1

С жалбата си VG, правоприемник на MS, иска отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 31 май 2017 г., MS/Комисия (T‑17/16, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2017:379), с което последният отхвърля иска за обезщетение на MS срещу Комисията за вредите, които е претърпял поради решението ѝ да прекрати сътрудничеството си с него в рамките на мрежата Team Europe.

2

Член 268 ДФЕС предвижда:

„Съдът на Европейския съюз е компетентен да разглежда спорове относно обезщетения за вредите, посочени в член 340, втора и трета алинея“.

3

Текстът на член 340 от посочения договор е следният:

„Договорната отговорност на Съюза се регулира от правото, приложимо по отношение на съответния договор.

В случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения.

[…]“.

4

Team Europe е местна мрежа за комуникации, чиято основна задача е да подпомага представителствата на Комисията при осъществяване на комуникационната дейност относно европейските политики на местно равнище и чиито членове извършват дейност като лектори, модератори, водещи на събития и експерти в областта на комуникацията.

5

Отношенията на лекторите с Комисията са оформени на базата на „писмено изявление за съгласие и членство в Team Europe“. В това писмено изявление е предвидена възможност всяка от страните да оттегли писмено своето съгласие по всяко време и без допълнителни условия. Членовете на мрежата Team Europe не получават възнаграждение от Комисията. В зависимост от наличния бюджет обаче тя им предоставя безплатно помощно обслужване, което включва координационни срещи, семинари за обучение, интернет платформа за комуникации и съобщителни средства, с които ги подпомага при изпълнение на задачите в качеството им на лектори. Писменото изявлението за съгласие и членство в Team Europe също уточнява, че членовете на мрежата Team Europe действат на доброволни начала и могат да приемат възстановяване на разноските си или разумно обезщетение от организаторите на проявите, в които участват.

6

MS членува в мрежата Team Europe от 20 юли 2011 г. до 10 април 2013 г. по силата на писмено изявление за съгласие и членство в Team Europe между страните по спора, подписано в Париж (Франция) на 8 юли 2011 г. (наричано по-нататък „писменото изявление за съгласие“) от ръководителя на представителството на Комисията във Франция и в Монпелие (Франция) на 20 юли 2011 г. от MS. Съгласно писменото изявление членството на последния в мрежата Team Europe е било с краен срок 30 юни 2014 г. На 10 април 2013 г. ръководителят на представителството на Комисията във Франция информира заинтересования по телефона, че сътрудничеството му с мрежата се прекратява, поради това че в рамките на дейността си проявил неуместно поведение по отношение на участници, като решението впоследствие е потвърдено с писмо, изпратено по пощата.

7

Изтъкнатата от ръководителя на представителството на Комисията във Франция причина е, че е получил оплакване от поведението на MS от жени, участвали в конференция или ателие на мрежата Team Europe.

8

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 11 януари 2016 г., MS иска правна помощ за предявяването на иск за отговорност.

9

С определение от 3 май 2016 г., MS/Комисия (T‑17/16 AJ, непубликувано, EU:T:2016:446), председателят на Общия съд му предоставя правна помощ.

10

С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 19 юли 2016 г., MS предявява иск за отговорност пред Общия съд.

11

MS иска от Общия съд:

12

С отделна писмена молба, внесена на 6 октомври 2016 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130 от Процедурния правилник на Общия съд и иска ищецът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

13

В становището си относно възражението за недопустимост, внесено в секретариата на Общия съд на 21 ноември 2016 г., MS иска от Общия съд да отхвърли това възражение.

14

С обжалваното определение, постановено на основание член 126 от Процедурния правилник на Общия съд, последният уважава възражението за недопустимост. Общият съд постановява, че в действителност предмет на иска е обезщетение на вреди с договорен характер. Тъй като писменото изявление за съгласие не съдържа арбитражна клауза, тази юрисдикция приема, че не е компетентна.

15

С определение от 30 ноември 2017 г. Съдът уважава молбата за правна помощ на жалбоподателя.

16

С жалбата си той иска от Съда:

17

С писмо от 21 февруари 2018 г. Съдът е уведомен за смъртта на MS, настъпила на 16 февруари 2018 г., както и за решението на VG да продължи производството по делото.

18

В писмената си реплика от 28 май 2018 г. VG заличава искането за повторно включване в мрежата на Team Europe.

19

В подкрепа на жалбата си VG излага две твърдения, свързани, от една страна, с грешка при прилагане на правото относно правната квалификация на иска за обезщетение, както и с неизпълнение на задължението за мотивиране, и от друга страна, с грешка при прилагане на правото относно правната квалификация на писменото изявление за съгласие, с неизпълнение на задължението за мотивиране и с изопачаване на фактите.

20

На първо място, относно твърдяното неизпълнение на задължението за мотивиране жалбоподателят поддържа, че Общият съд най-напред не е изяснил защо искането за обезщетение непременно е свързано с тълкуването на писменото изявление за съгласие, при положение че действието, което е предмет на оплакване в рамките на това искане, е не прекратяването на твърдения договор, а нарушаването на основните права на MS при разглеждане на оплакването срещу него, поради което тълкуването на това писмено изявление нито е необходимо, нито наложително за разглеждане на искането по смисъла на точка 80 от решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg (C‑103/11 P, EU:C:2013:245).

21

На следващо място, в обжалваното определение не се посочвали причините, поради които Общият съд е приел, че разглеждането на оплакването срещу MS от страна на Комисията непременно е свързано с тълкуването на писменото изявление за съгласие. Това писмено изявление не съдържало разпоредби, отнасящи се до разглеждането на евентуални оплаквания, нито вменявало задължение на Комисията да мотивира отказа си от сътрудничеството на лектор с мрежата Team Europe. Правните норми, сред които основните права, за които се твърди, че са нарушени, се прилагали независимо от разпоредбите на писменото изявление за съгласие.

22

Накрая, някои от доводите, изложени в исковата молба до Общия съд, останали без отговор от негова страна, тъй като той не проверил обективно и общо, с оглед на различните доказателства по делото, дали е налице действителен договорен контекст, както впрочем изисквало решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg (C‑103/11 P, EU:C:2013:245).

23

VG поддържа също, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране относно квалификацията на писменото изявление за съгласие.

24

На второ място, относно твърдяната грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд с квалификацията на иска като предявен на „договорно основание“, по същество VG поддържа, че Общият съд неправилно е квалифицирал писменото изявление за съгласие като „договор“, докато всъщност ставало въпрос по-скоро за незадължителни насоки, определени едностранно от Комисията и уреждащи работата на мрежата Team Europe. Комисията изобщо не твърдяла, че са налице договорни отношения, видно от точка 21 от становището ѝ пред Европейския омбудсман, както и от точка 15 от определение от 3 май 2016 г., MS/Комисия (T‑17/16 AJ, непубликувано, EU:T:2016:446), с което Общият съд се произнася по молбата за правна помощ на MS. Писменото изявление за съгласие само обобщавало правата и задълженията в мрежата Team Europe и не засягало правата и задълженията в рамките на конкретните отношения между Комисията и MS. То не предвиждало санкции в случай на нарушение на разпоредбите, съдържащи се в него, нито упоменавало приложимото право или компетентните съдилища, поради което писменото изявление за съгласие съдържало по-скоро прости предписания за поведение, а не отразявало действителни правни връзки между лицата. Комисията късно променила становището си и се позовала на договорния характер на писменото изявление за съгласие. Общата воля на страните изобщо не била да се задължават взаимно по силата на договор. Волята на страните обаче била определящ фактор за квалифицирането на дадена правна сделка като договор. Поради това Общият съд неправилно квалифицирал писменото изявление за съгласие като „договор“ и не изпълнил задължението си за мотивиране.

25

Комисията предлага първото твърдение и първата и втората част на второто твърдение да се отхвърлят.

26

На първо място, следва да се напомни, че Договорът за функционирането на ЕС предвижда разпределение на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции, що се отнася до предявените срещу Съюза искове, ангажиращи отговорността му за вреди.

27

От член 340, втора алинея ДФЕС във връзка с член 268 ДФЕС следва, че споровете относно извъндоговорната отговорност на Съюза са от компетентността на съдилищата на Съюза.

28

За да се определи коя юрисдикция е компетентна да разгледа конкретен иск срещу Съюза, ангажиращ отговорността му за вреди, трябва да се провери дали искът е насочен към договорната или извъндоговорната отговорност на Съюза (решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg, C‑103/11 P, EU:C:2013:245, т. 61 и цитираната съдебна практика).

29

За целта юрисдикциите на Съюза не биха могли да се основат само на нормите, на които се позовават страните. Така самото позоваване на правни норми, които не произтичат от релевантен в случая договор, но с които страните са длъжни да се съобразяват, не може да промени договорния характер на спора и да го изведе извън правомощията на компетентната юрисдикция. Ако това не беше така, естеството на спора и съответно компетентната юрисдикция щяха да могат свободно да се променят в зависимост от нормите, на които страните се позовават, което би противоречало на правилата за материалната компетентност на отделните юрисдикции (вж. в този смисъл решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg, C‑103/11 P, EU:C:2013:245, т. 64, 65 и цитираната съдебна практика).

30

В този контекст юрисдикциите на Съюза трябва да проверят дали искът за обезщетение, с който са сезирани, има за предмет искане за обезвреда, което обективно и като цяло се основава на права и задължения с договорен или с извъндоговорен произход. За целта тези юрисдикции трябва да проверят в зависимост от анализа на различните обстоятелства по делото — каквито по-специално са правната норма, за която твърди, че е нарушена, характерът на предполагаемата вреда, укоримото поведение, както и съществуващите между страните правни отношения — дали между тях е налице свързан с предмета на спора действителен договорен контекст, който е необходимо да бъде задълбочено разгледан с оглед на произнасянето по иска (решение от 18 април 2013 г., Комисия/Systran и Systran Luxembourg, C‑103/11 P, EU:C:2013:245, т. 66).

31

На второ място, следва да се напомни, че задължението на Общия съд по член 36 и по член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Ако от мотивите ясно и недвусмислено личат разсъжденията на Общия съд, мотивите могат да са имплицитни, при условие да позволят на заинтересованите субекти да се запознаят с причините, поради които са били взети съответните мерки, а на Съда да разполага с достатъчно данни, за да упражни правораздавателен контрол (вж. в този смисъл решение от 30 май 2018 г., L’Oréal/EUIPO, C‑519/17 P и C‑522/17 P—C‑525/17 P, непубликувано, EU:C:2018:348, т. 67 и цитираната съдебна практика).

32

В случая следва да се отбележи, че Общият съд най-напред констатира в точка 34 от обжалваното определение, че писменото изявление за съгласие определя съответните задължения на страните, продължителността на сътрудничеството и реда и условията за неговото прекратяване. По-специално той отбелязва, че точка 5 от това писмено изявление упоменава условията за „прекратяване“. На следващо място в точка 35 от това определение Общият съд приема, че искането за обезвреда е свързано с тълкуване на писменото изявление за съгласие, тъй като ищецът не е посочил други актове на Комисията. Освен това в точка 36 от въпросното определение Общият съд счита, че укоримото поведение е било в пряка връзка със съществуващи договорни отношения, в резултат от което в точка 37 от обжалваното определение стига до извода, че искането за обезвреда на ищеца е свързано с тълкуването на писменото изявление за съгласие, а в точка 38 от това определение, че това писмено изявление придава на спора договорно естество. Накрая в точка 40 от обжалваното определение Общият съд отбелязва, че писменото изявление за съгласие не съдържа арбитражна клауза, поради което спорът не попада в компетентността на съдилищата на Съюза.

33

Поради това следва да се констатира, че Общият съд се е мотивирал надлежно, че предметът на спора е от договорно естество, а условията, определящи компетентността на съдилищата на Съюза, не са изпълнени.

34

Следва също да се приеме, че нито един от приведените от VG доводи не е в състояние да установи, че изложените съображения са опорочени поради грешки при прилагане на правото.

35

По-специално направеният от Общия съд анализ не би могъл да се опровергае от обстоятелството, че ищецът се е позовал на цитат от предходно становище на Комисията пред Омбудсмана, възпроизведен в точка 23 от обжалваното определение, съгласно който Комисията посочила, че „членовете на Team Europe нямат договорни отношения с [нея]“.

36

Всъщност по-ранната позиция на Комисията пред Омбудсмана не е непременно в противоречие с позицията, произтичаща от възражението за недопустимост, повдигнато от тази институция пред Общия съд.

37

В тази връзка трябва да се отбележи, че цитатът е непълен, тъй като цялото изречение уточнява, че „[ч]леновете на Team Europe нямат договорни отношения с Комисията и не получават от нея нито възнаграждение, нито субсидии“.

38

Дори да се допусне, че този цитат може да се разбира в смисъл, че отрича съществуването на трудов договор, тъй като писменото изявление за съгласие не включва възнаграждение и не предвижда правна връзка на подчинение, липсата на такъв договор между Комисията и членовете на мрежата Team Europe не отрича съществуването на други уговорени помежду им задължения, поради което между тях е съществувало отношение, което все пак може да се квалифицира като „договорно“ (вж. по аналогия решение от 14 юли 2016 г., Granarolo, C‑196/15, EU:C:2016:559, т. 25).

39

Освен това от съображенията, изложени в решението на Омбудсмана от 19 ноември 2015 г., се вижда, че според него „ако Комисията реши да не продължава договорните отношения с експерт или член на нейните мрежи, преди да определи окончателната си позиция, най-напред тя трябва да даде на засегнатото лице възможност да изложи своята гледна точка относно предвижданата мярка“.

40

От това следва, че предметът на спора между страните действително е свързан с оспорване на обстоятелствата на прекратяване, и по-специално на условията, при които е прието решението на Комисията за прекратяване на сътрудничеството на MS с мрежата Team Europe.

41

Посоченото от ищеца нарушение на основни права също не е в състояние да измени естеството на спора между страните.

42

Действително, както бе припомнено в точка 29 от настоящото решение и както Съдът също е постановил в точка 43 от своето решение от 20 май 2009 г., Guigard/Комисия (C‑214/08 P, непубликувано, EU:C:2009:330), самото позоваване на правни норми, които не произтичат от договора, но с които страните са длъжни да се съобразяват, не може да промени договорния характер на спора и да го изведе извън правомощията на компетентната юрисдикция. Ако това не беше така, естеството на спора и съответно компетентната юрисдикция щяха да могат свободно да се променят в зависимост от нормите, на които страните се позовават, което би противоречало на правилата за материалната компетентност на отделните юрисдикции.

43

Поради това Общият съд правилно е постановил, че съдилищата на Съюза не са компетентни и надлежно е изложил причините, поради които е стигнал до извода за наличие на действителен договорен контекст, свързан с предмета на спора.

44

При това положение първото твърдение в неговата цялост, както и първата и втората част на второто твърдение, разгледани заедно, трябва да се отхвърлят по същество.

45

С третата част на второто твърдение жалбоподателят сочи, че като приема, че писменото изявление за съгласие представлява договор, без да определя приложимото към това писмено изявление право, Общият съд го е изопачил.

46

Комисията счита, че тази трета част е недопустима или, при условията на евентуалност, неоснователна.

47

Съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и доказателства. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (решение от 15 май 2019 г., CJ/ECDC, C‑170/18 P, непубликувано, EU:C:2019:410, т. 39 и цитираната съдебна практика).

48

Когато твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, жалбоподателят трябва в приложение на член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно кои доказателства са изопачени от Общия съд и да докаже грешките в преценката, които според него са довели до изопачаването (решение от 6 септември 2018 г., Klein/Комисия, C‑346/17 P, EU:C:2018:679, т. 126 и цитираната съдебна практика).

49

В случая жалбоподателят се ограничава да критикува накратко мотивите на Общия съд, без обаче да докаже, че те се основават на изопачаване на фактите, във връзка с които е бил сезиран и които личат ясно от доказателствата по делото.

50

Освен това жалбоподателят посочва за първи път пред Съда довода относно неидентифицирането на приложимото право.

51

Поради това този довод трябва да се обяви за недопустим. Действително съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. В рамките на обжалването компетентността на Съда се свежда всъщност до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция твърдения. Следователно страната не може да изтъква за първи път пред Съда твърдение, на което не се е позовала пред Общия съд, тъй като това би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиито правомощия при обжалването на съдебни актове на Общия съд са ограничени, със спор с обхват, по-широк от този, който е бил разгледан от Общия съд (определение на заместник-председателя на Съда от 10 януари 2018 г., Комисия/RW, C‑442/17 P(R), непубликувано, EU:C:2018:6, т. 70 и цитираната съдебна практика).

52

Следователно третата част на второто твърдение не може да се приеме.

53

С оглед на всички изложени съображения жалбата в нейната цялост трябва да се отхвърли.

54

Член 184, параграф 2 от Процедурния правилник предвижда, че когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане VG да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати същите.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: