1.

През 2017 г. Poste Tutela SpA (наричано по-нататък „Poste Tutela“), което към онзи момент е изцяло притежавано от Poste Italiane SpA (наричано по-нататък „Poste Italiane“) дъщерно дружество, издава обявление за обществена поръчка. Това обявление за обществена поръчка има за цел сключването на рамкови споразумения за портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на Poste italiane и други дружества от неговата група.

2.

Pegaso Srl Servizi Fiduciari, Sistemi di Sicurezza Srl и YW са поискали от запитващата юрисдикция да отмени това обявление за обществена поръчка. В рамките на това производство запитващата юрисдикция иска да се установи дали дейностите, за които се отнася това обявление за обществена поръчка, попадат в приложното поле на Директива 2014/25/ЕС ( 2 ) (наричана по-нататък „Директивата за комуналните услуги“) или на Директива 2014/24/ЕС ( 3 ) (наричана по-нататък „Директивата за публичния сектор“).

3.

След акта за преюдициално запитване обаче спорното обявление за обществена поръчка е оттеглено. Това обстоятелство поставя предварителния въпрос дали този Съд продължава да бъде валидно сезиран с делото. В частност, достатъчен ли е фактът, че запитващата юрисдикция трябва да се произнесе по съдебните разноски, за да се приеме, че трябва да се даде отговор на поставените в акта за преюдициално запитване въпроси?

4.

Съображение 10 от Директивата за публичния сектор гласи:

„Понятието „възлагащи органи“, и по-специално „публичноправни организации“, е многократно разглеждано в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. […] [С]ледва да се поясни, че организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.

По сходен начин в съдебната практика се разглежда и условието, свързано с източника на финансиране на съответната организация, като наред с другото се пояснява, че финансиране „в по-голямата си част“ означава повече от половината и че такова финансиране може да включва плащания от ползватели, които се налагат, изчисляват и събират съгласно нормите на публичното право“.

5.

Съгласно член 1, параграф 1 от Директивата за публичния сектор:

„Настоящата директива установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки и конкурсите за проект, чиято прогнозна стойност не е под праговете, предвидени в член 4“.

6.

Според член 2, параграф 1 от тази директива:

„1)   „възлагащи органи“ означава държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдружения от един или няколко държавни, регионални или местни органа или от една или няколко публичноправни организации;

[…]

4)   „публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики:

[…]“.

7.

Член 7 от Директивата за публичния сектор предвижда:

„Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки и конкурси за проект, които съгласно Директива 2014/25/ЕС се възлагат или организират от възлагащи органи, извършващи една или повече от дейностите, посочени в членове 8—14 от посочената директива, и се възлагат за изпълнение на тези дейности […]“.

8.

Съображение 16 от Директивата за комуналните услуги гласи:

„[…] [П]оръчки могат да се възлагат с цел покриване на изискванията на няколко дейности, за които може да се прилагат различни правни режими. Следва да се поясни, че правният режим, приложим към една поръчка, предназначена да обхване няколко дейности, следва да се урежда от правилата, приложими за дейността, за която тя е основно предназначена. Определянето на дейността, за която поръчката е основно предназначена, може да се основава на анализ на изискванията, които конкретната поръчка трябва да изпълнява, който се извършва от възложителя с цел на изчисляване на прогнозната ѝ стойност и изготвяне на документацията за нея […]“.

9.

Съображение 19 гласи:

„За да се гарантира реално отваряне на пазара и справедлив баланс при прилагането на правилата за възлагане на поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, е необходимо възложителите, попадащи в техния обхват, да бъдат идентифицирани на основа, различна от правния им статус. Затова следва да се гарантира, че не е застрашена равнопоставеността на възложителите, извършващи дейност в публичния сектор, и на тези от частния сектор. В съответствие с член 345 ДФЕС е необходимо също така да се гарантира, че не се засягат правилата на държавите членки уреждащи режима на собственост върху имущество“.

10.

Член 1, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги предвижда:

„Настоящата директива установява правила за процедурите за възлагане на поръчки от възложители по отношение на поръчки и конкурси за проект, чиято прогнозна стойност не е под праговете, предвидени в член 15“.

11.

Член 4, параграф 1 определя понятието „възложители“ като „субекти, които,

12.

Според член 4, параграф 2 от Директивата за комуналните услуги:

„Публично предприятие“ означава всяко предприятие, върху което възлагащите органи могат да упражняват пряко или непряко доминиращо влияние поради собствеността си върху него, финансовото си участие в него или правилата, които го уреждат.

Доминиращо влияние от страна на възлагащите органи се предполага във всеки от следните случаи, в които тези органи пряко или непряко:

13.

По силата на член 5, параграф 4:

„При договори с предмет поръчка, която попада в обхвата на настоящата директива, както и поръчка, която не попада в нейния обхват, възложителите могат да решат да възложат отделни поръчки за отделните части или да възложат една поръчка. Когато възложителите решат да възложат отделни поръчки за отделните части, решението кой правен режим се прилага за всяка една от отделните поръчки се взема въз основа на характеристиките на съответната част.

Когато възложителите решат да възложат само една поръчка и освен ако не е предвидено друго в член 25, настоящата директива се прилага за получения в резултат на това договор за смесена поръчка, независимо от стойността на частите, които в противен случай биха били уредени от различен правен режим, и независимо от това от кой правен режим биха били уредени иначе тези части.

[…]“.

14.

Член 13, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги предвижда:

„Настоящата директива се прилага за дейности, свързани с предоставянето на:

15.

Член 13, параграф 2, буква б) определя понятието „пощенски услуги“ като „услуги, които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенски пратки. Това включва както услугите, попадащи в обхвата на универсалната услуга, установена в съответствие с Директива 97/67/ЕО, така и тези извън нейния обхват“. Съгласно буква в)„други услуги, различни от пощенски услуги“ са определени като услуги за обслужване на поща (както услугите, които предхождат, така и услугите, които следват изпращането, включително „разпределителни услуги в пощенски салон“) и някои услуги относно пощенски пратки като пряка кореспонденция без означен адрес.

16.

По силата на член 19, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги:

„Настоящата директива не се прилага за поръчки, които възложителите възлагат за цели, различни от извършването на техните дейности, описани в членове 8—14 […]“.

17.

Poste Italiane е акционерно дружество. В акта за преюдициално запитване се посочва, че 29,26 % от капитала на дружеството е собственост на Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия), 35 % на Cassa Depositi e Prestiti (Каса за депозити и кредити), а останалата част — на частни инвеститори. Poste Italiane е концесионер на универсалната пощенска услуга. Освен това то извършва дейности във финансовата, в застрахователната и в областта на мобилните телефонни услуги.

18.

Към момента на издаване на спорното обявление за обществена поръчка Poste Tutela е дъщерно дружество, изцяло притежавано от Poste Italiane. То се слива с Poste Italiane, считано от 1 март 2018 г.

19.

През юли 2017 г. Poste Tutela издава обявление за обществена поръчка за сключване на рамкови споразумения за портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на Poste Italiane и на други дружества от неговата група за срок от 24 месеца (и още 12 месеца при подновяване на договора) за обща прогнозна сума от 25253242 EUR.

20.

В обявлението за обществена поръчка като правно основание се посочва Директивата за комуналните услуги. То е публикувано в Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana (Държавен вестник на Италианската република, наричан по-нататък „GURI“) ( 4 ) и в Официален вестник на Европейския съюз ( 5 ).

21.

На 28 септември 2017 г. Pegaso Srl Servizi Fiduciari, Sistemi di Sicurezza Srl и YW (наричани по-нататък „жалбоподателите“) обжалват пред запитващата юрисдикция въпросното обявление за обществена поръчка. Те се позовават на редица нарушения на италианския Кодекс за обществените поръчки.

22.

На 20 октомври 2017 г. запитващата юрисдикция решава да спре процедурата за възлагане на разглежданата обществена поръчка с определение за налагане на временни мерки, тъй като твърденията на жалбоподателите са приети за основателни след първоначално разглеждане.

23.

Poste Tutela и Poste Italiane (наричани по-нататък „ответниците“) повдигат предварително възражение за липса на компетентност на запитващата юрисдикция. Те изтъкват, че административните съдилища нямат компетентност по дела във връзка с възлагане на обществени поръчки от публично предприятие за предоставяне на услуги извън включените в специалните сектори, какъвто е пощенският сектор.

24.

Запитващата юрисдикция счита, че този въпрос за компетентността я задължава да определи дали Poste Tutela (и понастоящем Poste Italiane) е било длъжно да открие процедура за възлагане на обществена поръчка, за да възложи разглежданите услуги. Според запитващата юрисдикция Poste Tutela/Poste Italiane отговаря на условията, за да бъде квалифицирано като „публичноправна организация“ по смисъла на Директива 2014/23/ЕС ( 6 ) (наричана по-нататък „Директивата за концесиите“), Директивата за публичния сектор и Директивата за комуналните услуги.

25.

При тези обстоятелства Tribunale Aministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26.

На 11 октомври 2018 г. Poste Italiane уведомява с писмо запитващата юрисдикция и Съда, че е оттеглила спорното обявление за обществена поръчка. Поради това Poste Italiane изрично иска от запитващата юрисдикция да обяви жалбата на жалбоподателите за недопустима. На 20 октомври 2018 г. запитващата юрисдикция отхвърля това искане.

27.

На 16 октомври 2018 г., след като ответникът уведомява Съда за отмяната на обявлението за обществена поръчка, Съдът пита запитващата юрисдикция дали иска да оттегли преюдициалното си запитване. На 26 октомври 2018 г. запитващата юрисдикция заявява, че поддържа преюдициалното си запитване.

28.

На 9 януари 2019 г. в отговор на искането на Съда да мотивира допълнително основанията, поради които запитващата юрисдикция счита, че разглежданият спор все още е висящ пред нея, Съдът получава допълнителни разяснения от страна на запитващата юрисдикция. Последната излага причините, поради които според нея спорът все още е висящ пред нея и поради които следователно трябва да се даде отговор на поставените до Съда въпроси.

29.

На 3 април 2019 г. запитващата юрисдикция също така уведомява Съда за подаването на жалба за отмяна на друго обявление за обществена поръчка, публикувано от Poste Italiane във връзка със същите услуги. Според запитващата юрисдикция това обявление за обществена поръчка е идентично с разглежданото в настоящото дело. Запитващата юрисдикция спира разглеждането на това ново дело до произнасянето на Съда по настоящото дело.

30.

Писмени становища представят Pegaso Srl Servizi Fiduciari и Sistemi di Sicurezza Srl, Poste Italiane SpA, италианското правителство и Европейската комисия. Всички те участват и в съдебното заседание, проведено на 22 януари 2020 г.

31.

Настоящото заключение е структурирано по следния начин. Най-напред ще обясня защо с оглед на събитията, настъпили след отправянето на настоящото преюдициално запитване, не следва да се отговаря на поставените от запитващата юрисдикция въпроси (A). В случай че Съдът не споделя моето становище, ще очертая накратко как следва да се отговори по същество на ключовите въпроси. Ще заявява, че дейности като разглежданите в главното производство (портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на Poste Italiane) се подчиняват на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, а именно предвидените в Директивата за комуналните услуги относно специалните сектори (Б).

32.

Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза, се поставят от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда. Такива въпроси се ползват с презумпция за релевантност ( 7 ).

33.

Въпреки това, също според постоянната съдебна практика, от текста и от духа на член 267 ДФЕС следва, че преюдициалното производство предполага, че пред национална юрисдикция има действително висящ спор, по който тя трябва да постанови решение, в което да може да вземе предвид решението на Съда по преюдициалното запитване. Ето защо Съдът следва служебно да провери дали спорът по главното производство продължава ( 8 ). Ако предметът на спора е отпаднал, докато производството пред Съда е все още висящо, правейки по този начин поставените въпроси хипотетични или несвързани с действителен спор, Съдът следва да приеме, че липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване ( 9 ).

34.

В конкретния случай липсва съгласие по въпроса дали все още е налице висящ спор пред националната юрисдикция. Разногласията са в два аспекта: първо, дали спорното обявление за обществена поръчка е било оттеглено от Poste Italiane? Второ, въпреки оттеглянето съществува ли друго основание, поради което жалбоподателите все още имат правен интерес да обжалват пред запитващата юрисдикция?

35.

В отговор на поставения от Съда въпрос дали пред запитващата юрисдикция все още е налице висящ спор, тя отбелязва, че Poste Italiane е публикувало обявление в този смисъл в GURI и по-кратки обявления в някои ежедневници. В публикуваното в GURI обявление се посочва, че Poste Italiane е решило да анулира/отмени обявлението за обществена поръчка с оглед на комплексното преструктуриране на Poste Italiane вследствие на сливането му с Poste Tutela. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва по-нататък, че в другите по-кратки обявления, които са публикувани в ежедневниците, Poste Italiane само обявява, че процедурата за възлагане на обществена поръчка е прекъсната. Запитващата юрисдикция счита за неясно дали по този начин Poste Italiane е имало за цел да отстрани твърдените от жалбоподателите нарушения, или да подходи по различен начин (чрез пряко възлагане), за да задоволи нуждите, които са предмет на обявлението за обществена поръчка.

36.

Poste Italiane и италианското правителство изтъкват, че обявлението за обществена поръчка е било формално оттеглено. По-специално Poste Italiane твърди, че отмяната е надлежно публикувана на всички необходими места (в GURI, в два национални и два местни вестника и в Официален вестник). След отмяната е открита нова процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се отговори по-ефикасно на новите нужди на Poste Italiane след преструктурирането на групата, и по-специално промяната в мащаба на нуждите в областта на сигурността и наблюдението.

37.

Жалбоподателите не оспорват факта, че обявлението за обществена поръчка е било оттеглено. Въпреки това те поддържат, че преюдициалното запитване продължава да бъде допустимо, но по различни причини, посочени в следващия раздел ( 10 ).

38.

Трябва да призная, че съм до известна степен объркан на този етап. С изключение на запитващата юрисдикция, всички останали са съгласни, че спорното обявление за обществена поръчка е оттеглено. Самата запитваща юрисдикция потвърждава, че в пълното обявление, публикувано в GURI, използваното понятие е „анулира/отмени“. Запитващата юрисдикция отбелязва също, че в другите, по-кратки версии на публикуваното в ежедневната преса обявление, се посочва, че процедурата „е прекъсната“, но това е последица от определението за налагане на временни мерки, постановено от запитващата юрисдикция още на 20 октомври 2017 г. ( 11 ).

39.

Въз основа на всички представени пред този Съд факти наистина изглежда, че обявлението за обществена поръчка е оттеглено. Запитващата юрисдикция изглежда не се е произнесла по въпроса дали е налице оттегляне или не. В отговора си до Съда тя подчертава, че независимо от този въпрос, все още е налице въпросът за компетентността: дали административните съдилища са компетентни да се произнасят по такива обявления за обществени поръчки.

40.

Наясно съм със стандартното разпределение на задачите в рамките на преюдициалното производство. Задача само на запитващата юрисдикция е да провери дали спорното обявление за обществена поръчка е било оттеглено с оглед както на фактите, така и на тяхната преценка от гледна точка на националното право. Откриването на нова процедура за възлагане от същия оферент може да бъде допълнителен признак на такова оттегляне.

41.

Настоящото дело обаче показва пределите на това традиционно разпределение на задачите. Въпреки че Съдът обикновено показва висока степен на зачитане по отношение на партньорите си в рамките на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС, в крайна сметка задача на Съда е да прецени дали е валидно сезиран ( 12 ).

42.

Според всички налични документи обявлението за обществена поръчка е оттеглено. Всъщност е публикувано ново обявление за обществена поръчка за същите услуги. Запитващата юрисдикция обаче все още има съмнения дали обявлението за обществена поръчка е „формално“ оттеглено.

43.

Въпреки че ми е трудно да разбера това твърдение, по-лесно разбираема е хипотезата, при която запитваща юрисдикция все още желае да получи отговор, когато даден ответник използва стратегия да оттегля обявленията за обществена поръчка. Мога да си представя положение, при което дадено лице, което не желае определени въпроси да бъдат окончателно решени от съдилищата, би оттегляло обявленията за обществена поръчка в случай на обжалване, като по този начин системно се опитва да лиши националния съд или националните съдилища от тяхната компетентност.

44.

Такова положение със сигурност би било различно. В подобен случай вероятно би могло да се прояви по-голяма гъвкавост по отношение на понятието за висящ спор дори още при преценката за допустимост на преюдициалното запитване ( 13 ). В крайна сметка забраната на злоупотребата с право е общ принцип на правото на Съюза ( 14 ).

45.

Въпреки това нито някоя от страните, нито запитващата юрисдикция твърди, че Poste Italiane многократно е оттегляло обявления за обществени поръчки с цел да избегне съдебен контрол или да попречи на някои кандидати да участват в процедурата по възлагане на обществена поръчка ( 15 ). Всъщност e точно обратното, Poste Italiane представя правдоподобно обяснение на причините за оттеглянето на първоначалното обявление за обществена поръчка и явно е действало в съответствие с това обяснение ( 16 ).

46.

При тези обстоятелства наистина изглежда, че спорът по главното производство е с отпаднал предмет.

47.

При условията на евентуалност запитващата юрисдикция, жалбоподателите и отчасти Европейската комисия считат, че независимо от оттеглянето на обявлението за обществена поръчка, продължава да е налице такъв интерес.

48.

Запитващата юрисдикция счита, че не може да се презюмира, че жалбоподателите вече нямат правен интерес да обжалват обявлението за обществена поръчка, дори то да е било оттеглено. Следователно Съдът трябва да разгледа преюдициалното запитване, особено с оглед на принципа на ефективен съдебен контрол.

49.

Жалбоподателите твърдят, че въпреки оттеглянето италианското право изисква компетентната юрисдикция да се произнесе по законосъобразността на обжалваните актове, за да присъди обезщетение за вреди и да реши кой да понесе съдебните разноски. По-специално съгласно италианското право иск за обезщетение за вреди може да се предяви в 120‑дневен срок от момента, в който отменителното решение е станало окончателно. За да има произнасяне по този иск, трябва най-напред да се установи дали запитващата юрисдикция има компетентност. Този въпрос изисквал да се определи дали спрямо Poste Italiane се прилагат правилата за възлагане на обществени поръчки.

50.

Според Европейската комисия, ако се приеме, че обявлението за обществена поръчка е формално оттеглено, този факт изобщо не е определящ. Шестият въпрос на запитващата юрисдикция изисквал да се предостави отговор, доколкото този въпрос се отнася до последиците от евентуално нарушение на принципа на оправданите правни очаквания — въпрос, който не бил свързан с оставането в сила на спорното обявление за обществена поръчка. Освен това да се установи дали спорното обявление за обществена поръчка се отнася до поръчка, попадаща в приложното поле на Директивата за комуналните услуги, било от значение за определянето на компетентната юрисдикция, пред която жалбоподателите биха могли да претендират обезщетение за вреди.

51.

За сметка на това според Poste Italiane и италианското правителство правният интерес на жалбоподателите да обжалват е отпаднал. Докато Poste Italiane счита, че решението на запитващата юрисдикция няма да има благоприятни последици за жалбоподателите, италианското правителство твърди, че жалбоподателите не са предявили иск за обезщетение за вреди. Следователно възможността за предявяване на такъв иск била само хипотетична.

52.

Така въпреки оттеглянето на обявлението за обществена поръчка се посочва, че: a) жалбоподателите могат да предявят иск за обезщетение за вреди във връзка със спорното обявление за обществена поръчка, и б) въпросът за съдебните разноски все пак трябва да бъде решен от запитващата юрисдикция.

53.

Съгласно постоянната съдебна практика преюдициалното запитване няма за цел да се формулират консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а да се отговори на необходимост, продиктувана от това, че действително трябва да се реши спор ( 17 ). При обстоятелства, подобни на тези в главното производство, Съдът вече е постановил, че намерението за предявяване на иск за обезщетение за вреди, което е само вероятно и хипотетично, не може да обоснове запазване на преюдициалното запитване, когато предметът на спора по главното производство е отпаднал ( 18 ).

54.

В съдебното заседание жалбоподателите потвърждават, че все още не е предявен иск за обезщетение за вреди пред запитващата юрисдикция или пред която и да било друга национална юрисдикция. Несъмнено е вярно, че ако беше предявен иск за обезщетение за вреди, тогава щеше да е от значение въпросът дали обявлението за обществена поръчка е задължително и съответно коя национална юрисдикция би била компетентна да се произнесе по този въпрос. Това обаче било от значение именно за този потенциален последващ иск, който понастоящем не е предявен. Така в рамките на настоящото производство пред запитващата юрисдикция въпросите относно възможен бъдещ иск за обезщетение за вреди са напълно хипотетични.

55.

Предходният извод не се променя от подчертания от Европейската комисия факт, че жалбоподателите са могли да имат оправдани правни очаквания относно продължаването на процедурата за възлагане на обществена поръчка и че при всички положения би следвало да се отговори на шестия въпрос.

56.

От една страна, на пръв поглед лично аз с голяма изненада научавам, че принципът на оправданите правни очаквания в правото на Съюза всъщност не позволява изобщо на възлагащ орган да оттегли обявление за обществена поръчка. В такъв случай това означава ли, че веднъж публикувана, обществената поръчка трябва да се проведе докрай независимо от (изменените) обстоятелства?

57.

Второ, ако това не е така, тогава шестият въпрос също представлява въпрос, който ще се разглежда в рамките на производство по възможен последващ иск за обезщетение за вреди, както и нарушението на всякакви други права на кандидатите в процедурата за възлагане на обществена поръчка ( 19 ). Въпреки това, бих повторил, тези въпроси не са предмет на висящия пред запитващата юрисдикция спор.

58.

Накрая, остава въпросът за съдебните разноски в рамките на националното производство. Дори ако обявлението за обществена поръчка е оттеглено, запитващата юрисдикция би трябвало все пак да се произнесе по съдебните разноски. Следователно би могло да се твърди, че пред запитващата юрисдикция все още съществува висящ спор най-малкото по въпроса за съдебните разноски.

59.

Не мисля, че може да бъде възприета такава логика.

60.

Първо, моето разбиране на общите постулати за това какво представлява висящ спор ( 20 ) винаги е било, че е необходимо да е налице разумна взаимовръзка (макар и невинаги пълно съвпадение) между обхвата на въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, и отнесения до нея правен спор. В този смисъл предметът на поставените въпроси трябва да има някакво значение за решаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор. Извън този обхват (и следователно хипотетични) са въпроси, които, какъвто и отговор да получат от Съда, не биха повлияли на разрешаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция.

61.

От тази гледна точка не виждам как даването на отговор на шестте доста подробни въпроса, всички поставени в рамките на осъществяван контрол върху текуща процедура за възлагане на обществена поръчка и обявлението за нея, би имало някакво значение за уреждането на въпроса за съдебните разноски пред националната юрисдикция след оттеглянето на обявлението. Това е въпрос на уредба от националното право, като поисканите от Съда отговори нямат никакво значение за повдигнатия въпрос за съдебните разноски.

62.

Второ, освен ако разноските по дадено дело са свързани конкретно с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, което тогава трябва да се уточни по подходящ начин в акта за преюдициално запитване, по принцип обстоятелството, че след отпадане на предмета на спора продължава да е необходимо произнасяне по съдебните разноски, не е достатъчно, за да се запази компетентността на Съда ( 21 ).

63.

По принцип компетентността на Съда отпада, когато пред запитващата юрисдикция вече няма висящ спор, например защото жалбоподателят е получил желания от него резултат в хода на производството или защото авторът на обжалвания акт го е оттеглил, или защото приложимите национални разпоредби са изменени ( 22 ). При тези обстоятелства се счита, че спорът е разрешен. Фактът, че националната юрисдикция все още трябва да се произнесе по съдебните разноски, е без значение ( 23 ). Ако Съдът не следва да разрешава спора, прилагайки разпоредбите на правото на Съюза към разглежданите факти, a fortiori той още по-малко следва да се произнася по съдебните разноски за спор, който вече не съществува. В този смисъл единствено запитващата юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски въз основа на националното право ( 24 ).

64.

Разбира се, има една уговорка: освен ако въпросът за съдебните разноски пред националната юрисдикция сам по себе си е свързан с тълкуването на правото на Съюза, поискано от този Съд. Това би било така по-специално в два случая.

65.

Първо, Съдът несъмнено е компетентен, когато предметът на спора по главното производство са именно съдебните разноски. В такъв фактически контекст съгласно член 267 ДФЕС задача на Съда е да тълкува всяка разпоредба от правото на Съюза, която конкретно се отнася до съдебните разноски, или по-общо — до правото на ефективен достъп до правосъдие ( 25 ). В тези случаи обаче Съдът тълкува конкретни, хармонизирани разпоредби на правото на Съюза, които предвиждат разпределението или определянето на максимален размер на разноските по определени дела. Значим пример за последната категория е разпоредба, според която разноските в областта на околната среда трябва да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“ ( 26 ).

66.

Второ, има и гранични случаи, при които не съществуват хармонизирани правила на Съюза в областта на съдебните разноски, но поставеният на Съда въпрос за тълкуването или валидността има ясно отражение върху решението относно съдебните разноски. В този смисъл тълкувам защо Съдът е решил да даде отговор по същество в решение Amt и др. ( 27 ).

67.

Решение Amt и др. се отнася до решение на възлагащ орган да открие процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги за обществен транспорт в регион на Италия. Националната правна уредба не позволява на икономическите оператори да обжалват решенията на възлагащ орган относно процедура за възлагане на обществена поръчка, в която са решили да не участват. Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали такива икономически оператори са процесуално легитимирани съгласно правото на Съюза.

68.

В хода на производството възлагащият орган решава да не продължава процедурата за възлагане на обществена поръчка след приемането на нов закон. Следователно предметът на спора формално е отпаднал. Съдът обаче приема, че преюдициалното запитване е допустимо и отговаря на преюдициалния въпрос по същество. Това е разбираемо, като се има предвид структурата на това дело и единственият въпрос, поставен от запитващата юрисдикция: допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, съгласно която лицата, които не са участвали в процедурата за възлагане на обществена поръчка, нямат право да обжалват актовете във връзка с процедурата за възлагане на обществена поръчка?

69.

Положителният (или отрицателният) отговор на този въпрос е определящ за отговора на въпроса дали жалбоподателите в главното производство, които обжалват актовете във връзка с обществената поръчка, въпреки че не са участвали в процедурата за възлагане на обществената поръчка, ще понесат съдебните разноски по производството.

70.

Тази хипотеза, при която един-единствен конкретен въпрос на запитващата юрисдикция е определящ за решението относно съдебните разноски, лесно може да се разграничи от настоящия случай. Шестте доста подробни въпроса на запитващата юрисдикция се отнасят до приложимостта на редица норми в областта на обществените поръчки по отношение на портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на Poste Italiane. Те не повдигат въпроси относно тълкуване на норми на Съюза, уреждащи съдебните разноски или в по-общ план за общата стойност на разходите, свързани със започнатата от жалбоподателите процедура по съдебен контрол. Освен това нито един от поставените от запитващата юрисдикция въпроси не повдига въпроси, които могат да имат пряко отражение върху решението относно съдебните разноски. По-специално не се оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателите да обжалват спорното обявление за обществена поръчка. Ето защо, какъвто и да е отговорът на Съда на поставените шест подробни въпроса, не виждам по какъв начин той би могъл да окаже някакво влияние върху въпроса за съдебните разноски в настоящото производство в рамките на двете хипотези, изложени по-горе.

71.

Следователно при обстоятелствата в настоящия случай, доколкото предметът на спора (обявлението за обществена поръчка) е отпаднал и тъй като понастоящем липсва висящо производство по предявен иск за обезщетение за вреди, предстоящото решение относно съдебните разноски не може да представлява единствената причина, за да се обоснове поддържането на преюдициалното запитване.

72.

В заключение признавам, че въпросът за релевантността на отговора, който Съдът следва да даде, за разрешаването на висящ пред националната юрисдикция реален спор, едва ли има само две ясно разграничими страни. Несъмнено има и случаи, в които Съдът е показвал по-голяма снизходителност (или по-скоро, по-голямо въображение) по отношение на това как точно даденият от него отговор би бил релевантен за конкретния спор, който е висящ пред националната юрисдикция ( 28 ).

73.

Във всеки случай и дори да се приеме, че по-скоро става дума за континуум на релевантност, а не за една монета с две ясни страни, поставените в рамките на настоящото преюдициално запитване шест въпроса се намират от външната страна на този континуум. Отново — остава единствено въпросът как тези въпроси са релевантни за обхвата на висящия понастоящем спор пред националната юрисдикция. Смущаващият отговор е, че те не са релевантни.

74.

Следователно не е необходимо да се отговаря на никой от поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

75.

Като се има предвид задачата на генералните адвокати да подпомагат (изцяло) Съда (член 252 ДФЕС), накратко ще разгледам по същество поставените от запитващата юрисдикция въпроси, в случай че Съдът не възприеме становището ми относно (липсата на) необходимост от произнасяне при обстоятелствата в конкретния случай. Въпреки това ще ги разгледам само накратко и само доколкото би било необходимо, ако предметът на спора не беше отпаднал. Дори да се наложеше Съдът да се произнесе по делото по същество, нямаше да е необходимо да отговаря на всички въпроси, поставени от запитващата юрисдикция.

76.

Запитващата юрисдикция отправя шест въпроса. С всички тези въпроси запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разглежданите услуги, за които Poste Tutela обявява обществена поръчка преди сливането му с Poste Italiane, попадат в приложното поле на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, и по-специално на Директивата за комуналните услуги и на Директивата за публичния сектор ( 29 ).

77.

Първият, вторият и четвъртият въпрос (и отчасти третият въпрос) се отнасят до правната квалификация на Poste Italiane (и на Poste Tutela) като публичноправни организации по смисъла на Директивата за публичния сектор и на Директивата за комуналните услуги. Третият и петият въпрос се отнасят до приложимостта на Директивата за комуналните услуги спрямо дейности като разглежданите в главното производство. Що се отнася до шести въпрос, неговият обхват е някак неясен. Той би могъл да се разбира като общ въпрос за това какви оправдани правни очаквания се създават за оферентите с откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и дали тези очаквания са пречка за оттеглянето на вече публикувано обявление ( 30 ). Този въпрос може също така да се разбира като питане дали изобщо се създават оправдани правни очаквания за оферентите, когато орган, който обикновено не е длъжен да организира процедура за възлагане на обществена поръчка, прави това по свое желание.

78.

За целите на настоящото дело, по което запитващата юрисдикция иска да се установи дали разглежданите дейности се уреждат от правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, и при положителен отговор — от кои правила, е напълно достатъчно да се отговори на третия и петия въпрос относно приложимостта на Директивата за комуналните услуги. Според мен с оглед на обявлението за обществена поръчка, което е било предмет на делото пред запитващата юрисдикция, към разглежданите дейности би била приложима Директивата за комуналните услуги.

79.

Съответното приложно поле на Директивата за публичния сектор и на Директивата за комуналните услуги са определени по различен начин. Що се отнася до приложимостта им в настоящия случай, предполага се, че двата акта се изключват взаимно ( 31 ).

80.

Приложното поле на Директивата за публичния сектор е определено главно ratione personae. Като цяло тя се прилага за възлагащи органи, следователно по-специално за държавните, регионалните или местните органи и публичноправните организации ( 32 ), поради техния формален статут и качеството им на определен вид юридически лица.

81.

За сметка на това приложното поле на Директивата за комуналните услуги е определено преди всичко от материалноправна гледна точка в зависимост от естеството на дейностите. Тези дейности са посочени в членове 8—14 от тази директива ( 33 ). Те включват по-специално услугите, свързани с топлинната енергия, електроенергията, водоснабдяването, транспорта, пристанищата и летищата, както и пощенските услуги.

82.

Същевременно Директивата за комуналните услуги не е толкова стриктна, що се отнася до качеството на лицата, за които се отнася. Тя се прилага за широк кръг от „възложители“. Последната категория включва възлагащи органи, публични предприятия и предприятия, притежаващи изключителни или специални права ( 34 ). Това широко персонално приложно поле е логическа последица от материалното приложно поле на Директивата. Тя действително има за цел да регламентира секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги. Същевременно в тези сектори, където в миналото е имало държавни монополи, образуванията, които понастоящем извършват дейности в тях, имат различни правни форми, така че „е необходимо възложителите, попадащи в техния обхват, да бъдат идентифицирани на основа, различна от правния им статус“ ( 35 ).

83.

От тези разпоредби следва, че материалното приложно поле на Директивата за комуналните услуги е определено доста стриктно. Една от най-важните последици от тази концептуална разлика е, че поради тази причина в рамките на Директивата за комуналните услуги няма място за прилагане на т.нар. „теория на заразяването“.

84.

Този подход първоначално е изложен от Съда през 1998 г. в неговото решение по дело Mannesmann Anlagenbau Austria и др. ( 36 ). Делото се отнася до правната квалификация на австрийската държавна печатница (Österreichische Staatsdruckerei — наричана по-нататък „ÖS“). Съгласно австрийското право ÖS е било държавно предприятие, което впоследствие става търговец по смисъла на Търговския кодекс. На ÖS е възложено главно отпечатването на официални административни документи, изискващи поверителност или мерки за сигурност. То обаче извършва и други дейности, като издаването на книги или вестници. Съдът постановява, че ÖS е публичноправна организация по смисъла на приложимата тогава Директива за публичния сектор. Вследствие на това всички негови дейности попадат в приложното поле на тази директива. Следователно е прието, че поради правния му статут на публичноправна организация Директивата за публичния сектор се прилага дори по отношение на търговските му дейности.

85.

Така по метафоричен начин може да се заключи, че също както цар Мидас докосването от публичноправната организация „заразява“ всички нейни дейности и ги поставя в приложното поле на Директивата за публичния сектор (вероятно обаче без непременно да ги превръща в злато).

86.

За сметка на това в решение Ing. Aigner ( 37 ) Съдът отказва да разшири обхвата на тази логика и към Директивата за комуналните услуги. Това дело се отнася до предприятие — Fernwärme Wien, създадено с цел да се осигурява отопление на територията на град Виена. Същевременно това предприятие се занимава и с общото планиране на хладилни инсталации за големи проекти във връзка с недвижими имоти. В рамките на тази дейност то се конкурира с други предприятия. В решението си Съдът потвърждава, че всички поръчки, възлагани от орган с качеството на възлагащ орган, трябва да се подчиняват на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, тъй като се оказва, че Fernawärme Wien е и „публичноправна организация“. Въпреки това Съдът прави разграничение между разглежданите дейности: докато поръчките, които са свързани с изброените в Директивата за комуналните услуги дейности, се подчиняват на предвидените от тази директива правила, останалите поръчки попадат в приложното поле на Директивата за публичния сектор.

87.

От това следва, че притежаването от дадена организация на правния статут на „публичноправна организация“ има за последица разширяване на приложното поле на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки по отношение на всички нейни дейности, попадащи в обхвата на Директивата за публичния сектор. То обаче не разширява възможната приложимост на Директивата за публичния сектор по отношение на дейностите, които са изрично обхванати от Директивата за комуналните услуги. Следователно материалното приложно поле на последната остава незасегнато независимо от правния статут на съответното предприятие. Също така теорията на заразяването не се прилага в рамките на дейностите по Директивата за комуналните услуги.

88.

Така Директивата за комуналните услуги е lex specialis, докато Директивата за публичния сектор е lex generalis. Като lex specialis Директивата за комуналните услуги трябва да се прилага стриктно.

89.

В такъв случай какъв е обхватът на понятието „пощенски услуги“ по смисъла на Директивата за комуналните услуги? Съгласно член 13, параграф 1 от тази директива тя се прилага за дейности, свързани с предоставянето на пощенски услуги и услуги, различни от пощенските, по-специално при условие че тези услуги се предоставят от субект, който предоставя и пощенски услуги.

90.

С други думи, тази разпоредба предвижда две категории: i) пощенските услуги (в тесен смисъл); ii) другите услуги, изброени в член 13, параграф 2, буква в) от Директивата за комуналните услуги, при условие че са изпълнени условията, предвидени в член 13, параграф 1, буква б). Същевременно уводната част на член 13, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги също така ясно посочва, че става въпрос не само за тези услуги в тесен смисъл, а за iii) дейностите, свързани с предоставянето на пощенски услуги или другите услуги, изброени в член 13, параграф 2, буква в).

91.

На първо място, законодателна дефиниция на това какво точно представляват пощенските услуги има в член 13, параграф 2, буква б), където се посочва, че това са услуги, които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенски пратки, като определение за понятието „пощенска пратка“ се съдържа в член 13, параграф 2, буква а). Определението включва както услугите, попадащи в обхвата на универсалната услуга, така и тези извън нейния обхват.

92.

На второ място, член 13, параграф 2, буква в) определя тези „други услуги“, различни от пощенските услуги, като „услуги за обслужване на поща (както услугите, които предхождат, така и услугите, които следват изпращането, включително „разпределителни услуги в пощенски салон“)“ и „услуги относно пощенски пратки, които не са обхванати от [член 13, параграф 2, буква а)], като пряка кореспонденция без означен адрес“.

93.

На трето място, какво да кажем за остатъчната или допълнителната категория на „дейности, свързани с предоставянето“ на пощенски услуги и услуги, различни от пощенските?

94.

Според Poste Italiane и италианското правителство, тъй като „теорията на заразяването“ не е приложима в рамките на Директивата за комуналните услуги, приложното поле на член 13 от Директивата за комуналните услуги трябва да се тълкува стеснително. Обхванати били само тези два вида дейности, изрично изброени в член 13, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги.

95.

Съгласен съм с първото твърдение, но не съм съгласен с второто.

96.

Наистина, посоченото от Съда в това отношение в решение Ing. Aigner е меродавно. Правилното тълкуване на член 13 от Директивата за комуналните услуги обаче е, че приложното му поле не е толкова тясно, колкото предлагат Poste Italiane и италианското правителство.

97.

Според мен е ясно, че съществува трета категория, включена в текста на член 13, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги: дейности, свързани с предоставянето на пощенски услуги.

98.

Първо, следва да се имат предвид не само формулировката на член 13, параграф 1, но и тази на член 1, параграф 2 от Директивата за комуналните услуги: „[п]о смисъла на настоящата директива „поръчка“ е придобиването от страна на един или повече възложители посредством договори за доставка, строителство или услуги, на строителство, доставки или услуги от икономически оператори, избрани от тях, при условие че строителството, доставките или услугите са предназначени за изпълнение на една от дейностите по членове 8—14“ ( 38 ). И двата израза показват, че това, което следва да бъде обхванато, са не само пощенските услуги в тесен смисъл, но и други необходими доставки или услуги, които допринасят за предоставянето на тази основна услуга.

99.

Второ, това се потвърждава и от логиката на сектора. Може да се приеме, че предоставянето на пощенските услуги в тесен смисъл (събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенски пратки) обикновено се извършва от самите възложители. Доста изненадващо би било да се констатира, че самият пощенски оператор, и по-специално доставчикът на универсалната пощенска услуга, в действителност няма да доставя пощенски пратки. Ако обаче трябваше да се приеме, както по същество твърди Poste Italiane, че задължението за използване на процедури за възлагане на обществени поръчки се отнася само до пощенските услуги в тесен смисъл, тогава член 13, параграф 1, буква а) и член 13, параграф 1, буква б) на практика ще бъдат лишени от съдържание. Тогава по отношение на какво ще се прилагат тези разпоредби?

100.

Така за мен е пределно ясно, че член 13 от Директивата за комуналните услуги се отнася по-специално до доставки или услуги, предназначени да създадат условия за предоставянето на пощенски услуги. Както Съдът посочва, „[к]огато възложител, който упражнява някоя от дейностите, посочени в [Директивата за комуналните услуги], възнамерява при упражняването на тази дейност да възложи поръчка за доставки, строителство или услуги или за организиране на конкурс, тази поръчка или конкурс се урежда от разпоредбите на настоящата директива“ ( 39 ).

101.

Следователно по принцип Директивата за комуналните услуги се прилага не само за обществените поръчки, възложени в областта на една от изрично изброените в нея дейности, но и за обществените поръчки, които са възложени при упражняване на определените от Директивата дейности. Поради това, когато възложена от възложител поръчка има връзка с дейност, упражнявана от този субект в посочените в Директивата за комуналните услуги сектори, тази поръчка се подчинява на процедурите, предвидени в тази директива ( 40 ).

102.

Тогава обаче ключовият въпрос е до каква степен ще се прилага тази логика за поръчките, които „са свързани със“ или „създават условия“ за дадена дейност. От една страна, тя със сигурност няма толкова тесен обхват, колкото Poste Italiane твърди. От друга страна, нейният обхват не е и толкова широк, че да доведе фактически до прилагане на теорията за заразяването и в рамките на Директивата за комуналните услуги.

103.

Според мен изразът „дейности, свързани с предоставянето на“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директивата за комуналните услуги трябва да се разбира в смисъл, че включва всички дейности, които са необходими за извършването на пощенски услуги или които обикновено са свързани с тях. Необходими в смисъл, че без тях пощенските услуги не биха могли да бъдат предоставени по подходящ начин. Понятието „свързани със“ обаче в този смисъл включва и дейности, които строго погледнато не са необходими, но нормално и обикновено са свързани с предоставянето на такъв вид услуги.

104.

Предлагам включването и на двете категории, тъй като понякога границата между тях може да бъде доста неясна. Разбира се, в днешно време електроенергията за експлоатацията на пощенските станции, автомобилите или скутерите за доставката на писма или специфичните облекла, с които обществеността идентифицира пощенските служители, могат да бъдат посочени като примери за необходими доставки. Въпреки това дори последният пример може да се оспори: специалната униформа на пощенските служители действително необходима ли е за ефективното доставяне на пощенските пратки? Всъщност би могло да се предположи, че строго погледнато добре изглеждащата униформа не е сама по себе си необходима за ефективната доставка на пощенски пратки. Несъмнено пощенски служител по дънки и тениска също може да справи.

105.

Ето защо понятието „свързани със“ би трябвало да обхваща не само строго технически необходимото, но и това, което обикновено е свързано с тях. Така дейностите, които обикновено не са свързани с предоставянето на пощенски услуги, като поръчки за автомобилно застраховане, продажба на вестници или списания или откриването на масажен кът във фоайето на пощенска станция, не могат да бъдат квалифицирани като дейности, свързани с нормалното предоставяне на пощенски услуги ( 41 ).

106.

В останалите случаи със сигурност националните юрисдикции ще имат за задача да решат дали с оглед на обстоятелствата в конкретния случай въпросната конкретна доставка или дейност е обикновено свързана с предоставянето на пощенски услуги или услуги, различни от пощенските. Логиката е да се улови пакетът, който в днешно време обикновено се разбира като представляващ надлежно предоставяне на пощенски услуги.

107.

Настоящото дело се отнася до портиерски услуги, рецепция и контрол на достъпа в сградите на Poste Italiane и на други дружества от групата. Тези дейности попадат ли в приложното поле на Директивата за комуналните услуги?

108.

Според жалбоподателите, макар и да не са пряко пощенски услуги, разглежданите услуги са необходими и/или свързани с упражняването на дейностите, посочени в член 13 от Директивата за комуналните услуги, доколкото те създават условия за упражняването на дейности, отнасящи се до универсалната услуга. Ефективната експлоатация на помещенията, в които се предоставя универсалната услуга, се осигурявала и от портиера и пазачите.

109.

Според Poste Italiane разглежданите дейности не попадат в изброените в Директивата за комуналните услуги. Разглежданите дейности не се отнасяли до услугите, които обосновават прилагането на нормите на публичното право, тъй като не се състоят в услуга, включваща събирането и доставката на пощата. Разглежданите дейности не били спомагателни към пощенските услуги, тъй като не са необходими за упражняването на тези услуги. Портиерските услуги, рецепцията и контролът на достъпа в сградите били допълващи и общи дейности по отношение на всички видове услуги, предоставяни от Poste Italiane. Помещенията, до които се отнасят разглежданите дейности, се използвали едновременно като административни офиси и като главен офис за финансовите дейности. По същия начин разглежданите услуги се предоставяли на дружества от цялата група, включително на тези, които не предоставят пощенски услуги (например PostePay SpA, което е специализирано в платежни услуги, цифрови услуги и мобилни телефони, или Poste Vita, което предоставя застрахователни услуги).

110.

Според Европейската комисия Директивата за комуналните услуги се прилага за услуги, които са функционално свързани с изрично посочените в нея услуги. В настоящия случай помещенията, които са централни за разглежданите услуги, били същите като тези, в които се предоставят пощенските услуги. За да се определи дали Директивата за комуналните услуги е приложима, не само било без значение, че тези помещения се използват и за финансови дейности, но и не било необходимо да се установява степента на интензивност на съществуващата функционална връзка между разглежданите услуги и пощенските услуги.

111.

Споделям в основни линии становището на жалбоподателите и на Европейската комисия. Няма съмнение, че разглежданите дейности попадат в приложното поле на Директивата за комуналните услуги, доколкото те са необходими за надлежното упражняване на пощенски услуги и следователно са свързани с предоставянето на пощенски услуги по смисъла на член 13 от Директивата за комуналните услуги.

112.

Първо, Poste Italiane (и Poste Tutela към момента на издаване на обявлението за обществена поръчка) попада в персоналното приложно поле на Директивата за комуналните услуги. Макар правното естество на Poste Italiane да е предмет на задълбочено обсъждане в писмените и устните становища, представени от страните, за целите на приложимостта на Директивата за комуналните услуги не е необходимо да се установява дали Poste Italiane е „публичноправна организация“.

113.

Достатъчно е да се отбележи, че Poste Italiane отговаря на критериите по член 4, параграф 2 от Директивата за комуналните услуги, за да бъде квалифицирано като „публично предприятие“. Доколкото мажоритарният дял от акциите на Poste Italiane е собственост на държавата или на свързани с държавата органи ( 42 ), следва да се презюмира наличието на доминиращо влияние на държавата върху Poste Italiane. От това следва, че Poste Italiane е публично предприятие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата за комуналните услуги.

114.

Второ, разглежданите услуги попадат в материалното приложно поле на Директивата за комуналните услуги. Според мен портиерските услуги, рецепцията и контролът на достъпа в сградите на Poste Italiane са необходими за адекватното изпълнение на пощенските услуги. Разбира се, в духа на гореизложените общи въпроси ( 43 ) би могло да се спори дали, строго погледнато, тези конкретни услуги са необходими за предоставянето на пощенските услуги ( 44 ). Но те със сигурност обикновено имат връзка с предоставянето на такива услуги и в този смисъл наистина са свързани с тях.

115.

В това отношение е без значение обстоятелството, че разглежданите услуги не се предоставят само за пощенски станции, но и за административни офиси, които не се посещават от обществеността, и за помещения, където се предоставят финансови или застрахователни услуги.

116.

Първо, макар административните офиси обикновено да не се посещават от обществеността — ползвателите на пощенски услуги, фактът, че в тези офиси се определят и осъществяват политиките относно пощенските услуги, означава, че те просто са част от пощенските услуги. В известен смисъл това е продължението на довода на Poste Italiane, с който се твърди, че пощенските услуги на практика са само физическото обработване на пощенските пратки. Въпреки това, пощенските услуги по необходимост трябва да включват и управлението и планирането на тези услуги: пощенските услуги не се случват спонтанно.

117.

Второ, що се отнася до другите видове услуги, извършвани от Poste Italiane, те най-вероятно ще бъдат предоставяни в същите помещения като пощенските услуги. За да се установи липсата на функционална връзка между разглежданите дейности и пощенските услуги, във всички случаи трябва да се докаже, че посочените дейности са възложени изключително за помещения, които не засягат пряко или косвено пощенските услуги.

118.

Трето, член 5, параграф 4 от Директивата за комуналните услуги действително предвижда, че може да е налице известно преплитане в случаите, когато възложителите решат да възложат една поръчка (включваща както пощенски, така и непощенски услуги). Дори и в тези случаи обаче тази директива се прилага по отношение на произтичащата една смесена поръчка.

119.

Това преплитане обаче не е неизбежно. То е вследствие на избора на възложителя да действа по този начин и да обедини всички тези услуги в една поръчка. Член 6, параграф 1 действително позволява на възложителите да възлагат отделни поръчки, за да се избегне недиференцирано прилагане на Директивата за комуналните услуги спрямо всички дейности на Poste Italiane, без значение колко различни са те, а те наистина са доста разнообразни.

120.

Накратко казано, логиката на функционирането на Директивата за комуналните услуги донякъде противоречи на това, което изглежда се твърди от Poste Italiane. Разбира се, възможно е да се избегне приложимостта на Директивата за комуналните услуги, ако вместо да възложи една смесена поръчка, приложима общо за всички дейности, включително пощенските дейности, възлагащият орган реши да възложи отделни поръчки за всяка отделна дейност. Въпреки това не е възможно да се избегне приложимостта на Директивата за комуналните услуги, възлагайки една смесена поръчка и след това твърдейки, че тъй като директивата не би била приложима за някои части от поръчката, ако бяха отделени, то тя не се прилага за цялата поръчка.

121.

Считам, че доколкото пред запитващата юрисдикция вече няма висящо дело, не е необходимо да се отговаря на въпросите, поставени от Tribunale Amministrativо Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия).