1. 

Може ли да се твърди, когато на лицевата страна на опаковката на хранителни добавки са поместени общи здравни претенции, че производителят е изпълнил изискването по член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 ( 2 ) относно хранителни и здравни претенции за храните позоваването на такива претенции да е „допустимо единствено ако е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по членове 13 и 14“, ако специфичната здравна претенция е на обратната страна на тази опаковка? По същество това е основният въпрос, който Съдът трябва да разгледа в отговор на преюдициално запитване на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

2. 

Въпросът за научните доказателства се разглежда в заключението на генералния адвокат Bobek по дело Nelsons (C‑177/15) ( 3 ). С оглед на това — и в съответствие с искането на Съда — в настоящото заключение възнамерявам да се спра само на въпроса относно тълкуването на член 10, параграф 3. Преди това обаче е необходимо да бъде изложен релевантният законодателен контекст.

3.

В съображение 1 от Регламент № 1924/2006 се предвижда, че „[в]ърху етикетите и в рекламните съобщения на все повече храни на територията на Общността се съдържат хранителни и здравни претенции. С оглед осигуряване на високо ниво на защита на потребителите и улесняване на техния избор, пуснатите на пазара храни […] следва да бъдат безопасни и подходящо етикетирани“.

4.

Освен това в съображение 16 се посочва, че е „[в]ажно […] претенциите за храни да бъдат разбираеми за потребителя и е необходимо всички потребители да бъдат защитени от подвеждащи претенции. Въпреки това след влизането в сила на Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. относно заблуждаваща и сравнителна реклама Съдът на Европейския съюз счете за необходимо, когато взема решение по дела, свързани с реклами, да разгледа ефекта върху въображаем, типичен потребител. В съответствие с принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на съдържащите се в него защитни мерки, настоящият регламент приема за отправна точка средностатистическия потребител, който е в разумна степен добре информиран и в разумна степен наблюдателен и благоразумен, отчитайки социални, културни и езикови фактори, съгласно тълкуването от Съда на Европейските общности, но се полагат грижи за недопускане експлоатацията на потребители, чиито характеристики ги правят особено податливи на подвеждащи претенции“.

5.

Съображение 23 предвижда, че „[р]азрешение за използване на здравни претенции на територията на Общността следва да бъде предоставено след научна оценка при най-висок стандарт. С оглед хармонизиране на научните оценки за тези претенции, Европейският орган за безопасност на храните следва да направи подобни оценки“.

6.

Член 2, параграф 2, точка 1 предвижда, че „претенция“ означава всяко съобщение или представяне, което не е задължително по силата на национално законодателство или законодателство на Общността, включително представяне с картина, графика или символ, под всякаква форма, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики“.

7.

Член 2, параграф 2, точка 5 предвижда също, че „здравна претенция“ означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето“.

8.

Член 5, параграф 1, буква а) предвижда, че се „[р]азрешава […] използване на хранителни и здравни претенции единствено ако са изпълнени следните условия: а) наличието, отсъствието или намаленото съдържание в храна или категория храна на хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията, се е оказало, че има благоприятен хранителен или физиологичен ефект, както е установено в общоприето научно доказателство“.

9.

Член 6, параграф 1 предвижда, че „[х]ранителните и здравните претенции се основават и потвърждават от общоприети научни доказателства“.

10.

Член 10, параграф 1 предвижда, че „[з]дравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II и специфичните изисквания от настоящата глава и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14“.

11.

Член 10, параграф 3 предвижда, че „[п]озоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие е допустимо единствено ако е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по членове 13 и 14“.

12.

Член 13, параграф 1 предвижда, че „[з]дравните претенции, описващи или позоваващи се на: а) ролята на дадено хранително вещество или друго вещество за растежа, развитието и функцията на организма; или б) психологични и поведенчески функции; […] които са посочени в списъка, предвиден в параграф 3, могат да се използват, без да е необходимо да бъдат подложени на процедурите по членове 15—19, ако: i) се основават на общоприети научни доказателства; [и] ii) са лесноразбираеми за средностатистическия потребител“.

13.

Член 13, параграф 3 предвижда, че „[с]лед консултиране с [Европейският орган за безопасност на храните] Комисията приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3, списък на Общността, предназначен да измени несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, на разрешените претенции, посочени в параграф 1, и на всички необходими условия за използване на тези претенции“.

14.

Регламент № 432/2012 ( 4 ), предвижда в член 1, букви а) и б), че „[с]писъкът на здравните претенции, които могат да се отнасят за храни, както е посочено в член 13, параграф 3 от регламент (ЕО) № 1924/2006, е установен в приложението към настоящия регламент. Здравните претенции, посочени в параграф 1, могат да се отнасят за храни в съответствие с условията, установени в приложението“.

15.

Приложението включва витамин B под формите на витамини B6 и B12, за всеки от които по-специално може да се прави претенцията, че „допринася за нормалното протичане на метаболизма и производството на енергия“, както и цинк, за който по-специално може да се прави претенцията, че „допринася за нормалната когнитивна функция“.

16.

Освен това в приложението се уточнява, че съответните претенции могат да се правят само за храна, която е източник на витамин B6, B12 или цинк най-малко в количеството съгласно посоченото в приложението към Регламент № 1924/2006 в раздела, озаглавен „източник на (име на витамин/и) и/или (име на минерал/и)“.

17.

В този раздел приложението към Регламент № 1924/2006 предвижда, че „[п]ретенция, че дадена храна е източник на витамини и/или минерали, както и всяка претенция, която би могла да има същото значение за потребителя, може да се направи единствено в случаите, когато продуктът съдържа значителното количество по смисъла на приложението към Директива 90/496/ЕИО или количеството, предвидено чрез частично неприлагане на изискванията, предвидено в член 6 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно добавяне на витамини и минерали и някои други вещества към храните“.

18.

Накрая, с Решение за изпълнение 2013/63 ( 5 ) на Комисията от 24 януари 2013 г. са приети Насоки за прилагането на специфичните условия за здравни претенции, изложени в член 10 от Регламент № 1924/2006 (наричани по-нататък „Насоките“).

19.

Точка 3, първи абзац от Насоките посочва, че „[п]о смисъла на член 10, параграф 3 се допуска използването на лесноразбираема и привлекателна информация, съдържаща позоваване на общите, неспецифични ползи от храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие, без предварително разрешение, при наличие на специфични условия. Използването на такава информация може да бъде от полза за потребителите, тъй като би носило по-достъпни за тях послания. Те обаче биха могли лесно да бъдат неправилно разбрани и/или изтълкувани от потребителите, като вследствие на това е възможно последните да си представят други/по-добри здравни ползи от дадена храна в сравнение с реално съществуващите. Поради тази причина при позоваване на общите, неспецифични здравни ползи е задължително тези позовавания да бъдат придружени от специфична здравна претенция от списъка на разрешените здравни претенции в регистъра на Съюза. За целите на регламента специфичната разрешена здравна претенция, придружаваща информацията, съдържаща позоваване на общи, неспецифични здравни ползи, следва да бъде предявена „в близост до“ или „след“ тази информация“.

20.

По-нататък, точка 3, втори абзац посочва, че „[с]пецифичните претенции от списъка на разрешените здравни претенции следва да имат известна връзка с общото позоваване. Колкото по-обобщено става това позоваване, напр. „за добро здраве“, все повече здравни претенции от разрешените списъци биха могли да бъдат допустими да го придружават. Все пак следва да се обърне внимание, че в член 10 са залегнали определени правила за контекста, в който се използват здравните претенции, а предвид факта, че член 10 конкретно се позовава на предписанията на глави II и IV, те следва също да бъдат взети предвид, за да могат операторите да спазят разпоредбата на член 10, параграф 3. Поради това, с цел да се избегне заблуждаването на потребителите, бизнес операторите на храни са длъжни да демонстрират връзката между позоваването на общи, неспецифични ползи от храната и специфичните, разрешени здравни претенции, които ги придружават“.

21.

Накрая, точка 3, трети абзац посочва, че „[н]якои претенции, за които бе подадено заявление за разрешение по време на научната им оценка, бяха преценени като прекалено общи или неспецифични, за да бъдат оценени. Тези претенции не можеха да бъдат разрешени и поради това фигурират в списъка на неразрешените претенции в регистъра на Съюза за хранителни и здравни претенции. Това не изключва възможността тези претенции да се възползват от разпоредбите на член 10, параграф 3 и поради това могат да бъдат законно използвани, когато са придружени от специфична претенция от списъка на разрешените здравни претенции в съответствие с посочения член“.

22.

Регистърът на Съюза за хранителните и здравни претенции се публикува от Европейската комисия ( 6 ). Той включва 40 неразрешени претенции относно витамин B, включително пет относно витамин B2 и 6 относно витамин B12, както и 7 неразрешени претенции относно цинка. Нито една от неразрешените претенции не съответства на направените по настоящото дело.

23.

Член 3, параграф 1 от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (UWG, Закон за нелоялната конкуренция) ( 7 ) предвижда, че „нелоялните търговски практики са незаконни, когато има вероятност те да засегнат в значителна степен интересите на конкурентите, потребителите или другите участници на пазара“.

24.

Член 5, параграф 1, точка 1 от UWG предвижда, че „всяка подвеждаща търговска практика представлява акт на нелоялна конкуренция. Търговската практика е подвеждаща, когато включва неточни или други подвеждащи твърдения, свързани с едно или повече от следните: 1) основни характеристики на стоката или услугата като нейната наличност, естество, функциониране, предимства, рискове, състав, принадлежности, метод и дата на производство, доставка или обслужване, нейната приложимост, възможните ѝ употреби, нейното количество, свойства, следпродажбено обслужване и разглеждане на претенциите, нейния географски или търговски произход, резултатите, очаквани от употребата ѝ, както и резултатите и основните характеристики на изпитванията, извършени на стоката или услугата“.

25.

Член 11, параграф 1 от Lebensmittel, Bedarfsgegenstände und Futtermittelgesetzbuch (LFGB, Кодекс за храните, стоките за ежедневна употреба и фуражите) ( 8 ) предвижда, че „е забранено предлагането на пазара на храни с подвеждащо наименование, представяне или указание, както и рекламирането, общо или по конкретен повод, с подвеждащо представяне или други твърдения. Подвеждане е налице по-специално: 1) в случай на използване при храните на наименования, указания, представяне, описания или други твърдения, които могат да бъдат подвеждащи по отношение на техните характеристики, по-специално вида, качеството, състава, количеството, срока на годност, произхода, източника или метода на производство или получаване“.

26.

Ищецът Dr. Wilmar Schwabe GmbH & Co. KG произвежда и продава растителни лекарствени продукти, съдържащи екстракт от листа на гинко билоба, които са разрешени за симптоматично лечение на мозъчно обусловената загуба на ментални функции, към която спадат в частност нарушенията на паметта и концентрацията.

27.

Ответникът Queisser Pharma GmbH & Co. KG продава хранителната добавка „Doppelherz aktiv Ginkgo + B-Vitamine + Cholin“, която се състои от общо осем съставки, включително холин, цинк, екстракт от листа на гинко билоба и витамини B1 (тиамин), B2, B5 (пантотенова киселина) и B12.

28.

Върху лицевата страна на външната опаковка е поместена претенцията „B-Vitamine und Zink für Gehirn, Nerven, Konzentration und Gedächtnis“ (витамини от групата В и цинк за мозъка, нервите, концентрацията и паметта)“.

29.

Върху обратната страна на външната опаковка са представени няколко претенции, като следните от тях са за витамините от група В и цинка във връзка с мозъка, нервите, концентрацията и паметта:

„Витамините B1 и B12 допринасят за нормалната обмяна на енергия и нормалното функциониране на нервите и психиката.

Витамин B2, както и витамин B1, участва в нормалния обмен на енергия и играе роля за нормалното функциониране на нервите. Освен това допринася за запазването на клетките от оксидативния стрес.

Микроелементът цинк допринася за нормалната когнитивна функция и за предпазването на клетките от оксидативния стрес“.

30.

На обратната страна на опаковката са поместени допълнителни претенции относно витамините от групата В, които не са свързани с мозъка, нервите, концентрацията и паметта, както и допълнителни претенции за други съставки.

31.

Ищецът сезира Landgericht Düsseldorf (Регионален съд Дюселдорф, Германия) с искане да се установи, че претенцията на лицевата страна на външната опаковка е в нарушение на член 5, параграф 1, буква а), член 6, параграф 1 и член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006, както и на член 5, параграф 1 от UWG и член 11, параграф 1 от LFGB. С решение от 28 август 2014 г. Landgericht Düsseldorf (Регионален съд Дюселдорф) отхвърля иска.

32.

С решение, постановено на 30 юни 2016 г. от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф, Германия), въззивната жалбата на ищеца в първоинстанционното производство е отхвърлена с мотива, че претенцията на лицевата страна на външната опаковка не е в нарушение нито на член 10, параграф 1, нито на член 10, параграф 3 от Регламента.

33.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф) приема, че претенцията представлява обща, неспецифична здравна претенция, придружена от специфични здравни претенции на задната страна на външната опаковка, включително претенции относно витамините B1, B5 и B12, както и относно цинка. Освен това Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф) приема, че в член 10, параграф 3 от Регламента не са определени конкретни изисквания за начина, по който специфичните претенции следва да съпровождат общата претенция.

34.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф) приема още, че ако претенцията на лицевата страна на външната опаковка трябва да се счита за специфична здравна претенция, тя ще отговаря на изискванията по член 10, параграф 1, тъй като биха съществували доказателства за отделните специфични претенции на обратната страна на външната опаковка. Въпреки това Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф) приема, че само претенция относно специфични функции на организма може да се разглежда като специфична здравна претенция, а случаят не е такъв.

35.

Що се отнася до претенциите във връзка с член 5, параграф 1 от UWG и член 11, параграф 1 от LFGB, Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф) установява, че с оглед на неговата констатация относно Регламента не е необходимо да разглежда тези разпоредби.

36.

Ищецът подава жалба пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), по реда на специално производство, ограничено само до правните въпроси. Като цяло запитващата юрисдикция потвърждава възприетото от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш регионален съд Дюселдорф) тълкуване на член 10, параграф 3 от Регламента, но приема, че при условията на евентуалност не е необходимо разглеждане на член 10, параграф 1.

37.

При все това запитващата юрисдикция счита, че начинът, по който специфичните претенции следва да съпровождат общата претенция, повдига въпроси, свързани с тълкуването на Регламента, особено като се има предвид, че различните езикови версии, както и досегашната съдебна практика на запитващата юрисдикция изискват наличие на пряка връзка между общите и специфичните претенции, например с използване на звездичка, която да препраща читателя от едните към другите.

38.

Освен това запитващата юрисдикция приема, че изхода на делото зависи и от отговора на въпроса дали дадена обща здравна претенция, освен да бъде съпроводена от специфични здравни претенции, би трябвало да се подкрепя и от научни доказателства, въпреки че съгласно член 10, параграф 3 за такива общи здравни претенции не се прилагат процедурите за получаване на разрешение, предвидени в Регламента.

39.

В този контекст запитващата юрисдикция поставя следните въпроси:

40.

Писмени становища представят ищецът, ответникът и Комисията, а последната прави и устно изявление в съдебното заседание.

41.

Ищецът отбелязва, че въпросите на запитващата юрисдикция се съсредоточават около тълкуването на член 10, параграф 3 от Регламента, докато ищецът иска от Съда да се спре и на тълкуването на член 10, параграф 1.

42.

Комисията също посочва, че Съдът следва да вземе отношение по въпроса дали за общите здравни претенции, отнасящи се до комбинираното действие на няколко съставки, е необходимо разрешение съгласно Регламента.

43.

Като отправна точка, от постоянната съдебна практика следва, че тъй като съгласно член 267 ДФЕС „само националната юрисдикция има право да формулира преюдициалните въпроси, страните не могат да променят текста на тези въпроси“ ( 9 ).

44.

Също от установената съдебна практика обаче следва, че Съдът може да разглежда допълнителни въпроси, когато установи, че това може да е от полза за запитващата юрисдикция ( 10 ).

45.

В настоящия случай считам, че за да се отговори на първия въпрос на запитващата юрисдикция, ще е необходимо най-напред да се разгледа разграничението между общи и специфични претенции, въпреки че този въпрос не е изрично повдигнат от националния съд.

46.

Що се отнася до проблема с комбинираното действие на общите здравни претенции, отнасящи се до няколко съставки, той е свързан с втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция. Както вече отбелязах, по искане на Съда, настоящото заключение ще се ограничи до първия въпрос.

47.

Първият въпрос по същество се отнася до начина, по който общите здравни претенции трябва да се съпровождат от специфични здравни претенции, но както посочих по-горе, считам, че е необходимо най-напред да се установят разграничителните критерии между общите и специфичните здравни претенции.

48.

В член 2, параграф 2, точка 5 от Регламент № 1924/2006, който дефинира здравните претенции, не се прави разграничение между специфични и общи претенции. Такова разграничение не се прави и в член 5, параграф 1, който изисква научно доказателство за здравните претенции, нито в член 10, параграф 1, който изисква да се използва разрешена формулировка за здравните претенции съгласно посоченото в приложението към Регламент № 432/2012 на Комисията.

49.

Използването на общи здравни претенции обаче е изрично предвидено в член 10, параграф 3, който освен това ги определя като „неспецифични“ и изисква те да бъдат съпроводени от „специфични“ здравни претенции. В този контекст е ясно, че специфичните и общите претенции представляват взаимно допълващи се елементи на здравните претенции, така че всяка претенция трябва да бъде или специфична, или обща.

50.

Това се подкрепя от позицията на генералния адвокат Bobek по дело Nelsons, където той посочва, че член 10, параграф 3 „няма[…] за цел да установ[и] нова, различна категория информация върху продуктите, а да призна[е] два конкретни вида здравни претенции — общи и специфични — които подлежат на различно третиране“ ( 11 ).

51.

Това разбиране се потвърждава и от Насоките, приети с Решение за изпълнение 2013/63 на Комисията за приемане на насоки за прилагането на специфичните условия за здравни претенции, изложени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, които посочват в точка 3, трети абзац, че „[н]якои претенции, за които бе подадено заявление за разрешение по време на научната им оценка, бяха преценени като прекалено общи или неспецифични, за да бъдат оценени“. Във връзка с тях в тази точка по-нататък се казва, че това „не изключва възможността тези претенции да се възползват от разпоредбите на член 10, параграф 3 и поради това могат да бъдат законно използвани, когато са придружени от специфична претенция от списъка на разрешените здравни претенции в съответствие с посочения член“.

52.

Това повдига въпроса дали би било полезно да се установят критерии за дефиниране на разграничението между специфичните и общите здравни претенции. За да бъдат „законни“, специфичните здравни претенции трябва да бъдат „разрешени“ и тяхната формулировка трябва да бъде включена в публикуван списък. Здравна претенция, за която се счита, че е твърде обща, няма да получи разрешение, но все пак може да се използва като обща здравна претенция, ако се съпровожда от законна специфична претенция.

53.

Следователно практическото прилагане на Регламент № 1924/2006 в това отношение изисква да бъдат разгледани само два въпроса. Първият е дали здравната претенция е законна специфична претенция, съдържаща се в списъка с разрешени претенции, и ако това не е така, вторият въпрос e дали здравната претенция се съпровожда и подкрепя от законни специфични претенции.

54.

Въпросът дали в определен случай здравната претенция представлява законна специфична претенция или подкрепена обща претенция, следва да се преценява от националната юрисдикция с оглед на фактите по делото. Оценката на специфичните претенции не е толкова сложна, тъй като произтича от сравнение със списъка с разрешени претенции. От своя страна оценката на общите претенции е донякъде по-сложна, тъй изисква сравнение на общите претенции със специфичните претенции, които се твърди, че подкрепят първите.

55.

Нито в Регламента, нито в допълнителните мерки, приети от Комисията, се посочва каква степен на подкрепа трябва да бъде установена, въпреки че в точка 3, втори абзац от Насоките се посочва, че „бизнес операторите на храни са длъжни да демонстрират връзката между позоваването на общи, неспецифични ползи от храната и специфичните, разрешени здравни претенции, които ги придружават“.

56.

В настоящия случай общата претенция изглежда се подкрепя отчасти от разрешена специфична претенция за цинка, докато определянето на степента, в която тя се подкрепя от разрешени специфични претенции за витамините от групата В, е доста по-сложно. Както обаче посочих, този въпрос следва да се прецени от националната юрисдикция с оглед на фактите по делото и всички релевантни научни или други доказателства, които страните решат да разгледат.

57.

Ответникът настоява за широко тълкуване на понятието „съпровождащи“, тъй като трябва да се приеме, че потребителят чете и обратната страна на опаковката, докато ищецът и Комисията се застъпват за ограничително тълкуване на понятието „съпровождащи“, тъй като член 10, параграф 3 представлява изключение от основното правило по член 10, параграф 1, което изисква за здравните претенции да се получи разрешение. Те твърдят също, че в настоящия случай подкрепящите специфични здравни претенции са смесени в по-дълъг списък с различни претенции, което затруднява установяването на претенциите, чиято цел е да подкрепят общата здравна претенция.

58.

В точка 3, първи абзац от Насоките се посочва, че „[з]а целите на [Регламент № 1924/2006] специфичната разрешена здравна претенция, придружаваща информацията, съдържаща позоваване на общи, неспецифични здравни ползи, следва да бъде предявена „в близост до“ или „след“ тази информация“ ( 12 ).

59.

Ако формулировката в Насоките („в близост до“ или „след“) се разгледа буквално, тя би предполагала специфичната здравна претенция да се намира в непосредствена близост до общата здравна претенция, за да се изпълни изискването за „съпровождане“, съдържащо се в член 10, параграф 3 от Регламента. Макар да е вярно, че член 10, параграф 4 предвижда, че могат да се приемат насоки, които в съответствие със съображение 2 от Решение за изпълнение 2013/63 на Комисията могат да имат за цел да се гарантира „единното прилагане на тези разпоредби“, както и „по-голяма яснота и сигурност за икономическите оператори“, е ясно, че в Съюз, основан на спазването на принципите на правовата държава, самата формулировка на член 10, параграф 3 от Регламента не може да бъде променена, изменена или по друг начин разширена с подобни насоки.

60.

От това следва, че въпросът трябва да се разреши изключително въз основа на текста на самия член 10, параграф 3. Макар разграничението да е тясно и тънко, думата „съпровожда“ все пак е по-широка и с по-голям обхват от думите „в близост до“ или „след“, използвани в Насоките. Така например във всекидневен разговор може да се каже, че писмо „съпровожда“ подарък, въпреки че може да е в запечатано в плик, а самият подарък опакован отделно.

61.

Ето защо според мен употребата на думата „съпровожда“ в този контекст показва, че е достатъчно специфичните здравни претенции, изисквани съгласно член 10, параграф 3, да са поместени на друго видно място върху опаковката. Не е необходимо специфичните здравни претенции да са поместени непосредствено до, да следват или по друг начин да са в непосредствена близост до общите здравни претенции, в настоящия случай намиращи се на лицевата страна на опаковката. Освен това в член 10, параграф 3 не се съдържа изискване общите и специфичните здравни претенции да бъдат свързани по някакъв начин, например със звездичка. Напротив, достатъчно е специфичните здравни претенции да са видими, така че да бъдат достъпни и да могат да се прочетат от потребителя.

62.

Ако се приеме, че съгласно това съдебно тълкуване член 10, параграф 3 е непълен или не защитава в достатъчна степен интересите на потребителите, законодателят на Съюза, разбира се, може да отстрани тези недостатъци. При все това съгласно действащото право трябва да се приеме, че в обикновения език може да се каже, че изявлението на обратната страна на потребителската опаковка „съпровожда“ изявлението на лицевата ѝ страна.

63.

Това становище се подкрепя от решение Neptune (C‑157/14) ( 13 ), в което Съдът потвърди, че „като е приел разпоредбите на Регламент № 1924/2006 и на Директива 2009/54, законодателят на Съюза е преценил за необходимо да гарантира, че потребителят получава подходяща и прозрачна информация“.

64.

Освен това от решение Teekanne (C‑195/14) ( 14 ) следва, че „видно от практиката на Съда, се приема, че потребителите, чието решение за купуване на даден продукт се определя по-специално от състава на продукта, който възнамеряват да придобият, най-напред четат списъка на съставките“.

65.

Според мен разгледаните в тази съдебна практика критерии могат да се приложат по аналогия към настоящото дело, поради което потребител, който чете обща здравна претенция на лицевата страна на опаковката на хранителен продукт, може да се очаква, че ще разгледа и допълнителната информация, предоставена на задната ѝ страна, която освен списък на съставките може да включва и набор от специфични здравни претенции, предназначени да подкрепят общата здравна претенция.

66.

Затова според мен не може да се въвежда общо изискване за наличие на специален свързващ инструмент, например звездичка, за да се насочи потребителят от лицевата към задната страна на опаковката. Положението обаче става по-сложно, когато информацията на обратната страна на опаковката съдържа съвкупност от изявления, само някои от които подкрепят общата здравна претенция на лицевата страна на опаковката, както отбелязват ищецът и Комисията.

67.

Въпросът дали дадена обща здравна претенция действително се подкрепя от специфични здравни претенции по начин, който е достатъчно ясен, за да може потребителят да направи преценка, следва да бъде разрешен от националната юрисдикция с оглед на фактите по делото.

68.

В това отношение следва да се отбележи, че в решение Teekanne (C‑195/14) ( 15 ) Съдът подчертава, че „националният съд трябва да се основе главно на предполагаемите с оглед на това етикетиране очаквания на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен“.

69.

Освен това може да се отбележи, че в настоящия случай е възможно да възникне допълнителен проблем, тъй като няколко от изявленията на задната страна на опаковката във връзка с витамин B изглежда не съответстват на списъка с разрешени специфични здравни претенции. По този въпрос обаче отново преценка следва да направи националната юрисдикция.

70.

Както бе посочено по-горе, настоящото заключение се ограничава до разглеждането на първия въпрос.

71.

По дело Nelsons (C‑177/15) ( 16 ) генералният адвокат Bobek изрази становището, че „не е необходимо да се предоставят преки научни доказателства за общите здравни претенции. Вместо това тези претенции трябва да са съпроводени от специфични здравни претенции, които да са подкрепени от такива доказателства. Това води до предоставяне на непреки доказателства за общата претенция“.

72.

Споделям това становище.

73.

Предлагам на първия преюдициален въпрос, поставен от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Съдът да отговори по следния начин: