1.

С преюдициалното си запитване Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) иска насоки за това дали възстановяването на налози върху производството в сектора на захарта съгласно Регламент (ЕС) № 1360/2013 на Съвета ( 2 ) следва да бъде извършено съгласно националното законодателство (предвид принципите на равностойност и на ефективност) и по-специално при прилагане на предвидения там давностен срок. Въпросът възниква в спор между дружеството Cargill Deutschland GmbH (наричано по-нататък „Cargill Deutschland“), производител на изоглюкоза, и националните компетентни органи. Cargill Deutschland иска да му бъдат възстановени налозите върху захарта, които е платило въз основа на правна уредба, която впоследствие е обявена за невалидна от Съда на Европейския съюз. Компетентните органи твърдят, че тези искания са погасени по давност поради наличието на национални правила, в които се предвижда давностен срок за предявяване на такива претенции.

2.

В релевантния период ( 3 ) основните характеристики на общата организация на пазарите на захар включват правила за цените, производствени квоти и търговия с трети страни. Системата се самофинансира. По това време подкрепата на Общността за сектора е включвала минимална цена за захарното цвекло, която производителите на захар са заплащали на земеделските производители в Общността, и интервенционна цена за захарта, на която интервенционните агенции са изкупували цялата захар, предлагана им от производителите в Общността. На производителите на захар са начислявани налози върху производството с цел финансиране на разходите за финансовата подкрепа за производството на захар, деляща се на различни категории ( 4 ). Налозите върху производството по-специално имат за цел да отразят разходите на Общността за възстановяванията при износ, т.е. плащанията, извършени при определени обстоятелства, за да се обезщетят производителите на захар за това, че цените на захарта на световния пазар по принцип са по-ниски от подпомаганата общностна цена. Прилаганият принцип е, че самата промишленост следва да финансира загубите, произтичащи от пласирането на свръхпроизводството ( 5 ).

3.

По делото, по което е постановено решение Jülich I ( 6 ), няколко производители на захар оспорват законосъобразността на някои аспекти от начина на изчисляване на налозите върху производството на захар. Те твърдят, че методът за изчисляване на Комисията е довел до заплащане от тяхна страна на сума, надхвърляща разходите за пласиране на свръхпроизводството на Общността. Съдът е запитан дали методът за изчисляване, прилаган от Комисията, е валиден. Съдът се произнася в полза на производителите на захар. Той обявява Регламент (ЕО) № 1762/2003 на Комисията ( 7 ) и Регламент (ЕО) № 1775/2004 на Комисията ( 8 ) за невалидни.

4.

На 29 септември 2011 г. Общият съд постановява решението си Полша/Комисия ( 9 ), в което посочва, че няма подходящо правно основание за прилагане на диференциран коефициент за допълнителния налог в сектора на захарта, и отменя член 2 от Регламент (ЕО) № 1686/2005 на Комисията ( 10 ).

5.

По делото, по което е постановено решение Jülich II ( 11 ), Съдът отново е сезиран с въпроси, свързани с изчисляването на налозите върху производството на захар. Основният въпрос този път се отнася до несигурността по отношение на „общата сума на възстановяванията“, разглеждана по делото. Несигурност, произтичаща от факта, че възстановяванията при износ, на условията за които отговарят определени количества захар, съдържащи се в изнесени преработени продукти, нито са били поискани, нито изплатени. В регламентите за определяне на размера на налога върху производството за пазарните години от 2003 г. до 2006 г. Комисията включва посочените количества в „излишъка, който може да бъде изнесен“, но не и в „задълженията за износ, които трябва да се изпълнят“. Сезиран с искане да се произнесе по валидността на това изчисляване, в решение Jülich I през 2008 г. Съдът приема, че всички изнесени количества е трябвало да бъдат взети предвид и в двата случая, независимо дали възстановяванията са били платени или не, както и че поради тази причина въпросните регламенти са невалидни. Съдът обаче не се произнася по въпроса дали „общата сума на възстановяванията“ трябва по аналогичен начин да включва всички достъпни възстановявания — независимо дали са били платени или не — или само действително платените такива ( 12 ).

6.

За да се съобрази с решенията на Съда, през 2009 г. Комисията приема нов регламент, с който се коригират обявените за невалидни регламенти ( 13 ). В своите нови изчисления Комисията включва в „общата сума на възстановяванията“всички достъпни възстановявания, независимо дали са били платени или не. Преизчислените налози се различават малко по размер от първоначално определените, но са по-високи, отколкото биха били, ако само действително платените възстановявания бяха включени в „общата сума на възстановяванията“. Това е оспорено от редица производители на захар. В решение Jülich II Съдът обявява Регламент № 1193/2009 за невалиден, като посочва, че за целите на изчисляването на прогнозираната средна загуба на тон продукт член 15, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 1260/2001 следва да бъде тълкуван в смисъл, че общата сума на възстановяванията включва само общата сума на действително платените възстановявания при износ.

7.

В отговор Съветът съответно приема Регламент № 1360/2013 ( 14 ).

8.

В съображения 1—10 са посочени основанията, въз основа на които са изчислени налозите за разглежданите пазарни години, както и решенията на Съда, с които за невалидни са обявени съответните по-ранни регламенти на Комисията (с които се въвеждат тези налози). В съображение 11 се посочва, че „[с]ледователно размерът на налозите в сектора на захарта следва да бъде определен на подходящото равнище. За износ, определен в съответствие с член 6, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 314/2002, „средната загуба“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква г) от [Регламент № 1260/2001] следва да се изчисли, като сумата на ефективно изплатените възстановявания се раздели на изнесените количества, независимо от това дали са били изплатени възстановявания. […]“. Изявленията в съображенията потвърждават, че коригираните налози трябва да се прилагат с обратна сила към въпросните пазарни години, т.е. от датата, на която налозите са били обявени за невалидни ( 15 ). Съгласно съображение 23 „[о]т съображения за правна сигурност и за гарантиране на равнопоставено третиране на съответните оператори в различните държави членки е необходимо да се установи обща дата, на която посочените в настоящия регламент налози следва да бъдат определени по смисъла на член 2, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета[ ( 16 )]. Този краен срок обаче не следва да се прилага, когато държавите членки са задължени съгласно националното законодателство да възстановят разходите на операторите след тази дата“.

9.

Съгласно член 1 размерът на налозите върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002, 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006 се посочва в точка 1 от приложението ( 17 ). Коефициентите за изчисляване на допълнителния налог за пазарните години 2001/2002 и 2004/2005 са посочени в точка 2 от приложението. На последно място, сумите, които производителите на захар трябва да платят на продавачите на цвекло във връзка с налога А или Б за разглежданите пазарни години, са изложени в точка 3 от приложението.

10.

Съгласно член 2 „[д]атата на констатацията, посочена в член 2, параграф 2, втора алинея от [Регламент № 1150/2000], за налозите, определени с [този регламент], е най-късно 30 септември 2014 г., с изключение на случаите, в които държавите членки са възпрепятствани да спазят този срок поради прилагането на националното законодателство относно възстановяването в полза на икономическите оператори на платени от тях недължими суми“.

11.

В член 3 се изброяват датите, на които Регламент № 1360/2013 влиза в сила по отношение на разглежданите пазарни години. Член 1, параграф 1 се прилага от:

Член 1, параграф 2 се прилага от:

12.

Регламент (ЕС) 2018/264 на Съвета ( 18 ) сам по себе си не е предмет на настоящото производство. Запитващата юрисдикция обаче цитира този регламент в акта си за преюдициално запитване. В решение Raffinerie Tirlemontoise ( 19 ) Съдът обявява Регламент (ЕО) № 2267/2000 на Комисията ( 20 ) и Регламент (ЕО) № 1993/2001 на Комисията ( 21 ) за невалидни. Целите на Регламент 2018/264 включват осигуряване на съответствие с това решение и определяне на допълнителния налог за пазарната 1999/2000 година и на налога върху производството за пазарната 2000/2001 година в подходящ размер ( 22 ).

13.

В член 2, параграф 2 се посочва, че „[р]азликата между налозите, определени с регламенти (ЕО) № 2267/2000 и (ЕО) № 1993/2001, и налозите, предвидени в член 1 от настоящия регламент, се възстановява на икономическите оператори, които са платили налози във връзка с пазарните години 1999/2000 и 2000/2001, въз основа на надлежно обосновано заявление от тяхна страна“.

14.

В член 12, параграф 1 от Gesetz zur Duchführung der Gemeindamen Marktorganisationen und der Direktzhlungen (Закон за въвеждане на общите организации на пазара и на директните плащания, наричан по-нататък „MOG“) се предвижда, че разпоредбите на Данъчния кодекс се прилагат mutatis mutandis за налози за целите на организацията на пазара, стига в MOG или в издадена въз основа на MOG нормативен акт да не е предвидено правило, което дерогира тези разпоредби.

15.

В член 169, параграфи 1 и 2 от Abgabenordnung (Данъчен кодекс, Германия, наричан по-нататък „AO“) се предвижда, че „определянето на данъчното задължение, неговата отмяна или изменение са недопустими, ако срокът за определяне на данъчното задължение е изтекъл. […] Срокът за определяне на данъчно задължение е: 1. една година за акцизи и възстановяване на акцизи, 2. четири години за данъци и възстановяване на данъци, различни от данъци или възстановяване на данъци по смисъла на точка 1 или вносни или износни мита по член 5, точки 20 и 21 от Митническия кодекс на Съюза. […]“.

16.

Съгласно член 170, параграф 1 от АО срокът за определяне на данъчното задължение започва с изтичането на календарната година, през която е възникнало това задължение.

17.

Съгласно член 172, параграф 1 във връзка с член 172, параграф 1, буква d) от АО, ако не е издаден временно или с условие за последваща проверка, акт за установяване на данъчно задължение може да бъде отменен или изменен само в разрешените от закона други случаи.

18.

Съгласно член 175, параграф 1 от АО акт за установяване на данъчни задължения трябва да бъде отменен или изменен при настъпване на събитие с данъчни последици за минал период.

19.

Hauptzollamt Krefeld (Главно митническо бюро в Крефелд, наричано по-нататък „компетентните органи“) издава следните актове за установяване на данъчни задължения на Cargill Deutschland за производството на изоглюкоза: i) акт от 23 октомври 2002 г. за определяне на окончателен налог върху производството за пазарната година 2001/2002 в размер на 832677,71 EUR и допълнителен налог в размер на 69270,46 EUR; ii) акт от 20 октомври 2003 г. за определяне на окончателен налог върху производството за пазарната година 2002/2003 в размер на 525236,03 EUR; iii) акт от 30 март 2004 г. за пазарната 2003/2004 година за определяне на авансови плащания по налога върху производството в размер на 115084,15 EUR; и iv) акт от 18 октомври 2005 г. за определяне на окончателен налог върху производството за пазарната година 2004/2005 в размер на 778800,52 EUR и допълнителен налог в размер на 124101,86 EUR. Cargill Deutschland не оспорва тези актове (наричани по-нататък „първоначалните облагателни актове“) ( 23 ).

20.

След приемането на Регламент № 1360/2013 Cargill Deutschland иска от Hauptzollamt Krefeld да определи отново налозите за разглежданите пазарни години и да възстанови съответните суми, които е надплатило за тези пазарни години. С акт от 18 април 2016 г. Hauptzollamt Krefeld отхвърля искането. Според него отмяната, изменението или поправката на актове, станали окончателни, са възможни само в срока за определяне на данъчно задължение по член 169, параграф 2 от AO. За разглежданите пазарни години в сектора на захарта обаче този срок изтекъл.

21.

Cargill Deutschland предявява иск пред запитващата юрисдикция с цел да му бъдат възстановени налозите, които според него е надплатило в резултат на изчисления, основаващи се на правна уредба, която впоследствие е било обявена за невалидна и съответно поправена с Регламент № 1360/2013. То твърди, че правото му на възстановяване възниква по силата на правото на Съюза и на националното право.

22.

В отговор Hauptzollamt Krefeld твърди, че искът на Cargill Deutschland следва да бъде отхвърлен. Според него в случая се прилагат разпоредбите за погасителната давност от общото данъчно право при съблюдаване на общите принципи на правото на Съюза на равностойност и на ефективност.

23.

Запитващата юрисдикция счита, че по националното право Cargill Deutschland няма право на възстановяване на налозите, платени за разглежданите пазарни години, тъй като с оглед на датите на съответните актове за установяване на данъчни задължения тези искания вече са погасени по давност.

24.

Що се отнася до действието на давностния срок съгласно националните правила, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 12, параграф 1 от MOG във връзка с член 169, параграф 2, първо изречение, точка 2 от AO приложим е предвиденият четиригодишен срок за определяне на данъчно задължение.

25.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че промените в изчисляването на налозите, извършени с Регламент № 1360/2013 с обратна сила, по националното право не водят до прилагане на член 175, параграф 1, точка 2 от АО.

26.

Запитващата юрисдикция се пита дали, когато по националното законодателство актове за установяване на данъчни задължения са окончателни, това обстоятелство изключва възможността за възстановяване на надплатени налози, като се има предвид, че член 2, параграф 2 от Регламент 2018/264 допуска възстановяване на налозите за пазарните години 1999/2000 и 2000/2001 при подаване на надлежно обосновано заявление. Тя иска да знае дали тълкуването на член 2, параграф 2 от Регламент 2018/264 има отражение върху възстановяването на налози съгласно Регламент № 1360/2013.

27.

Поради това запитващата юрисдикция поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли възстановяването на налозите върху производството в сектора на захарта, за които съгласно [Регламент (ЕС) № 1360/2013] следва да бъдат направени различни изчисления от предишните, да се извърши, в светлината на принципите на равностойност и на ефективност, съгласно националното законодателство, и по-специално при прилагане на предвидената там погасителна давност?“.

28.

Cargill Deutschland, белгийското правителство и Европейската комисия представят писмени становища. В съдебното заседание на 2 май 2019 г. същите страни представят устни становища. Освен това Hauptzollamt Krefeld (което не е представило писмено становище) също присъства на съдебното заседание и представя устно становище пред Съда.

29.

По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали Cargill Deutschland продължава да дължи налозите върху производството на захар, изчислени въз основа на правната уредба на Съюза, която Съдът впоследствие обявява за невалидна, и дали националните правила, уреждащи давностните срокове, изключват възможността за извършване на нови изчисления съгласно Регламент № 1360/2013, пораждащи право на възстановяване на частта от платените налози, която не е била дължима от правна гледна точка.

30.

Няма спор, че положението на Cargill Deutschland попада в приложното поле на Регламент № 1360/2013 и че по принцип то има право на възстановяване (съгласно действието на националните процесуални закони и по-специално на правилата, уреждащи давностните срокове).

31.

Cargill Deutschland твърди, че правото му на възстановяване на надплатените налози се потвърждава от член 2, параграф 2 от Регламент 2018/264. Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи също дали посочената разпоредба следва да бъде взета предвид при тълкуването на Регламент № 1360/2013. Съгласна съм с виждането на Комисията, че текстът на Регламент 2018/264 не е релевантен. Първо, разглежданите пазарни години не включват 1999/2000 и 2000/2001 — двете пазарни години, които се уреждат от Регламент 2018/264. Второ, Регламент № 1360/2013 следва да се тълкува с оглед на неговите текст, цели и контекст.

32.

Cargill Deutschland твърди, че има право на възстановяване на надплатените налози за разглежданите пазарни години съгласно Регламент № 1360/2013. Това право произтичало от решенията на Съда и членове 264 ДФЕС и 267 ДФЕС, които следвало да се тълкуват в светлината на член 4, параграф 3 ДЕС и член 291 ДФЕС.

33.

Напротив, Hauptzollamt Krefeld твърди, че Регламент № 1360/2013 не предоставя на производителите на захар пряко право на възстановяване. За да подадат искане по този регламент, производителите на захар трябвало да се позоват на националните процесуални правила.

34.

Според белгийското правителство отговорът на поставения въпрос следва да бъде положителен. Давностният срок можел да започне да тече едва от датата, на която регламентите, които формират правното основание за надплатените налози, са отменени или обявени за невалидни.

35.

Комисията твърди, че съгласно установената съдебна практика, когато няма приложими хармонизирани разпоредби на Съюза, процедурата по възстановяването се урежда от националните процесуални правила.

36.

Предоставя ли сам по себе си Регламент № 1360/2013 право на икономическите оператори на възстановяване на надплатени налози за разглежданите пазарни години, или тези права произтичат от националните процесуални правила и механизми?

37.

Според мен правото на възстановяване на надплатени налози за разглежданите пазарни години безспорно произтича от правото на Съюза. Тези права произтичат логично от решенията на Съда, с които за невалидна се обявява правната уредба, по силата на която са платени въпросните налози ( 24 ). Сам по себе си Регламент № 1360/2013 не предоставя права на икономическите оператори. Вместо това той поправя с обратно действие грешките, допуснати при изчисляването на налозите върху производството за разглежданите пазарни години, и определя нови размери на тези налози, което позволява на икономическите оператори и на компетентните органи на държавите членки да определят размера на надплатените суми по предходната система ( 25 ).

38.

Член 1 от Регламент № 1360/2013 въвежда (новите, коригираните) налози върху производството за разглежданите пазарни години и препраща към точка 1 от приложението към същия регламент. Тази точка съдържа таблица, в която за всяка пазарна година се посочват налозите върху производството в сектора на захарта (изразени в евро за тон от съответния продукт) ( 26 ).

39.

Съгласно член 2 датата на констатацията ( 27 ) за налозите, определени с Регламент № 1360/2013, е най-късно 30 септември 2014 г. От член 2 следва, че за налозите върху производството на захар се прилага системата за споделено управление. Производителите не правят искания до Комисията. Вместо това те подават искания до компетентните национални органи в съответствие с вътрешните механизми ( 28 ).

40.

В член 3 са предвидени правила относно обратното действие на Регламент № 1360/2013, като се посочват датите, от които налозите върху производството и коефициентът за изчисляване на допълнителния налог се прилагат за разглежданите пазарни години ( 29 ).

41.

Регламент № 1360/2013 има за цел да коригира погрешно изчислените и изисквани налози въз основа на регламентите на Комисията, които впоследствие са обявени за невалидни ( 30 ). Следователно неизбежна цел на тази мярка е да се гарантира, че системата на налозите върху захарта се самофинансира, а не генерира излишни средства ( 31 ). В съображение 11 от Регламент № 1360/2013 се посочва, че размерът на налозите върху производството на захар следва да се определи на подходящото равнище ( 32 ).

42.

В Регламент № 1360/2013 не се предвиждат процедурите и механизмите, които държавите членки следва да прилагат, за да изпълнят задължението за възстановяване на икономическите оператори на надплатените налози върху производството на захар за разглежданите пазарни години. Този регламент е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с член 288 ДФЕС. Ето защо наличието на такива празноти би било изненадващо, ако тези въпроси действително следваше да се уреждат пряко от Регламент № 1360/2013.

43.

Производствата, чрез които националните компетентни органи преразглеждат установените задължения и възстановяват надплатените суми, изцяло попадат в приложното поле на националните процесуални правила. Естествено тези правила са подчинени на общите принципи на правото на Съюза на равностойност (подробните процесуални правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни искове или жалби) и ефективност (тези правила не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза) ( 33 ). Важно е да се има предвид, че основната цел на Регламент № 1360/2013 е да се установят правила за изпълнение на редица решения на Съда.

44.

Макар да е ясно, че икономическите оператори черпят своето право на възстановяване на надплатените налози от правото на Съюза, не съм съгласна с Cargill Deutschland, тъй като според мен самият Регламент № 1360/2013 не съдържа механизми или процесуални правила, които да дадат възможност на производителите на захар да искат възстановяване на надплатените налози.

45.

Съответстват ли националните правила относно погасителната давност, разглеждани в главното производство, на принципите на равностойност и на ефективност?

46.

Cargill Deutschland твърди, че разпоредбите, които уреждат давностните срокове, са ключов елемент от правото на възстановяване по Регламент № 1360/2013 и следва да се тълкуват самостоятелно. Тези разпоредби нямали нищо общо с националните процесуални правила. В настоящия случай давностният срок започнал да тече от влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1360/2013 на 20 декември 2013 г. То счита, че при тълкуването на посочения регламент Съдът трябва да направи съответните аналогии с правилата за възстановяване по член 236 от Митническия кодекс ( 34 ).

47.

Hauptzollamt Krefeld твърди, че разглежданите национални правила съответстват на принципите на равностойност и на ефективност, и добавя, че прилагането на давностен срок е от съществено значение. Наличието на крайни дати за подаване на искания било необходимо в интерес на правната сигурност.

48.

Според Белгия за исканията за възстановяване се прилагат националните процесуални правила при спазване на принципите на равностойност и на ефективност. В хода на съдебното заседание Белгия посочва, че нейните национални механизми не са същите като тези в Германия. В Белгия правото да се иска възстановяване на недължими плащания, възниквало от датата на извършване на плащането или от датата на узнаване, че въпросното плащане действително е „недължимо“. Давностният срок бил 10 години, считано от тази дата. Лишаването на икономическите оператори от каквото и да е право на възстановяване било в противоречие с принципа на ефективност.

49.

Комисията твърди, че в Регламент № 1360/2013 не се предвиждат разпоредби относно механизмите за възстановяване на надплатени налози върху производството, давностните срокове или евентуално дължимите лихви. От това следвало, че всички тези въпроси попадат в обхвата на националното процесуално право.

50.

В самото начало ще отбележа несъгласието си с твърдението на Cargill Deutschland, че член 236 от Митническия кодекс позволява в настоящия случай да се направи уместна аналогия. Вече посочих, че според мен Регламент № 1360/2013 като такъв не съдържа правила, въвеждащи механизми, по които икономическите оператори да искат възстановяване на надплатени налози върху захарта ( 35 ). За разлика от него в редакцията на Митническия кодекс, приложима към разглежданите пазарни години, се определят конкретни правила (в дял VIII) за „[м]итническо[то] задължение“, които включват разпоредби относно „сроковете и процедурите относно размера на сборовете“, както и правила за „възстановяване и опрощаване на сборове“ (в глава 5, съдържаща член 236). Всичко това е част от специално изработена система от механизми, приета на равнището на Съюза.

51.

След като законодателят на Съюза е решил да остави подробната уредба на механизмите както за събирането, така и за възстановяването на налозите върху захарта в ръцете на държавите членки, не може да се направи уместна аналогия с хармонизираните механизми по Митническия кодекс.

52.

Запитващата юрисдикция посочва в акта за преюдициално запитване, че Hauptzollamt Krefeld е изчислило и издало първоначалните облагателни актове за разглежданите пазарни години и че тези актове не са оспорени. С акт от 18 април 2016 г. Hauptzollamt Krefeld отхвърля искането на Cargill Deutschland (от 13 февруари 2014 г.) за издаване на нови актове за установяване на данъчни задължения в съответствие с Регламент № 1360/2013 и за възстановяване на надплатените суми по първоначалните облагателни актове. Съгласно съответните национални правила Cargill Deutschland няма право на възстановяване, тъй като искането му е погасено съгласно правилата, уреждащи давностния срок за такива искания. Предвиденият четиригодишен срок се прилага за определянето и за изменението на задълженията за налози върху производството на захар. Що се отнася до последната от разглежданите пазарни години (2004/2005), този срок е започнал да тече най-късно на 31 декември 2006 г. Поради това заявлението на Cargill Deutschland за повторно определяне на задълженията и за възстановяване, подадено на 13 февруари 2014 г., не може да бъде уважено. Това с по-голяма сила важи и за по-ранните разглеждани пазарни години.

53.

Запитващата юрисдикция счита също така, че въпросните национални процесуални правила са в съответствие с принципите на равностойност и на ефективност.

54.

Не съм убедена, че виждането на запитващата юрисдикция е правилно.

55.

Още през далечната 1970 г. Съдът приема, че правилата, уреждащи давностните срокове в производствата, трябва да бъдат предварително определени и трябва да отговарят на изискванията за правна сигурност ( 36 ). Съществуват убедителни причини, свързани с процесуалноправната логика, за необходимостта разпоредбите, уреждащи давностните срокове, да съдържат набор от правила, определящи продължителността на давностния срок, датата, от която започва да тече срокът, и събитията, които водят до прекъсване или спиране на давностния срок. В това отношение следва да се отчетат интересите на компетентните органи на държавите членки и на икономическите оператори наред с надзорната функция на Комисията при защитата на финансовите интереси на Съюза.

56.

Според постоянната съдебна практика, когато липсва правна уредба на равнището на Съюза, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се уредят подробните процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират пълната защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Държавата съответно е длъжна да поправи последиците от увреждането при спазване на националната правна уредба в областта на отговорността, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия — по-специално относно сроковете — във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове (принцип на равностойност), нито да бъдат уредени по начин, който прави получаването на обезщетение практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност) ( 37 ).

57.

За да провери дали принципът на равностойност е спазен по делото в главното производство, запитващата юрисдикция, която единствена познава пряко процесуалните правила, уреждащи тези въпроси, трябва да разгледа както предмета, така и основните характеристики на евентуалните подобни искове и жалби. Всеки случай, в който възниква въпросът дали дадена национална процесуална разпоредба, с която се урежда предявяването на искане въз основа на правото на Съюза, е по-неблагоприятна от разпоредбите относно подобни вътрешноправни искове или жалби, трябва да се анализира от националната юрисдикция, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за развитието и за особеностите му пред различните национални инстанции ( 38 ).

58.

Принципът на равностойност е еманация на общия принцип на недопускане на дискриминация. В това отношение не е ясно дали съществуват или действително могат да съществуват подобни вътрешноправни искове или жалби. Контекстът на главното производство е сложен и заплетен, а създаденото положение е много специфично. Това производство е силно свързано с правото на Съюза. Изчисляването на налозите върху захарта доведе до множество съдебни спорове на равнището на Съюза и до решения на съдилищата на Съюза, обявяващи съответната права уредба за невалидна ( 39 ). Първоначалните опити на законодателя да поправи положението са неуспешни, както е отбелязано в съображения 1—22 от Регламент № 1360/2013. При тези обстоятелства би било изненадващо, ако могат да бъдат установени наистина сравними вътрешноправни положения. Обратното действие на Регламент № 1360/2013 само по себе си не е достатъчно да направи еквивалентни вътрешноправните искове и жалби относно фискални мерки, които също имат такова обратно действие.

59.

Определянето на разумни преклузивни срокове за предявяване на иск или подаване на жалба по принцип отговаря на изискването за ефективност, тъй като представлява приложение на основния принцип на правната сигурност. Тези срокове обаче не трябва да правят невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза ( 40 ).

60.

От посоченото от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване относно действието на националните правила, уреждащи давностните срокове, е видно, че Cargill Deutschland не е могло да подаде искане за възстановяване в рамките на давностния срок, предвиден за това ( 41 ). Този срок е изтекъл, преди Регламент № 1360/2013 да влезе в сила на 20 декември 2013 г. и преди законодателят на Съюза да е определил налозите върху производството, коефициентите, необходими за изчисляване на допълнителния налог, и сумите, дължими от производителите на захар на продавачите на цвекло, посочени в член 1 и приложението към този регламент. Така за икономически оператори като Cargill Deutschland е било практически невъзможно да определят размера на надплатените налози и да поискат възстановяване. Тези искания са били погасени по давност още преди влизането в сила на Регламент № 1360/2013.

61.

Hauptzollamt Krefeld заявява (в съдебното заседание), че разумният икономически оператор е можел да оспори първоначалните облагателни актове, което би довело до запазване на положението на Cargill Deutschland, като се предотврати окончателното определяне на задълженията.

62.

Това е проблематика в обхвата на националното процесуално право. Става също така въпрос за търговски избор и преценка, които с основание могат да се различават от един икономически оператор до друг. Това обаче не е повдигнатият в настоящото производство въпрос, свързан с правото на Съюза, а именно дали националните правила по същество лишават икономическите оператори като Cargill Deutschland от правото им да искат възстановяване.

63.

Всъщност съгласно общия за всички правни системи на държавите членки основен принцип, за да не понесе самото то вредите, увреденото лице трябва да докаже, че е положило необходимата грижа, за да ограничи размера им ( 42 ). Би било в противоречие с принципа на ефективност обаче увредените лица системно да бъдат задължавани да използват всички правни средства за защита, с които разполагат, макар това да им създава прекомерни затруднения или да не може разумно да се изисква от тях.

64.

Освен това тълкуването на разглежданите национални правила, както са описани от запитващата юрисдикция, лишава Регламент № 1360/2013 от неговото effect utile. Изричната цел на посочения регламент е да се даде възможност на националните органи да изпълнят решенията на съдилищата на Съюза относно правилното прилагане на режима, уреждащ налозите върху производството на захар. Тези решения имат за цел да гарантират, че системата, на която тези налози се основават, се прилага правилно. Целта на тази система е да се гарантира, че схемата се самофинансира, така че самият сектор да финансира загубите, понесени в резултат на свръхпроизводството на захар. Предоставянето на възможност на компетентните органи да задържат излишъците от погрешно събрани налози, противоречи на цялата философия, залегнала в основата на тази система.

65.

Тъй като давностният срок за възстановяване на надплатени налози не е определен от законодателя на Съюза, моментът, от който този срок започва да тече, е въпрос на уредба от националното право и неминуемо ще варира между държавите членки ( 43 ). Прилагането на националните процесуални правила очевидно също е въпрос от компетентността на националните съдилища.

66.

Същевременно, доколкото икономическите оператори не са могли да определят размера на каквото и да било искане за възстановяване на надплатени налози преди влизането в сила на Регламент № 1360/2013, национални правила, в които се предвижда, че релевантният давностен срок изтича, преди посоченият регламент да влезе в сила, правят практически невъзможно тези икономически оператори да искат възстановяване на налози върху захарта, които са платени по погрешка въз основа на правна уредба, обявена от Съда за невалидна.

67.

Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Когато налози върху производството на захар са били погрешно заплатени, национални правила, уреждащи давностни срокове, които лишават икономическите оператори от възможността да искат възстановяване на изчислените отново налози въз основа на Регламент (ЕС) № 1360/2013 на Съвета от 2 декември 2013 година за определяне на размера на налога върху производството в сектора на захарта за пазарните години 2001/2002, 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005 и 2005/2006, на коефициента, необходим за изчисляване на допълнителен налог за пазарните години 2001/2002 и 2004/2005, както и на сумата, която производителите на захар трябва да платят на продавачите на цвекло поради разликата между максималния размер на налога и размера на налога, дължим за пазарните години 2002/2003, 2003/2004 и 2005/2006, не се допускат, ако прилагането на посочените правила прави предявяването на такива искания практически невъзможно“.