, изброени в точка 6 от приложение II към Регламент № 110/2008 относно дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка, обаче съответствали на характеристиките и на tsipouro и tsikoudia. Следователно тези два продукта биха могли да бъдат сходни поне на всички внесени спиртни напитки, които са част от категорията „дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка“ по смисъла на Регламент № 110/2008.

32

В този контекст Комисията уточнява, че според нея начинът, по който се консумира дадена напитка, не може да се разглежда като критерий за разграничаване на две напитки, тъй като навиците на потребителите са променливи и следователно нямат характеристиките на непроменлив критерий.

33

Що се отнася до член 110, втора алинея ДФЕС, съгласно който „никоя държава членка не може да налага върху стоките от други държави членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки“, Комисията счита, че тази разпоредба забранява всяка форма на непряка данъчна защита в случая на вносни продукти, които, макар и да не са сходни на националните продукти, обаче се намират в конкуренция с някои от тях, като конкуренцията може да бъде дори частична, непряка или потенциална.

34

Във връзка с това Комисията посочва, че tsipouro и tsikoudia могат да бъдат в конкуренция със спиртни напитки, като например уиски, джин и водка.

35

Накрая, Комисията отбелязва, че според нея продажбата на внесени в Гърция спиртни напитки е намаляла от 2010 г. насам в сравнение с продажбата на спиртни напитки национално производство, като това доказва закрилящото действие на гръцкото законодателство относно посочените в настоящата жалба акцизи.

36

Що се отнася до твърдението на Комисията, че гръцкото законодателство относно акцизите, приложимо по отношение на tsipouro и tsikoudia, произвеждани от дестилационни предприятия, наричани „системно работещи дестилерии“, не е съвместимо с членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 23, параграф 2 от посочената директива, Република Гърция на първо място заявява, че съгласно Регламент № 110/2008 ouzo, както и tsipouro и tsikoudia, принадлежат към различни категории алкохолни напитки, а именно ouzo спада към категорията „дестилиран anis“, а tsipouro както и tsikoudia — към категорията „дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка“.

37

Според Република Гърция това обаче не означава непременно, че тези спиртни напитки имат различни характеристики и качества. По този начин прилагането на една и съща акцизна ставка, намалена с 50 % за tsipouro и tsikoudia, както и за ouzo, би могло да се основава на член 23, параграф 2 от Директива 92/83, независимо от факта, че последната разпоредба трябва да се тълкува ограничително.

38

В подкрепа на своя подход Република Гърция твърди, че тълкуването на член 23, параграф 2 от Директива 92/83 трябва да се извърши в контекста на изисквания, изведени от норми от по-висок ранг, в случая посочените в член 110 ДФЕС. Целта на тази разпоредба на първичното право обаче е да се забрани всякаква данъчна дискриминация.

39

Като отхвърля довода на Комисията, че член 110 ДФЕС цели да предостави защита на продуктите от други държави членки, докато продуктът, към който Република Гърция препраща в контекста на разглеждането на член 23, параграф 2 от Директива 92/83, е национално произведено ouzo, тази държава членка също отхвърля критиката на Комисията, че не е спазила задълженията си по член 110 ДФЕС.

40

Така Република Гърция твърди, на второ място, че гръцкото законодателство относно разглежданите акцизи не нарушава член 110, първа алинея ДФЕС, който забранява на държавите членки да облагат продуктите от други държави членки с данъци, които надвишават наложените върху подобните местни стоки. Всъщност според тази държава членка tsipouro и tsikoudia, независимо дали са ароматизирани или не, се различават от другите вносни спиртни напитки, като например уиски, джин или водка, а също така и от grappa или zivania, и като цяло от спиртните напитки от категорията на дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри.

41

В този контекст Република Гърция отбелязва, че определените в точка 6 от приложение II към Регламент № 110/2008 условия, на които дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри трябва да отговаря, са формулирани много общо и не посочват основните качествени характеристики на продукта. Ето защо не следва да се вземат предвид по-специално използваната суровина — джибрите, както и използваният метод на дестилация, при което и двете имат решаващо влияние върху органолептичните характеристики на получената дестилатна спиртна напитка.

42

На трето място, в контекста на член 110, втора алинея ДФЕС, с който на държавите членки се забранява да налагат вътрешни данъци от такъв характер, че да дават косвена закрила на други стоки, Република Гърция оспорва също така наличието на конкурентни отношения между, от една страна, tsipouro и tsikoudia, и от друга страна, други спиртни напитки, като уиски, джин или водка, както и такива, които принадлежат към категорията на дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри.

43

В този контекст Република Гърция в крайна сметка отхвърля твърденията на Комисията относно намаляването на потреблението на вносни спиртни напитки. В това отношение тя посочва, че периодът от 2010 г. до 2012 г. е белязан от криза и поради това той не може да бъде взет предвид, за да се направят сигурни и достоверни заключения относно потреблението на различните категории спиртни напитки. Поради това не следвало да се доказва твърденият от Комисията защитен характер на гръцкото данъчно законодателство в полза на tsipouro и tsikoudia.

44

В самото начало следва да се отбележи, че когато даден въпрос е предмет на изчерпателно хармонизиране на равнището на Съюза, всяка свързана с този въпрос национална мярка трябва да бъде оценявана във връзка с разпоредбите за изчерпателно хармонизиране на тази мярка, а не с тези от Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решение от 14 март 2013 г., Комисия/Франция, C‑216/11, EU:C:2013:162, т. 27 и цитираната съдебна практика и от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 38).

45

В това отношение следва да се констатира, че в Директива 92/83 са изчерпателно хармонизирани структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки в рамките на Съюза. Така в съответствие с членове 19 и 21 от посочената директива държавите членки определят по принцип в съответствие с Директива 92/84 една и съща акцизна ставка по отношение на всички продукти, подлежащи на облагане с акциза за етиловия алкохол, като изключенията, които позволяват на държавите членки при определени условия да определят по-нисък размер на посочената ставка от минималната ставка, са посочени подробно в членове 22 и 23 от Директива 92/83 (вж. в този смисъл решение от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 38 и 39).

46

От това следва, че в преценката си на изтъкнатите от Комисията оплаквания Съдът трябва да се ограничи до тълкуването на Директиви 92/83 и 92/84.

47

В настоящия случай разглежданото национално законодателство прилага акцизна ставка, намалена с 50 % спрямо стандартната национална ставка за tsipouro и tsikoudia, произвеждани от дестилационни предприятия, наричани „системно работещи дестилерии“, докато спрямо алкохолните напитки, внасяни от други държави членки, се прилага стандартна акцизна ставка.

48

Що се отнася до изключението от принципа, произтичащ от членове 19 и 21 от Директива 92/83, при прилагането на една и съща акцизна ставка по отношение на всички продукти, подлежащи на облагане с акциза за етиловия алкохол, предвиден в член 23 от посочената директива, тази дерогираща разпоредба по отношение на Република Гърция се отнася недвусмислено изключително до „анасонова спиртна напитка“, а именно до ouzo.

49

Тъй като с дерогиращата разпоредба се въвежда система за изключения от общия принцип за определяне на акцизната ставка, член 23, параграф 2 от посочената директива трябва да се тълкува ограничително.

50

Що се отнася до освобождаванията или намаляванията на предвидените в Директива 92/83 специфични акцизни ставки за някои категории напитки, Съдът вече е постановил, че с оглед на целите на посочената директива, както и на формулировката на седемнадесето съображение от нея, което се отнася до забраната за нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар, законодателят на Съюза не е възнамерявал да позволи на държавите членки да въвеждат на дискреционна основа дерогационни режими от тези, които са предвидени в Директива 92/83 (решение от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 35).

51

Макар и от гореизложеното да следва, че членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 23, параграф 2 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че tsipouro и tsikoudia, които на този етап на законодателството на Съюза не представляват продукти, обхванати от дерогационния режим, предвиден в член 23, параграф 2 от същата директива, подлежат на облагане с една и съща акцизна ставка като всички продукти от етилов алкохол, който попадат в обхвата на посочената директива, трябва обаче да се провери дали това тълкуване се опровергава от преценката на посочените разпоредби в контекста на член 110 ДФЕС. Всъщност Република Гърция твърди, че съгласно този подход член 23, параграф 2 от Директива 92/83 би трябвало да се тълкува разширително, като tsipouro и tsikoudia бъдат включени в неговия обхват.

52

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 110 ДФЕС има за цел да осигури свободното движение на стоки между държавите членки в нормални условия на конкуренция. Поради това този член цели отстраняването на всякаква форма на закрила, която може да последва от прилагането на дискриминационни вътрешни данъци по отношение на стоки с произход от други държави членки (вж. в този смисъл решение от 7 април 2011 г., Tatu, C‑402/09, EU:C:2011:219, т. 34 и цитираната съдебна практика).

53

В този контекст Съдът е постановил, че член 110, първа алинея ДФЕС има за цел да гарантира пълна неутралност на вътрешните данъци по отношение на конкуренцията между стоки, които вече са на националния пазар, и внесените стоки (вж. в този смисъл решение от 7 април 2011 г., Tatu, C‑402/09, EU:C:2011:219, т. 35 и цитираната съдебна практика).

54

Следователно от текста на член 110 ДФЕС ясно следва, че принципът на данъчен неутралитет, на който се позовава Република Гърция, се отнася само до равното третиране на местните стоки и на вносните продукти. Продуктите, към които Република Гърция препраща в контекста на разглеждането на член 23, параграф 2 от Директива 92/83, в случая ouzo, както и tsipouro и tsikoudia, са продукти на националното производство.

55

С оглед на посоченото следва да се припомни, че макар Съдът да е приел, че принципът на данъчен неутралитет може в различен контекст да бъде израз на принципа на равно третиране (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2011 г., The Rank Group, C‑259/10 и C‑260/10, EU:C:2011:719, т. 61 и цитираната съдебна практика), той уточнява, че принципът на данъчен неутралитет сам по себе си не може да разшири приложното поле на даден случай на освобождаване. Всъщност посоченият принцип е не норма на първичното право, а принцип за тълкуване, който трябва да се прилага наред с принципа, че случаите на освобождаване трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2012 г., Deutsche Bank, C‑44/11, EU:C:2012:484, т. 45).

56

Както обаче беше констатирано в точка 48 от настоящото решение, член 23, параграф 2 от Директива 92/83 представлява дерогираща разпоредба, която е ясна и точна.

57

Поради това следва да се отхвърли подходът на Република Гърция за разширително тълкуване на тази разпоредба в контекста на член 110 ДФЕС, така че в него бъдат включени tsipouro и tsikoudia.

58

При това положение първото оплакване трябва да бъде уважено.

59

Второто оплакване на Комисията се състои от две части.

60

С първата част от това оплакване Комисията твърди, че гръцкото законодателство относно акцизите, което се прилага по отношение на tsipouro и tsikoudia, произведени от малки дестилерии, наричани „инцидентно работещи“, е несъвместимо с членове 19 и 21 във връзка с член 22, параграф 1 от Директива 92/83, както и с член 3, параграф 1 от Директива 92/84.

61

Във връзка с това Комисията припомня, че съгласно членове 19 и 21 от Директива 92/83 от Република Гърция се изисква да прилага по принцип една и съща акцизна ставка, определена съгласно Директива 92/84, по отношение на всички продукти, подлежащи на облагане с акциза за етиловия алкохол. Ето защо само по изключение и в рамките на ограниченията, определени в член 22 от посочената директива, държавите членки биха могли да прилагат намалени акцизни ставки върху горепосочения алкохол, когато последният е бил произведен от малки обекти за дестилиране.

62

Комисията отбелязва, че съгласно разглежданото гръцко законодателство относно акцизите, от една страна, tsipouro и tsikoudia, произведени от малки дестилерии, се облагат със ставка от 0,59 EUR на килограм, което съответства на 59 EUR на хектолитър. Тази ставка обаче е значително по-малка от позволеното съгласно член 22, параграф 1 от Директива 92/83 намаление с 50 % спрямо стандартната национална минимална ставка на акциза, определена съгласно член 3, параграф 1 от Директива 92/84, в размер на 550 EUR за хектолитър чист алкохол.

63

От друга страна, според Комисията посоченото гръцко законодателство не предвижда за малки обекти за дестилиране, наричани „инцидентно работещи“, ограничения в производството, които да са в границите, определени от член 22, параграф 1 от Директива 92/83, а именно в настоящия случай производство на по-малко от 10 хектолитра чист алкохол годишно.

64

Във втората част от второто оплакване Комисията упреква Република Гърция за това, че що се отнася до нейното законодателство в областта на акцизите, приложимо към tsipouro и tsikoudia, произведени от малки дестилерии, наричани „инцидентно работещи“, тя не е изпълнила задълженията си, произтичащи както от член 110, първа алинея ДФЕС, така и от член 110, втора алинея ДФЕС. Във връзка с това Комисията препраща към изложените от нея доводи в точки 29—35 от настоящото решение.

65

Република Гърция отбелязва, че малките дестилерии на tsipouro и tsikoudia, наричани „инцидентно работещи“, действат в условията на специална нормативна уредба, при която се взема предвид дългогодишната традиционна практика. Продажбата на tsipouro и tsikoudia, които се произвеждат с изключително опростени уреди, се извършва само в насипно състояние между частни лица и никога не е била предмет на вътреобщностни сделки.

66

Що се отнася до прилаганата специфична и единна ставка, предвидена в член 22, параграф 4 от Директива 92/83, тя има символичен характер, тъй като основната ѝ цел е свързана с контрол за спазването на много стриктната рамка, в която са задължени да работят малките дестилерии, наричани „инцидентно работещи“.

67

В този контекст Република Гърция се позовава и на протокола на Съвета по икономически и финансови въпроси от 19 октомври 1992 г., съгласно който държавите членки, които традиционно освобождават производството на малки количества алкохол, предназначени за частно потребление, могат да продължат да прилагат тези освобождавания.

68

Както е посочено в точка 45 от настоящото решение, структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки са хармонизирани в рамките на Съюза, по-специално по отношение на условията, при които държавите членки могат да определят акцизна ставка с по-нисък размер от този на минималната ставка. Следователно второто оплакване трябва да бъде разгледано единствено във връзка с разпоредбите на Директиви 92/83 и 92/84, които са предмет на първата му част.

69

Комисията твърди, че гръцкото законодателство в областта на акцизите предвижда, че tsipouro и tsikoudia, произведени от малки дестилерии, наричани „инцидентно работещи“, се облагат със ставка от 59 EUR на хектолитър, която е значително по-малка от позволеното съгласно член 22, параграф 1 от Директива 92/83 намаление от 50 % спрямо стандартната национална минимална акцизна ставка, определена съгласно член 3, параграф 1 от Директива 92/84, в размер на 550 EUR за хектолитър чист алкохол.

70

Относно тези доводи следва, на първо място, да се припомни, че е безспорно, че минималните акцизни ставки за етиловия алкохол, предвидени в членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 3 от Директива 92/84, не се спазват от гръцкото законодателство за акцизите по отношение на tsipouro и tsikoudia, произведени от малки дестилерии, наричани „инцидентно работещи“.

71

Също така следва да се отбележи, че безспорно в Директива 92/83 се предвиждат освобождавания или намалявания на акцизни ставки, които са специфични за някои категории напитки или за някои държави членки. Въпреки това, с оглед на целите на посочената директива, както и на текста на седемнадесето съображение от нея, в което се припомня, че евентуално намалените ставки не трябва да водят до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, трябва да се заключи, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да позволи на държавите членки да въвеждат на дискреционна основа дерогационни режими от тези, които са предвидени в Директива 92/83.

72

Така съгласно постоянната практика на Съда, що се отнася до последиците при освобождаване от акциз на малки количества етилов алкохол на вътрешния пазар, когато даден въпрос е предмет на изчерпателно хармонизиране на равнището на Съюза, всяка свързана с този въпрос национална мярка трябва да бъде оценявана във връзка с разпоредбите на тази мярка за хармонизация (вж. в този смисъл решение от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 38 и цитираната съдебна практика).

73

В този контекст с Директиви 92/83 и 92/84 се определят минималните акцизни ставки за етиловия алкохол, без прилагането им да се обвързва с въздействието, което производството и частното потребление на този алкохол биха могли да окажат върху пазара. Следователно доводите на Република Гърция, че продажбата на tsipouro и tsikoudia между частни лица никога не е била предмет на вътреобщностни сделки, е без значение.

74

Накрая, що се отнася до доводите на Република Гърция, че малките дестилерии на tsipouro и tsikoudia, наричани „инцидентно работещи“, действат в условията на специална нормативна уредба, при която се взема предвид дългогодишната традиционна практика, следва да се отбележи, че макар шестнадесето съображение от Директива 92/83 да предвижда, че е възможно да се разреши на държавите членки да прилагат намалени акцизни ставки или да освобождават от акциз някои продукти от регионално или традиционно естество, това обаче не означава, че дадена национална традиция може сама по себе си да освободи тези държави членки от задълженията им, които произтичат от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 44 и цитираната съдебна практика).

75

От съображения за изчерпателност трябва да се уточни, че декларацията, съдържаща се в протокола на Съвета по икономически и финансови въпроси, не поставя под въпрос анализа, направен в точки 71—74 от настоящото решение. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика декларациите, формулирани в хода на подготвителна дейност, довела до приемането на директива, не могат да послужат за тълкуването на тази директива, когато в текста на разглежданата разпоредба няма позоваване на съдържанието на декларациите и поради това те са лишени от правно значение (решение от 10 април 2014 г., Комисия/Унгария, C‑115/13, непубликувано, EU:C:2014:253, т. 36 и цитираната съдебна практика).

76

От гореизложеното следва, че като е приела и като прилага законодателство, което предвижда, че в съответствие с определените в него условия производството на tsipouro и tsikoudia, извършвано от малки дестилерии, наричани „инцидентно работещи“, подлежи на облагане с акцизна ставка в размер на 59 EUR на хектолитър, Република Гърция не е изпълнила задълженията си съгласно членове 19 и 21 от Директива 92/83 във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива и с член 3, параграф 1 от Директива 92/84.

77

От изложеното по-горе следва, че второто оплакване трябва да бъде уважено.

78

С оглед на всички гореизложени съображения следва да се приеме, че Република Гърция не е изпълнила следните свои задължения:

79

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Република Гърция и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: