1.

През 2016 г. титулярят на разплащателна сметка, открита на негово име в Корпоративна търговска банка (наричана по-нататък „КТБ“), предявява пред български съд ( 2 ) иск срещу Българската народна банка (наричана по-нататък „БНБ“) за обезщетение за вредите, причинени от забавеното изплащане на този депозит.

2.

Ищецът по въпросното дело твърди, че БНБ е трябвало да установи неналичността на направените в КТБ депозити в срока, предвиден в Директива 94/19/ЕО ( 3 ). Според него, като не го е направила, БНБ е отговорна за забавеното изплащане и затова трябва да заплати лихва за забава, начислявана до момента на изплащането на депозита.

3.

Компетентният съд отправя преюдициално запитване, по което Съдът се произнася с решение Кантарев от 4 октомври 2018 г. ( 4 ).

4.

Още преди да бъде постановено решение Кантарев, друг български съд — Административен съд София-град (България) — отправя преюдициално запитване по аналогично дело, което също е образувано по иск за ангажиране на имуществената отговорност на БНБ, основан на донякъде съвпадащи доводи.

5.

След постановяването на решение Кантарев Съдът уведомява за него Административен съд София-град, като му поставя въпроса дали поддържа преюдициалното си запитване, на който въпрос българският съд дава утвърдителен отговор.

6.

По указание на Съда в настоящото заключение ще бъдат анализирани само два от поставените понастоящем въпроси, които или въобще не са разгледани, или са разгледани от друга гледна точка в решение Кантарев: а) понятието за „дължим и платим депозит“ по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 и б) отражението на препоръката на Европейския банков орган (наричан по-нататък „ЕБО“) от 17 октомври 2014 г. ( 5 ).

7.

Ограничавайки анализа само до тези два въпроса, ще препращам към решение Кантарев, когато това се налага при излагането на правната рамка, на фактите, определящи за изплащането на вложените в КТБ средства, и на моята преценка по тези въпроси.

8.

Що се отнася до релевантните съображения и членове от тази директива, препращам към точки 3—6 от решение Кантарев.

9.

Съгласно съображения 27—29:

10.

Член 1, параграф 2 гласи:

„Органът действа в рамките на правомощията, предоставени с настоящия регламент, и на приложното поле на директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО, 2002/87/ЕО, Регламент (ЕО) № 1781/2006, Директива 94/19/ЕО и, доколкото тези актове са приложими за кредитните и финансови институции и компетентните органи, които упражняват надзор върху тях, в рамките на съответните части от директиви 2005/60/ЕО, 2002/65/ЕО, 2007/64/ЕО и 2009/110/ЕО, включително на всички директиви, регламенти и решения, основаващи се на тези актове, и на всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който се възлагат задачи на Органа“.

11.

В член 4, точка 2, подточка iii) като „компетентни органи“ се определят:

„по отношение на схемите за гарантиране на депозити — органите, които управляват схемите за гарантиране на депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, или, когато дейността на схемите за гарантиране на депозити се управлява от частно дружество — публичният орган, отговарящ за надзора върху тези схеми съгласно посочената директива“.

12.

Член 16 предвижда:

„1.   С цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза, Органът издава насоки и препоръки, чиито адресати са компетентните органи или финансовите институции.

[…]

3.   Компетентните органи и финансовите институции полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки.

В срок от два месеца от издаването на насока или препоръка всеки компетентен орган посочва дали спазва или възнамерява да спазва тази насока или препоръка. В случай че компетентен орган не спазва или не възнамерява да спазва тази насока или препоръка, той информира Органа, като излага причините за това.

Органът оповестява факта, че отделен компетентен орган не спазва или не възнамерява да спазва тази насока или препоръка. Органът също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за неспазване на тази насока или препоръка, посочени от компетентния орган. Компетентният орган се уведомява предварително за това публикуване.

Ако това се изисква съгласно съответната насока или препоръка, финансовите институции докладват по ясен и подробен начин дали спазват тази насока или препоръка.

[…]“.

13.

Член 17 гласи:

„1.   Ако даден компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 актове или ги е приложил по начин, който изглежда е в нарушение на правото на Съюза, включително утвърдените съгласно членове 10—15 регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в посочените актове, Органът действа в съответствие с правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.

2.   По искане от един или повече компетентни органи, от Европейския парламент, от Съвета, от Комисията или от Групата на участниците от банковия сектор или по своя собствена инициатива и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът може да разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

[…]

3.   Най-късно два месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза.

В срок от десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган уведомява Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза.

4.   Ако компетентният орган не започне да спазва правото на Съюза в срок от един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, в което се изисква компетентният орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5.   В срок от десет работни дни след получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган уведомява Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това официално становище.

6.   Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 официално становище в предвидения в него срок и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за отстраняване на последиците от неспазването на законодателството, за да се запазят или възстановят неутралните условия на конкуренция на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове, се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, да приеме индивидуално решение, чийто адресат е отделна финансова институция, в което се изисква тя да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно правото на Съюза, включително прекратяване на възприетата практика.

Решението на Органа е в съответствие с представеното съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.

7.   Решения, приети съгласно параграф 6, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

При предприемане на действия във връзка с въпроси, които са предмет на официално становище по параграф 4 или на решение по параграф 6, компетентните органи се съобразяват с официалното становище или решението, в зависимост от случая.

[…]“.

14.

Съгласно член 26, параграф 2:

„Член 16 относно правомощията на Органа да приема насоки и препоръки се прилага по отношение на схемите за гарантиране на депозитите“.

15.

Препращам към възпроизведените в точки 8—25 от решение Кантарев български закони.

16.

Ще посоча само че член 23, алинеи 1 и 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките ( 8 ) предвижда:

„1.   Фондът изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато [БНБ] е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка.

[…]

5.   Изплащането на суми от фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на [БНБ] по ал. 1“.

17.

През 2008 г., 2010 г. и 2011 г. между ищцата BT и КТБ са сключени три договора за безсрочен депозит — в EUR и български лева (BGN) — които са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (наричан по-нататък „Фондът“) до 196000 BGN на едно лице.

18.

Положението на КТБ през 2014 г. и действията на националните органи са описани по следния начин в решение Кантарев (т. 27 и 28):

„След като КТБ изпада в ликвидна криза вследствие на масово изтегляне на депозитите в нея, на 20 юни 2014 г. нейните представители внасят в БНБ искане тази кредитна институция да бъде поставена под специален надзор. Те също така уведомяват БНБ, че КТБ е преустановила разплащанията и всички банкови операции. С решение на Управителния съвет на БНБ от същата дата КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца. Изпълнението на задълженията на тази кредитна институция е спряно, а дейността ѝ е ограничена. Назначени са квестори, на които БНБ възлага да осигурят оценка на активите и пасивите на посочената институция от независим външен одитор.

[…] При тази оценка се установява, че финансовият резултат на КТБ представлява загуба и че тя не отговаря на капиталовите изисквания, предвидени от правната уредба на Съюза. Ето защо с решение от 6 ноември 2014 г. БНБ, първо, отнема лиценза на КТБ, второ, приема, че следва да бъдат предприети действия за откриване по отношение на нея на производство по несъстоятелност, и трето, решава, че следва да бъде уведомен Фондът“.

19.

С решение на Управителния съвет на БНБ от 30 юни 2014 г., считано от 1 юли 2014 г., са намалени лихвените проценти по депозитите в КТБ до средния пазарен размер и е приета скала на стандартните лихвени проценти ( 9 ).

20.

На 1 август 2014 г. Европейската комисия изпраща официалното уведомително писмо до министъра на финансите на България в рамките на процедура по член 258 ДФЕС заради неправилно транспониране на Директива 94/19/ЕО и неспазване на член 63 ДФЕС ( 10 ).

21.

С решение от 16 септември 2014 г. Управителният съвет на БНБ продължава мерките за надзор до 20 ноември 2014 г.

22.

На 17 октомври 2014 г. на основание член 17, параграф 3 от Регламент № 1093/2010 ЕБО отправя Препоръка EBA/REC/2014/02 до БНБ и Фонда. В нея се посочва, че БНБ е нарушила правото на Съюза, като не е извършила необходимото за установяване на неналичността на депозитите в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, взела е решение да преустанови изпълнението на всички задължения и не е позволила достъп на вложителите до гарантираните депозити.

23.

Съгласно съображение 27 от тази препоръка решението на БНБ от 20 юни 2014 г. да постави КТБ под специален надзор и да преустанови изпълнението на задълженията ѝ е равнозначно на установяване на неналичността на депозитите по смисъла на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 и следователно Фондът е трябвало да изплати гарантирания размер на неналичните депозити.

24.

Изплащането на депозитите на ищцата е извършено при условия, аналогични на посочените в решение Кантарев ( 11 ), като съгласно данните, предоставени от запитващата юрисдикция, Фондът ѝ е изплатил гарантирания размер на депозитите ѝ в КТБ на стойност 196000 BGN, заедно със съответните лихви за периода от 30 юни до 6 ноември 2014 г. Останалите депозити, на които тя е титуляр — в размер на 44070 BGN (приблизително 22500 EUR) — са вписани в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, с поредност на удовлетворяване съгласно приложимото българско законодателство.

25.

На 7 март 2015 г. Софийски апелативен съд (България) определя 20 юни 2014 г. като начална дата на неплатежоспособността на КТБ, тъй като към този момент собственият капитал на КТБ е станал отрицателна величина.

26.

Процедурата за нарушение, започната от Комисията срещу България, е закрита на 10 декември 2015 г.

27.

BT предявява пред запитващата юрисдикция иск за обезщетение ( 12 ) за вредите, произтичащи пряко и непряко от действията и бездействията на БНБ във връзка с намесата ѝ по отношение на КТБ, които според ищцата нарушават правото на Съюза.

28.

Исковата молба съдържа две искания:

29.

За да може да се произнесе по тези искания, Административен съд София-град отправя до Съда преюдициално запитване, включващо различни въпроси, от които по-долу възпроизвеждам само тези, до които се отнася анализът ми:

„[…]

[…]

30.

Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 6 август 2018 г.

31.

Писмени становища представят БНБ и Комисията, като не е счетено за необходимо провеждането на съдебно заседание.

32.

В отговор на въпрос, поставен от Съда след постановяването на решение Кантарев, на 9 ноември 2018 г. запитващата юрисдикция посочва, че поддържа преюдициалното си запитване, тъй като продължава да храни съмнения по-специално относно задължението да се вземе предвид Препоръка EBA/REC/2014/02.

33.

Най-общо казано, запитващата юрисдикция иска да установи дали гаранцията, предвидена в Директива 94/19 (член 1, точка 3, подточка i) във връзка с член 7, параграф 6 и член 10), се отнася и до вложители:

34.

При утвърдителен отговор запитващата юрисдикция поставя въпроса дали трябва да не приложи такава договорна клауза при разглеждането на иск за обезщетение за вреди, претърпени поради забавеното плащане — по смисъла на Директива 94/19 — на гарантирания размер на депозитите.

35.

Решение Кантарев се отнася до иск за обезщетение за вреди, претърпени от лице, чиито депозити в КТБ несъмнено са били платими (изискуеми) още към момента на установяването на неналичността на депозитите. Напротив, в разглеждания понастоящем случай въпросът е да се установи дали същите разпоредби от Директива 94/19 осигуряват защита и за вложител, чиито депозити в КТБ не са били платими към посочения момент.

36.

Подробният анализ на въведения с Директива 94/19 механизъм за гарантиране на депозитите според мен позволява да се изясни и да се приложи адекватно практиката, установена с решение Кантарев.

37.

Прибягването до националните схеми за гарантиране на депозитите (наричани по-нататък „СГД“) се извършва съгласно процедура, чиито съществени елементи са уредени от Директива 94/19. Нейната цел е двойна: да се защитят вложителите ( 13 ) и да се гарантира стабилността на банковата система ( 14 ).

38.

Процедурата, позволяваща гарантирането на банковите депозити, става по-разбираема, ако в рамките ѝ се разграничат три етапа:

39.

Националният компетентен орган трябва да реши дали депозитите в дадена финансова институция са налични или не. За да се вземе това решение, член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 изисква:

40.

Срокът, в който националният компетентен орган трябва да приеме това първоначално решение, е много кратък: „не по-късно от пет работни дни[,] след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“.

41.

В решение Кантарев са разяснени различни аспекти на уредбата на този първоначален етап, като следва да се припомни следното:

42.

В решение Кантарев обаче не е разгледан въпросът, отправен понастоящем от запитващата юрисдикция: дали определението за „неналичен депозит“ обхваща и такъв, който заради определена договорна клауза не е нито дължим, нито платим, защото договорът препраща към националния закон, съгласно който депозитът става изискуем само в случай на отнемане на банковия лиценз.

43.

Според мен депозит с тези характеристики не може да се квалифицира като „неналичен депозит“ в този първоначален етап на процедурата. Депозит, който не е нито дължим, нито платим по силата на законовите и договорни условия, приложими съгласно националното право, не може да се разглежда от националния компетентен орган като неналичен депозит.

44.

Ключът за изясняването кога даден депозит е дължим и платим се крие преди всичко в договорното отношение между финансовата институция и нейния клиент. Ако те се договорят, че финансовата институция няма задължение да изплати на клиента неговия депозит до определен момент, не би могло да се говори за дължимост и изискуемост, ако този момент още не е настъпил.

45.

Ето защо депозит с тези характеристики не може сам по себе си да доведе кредитната институция до „финансовото състояние“, посочено в член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, определящо за невъзможността ѝ да изплати депозитите.

46.

Наред обаче с депозитите във финансовата ниституция, които не са дължими, нито платими към даден момент, ще има и много депозити, намиращи се в това положение. Ето защо е „достатъчно да се констатира, че посочената кредитна институция не е изплатила някои депозити и че са изпълнени условията, посочени в член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, за да се обявят за неналични всички депозити в тази институция“ ( 24 ).

47.

В обобщение, установяването на неналичността „е свързан[о] с обективното финансово положение на кредитната институция и се отнася общо до всички депозити в тази институция, а не до всеки един от тях“ ( 25 ).

48.

През втория етап от процедурата националният компетентен орган трябва да прецени кои депозити трябва да бъдат изплатени от СГД ( 26 ).

49.

В това отношение Директива 94/19 предвижда:

50.

СГД трябва да изплати (разбира се, до съответните гарантирани размери) всички депозити в банка, за която е установена неналичност на депозитите, освен обхванатите от някое от изключенията. От тази предпоставка произтичат няколко последици за настоящия случай.

51.

На първо място, както вече посочих, установяването на неспособността за изплащане на депозитите зависи само от условията по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19. Нито тази, нито която и да е друга разпоредба от Директивата не позволява това установяване да бъде поставено в зависимост от допълнителни или различни условия.

52.

В решение Кантарев се отхвърля възможността установяването на неналичността на депозитите да зависи от това да е направено предварително искане за плащане, което не е изпълнено (т. 81), от неплатежоспособността на кредитната институция или от отнемането на банковия ѝ лиценз (т. 51), или от предварителното поставяне под специален надзор от страна на банковите органи (т. 60).

53.

Национална правна уредба, налагаща тези или други условия, различни от посочените в член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, би нарушавала последната разпоредба, както и член 10, параграф 1 от Директива 94/19.

54.

На второ място, неналичността се установява от компетентния орган, след като е преценил затрудненията, които кредитната институция има при изплащането на депозитите заради финансовото си състояние. Въпреки че — както също вече посочих — не би било логично за приемането на това решение да се отчитат само депозитите, които трябва да бъдат изплатени в бъдещ момент, преценката на компетентния орган — щом бъде трансформирана в решение — засяга всички депозити в тази кредитна институция ( 28 ).

55.

От това следва, че считано от този момент, общото правило е изплащане на всички депозити във финансовата институция, независимо от тяхната дължимост и изискуемост (с изключение на изчерпателно изброените в член 2 от Директива 94/19).

56.

Казано по друг начин, подлежат на изплащане както дължимите и платими депозити, така и тези, които нямат тези две характеристики, когато институцията се е оказала в обективно финансово положение на неспособност за изпълнение на задълженията си за изплащане на депозитите. Това положение засяга както миналите и настоящите ѝ задължения (дължими и платими депозити), така и бъдещите (депозити, които не са дължими, нито платими).

57.

Така на междинния етап всички депозити в институцията трябва да бъдат установени от компетентния орган, за да може СГД евентуално да пристъпи към изплащането им впоследствие. Това тълкуване на член 1, точка 3, подточка i) и на член 10, параграф 1 от Директива 94/19 в най-голяма степен съответства на целите на Директива 94/19 (защита на вложителите и гарантиране на стабилността на финансовата система).

58.

Ако недължимите и неплатими депозити в дадена кредитна институция, която е включена в СГД, не подлежаха на изплащане в този момент чрез механизма за гарантиране, вложителите биха били изложени на опасността да не могат в бъдеще да получат своите спестявания в рамките на производствата по оздравяване и несъстоятелност на кредитната институция в затруднение. Освен това стабилността на финансовата система би била накърнена поради липсата на доверие на клиентите в сигурността на техните депозити в средно- и дългосрочен план.

59.

През този етап СГД изплаща депозитите. Съгласно член 7, параграф 1а, първа алинея от Директива 94/19 сумата, чието изплащане е гарантирано от държавите членки, възлиза на 100000 EUR.

60.

Изплащането трябва да се извърши в кратък срок (20 дни) ( 29 ), за да не бъдат вложителите лишени от спестяванията си и поради това да не могат да поемат ежедневните си разходи. Стабилността на банковата система също изисква бързо изплащане ( 30 ).

61.

Изплащането на депозитите от СГД не е обвързано с евентуалните производства по оздравяване и несъстоятелност на кредитната институция, тъй като само по този начин то би могло да се извърши бързо, в срок от 20 дни от решението за неналичност ( 31 ). Съмненията, които би могло да предизвика в това отношение съображение 12 от Директива 2009/14 ( 32 ), са разсеяни от Съда, който приема, че тези производства не оказват влияние върху неналичността на депозитите, нито върху изплащането им ( 33 ).

62.

Изплащането на депозитите не може да се постави в зависимост и от условието да е направено предварително искане за плащане, което не е изпълнено ( 34 ). В член 10, параграф 3 от Директива 94/19 се уточнява, че СГД не може да използва срока за плащане от 20 дни, за да откаже предимството на гаранция на вложител, който не е бил в състояние да предяви навреме правата си за плащане по гаранция.

63.

Ако СГД не спази срока от 20 дни за изплащане на гарантираните депозити, вложителите могат да претендират и за заплащане на съответните лихви ( 35 ).

64.

Съгласно член 7, параграф 6 от Директива 94/19 „държавите членки осигуряват правото на вложителя на компенсация да може да бъде предмет на действие от страна на вложителя срещу схемата за гарантиране на депозитите“.

65.

Следователно вложителите могат да използват способите за защита, които са им предоставени от вътрешното право, за да искат отмяна на решенията и защита срещу бездействията на СГД и за да претендират за обезщетение за причинените им от нея вреди.

66.

Припомням, че според Съда член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 „има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права“ ( 36 ).

67.

Когато сезират националните съдилища, вложителите могат да се позовават на принципа на предимство на правото на Съюза. Съгласно този принцип националният съд трябва да не приложи националните разпоредби, които противоречат на Директива 94/19 ( 37 ): за целите на настоящото производство той е длъжен да не прилага национална разпоредба, която противоречи на член 1, точка 3, подточка i) от Директивата ( 38 ).

68.

Това задължение съществува независимо от това дали българският законодател е транспонирал посочената разпоредба от Директива 94/19 във вътрешното право ( 39 ).

69.

Принципът на предимство на правото на Съюза предполага също така, че когато вътрешната разпоредба, която е несъвместима с правото на Съюза, е включена в съдържанието на договорна клауза, националният съд може да приеме, че последиците от несъвместимостта на вътрешната разпоредба с правото на Съюза важат и за тази клауза. Няма значение дали твърденията на страните в този смисъл се съдържат в искова молба, с която се предявява иск за обезщетение за причинените вреди, или са изложени във връзка с друг вид съдебно производство.

70.

В разглеждания случай нищо не пречи националният съд да приложи принципа на предимство на правото на Съюза: а) ако националната разпоредба поставя задължението на СГД да изплати на титулярите депозитите, които все още не са дължими, нито платими, в зависимост от условието за предварително отнемане на лиценза на съответната финансова институция, чиито депозити са обявени за неналични, и б) ако същата правна уредба е пренесена в договорна клауза, която вътрешното право допуска.

71.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам следния отговор на четвъртия преюдициален въпрос:

„Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 във връзка с член 7, параграф 6 и член 10 трябва да се тълкува в смисъл, че:

72.

Вторият преюдициален въпрос се отнася до Препоръка EBA/REC/2014/02, приета в съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент № 1093/2010. Запитващата юрисдикция иска да установи: а) дали, макар да не са нейни адресати, вложителите могат да я изтъкват в производство по иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушаването на правото на Съюза, и б) дали е тя е валидна.

73.

Съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 1093/2010 ЕБО е компетентен да се намесва във връзка с прилагането на директивите на Съюза относно СГД ( 40 ).

74.

При упражняването на това правомощие ЕБО може да се обръща до „[националните] компетентни органи“ в областта на гарантирането на депозитите ( 41 ). Съгласно съображение 20 от Регламент № 1093/2010 той трябва да прави това, за да се насърчи последователен подход и да се осигури равнопоставеност и справедливо третиране на вложителите в Съюза.

75.

Правомощията на ЕБО във връзка с СГД се изразяват във възможността:

76.

Препоръките на ЕБО не са правно обвързващи. Както личи от наименованието им, те не налагат задължение, а съдържат само покана за действие. Те са обхванати от категорията, посочена в член 288, пета алинея ДФЕС ( 47 ).

77.

Въпреки това член 16, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1093/2010 изисква компетентните органи и финансовите институции да полагат всички усилия за спазване на тези препоръки.

78.

Разбирани по този начин, тези препоръки пораждат определени правни последици, макар да нямат задължителен характер: в срок от два месеца националните компетентни органи трябва да посочат дали спазват, възнамеряват да спазват, или пък няма да спазват съответната препоръка. В последния случай те трябва да изложат пред ЕБО причините за решението си (член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1093/2010), като ЕБО оповестява факта на неспазването и публикува тези причини ( 48 ).

79.

Препоръките на ЕБО, издадени на основание член 17, параграф 3 от Регламент № 1093/2010, имат специфики, които ги отличават от тези по член 16:

80.

Ако не спазва препоръките по член 17, параграф 3 ( 50 ), националният орган, който е техен адресат, рискува срещу него да бъде започната процедурата при неспазване на правото на Съюза, за която ще стане въпрос по-нататък. В известен смисъл тези препоръки са (или могат да станат) първа стъпка от тази процедура ( 51 ), която ЕБО провежда с подкрепата на Комисията.

81.

Освен това в съответствие с член 60 от Регламент № 1093/2010 препоръките по член 17, параграф 3 могат да бъдат обжалвани от заинтересованите лица пред Апелативния съвет на европейските надзорни органи.

82.

Неокончателният характер и липсата задължителен характер на препоръките на ЕБО по член 17, параграф 3 от Регламент № 1093/2010 оказват влияние върху възможността за позоваване на тях и върху съдебния контрол спрямо тях. По-специално те не позволяват пряк контрол за законосъобразност посредством жалба за отмяна по член 263 ДФЕС.

83.

Това е така, защото съгласно практиката на Съда жалбите за отмяна са допустими само по отношение на задължителни правни актове ( 52 ) в зависимост от действителното им съдържание, контекста на приемането им и правомощията на приелата ги институция ( 53 ).

84.

Възможно е обаче позоваване на препоръките на ЕБО във връзка със спор пред националните съдилища, при който трябва да бъдат тълкувани задължителни норми на Съюза, с които препоръките са свързани ( 54 ).

85.

Преди да анализирам този въпрос, следва да разгледам процедурата, уредена в член 17, параграфи 1—8 от Регламент № 1093/2010 ( 55 ), при спазване на която с участието на Комисията препоръките на ЕБО се превръщат в задължителни решения.

86.

Щом ЕБО забележи евентуално неправилно или недостатъчно прилагане на разпоредби от правото на Съюза от страна на даден национален орган, той му отправя препоръка, посочваща действията, които следва да приеме.

87.

Ако националният компетентен орган не се съобрази с тази препоръка и продължи да не спазва правото на Съюза, може да се намеси Комисията. Тя го прави посредством официално становище, в което изисква този орган да предприеме необходимите действия за спазване на правото на Съюза.

88.

В крайния етап на процедурата ЕБО може да приеме индивидуално решение, чийто адресат е отделна финансова институция и в което се изисква тя да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно правото на Съюза, включително прекратяване на възприетата практика, при условие че става въпрос за пряко приложими разпоредби ( 56 ).

89.

Решенията на ЕБО през този последен етап трябва да бъдат съобразени с официалното становище на Комисията и имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос. Следователно става въпрос за правни актове със задължителна сила за финансовите институции адресати и също за националните компетентни органи, до които е отправено официалното становище на Комисията ( 57 ).

90.

Запитваща юрисдикция има съмнения дали вложител (в настоящия случай — ВТ) може да се позове на Препоръка EBA/REC/2014/02 в производството срещу БНБ, образувано по негова инициатива.

91.

Както вече посочих, Препоръка EBA/REC/2014/02, издадена в съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент № 1093/2010, е отправена до БНБ и до Фонда, указвайки им подходящите действия, за да бъде спазена Директива 94/19 и да се сложи край на нарушението на член 1, точка 3, подточка i) от нея.

92.

Преди да бъде отправена Препоръка EBA/REC/2014/02, Комисията вече е открила процедура за нарушение (по член 258 ДФЕС) срещу България и е изпратила официално уведомително писмо до тази държава членка (на 1 август 2014 г.), без процедурата за нарушение да продължи впоследствие ( 58 ).

93.

Следователно Препоръка EBA/REC/2014/02 не е била последвана от официално становище на Комисията, поради което ЕБО също не е приел решение по член 17, параграф 6 от Регламент № 1093/2010 ( 59 ).

94.

Според запитващата юрисдикция е съмнително дали Препоръка EBA/REC/2014/02 е съвместима с правото на Съюза (Директива 94/19 и Регламент № 1093/2010). За да разсея тези съмнения, ще разгледам както възможността за позоваване по принцип на препоръките на ЕБО пред националните съдилища, така и възможността за позоваване на разглежданата понастоящем препоръка.

95.

Според постоянната практика на Съда „въпреки че препоръките нямат обвързващо действие, националните съдилища са длъжни да ги вземат предвид при разрешаването на разглежданите от тях спорове, по-конкретно когато препоръките изясняват тълкуванието на национални разпоредби, приети с оглед на изпълнението им, или когато имат за цел да допълнят разпоредби на Съюза с обвързващ характер“ ( 60 ).

96.

Споделям схващането на генералния адвокат Bobek ( 61 ), че задължението на националните съдилища да „вземат предвид“ препоръките, когато трябва да се произнесат по спорове, при които прилагат свързани с тях задължителни разпоредби от правото на Съюза, не съвпада със задължението за „съответстващо тълкуване“ по смисъла на решение Von Colson и Kamann ( 62 ).

97.

Ако националните съдилища трябва да вземат предвид препоръките (също и издаваните от ЕБО), за да приложат задължителни разпоредби от правото на Съюза в държавите членки, логично е те да могат да отправят до Съда преюдициални запитвания относно тълкуването на съдържанието им ( 63 ). Могат ли обаче да правят това, за да поставят под въпрос валидността на препоръките?

98.

На пръв поглед, тъй като не е възможен пряк контрол за законосъобразност на препоръка посредством жалба за отмяна, би могло да се помисли, че не е възможен и непряк контрол за законосъобразност, тоест посредством преюдициално запитване относно нейната валидност. Би ли имало смисъл да се приеме за невалиден акт, който не поражда задължителни правни последици?

99.

Ако не греша, досега ( 64 ) Съдът не се е произнесъл по категоричен начин в това отношение. В решение Grimaldi като че ли имплицитно се приема възможността за преюдициални въпроси относно валидността на препоръките ( 65 ), а генералният адвокат Bobek изрично приема тази възможност ( 66 ).

100.

По мое мнение най-последователно би било да се приеме възможността за отправяне на преюдициални въпроси относно валидността на препоръките, ако се изхожда от предпоставката, че националният съд трябва да ги взема предвид при тълкуването на задължителни разпоредби от правото на Съюза. Не би било логично за целите на тълкуването този национален съд да трябва да се придържа към препоръка, относно чиято валидност има съмнения, тъй като смята именно че е несъвместима с правото на Съюза (преценка, която той не следва да извършва) ( 67 ).

101.

Повтарям, че препоръките на ЕБО, отправени на основание член 17, параграф 3 от Регламент № 1093/2010, са едно от нещата, които компетентният съд трябва да отчете, за да разреши спора. Припомням, че в случая става въпрос да се изясни дали нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено и следователно отговаря на едно от трите условия, от които зависи отговорността на съответната държава членка за нарушение на правото на Съюза ( 68 ).

102.

Националният съм може да вземе предвид препоръка на ЕБО при разрешаването на спор само ако нейното съдържание съответства на разпоредбите на правото на Съюза, чието прилагане тя може да улесни. Ако националният съд счита, че това не е така (какъвто е настоящият случай), той има право да отправи преюдициално запитване до Съда, който единствен е компетентен да установи тази несъвместимост.

103.

Според запитващата юрисдикция е съмнително дали Препоръка EBA/REC/2014/02 е съвместима с правото на Съюза, защото: а) тя е отправена до национален орган (БНБ), който не е компетентен да установи неналичността на депозитите по отношение на КТБ, и нейни адресати не са финансовите институции, и б) тя би могла да не съответства на съображение 27 от Регламент № 1093/2010, доколкото член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 не определя ясни и безусловни задължения.

104.

Съгласно член 4, точка 2, подточка iii) от Регламент № 1093/2010 „компетентни органи“ означава „по отношение на схемите за гарантиране на депозити — органите, които управляват схемите за гарантиране на депозити съгласно Директива 94/19/ЕО, или, когато дейността на схемите за гарантиране на депозити се управлява от частно дружество — публичният орган, отговарящ за надзора върху тези схеми съгласно посочената директива“.

105.

Освен СГД сред тези органи може да се намира и органът, натоварен с установяването на неналичността на депозитите, който в много държави членки е националната централна банка ( 69 ).

106.

От своя страна член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 „оставя на държавите членки свобода на преценка във връзка с определянето на органа, компетентен да установява неналичността на депозити“ ( 70 ).

107.

По дело Кантарев запитващата юрисдикция и Съдът констатират, че БНБ е органът, компетентен да установява неналичността на депозитите в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 ( 71 ). Напротив, в настоящия случай запитващата юрисдикция като че ли възприема доводите на БНБ в обратния смисъл ( 72 ).

108.

Считано от 25 март 2014 г., с влизането в сила на изменение на Закона за кредитните институции ( 73 ), съгласно член 1, алинея 2, точка 1 от този закон БНБ е компетентен орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 ( 74 ).

109.

Новият закон за гарантиране на влоговете в банките от 2015 г. въвежда в българското право Директива 2014/49, която определя като орган, компетентен да установи неналичността на депозитите, органа, упражняващ пруденциален надзор съгласно Регламент № 575/2013 ( 75 ). Ето защо, считано от 14 август 2015 г., няма съмнение, че БНБ е органът, компетентен в България да установява, че депозитите са неналични.

110.

Според Комисията надзорният орган е бил компетентен да установи неналичността на депозитите дори преди 14 август 2015 г.

111.

Считам обаче, че до приемането на Директива 2014/49 никоя разпоредба на Съюза не предвижда такова съответствие. В съображение 50 от тази директива се посочва, че „[п]редвид различията в административните практики, свързани със СГД в държавите членки, държавите членки следва да са свободни да решават кой орган да установява неналичност на депозитите“.

112.

При това положение запитващата юрисдикция е тази, която трябва прецени дали съгласно българското право, приложимо към момента на извършване на действията на БНБ по отношение на КТБ, органът, компетентен да установи неналичността на депозитите, е бил БНБ.

113.

Не трябва да се забравя, че в решение Кантарев Съдът вече е приел, че в случая на КТБ неустановяването на неналичността на депозитите от страна на българските органи съставлява достатъчно съществено нарушение на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 ( 76 ).

114.

Що се отнася до необходимостта Препоръка EBA/REC/2014/02 да се отнася до пряко приложими изисквания на правото на Съюза (в настоящия случай — на Директива 94/19), това изискване е предвидено в член 17, параграф 6 от Регламент № 1093/2010 само за да може ЕБО да приема решения, чиито адресати са финансовите институции и в които се изисква те да изпълнят задълженията, наложени с разпоредби от правото на Съюза.

115.

Последното изречение на съображение 27 от Регламент № 1093/2010 ( 77 ) се отнася до тези окончателни решения на ЕБО, но не и до препоръките, които той може да приема в началото на процедурата. Логично е това да бъде така, когато става въпрос за решение на ЕБО със задължителен характер, но не и когато става дума за препоръка, която не поражда задължителни правни последици.

116.

Във всички случаи, както вече посочих, съгласно решение Кантарев член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, така че както тази разпоредба, така и препоръка относно нея могат да бъдат изтъквани от частноправните субекти пред запитващата юрисдикция ( 78 ). Затова няма основания за съмнения относно този аспект на Препоръка EBA/REC/2014/02.

117.

Съгласно Препоръка EBA/REC/2014/02 ( 79 ) БНБ е нарушила член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, тъй като не е установила неналичността на депозитите в срок от пет дни, считано от момента, в който КТБ е станала неспособна да изплати дължимите и платими депозити.

118.

ЕБО счита, че решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор и временно да преустанови изпълнението на задълженията ѝ, е равнозначно на установяване на неналичност на депозитите по смисъла на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19.

119.

Решение Кантарев не допуска такова приравняване. Напротив, в него Съдът приема, че неналичността на депозитите трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган, без да може да бъде извеждана от други актове на националните органи (като например решението на БНБ, с което КТБ е поставена под специален надзор), нито да бъде презумирана въз основа на обстоятелства като тези във въпросното производство ( 80 ).

120.

Следователно запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид Препоръка EBA/REC/2014/02 в тази ѝ част при тълкуването на правото на Съюза, доколкото последната е несъвместима с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19.

121.

По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Административен съд София-град (България), както следва: