–

за „Oribalt Rīga“ SIA, от A. Leškoviča и J. Taukačs, advokāti, както и от Carri Ginter, vandeadvokaat

–

за латвийското правителство, от I. Kucina и J. Davidoviča, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Sauka и F. Clotuche-Duvieusart, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 30, параграф 2, букви б) и в) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година (ОВ L 17, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 9, стр. 250) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), както и на член 151, параграф 4 и на член 152, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3; наричан по-нататък „Регламентът за изпълнение“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Oribalt Rīga“ SIA, по-рано „Oriola Rīga“ SIA, и Valsts ieņēmumu dienests (Държавна данъчна администрация, Латвия) по повод на решение на генералния директор на последната, с което посоченото дружество се задължава да внесе в държавната хазна допълнителен данък върху добавената стойност (ДДС), лихви за забава и глоба.

3

Съгласно член 29, параграф 1 от Митническия кодекс:

„Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33 […]“.

4

Член 30 от този кодекс гласи:

„1.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно член 29, се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение от посочения ред се допуска, ако деклараторът изяви желание букви в) и г) да бъдат разменени по ред на прилагане. Само когато тази митническа стойност не може да бъде определена чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф.

2.   Митническа стойност, определена в резултат на прилагане на този член, е:

[…]“.

5

Член 31 от посочения кодекс предвижда:

„1.   Когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по силата членове 29 или 30, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:

и

[…]“.

6

Член 142, параграф 1 от Регламента за изпълнение предвижда:

„За целите на настоящия дял:

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 151 от този регламент:

„1.   При прилагането на член 30, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс] (цена на сделката на подобни стоки), [митническата стойност] трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с подобни стоки, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество, при условие че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

[…]

4.   При прилагането на настоящия член може да се вземе под внимание стойност на сделката за стоки, произведени от друго лице само ако не може да се намери стойност на сделката според параграф 1 за подобни на оценяваните стоки, произведени от същото лице.

[…]“.

8

Член 152 от посочения регламент гласи:

„1.   

[…]

5.   За целите на параграф 1, буква б) „най-ранната дата“ е датата, до която са извършени продажби на вносните стоки или на идентични или подобни вносни стоки в достатъчно количество, за да се установи единичната цена“.

9

Приложение 23 към Регламента за изпълнение, озаглавено „Тълкувателни бележки относно митническата стойност“, предвижда, що се отнася до тълкуването на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс, че „[м]етодите за остойностяване, които ще се използват съгласно [тази разпоредба], трябва да са описаните в членове 29 и 30, параграф 2 [от този кодекс], обаче евентуалната гъвкавост при прилагането им би трябвало да бъде в съответствие с член 31, параграф 1 [от посочения кодекс]“. За целта в посоченото приложение се посочват някои примери, за да се илюстрира какво следва да се разбира под „разумна гъвкавост“. Така, що се отнася до прилагането на дедуктивния метод е посочено, че „изискването за „90 дни“[, предвидено в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение,] може да се прилага гъвкаво“.

10

През 2005 г. жалбоподателят в главното производство Oribalt Rīga и индийското дружество Ranbaxy Laboratories Ltd сключват договор за консигнация, по силата на който Ranbaxy Laboratories определя Oribalt Rīga за изключителен доставчик на услуги по складиране с цел продажба на консигнация в Латвия, Литва и Естония на генерични лекарствени продукти, внасяни от тази лаборатория (наричани по-нататък „разглежданите лекарствени продукти“) и му възлага тяхното деклариране с оглед на пускането им в свободно обращение. Oribalt Rīga се задължава да гарантира достатъчни площи за складиране и услуги по поддръжка с оглед на изпълнението на поръчките на клиентите на Ranbaxy Laboratories, без да придобива собствеността върху разглежданите лекарствени продукти.

11

Когато Oribalt Rīga поставя разглежданите лекарствени продукти под митнически режим, то попълва в митническите декларации, че е едновременно получател на тези лекарствени продукти и декларатор.

12

Митническата стойност на разглежданите лекарствени продукти е изчислена от Oribalt Rīga съгласно метода „на договорната стойност“, предвиден в член 29, параграф 1 от Митническия кодекс. Тази митническа стойност е определена с помощта на проформа фактури, изготвени от Ranbaxy Laboratories, които са представени пред митническата служба и които съдържат информация относно вида на внасяните стоки, единичната пазарна цена в момента на фактурирането и общата цена.

13

Ranbaxy Laboratories определя на кого ще се продават разглежданите лекарствени продукти, условията и продажната цена, както и приложимите отстъпки. При изпълнението на поръчките Oribalt Rīga издава фактури по продажната цена, определена от Ranbaxy Laboratories.

14

Oribalt Rīga, което складира лекарствените продукти в своя склад, има за задача да продава приоритетно разглежданите продукти, чийто срок на годност изтича най-скоро. Така може да изминат много месеци между вноса на тези лекарствени продукти и продажбата им на крайните клиенти, поради което тяхната стойност към момента на продажбата би могла да се различава от тяхната пазарна стойност към момента на вноса им. Пазарната цена на разглежданите лекарствени продукти би могла да се повлияе и от предоставените от Ranbaxy Laboratories отстъпки на неговите клиенти. След продажбата на разглежданите лекарствени продукти Ranbaxy Laboratories издава нови фактури на Oribalt Rīga, въз основа на които последното посочено дружество заплаща на Ranbaxy Laboratories внасяните стоки, предназначени за пускане в свободно обращение на територията на Европейския съюз. Oribalt Rīga получава комисиона за ролята си на посредник.

15

От 20 октомври 2010 г. до 10 януари 2011 г. Muitas audita pārvalde (Дирекция за митнически контрол, Латвия) извършва контрол относно изчисляването, плащането и отчетността на митата и другите налози, които се определят от митническите служби и се дължат от Oribalt Rīga за периода от 1 февруари 2008 г. до 31 август 2010 г.

16

С решение от 20 май 2011 г. Държавната данъчна администрация, Латвия отхвърля митническата стойност на разглежданите лекарствени продукти, внесени през този период, определена от Oribalt Rīga съгласно метода на договорната стойност. Всъщност съгласно това решение стойността на внасяните стоки трябвало да бъде определена посредством прилагане на дедуктивния метод, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс, като за изходна точка се вземе цената на разглежданите лекарствени продукти, която фигурира във фактурите, адресирани до клиентите на Ranbaxy Laboratories, без да се вземат предвид приложените отстъпки. Поради това генералният директор на Държавната данъчна администрация, Латвия разпорежда на Oribalt Rīga да заплати допълнителен ДДС, лихви за забава и глоба.

17

След като Administratīvā rajona tiesa (районен административен съд, Латвия) отхвърля жалбата на Oribalt Rīga срещу решението на латвийската данъчна администрация, дружеството обжалва посоченото съдебно решение пред Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия), като поддържа, че тази администрация трябвало и можело да получи необходимата информация, за да определи митническата стойност на стоките съгласно първите методи за определяне, които са на разположение, и че ако посочената администрация приложи дедуктивния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс, тя е трябвало да използва информацията относно препродажбата на тези стоки или на идентични стоки към дата, която е възможно най-близка до датата на вноса на посочените стоки, без да надхвърля срока от 90 дни, предвиден в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение. Накрая дружеството посочва, че основата за изчисляване на митническата стойност е реалната продажна цена на разглежданите лекарствени продукти, така че е необходимо да се вземе предвид отстъпката, предоставена на клиентите на Ranbaxy Laboratories.

18

Тъй като Administratīvā apgabaltiesa (Регионален административен съд, Латвия) потвърждава решението на Държавната данъчна администрация, Латвия, Oribalt Rīga подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия).

19

Тази юрисдикция счита, че решаването на спора, с който е сезирана, зависи от тълкуването от страна на Съда на член 30 от Митническия кодекс, както и на членове 151 и 152 от Регламента за изпълнение. При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

20

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество кои са факторите, които следва да се вземат предвид за установяване на „сходните стоки“, когато митническата стойност на внесените стоки, каквито са разглежданите лекарствени продукти, се изчислява при прилагане на дедуктивния метод, предвиден в член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс.

21

Запитващата юрисдикция поставя този въпрос, за да установи дали, за да се извърши такова определяне, е от значение да се вземе предвид само съставът на лекарствените продукти, които подлежат на сравнение, или също така и обстоятелствата, свързани с положението на тези лекарствени продукти и на техните производители на съответния фармацевтичен пазар.

22

Първо трябва да се напомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C‑529/16, EU:C:2017:984, т. 24 и цитираната съдебна практика).

23

По-нататък, макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност (решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C‑529/16, EU:C:2017:984, т. 27 и цитираната съдебна практика).

24

Когато обаче митническата стойност не може да бъде определена съгласно член 29 от Митническия кодекс чрез договорната стойност на внесените стоки, митническото остойностяване се извършва по реда на разпоредбите на член 30 от споменатия кодекс, като последователно се прилагат методите, предвидени в член 30, параграф 2, букви а)—г) (решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 27 и цитираната съдебна практика).

25

Що се отнася до прилагането на същия член 30, от точка 1 от бележките относно член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, съдържащи се в приложение 23 към Регламента за изпълнение, следва, че когато е възможно, митническите органи се позовават на подобни стоки, продадени на същото търговско равнище и по същество в същите количества като подлежащите на остойностяване стоки (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C‑291/15, EU:C:2016:455, т. 34).

26

Накрая, понятието за сходни стоки, което се съдържа в посочения член 30, параграф 2, буква б), е определено в член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за изпълнение, а именно че това са стоките, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение. В тази разпоредба се уточнява, че качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни.

27

С оглед на широкото понятие за сходни стоки, което както генералният адвокат е посочил в точка 40 от своето заключение, се позовава на подробна преценка на стоките въз основа на всички фактори, посочени като пример, трябва да се приеме, че това понятие е приложимо по отношение на всички видове стоки, включително на лекарствените продукти, каквито са разглежданите в настоящия случай. Поради това с оглед на определянето на сходните стоки компетентната национална митническа администрация трябва да бъде в състояние да използва всички данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността.

28

В случая с генеричните лекарствени продукти, както подчертава генералният адвокат в точки 50 и 51 от заключението си, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи, като например съставът на тези лекарствени продукти, заменяемостта им по отношение на тяхното действие и търговската им взаимозаменяемост. Следователно компетентната национална митническа администрация трябва да извърши подробна преценка, като вземе предвид всички фактори, които могат да повлияят върху действителната икономическа стойност на посочените лекарствени продукти, включително положението на пазара на внесения лекарствен продукт и на неговия производител.

29

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на стоки като разглежданите лекарствени продукти е изчислена посредством прилагане на предвидения в тази разпоредба дедуктивен метод, за целите на определянето на сходните стоки компетентната национална митническа администрация трябва да вземе предвид всички релевантни фактори, каквито са съдържанието на тези стоки, тяхната заменяемост от гледна точка на действието им, както и тяхната взаимозаменяемост в търговско отношение, като осъществи по този начин фактическа преценка с оглед на всички фактори, които могат да повлияят върху действителната икономическа стойност на посочените стоки, включително пазарното положение на внесената стока и на нейния производител.

30

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи единичната цена на внесените стоки съгласно метода, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс, срокът от 90 дни, в който внесените стоки трябва да бъдат продадени в Съюза, предвиден в този член 152, параграф 1, буква б), е краен срок и ако това не е така, на кои данни трябва да се даде предимство при определяне на единичната цена на внасяни стоки.

31

Следва да се напомни, че член 152, параграф 1, буква а) от Регламента за изпълнение установява принципа, съгласно който с оглед на определяне на единичната цена на вносните стоки или на идентични или подобни вносни стоки, продадени в Съюза в състоянието, в което са внесени, за целите на определянето на митническата стойност на внесените стоки съгласно член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс следва да се изходи от единичната цена, по която вносните стоки или идентични или сходни стоки се продават в най-голямото общо количество на лица, които не са свързани с продавача, като се държи сметка за намаленията, отнасящи се до елементите, посочени в член 152, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от този регламент.

32

По изключение от този принцип член 152, параграф 1, буква б) от посочения регламент предвижда, че ако по или около времето на вноса на подлежащите на оценка стоки не са продадени нито вносните стоки, нито идентични или подобни вносни стоки, митническата стойност на вносните стоки се основава на единичната цена, на която в Съюза се продават вносните стоки или идентични или подобни стоки в състоянието, в което са внесени на най-ранната дата след вноса на оценяваните стоки, но преди изтичането на 90 дни след датата на вноса.

33

Следователно, за да се определи най-точната и близка до реалността митническа стойност, в съответствие с предвидения в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс метод тази стойност трябва да бъде определена в момента, който е най-близък до вноса им. Следователно срокът от 90 дни, предвиден в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение, съставлява изключение от принципа, установен в член 152, параграф 1, буква а) от този регламент, и поради това трябва да се тълкува стриктно.

34

Текстът на тази разпоредба потвърждава подобно тълкуване. Всъщност според посочения текст единичната цена, на която следва да се основава митническата стойност, е тази, на която стоките са продадени на най-ранната дата след внасянето на оценяваните стоки, но във всички случаи преди изтичането на 90 дни след датата на вноса, а именно на дата, която не надхвърля посочения срок.

35

Освен това съгласно вътрешната логика на член 30 от Митническия кодекс съществува йерархия на методите за определяне на митническата стойност. Така, ако митническата стойност на внасяни стоки не може да се определи съгласно метода, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от този кодекс, тоест ако не е възможно да се определи цената на идентични или сходни внесени стоки, продадени в Съюза в срок от 90 дни от този внос, съгласно посочената йерархия трябва да се приложи методът за оценка, предвиден в член 30, параграф 2, буква г) от посочения кодекс.

36

Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, макар запитващата юрисдикция да се позовава на Тълкувателните бележки, които се съдържат в приложение 23 от Регламента за изпълнение, които посочват, че срокът от 90 дни, предвиден в член 152, параграф 1, буква б) от този регламент, може да се прилага гъвкаво, трябва да се отбележи, че подобно нагаждане се предвижда само при прилагането на член 31, параграф 1 от Митническия кодекс.

37

Все пак посоченият в член 31 от Митническия кодекс метод за определяне на митническата стойност е на последно място в йерархията на предвидените в този кодекс методи за оценка, тъй като е остатъчен метод. В това си качество последният посочен метод може да се използва само когато митническата стойност на внасяните стоки не е могла да бъде определена въз основа на членове 29 или 30 от посочения кодекс.

38

Така, едва когато не е възможно да се извърши оценка на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на членове 29 или 30 от Митническия кодекс, някои правила относно методите за оценка на митническата стойност, предвидени в членове 29 или 30 от Митническия кодекс, могат да бъдат приложени гъвкаво в рамките на член 31 от този кодекс.

39

Следователно член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи единичната цена на внасяните стоки съгласно метода, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс, предвиденият в член 152, параграф 1, буква б) от Регламента за изпълнение срок от 90 дни, в който внасяните стоки трябва да бъдат продадени в Съюза, е краен срок.

40

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че отстъпките в продажната цена на внасяните стоки трябва да бъдат взети предвид за определяне на митническата стойност на тези стоки чрез прилагане на разглежданата разпоредба.

41

Тази разпоредба предвижда, че митническата стойност на внасяните стоки се определя въз основа на единичната цена, по която внасяните стоки или вносни идентични или сходни внесени стоки са били продадени в Съюза в най-голямо сборно количество на лица, които не са свързани с продавача.

42

Освен това член 152, параграф 1, буква а), подточки i)—iii) от Регламента за изпълнение предвижда да бъдат взети предвид някои намаления, сред които са някои комисиони, обичайните разходи за транспорт и застраховка, както и вносните мита. Търговските отстъпки, предоставени от продавача, не се споменават в този член. Всъщност, видно от текста на посочената разпоредба, този списък на отстъпките е изчерпателен.

43

Освен това, посредством вземането предвид единичната цена на най-голямото общо количество на внасяните стоки, член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс вече е предвидил да бъдат отчетени някои намаления, свързани с количеството.

44

На последно място, налице е опасност вземането предвид на търговските отстъпки при определянето на митническата стойност да доведе до митническа стойност, която е още по-далеч от действителната икономическа стойност на внасяните стоки, които са предмет на подобна оценка.

45

В съответствие с тези съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 2, буква в) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че отстъпките в продажната цена на внасяните стоки не могат да се вземат предвид при определяне на митническата стойност на тези стоки в приложение на тази разпоредба.

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: