1. 

Кредитните институции са длъжни да внасят вноски за финансиране на националните механизми, създадени във всички държави членки, с цел да се поемат разходите за възстановяване и преструктуриране на финансовия сектор. Те трябва също така да плащат вноски в Единния фонд за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕФП“), който е аналогичният механизъм на равнището на Европейския съюз.

2. 

Директива 2014/59/ЕС ( 2 ) урежда тези задължителни вноски, съставляващи ключов елемент във функционирането на националните системи за възстановяване и преструктуриране на финансовите институции, както и на Единния механизъм за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕМП“), като прави разграничение между обикновени предварителни вноски и извънредни последващи вноски.

3. 

Преюдициалният въпрос дава възможност на Съда да се произнесе за първи път относно правилата, приложими към събирането на всеки от двата вида вноски. Отговорът ще позволи освен това да се решат проблемите с вноските за финансовата 2015 година, възникнали в Италия поради забавяне в транспонирането на Директива 2014/59 и влизането в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 ( 3 ).

4.

Съгласно член 100:

„1.   Държавите членки създават един или повече механизми за финансиране с цел да се гарантира ефективното прилагане от страна на органа за преструктуриране на инструментите и правомощията за преструктуриране.

[…]

3.   Държавите членки гарантират, че механизмите за финансиране разполагат с подходящи финансови ресурси.

4.   За целите на параграф 3 механизмите за финансиране разполагат по-специално с правомощия за:

5.   Освен в случаите, разрешени по параграф 6, всяка държава членка създава свои национални механизми за финансиране чрез фонд, решение за чието използване може да бъде взето от нейния орган за преструктуриране за целите по член 101, параграф 1.

[…]“.

5.

Според член 102:

„1.   Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2024 г. наличните финансови средства в техните механизми за финансиране достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия.

2.   По време на първоначалния срок по параграф 1 вноските в механизми за финансиране, набрани съгласно член 103, се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище, но при това се отчитат надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да имат върху финансовото състояние на участващите институции.

[…]“.

6.

Член 103 („Предварителни вноски“) гласи:

„1.   С цел да се достигне целевото равнище по член 102 държавите членки гарантират, че лицензираните на тяхна територия институции, включително клоновете в Съюза, правят вноските най-малко ежегодно.

2.   Вноската на всяка институция е пропорционална на сумата на нейните задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити спрямо общите задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на съответната държава членка.

Тези вноски се коригират в зависимост от рисковия профил на институциите в съответствие с приетите съгласно параграф 7 критерии.

[…]“.

7.

Член 104 („Извънредни последващи вноски“), параграф 1, предвижда:

„Когато размерът на наличните финансови средства не е достатъчен, за да покрие загубите, разходите или другите разноски, свързани с използването на механизмите за финансиране, държавите членки гарантират, че от лицензираните на техни територии институции се набират извънредни последващи вноски, за да се покрият допълнителните суми. Тези извънредни последващи вноски се разпределят между институциите в съответствие с правилата, предвидени в член 103, параграф 2.

Извънредните последващи вноски не надхвърлят трикратния размер на годишната сума от вноските, определени в съответствие с член 103“.

8.

В член 4 („Определяне на годишните вноски“) се посочва:

„1.   Органите за преструктуриране определят годишните вноски, които се плащат от всяка институция пропорционално на нейния профил на риска, въз основа на информацията, предоставена от институцията, в съответствие с член 14 и при прилагането на методиката, описана в настоящия раздел.

2.   Органът за преструктуриране определя годишната вноска, посочена в параграф 1, въз основа на годишното целево равнище на механизма за финансиране на преструктурирането, като се вземе предвид целевото равнище, което трябва да бъде постигнато до 31 декември 2024 г. в съответствие с член 102, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията, за която се простират правомощията му“.

9.

Член 12 („Нови поднадзорни институции и промяна на статуса“) гласи:

„1.   Когато става въпрос за институция, която отскоро е под надзор само за част от период на плащане на вноски, частичната вноска се определя чрез прилагане на методиката по раздел 3 спрямо размера на нейната годишна вноска, изчислен през следващия период на плащане на вноски в зависимост от броя на пълните месеци от периода на плащане на вноски, за които институцията е под надзор.

2.   Промяната на статуса на институцията, включително на малка институция, по време на период на плащане на вноски не оказва влияние върху годишната вноска, която трябва да бъде платена през тази конкретна година“.

10.

Според член 13, параграф 1:

„Органът за преструктуриране уведомява всяка от институциите по член 2 за решението си за определяне на годишните вноски, дължими от всяка институция най-късно до 1 май всяка година“.

11.

Член 14, параграф 1 предвижда:

„Институциите представят на органа за преструктуриране най-актуалните заверени годишни финансови отчети, налични преди 31 декември на годината, предхождаща периода на плащане на вноски, заедно с мнението на задължителния одитор или одиторско дружество в съответствие с член 32 от Директива 2013/34/ЕС […]“.

12.

Преходните разпоредби на Делегиран регламент 2015/63 се уреждат в член 20, в чиито параграфи 1, 2 и 3 се посочва:

„1.   […] Чрез дерогация от член 13, параграф 1 по отношение на вноските, които трябва да бъдат платени през 2015 г., органите за преструктуриране уведомяват всяка институция за своето решение за определяне на годишните вноски, които трябва да бъдат платени от тях най-късно до 30 ноември 2015 г.

2.   Чрез дерогация от член 13, параграф 4 във връзка с вноските, които трябва да бъдат платени през 2015 г., дължимата сума съгласно решението по член 13, параграф 3 се изплаща най-късно до 31 декември 2015 г.

3.   Чрез дерогация от член 14, параграф 4 във връзка с информацията, която трябва да се предостави на органа за преструктуриране през 2015 г., посочената в този параграф информация се предоставя не по-късно от 1 септември 2015 г.“

13.

Съгласно член 21, втора алинея Регламентът „се прилага от 1 януари 2015 г.“

14.

Директива 2014/59 е транспонирана в италианското право със Законодателен декрет № 180/2015, влязъл в сила в деня на неговото обнародване, т.е. на 16 ноември 2015 г.

15.

Съгласно член 2, параграф 1:

„1.   Настоящият декрет се прилага към следните институции:

16.

Член 3, параграф 1 гласи:

„Banca d’Italia упражнява функциите и правомощията, предвидени в настоящия декрет, в качеството си на орган за преструктуриране по отношение на институциите по член 2, когато седалището им се намира в Италия, освен ако не е посочено друго. В случаите, предвидени в настоящия декрет, тя упражнява своите функции и правомощия по отношение на италиански клонове на банки извън Европейския съюз“.

17.

Съгласно Законодателен декрет № 180/2015:

18.

С решение от 22 септември 2015 г. Banca d’Italia създава Unità di risoluzione e gestione della crisi (Звено за преструктуриране и управление на кризи) ( 5 ), чрез което упражнява функциите си на национален орган за преструктуриране. С решение от 18 ноември 2015 г. ( 6 ) създава Национален фонд за преструктуриране на банки.

19.

State Street Bank International GmbH (наричана по-нататък „SSB International“) е германска кредитна институция, извършвала дейност в Италия до 5 юли 2015 г. чрез италианска банка с наименование State Street Bank SpA (наричана по-нататък „SSB Италия“).

20.

От 6 юли 2015 г., след вливането на SSB Italia, SSB International продължава да извършва дейността си на територията на Италия, упражнявайки свободата си на установяване, чрез един- единствен клон, наречен State Street Bank International GmbH — Succursale Italia.

21.

На 22 ноември 2015 г. Banca d’Italia започва процедура за преструктуриране на четири банки под нейно управление ( 7 ), разходите за която възлизат на почти 3,7 милиарда евро.

22.

За да покрие тези разходи, Banca d’Italia налага, освен определените от нея обикновени вноски за 2015 г. (приблизително 588 милиона евро), задължение за плащане на извънредни вноски. Тя определя тези вноски в размера на законоустановения лимит, който е три пъти по-голям от този на обикновените вноски (1,763 милиарда евро) ( 8 ).

23.

С писмо № 0445827/16 от 1 април 2016 г., „Contribuzione 2015 al Fondo Nazionale di Risoluzione („Вноска за 2015 г. в Националния фонд за преструктуриране“), Banca d’Italia иска от SSB International да заплати 5102425 EUR, от които 1275606 EUR като обикновена вноска за 2015 г. и 3826819 EUR като извънредна вноска.

24.

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) е сезиран от SSB International с искане за отмяна на писмо № 0445827/16 на Banca d’Italia, както и на други свързани с него документи.

25.

Според SSB International Banca d’Italia не е била компетентна да ѝ налага каквато и да било вноска за 2015 г., тъй като към датата на издаване на оспорените искания за плащане SSB International е била под юрисдикцията на германския орган за преструктуриране. Следователно не е спадала към „банките със седалище в Италия“, и още по-малко — към „италианските клонове на банки извън ЕС“ по смисъла на членове 82 и 83 от Законодателен декрет № 180/2015.

26.

SSB International твърди също така, че разпоредбите на Законодателен декрет № 180/2015, на чието основание Banca d’Italia е приела мерките си, влизат в сила едва на 16 ноември 2015 г. По това време SSB Italia вече не съществува като банка със седалище в Италия и следователно е изключена от приложното поле на законодателния декрет. Нещо повече, в Италия създаването на Национален фонд за преструктуриране и въвеждането в действие на цялата система, установена с Директива 2014/59, са осъществени след сливането на SSB Италия с дружеството майка (SSB International) и следователно след като жалбоподателят е напуснал Италия като самостоятелна банка, спрямо която се прилага националното право.

27.

При условията на евентуалност SSB International твърди, че Banca d’Italia е можела най-много да поиска от нея плащането на обикновена вноска в размер, пропорционален на месеците, през които SSB Италия е осъществявала своята дейност, но не и цялата годишна вноска ( 9 ). Това следвало от прилагането по аналогия на член 12, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, така че прекратената през годината институция преставала да бъде обект на надзор от страна на Националния орган за преструктуриране и дължала вноски само за периода на своето съществуване.

28.

Banca d’Italia оспорва тези доводи и отстоява правилността на своите действия. Според нея към 1 януари 2015 г. SSB Italia е била част от италианската банкова система, което оправдава искането тя да заплати съответните обикновени и извънредни вноски. Настъпилите впоследствие субективни промени в тази финансова институция са ирелевантни.

29.

Германският орган за преструктуриране не е могъл практически да вземе предвид вливането на SSB Italia в SSB International и произтичащото от това разрастване на тази институция, тъй като последиците от сливането са станали ясни от счетоводна гледна точка едва с публикуването на финансовия отчет за 2015 г., който бил на разположение в по-късен момент. Това изключва риска от двойно облагане и двойно плащане на вноски.

30.

Според Banca d’Italia от времева гледна точка:

31.

С оглед на така изложените противоположни тези Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио) отправя до Съда следните въпроси:

32.

Писмени становища са представят SSB International, Banca d’Italia, Комисията и италианското и испанското правителство. Всички те се явяват на съдебното заседание, проведено на 10 април 2019 г.

33.

Преди да изразя становището си по преюдициалните въпроси, считам за целесъобразно да очертая накратко основните линии на финансирането на механизмите за възстановяване и преструктуриране на банки.

34.

В отговор на икономическата криза от 2008 г. страните от еврозоната създадоха банков съюз, като прехвърлиха на институциите на Съюза правомощия в областта на пруденциалния надзор и на възстановяването и преструктурирането на финансови институции. Процесът на прехвърляне на правомощия беше предшестван от хармонизиране на правилата за всички държави —членки на Съюза (т.нар. Единен европейски наръчник).

35.

Въпреки че единната схема за гарантиране на депозитите предстои да бъде разработена, вече функционират други два стълба на банковия съюз — Единен надзорен механизъм (наричан по-нататък „ЕНМ“) и ЕМП. Преди това бяха приети правилата за хармонизиране за целия ЕС в областта на пруденциалния надзор и на преструктурирането на банки.

36.

Хармонизирането на законодателството относно възстановяването и преструктурирането на банки бе извършено с Директива 2014/59, приложима от 1 януари 2015 г. По отношение на страните от еврозоната приемането на Регламент (ЕС) № 806/2014 ( 10 ) позволи въвеждането в действие на ЕМП от 1 януари 2016 г., след създаването на ЕНМ, въведен от 1 януари 2015 г.

37.

Директива 2014/59 съдържа правила и процедури, които гарантират, че разходите за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции се поемат от финансовия сектор като цяло, за да се избегне възможността тези институции да бъдат спасявани за сметка на националните бюджети.

38.

В много случаи ефективността на инструментите за преструктуриране може да зависи от наличието на краткосрочно финансиране. Поради тази причина Директива 2014/59 предвижда (член 99) създаването на европейска система, състояща се от: i) национални механизми за финансиране (членове 100—105); ii) заемане на средства между национални механизми за финансиране (член 106); и iii) съвместно използване на националните механизми за финансиране в случай на преструктуриране на група (член 107).

39.

Всяка държава членка трябваше да създаде свой собствен национален механизъм за финансиране и да го обезпечи с финансови средства, контролирани от нейния орган за преструктуриране, които да се използват за гарантиране на ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране ( 11 ).

40.

Националните фондове за преструктуриране се захранват от три вида средства ( 12 ):

41.

Член 102, параграф 1 от Директива 2014/59 предопределя размера на обикновените вноски. Държавите членки трябва да гарантират, че в периода от датата на влизане в сила на Директивата (1 януари 2015 г.) до 31 декември 2024 г.„наличните финансови средства в техните механизми за финансиране достигат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия“ ( 13 ).

42.

Обикновените вноски се събират най-малко веднъж годишно и отразяват както размера на финансовата институция, така и нивото на риск за нейните дейности ( 14 ). Делегиран регламент 2015/63 посочва подробно елементите и процедурата за тяхното изчисляване.

43.

Ако обикновените вноски не са достатъчни, за да покрият разходите по член 104, параграф 1 от Директива 2014/59, разпоредбата позволява на държавите да събират извънредни последващи вноски от кредитните институции на тяхна територия.

44.

Извънредните последващи вноски не могат да надхвърлят трикратния размер на годишната сума на обикновените вноски. Изчисляването и управлението им са сходни с тези на обикновените вноски.

45.

Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63 се прилагат за всички държави — членки на Съюза, от 1 януари 2015 г. За деветнадесетте страни от еврозоната, които участват в банковия съюз (сред които Италия), привеждането в действие на ЕМП от 1 януари 2016 г. се преплита с посочените по-горе два нормативни акта.

46.

В действителност от 1 януари 2016 г. Регламентът за ЕМП:

47.

Следователно ЕФП е механизмът за финансиране на ЕМП. Той е призван да замени постепенно (в срок от осем години, от 2016 г. до 2024 г.) националните фондове по отношение на преструктурирането на финансови институции, поставени под надзора на ЕНМ и ЕМП. Националните фондове ще продължат да съществуват само за по-малко значимите институции от държавите членки, участващи в банковия съюз ( 15 ).

48.

Членове 67—79 от Регламент № 806/2014 уреждат ЕФП почти паралелно с разпоредбите на Директива 2014/59 относно националните фондове за преструктуриране. Това се наблюдава по отношение на техните приходи, ( 16 ) по отношение на техните средства ( 17 ) и по отношение на метода за изчисляване на обикновените и извънредните вноски ( 18 ).

49.

Особеността на ЕФП се състои в постепенното преминаване към взаимно използване на неговите средства, предвидено в Регламент № 806/2014 и прилагано чрез междуправителствено споразумение между държавите — членки на ЕС, участващи в банковия съюз („Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране“, съставено в Брюксел на 21 май 2014 г.) ( 19 ).

50.

ЕФП се захранва от финансовите ресурси, набирани от националните фондове за преструктуриране ( 20 ). Първоначално се състои от „национални подразделения“, които постепенно ще се слеят в рамките на осемгодишен преходен етап. Взаимното използване на внесените средства започна с 40 % през първата година и 20 % през втората, като ще нараства с еднакви количества през останалите шест години, докато националните подразделения престанат да съществуват.

51.

В член 3, параграфи 3 и 5 от Споразумението от 21 май 2014 г. се посочва, че:

52.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали съгласно член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 представлява „промяна на статуса“ бизнес операция, чрез която кредитна институция, която е била под надзора на национален орган за преструктуриране, се влива (сливане чрез вливане) в дружеството майка със седалище в друга държава членка.

53.

Въпросът има смисъл, ако се отбележи, че съгласно посочената разпоредба „промяната на статуса на институцията, […] по време на период на плащане на вноски не оказва влияние върху годишната вноска, която трябва да бъде платена през тази конкретна година“. Целта на дебата е да се установи дали при обстоятелства като тези по настоящото дело институцията би била длъжна да заплати вноската за посочения период в пълен размер, или само припадащата се част (т.е. пропорционално на месеците, през които е била под надзора на органа за преструктуриране на първата държава членка).

54.

Според SSB International това понятие следва да се тълкува ограничително, така че да не обхваща сливане чрез вливане, ограничавайки се само до промени в размера на финансовите институции. Обратно, Комисията, Banca d’Italia, испанското и италианското правителство предлагат широко тълкуване, при което „промяната на статуса“, доколкото е самостоятелно понятие на правото на Съюза, трябва да включва трансграничните операции на сливане чрез вливане. Следователно то било приложимо към вливането на SSB Italia в SSB International.

55.

Споделям втората позиция.

56.

Член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 изисква неговото еднообразно прилагане във всички държави членки. Съдържащото се в него понятие „промяна на статуса“ или „промяна на статута“ ( 22 ) на институция трябва да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Съюза особено когато разпоредбата не съдържа никакво изрично препращане към националното право.

57.

Следвайки обичайния в практиката на Съда херменевтически метод ( 23 ), ще приложа критериите за буквално, систематическо и целево тълкуване.

58.

От буквална гледна точка „промяна на статуса“ или на статута на финансова институция е налице, когато се променя нейното правно или фактическо положение по начин, който може да измени по принцип прилагането на Директива 2014/59 и на Делегиран регламент 2015/63.

59.

Сред тези промени, разбира се, е промяната на размера, имплицитно посочена в съдържащия се в разпоредбата израз „включително на малка институция“. Но тя е само един от видовете промени на статуса, не единственият.

60.

Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63 (по-конкретно член 10) предвиждат опростени и по-благоприятни правила за изчисляване на обикновените вноски на малките институции ( 24 ). От това не следва, че единствените ирелевантни промени в статуса, съгласно член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, са промените, засягащи размера на финансовите институции, чиято цел е да се възползват от по-благоприятния режим на плащане на вноски.

61.

Несъмнено Делегиран регламент 2015/63 (както и Регламент за изпълнение 2015/81 за институциите, спрямо които се прилага ЕМП) има за цел да предотврати промени във финансовите институции, насочени към изкуствено намаляване на техния размер, т.е. с намерението да се възползват от опростения режим за изчисляване на обикновените вноски.

62.

Същевременно при буквален прочит промените в статуса на финансовите институции, посочени в член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, не се свеждат само до намаляване на размера или мащаба на тези институции. От текстуална гледна точка спорното понятие позволява в него да бъдат включени и други хипотези.

63.

Буквалното тълкуване на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 позволява също така да се отхвърли редукционисткият довод на SSB International, според който промените в статуса съвпадат само с промените в социалната структура или в размера на финансовата институция, при условие че тя остане на територията на държавата и следователно в рамките на националния механизъм за преструктуриране.

64.

Този довод би довел до изключване от промените в статуса на трансграничните сливания чрез вливания ( 25 ), въпреки че в член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 не се споменава нищо в това отношение. Освен това, както ще посоча по-долу, той би бил в противоречие с логиката на Директива 2014/59, която създава взаимосвързана европейска система от механизми за финансиране на преструктурирането на банки ( 26 ).

65.

От систематическа гледна точка не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че Регламент № 806/2014 въвежда Единен фонд за преструктуриране, в който постепенно се обединяват националните фондове за преструктуриране на държавите, участващи в банковия съюз. В този контекст не би могло дори да се говори стриктно за трансгранични сливания чрез вливане, тъй като размерът на обикновените вноски се определя от ЕСП, а националните фондове ги събират, за да ги внесат в ЕФП.

66.

Следователно в контекста на Директива 2014/59 и на останалите разпоредби в тази област понятието „промяна на статуса“ включва трансграничните сливания чрез вливане, като те са ирелевантни за изчисляването на обикновените вноски.

67.

Действително, както твърди Комисията, член 12 от Делегиран регламент 2015/63:

68.

Член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 следва да се тълкува в съответствие с двете цели, присъщи на създаването на националните фондове за преструктуриране, а именно: а) необходимост от стабилност при изчисляването на обикновените вноски и б) постепенно обединяване и централизиране на тези фондове.

69.

Член 102 и член 103, параграф 1 от Директива 2014/59 и член 4 от Делегиран регламент 2015/63 налагат задължение за годишно ( 27 ) събиране на обикновените вноски с цел наличните средства в механизмите за финансиране постепенно да достигнат (до 31 декември 2024 г.) поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия.

70.

За постигането на тази цел е необходимо националният орган за преструктуриране да определя размера на обикновените вноски в зависимост от състоянието на финансовите институции към 1 януари на всяка година, за която се отнасят вноските. Ето защо член 14, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 задължава тези институции да представят на органа за преструктуриране най-актуалните заверени годишни финансови отчети, налични преди 31 декември на годината, предхождаща периода на плащане на вноски, заедно с мнението на задължителния одитор или одиторско дружество ( 28 ).

71.

Както става ясно, изчисляването на обикновените вноски се извършва въз основа на „моментна снимка“ на финансовите институции, намиращи се под юрисдикцията на националния орган към 1 януари всяка година, в съответствие с наличните финансови данни за тези институции.

72.

Стабилността при изчисляването е наложителна, за да може обикновените вноски да нарастват постепенно, докато достигнат 1 % от депозитите през 2024 г. Ако органите за преструктуриране трябва да отчитат настъпилите през цялата година промени в правното и финансовото положение на институциите, би било трудно да се постигне равнището, определено от Директива 2014/59.

73.

Ето защо член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 налага като общо правило ирелевантността на възникналите през годината промени в статуса на институциите при изчисляването на обикновените вноски. Именно поради това правило Делегиран регламент 2015/63 не допуска преизчисляване на годишните обикновени вноски въз основа на промените, които институциите може да са претърпели през годината, както много точно изтъква Комисията.

74.

Директива 2014/59 и Регламентът за ЕМП имат за цел постепенното обединяване и централизиране на националните фондове за преструктуриране. В по-голямо съзвучие с тази цел е понятието „промяна на статуса“ да се тълкува в смисъл, че включва трансграничните сливания чрез вливане, които са ирелевантни за изчисляването на обикновените вноски.

75.

В страните от еврозоната създаването през 2015 г. на националните фондове за преструктуриране (с Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63) бе съчетано с въвеждането от 2016 г. на ЕМП и ЕФП ( 29 ). В този контекст разграничаването между националните и трансграничните сливания чрез вливане постепенно губи смисъл по отношение на плащането на обикновените вноски.

76.

Въвеждането на ЕМП предполага единен и централизиран режим на преструктуриране за значимите финансови институции. Този режим се основава на единен фонд (ЕФП, под контрола на ЕСП), въпреки че все още действа с национални подразделения, които постепенно ще се обединят до 2024 г. Ето защо може да бъде отхвърлена застъпваната от SSB International теза за стриктно разделение между националните фондове за преструктуриране ( 30 ), след като тя не е защитима дори за преходната 2015 г.

77.

Дори да се допусне такова стриктно разделение, считам, че промените в статуса, възникнали в резултат на трансгранично сливане чрез вливане, са ирелевантни за изчисляването на обикновените вноски. Тъй като член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 се прилага както за органа на държавата на влялата се институция (в случая Италия), така и за органа на държавата на институцията майка (Германия), не може да има двойно облагане: SSB International би платила годишната вноска за 2015 г. на италианския фонд за преструктуриране вместо SSB Italia, без да увеличава вноската си в съответния германски фонд през 2015 г. (по отношение на активите и риска за влялата се в нея на 5 юли 2015 г. нейна дъщерна институция).

78.

В случаите на сливане чрез вливане в рамките на финансовата година поемащата институция следва да заплати в пълен размер годишната вноска в националния фонд за преструктуриране на държавата на влялата се институция. Както беше посочено, за изчисляването на този размер трябва да се вземе предвид съществуващото положение към 1 януари на годината, за която се отнася вноската, като последващите промени в статуса, сред които и трансграничните сливания, са ирелевантни.

79.

От това общо правило, установено с член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, има само едно изключение — предвиденото в параграф 1 от същия член: плащане на частична вноска pro rata temporis за новосъздадени финансови институции. Конкретното решение за тази хипотеза не може да бъде екстраполирано до степен да се изопачи общото правило (т.е. ирелевантността на промените в статуса).

80.

Поради това искането за намаляване на годишната вноска не може да се уважи, след като промяната в статуса на финансовата институция е правно ирелевантна. Следователно предложеното от SSB International прилагане по аналогия е неоснователно.

81.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай на трансгранично сливане чрез вливане по отношение на извънредните вноски се прилагат същите правила като при обикновените вноски.

82.

Отговорите на представилите становище страни са коренно различни.

83.

Съгласно член 104, параграф 1 от Директива 2014/59 извънредните последващи вноски се събират от националните органи за преструктуриране, „когато размерът на наличните финансови средства не е достатъчен, за да покрие загубите, разходите или другите разноски, свързани с използването на механизмите за финансиране“.

84.

В същата разпоредба се посочва, че извънредните вноски се разпределят между институциите в съответствие с правилата, предвидени в член 103, параграф 2, с ограничението те да не надхвърлят трикратния размер на годишната сума на обикновените вноски. Освен това член 103, параграфи 4—8 се прилага и за извънредните вноски, както е предвидено в член 104, параграф 2 от Директива 2014/59.

85.

Според мен препращанията в член 104 от Директива 2014/59 към правния режим на обикновените вноски не означават, че извънредните вноски са копие на обикновените. Ако методът на изчисляване на вторите е идентичен с този на първите, определен от Делегиран регламент 2015/63, горната граница или лимитът варира, тъй като размерът на извънредните вноски може да възлиза на трикратния размер на годишните обикновени вноски. Член 104, параграф 3 предвижда също така възможност за пълно или частично отлагане на плащането на извънредните вноски ( 31 ) — обстоятелство, което не е предвидено за обикновените вноски. Още по-важно е, че моментът и логиката, които оправдават събирането на едните и на другите вноски, също са различни.

86.

Органите за преструктуриране прибягват до събирането на извънредни вноски, когато трябва да извършат операции, които намаляват размера на средствата в националния фонд и са необходими допълнителни приходи, за да се достигне ежегодно определяното равнище. Поради това извънредните вноски са непредвидими, т.е. не могат да бъдат планирани като обикновените, които се събират за съответната календарна година, в съответствие със състоянието на институциите към 1 януари.

87.

Следователно размерът на извънредните вноски ще зависи от необходимостта от рефинансиране на националния фонд за преструктуриране с оглед на използваните средства в конкретните операции по преструктуриране ( 32 ). Поради самото си естество моментът, в който трябва да бъдат наложени, е неясен, тъй като зависи от датата на операциите по преструктуриране, генериращи дефицита във фонда.

88.

Като се отчете непредвидимият характер на извънредните вноски и невъзможността да бъдат планирани, считам, както посочва Комисията, че те могат да бъдат изисквани само от институциите, които са под юрисдикцията на националния фонд за преструктуриране към датата на приемане на съответното решение.

89.

По принцип, когато се налагат извънредни вноски, активни във финансовата система на държавата са институциите, които са генерирали риска, довел до изискването на тези вноски (т.е. риска, породил необходимостта от извършване на операции по преструктуриране, при които са използвани средства от фонда). Институциите, излезли от юрисдикцията на органа за преструктуриране през годината на определяне на извънредните вноски, ще са оказали като цяло по-малко въздействие върху риска, поради който са предприети операциите по преструктуриране.

90.

Това тълкуване е в съответствие с текста на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, в който става въпрос за неутрализиране на последиците от промените в статуса по отношение само на обикновените вноски, без да се споменават извънредните ( 33 ). Ето защо институция, която се слива с институцията майка в друга държава членка, преди органът за преструктуриране да наложи плащане на извънредни вноски, не е длъжна да ги плаща в държавата, в която вече не присъства.

91.

Съответно, поемащата институция следва да заплати извънредните вноски, определени от фонда за преструктуриране на държавата, в която се установява, като при тяхното изчисляване се включват активите на влялата се институция, без да може да се възползва от плащането pro rata temporis, предвидено в член 12, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 за нововключени институции във финансовата система на тази държава. По този начин се осуетяват действия, целящи да се избегне плащането на извънредни вноски чрез промени в статуса.

92.

Следователно промяната на статуса на институцията оказва влияние върху събирането на извънредните вноски, което следва да се извърши в съответствие с „моментната снимка“ на банковия сектор към момента на определяне на тези вноски, като се изискват от институциите, намиращи се под юрисдикцията на органа за преструктуриране към този момент.

93.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали тълкуването на понятието „промени на статуса“ по член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 следва да се прилага, в случай че сливането и последващото прекратяване на институцията са извършени през 2015 г. — в момент, когато Националният орган за преструктуриране и Националният фонд все още не са били официално учредени от Италия и вноските все още не са били изчислени.

94.

Отговорът на този въпрос изисква анализ на преходния режим, установен с Директива 2014/59 и Делегиран регламент 2015/63, по отношение на въвеждането, изчисляването и събирането на обикновените вноски за финансовата 2015 година.

95.

Позициите по този аспект отново се различават:

96.

Член 130, параграф 1 от Директива 2014/59 предвижда, че държавите членки приемат и публикуват до 31 декември 2014 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с нея, и прилагат тези мерки от 1 януари 2015 г.

97.

Несъмнено Италия е транспонирала със закъснение тази директива във вътрешното си право. Актът, с който я транспонира (Законодателен декрет № 180/2015), е влязъл в сила на 16 ноември 2015 г., а Banca d’Italia в качеството си на национален орган за преструктуриране е учредила фонда за преструктуриране едва на 18 ноември 2015 г., като е поискала заплащане на обикновените и извънредните вноски от финансовите институции (включително SSB International) съответно на 23 и 26 ноември 2015 г.

98.

Що се отнася до Делегиран регламент 2015/63, той влиза в сила на 6 февруари 2015 г., въпреки че съгласно член 21, втора алинея „се прилага от 1 януари 2015 г.“ Следователно този регламент, за който не се изисква въвеждане в италианското вътрешно право, е бил в сила, когато е извършено сливането чрез вливане на SSB Italia.

99.

Късното приемане на Директива 2014/59 ( 34 ) и на Делегиран регламент 2015/63 е наложило в последния да бъдат включени преходни разпоредби, позволяващи събирането на обикновените вноски за 2015 г. Тези мерки се съдържат в член 20, параграфи 1, 2, 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63, от чието съдържание, във връзка с фактите по спора, следва, че:

100.

Член 20 от Делегиран регламент 2015/63 не съдържа преходни или дерогиращи разпоредби относно изчисляването на обикновените вноски. Това означава, според критериите на Съда в областта на преходното право ( 35 ), че изчислението е трябвало да бъде направено през 2015 г. по общия начин, предвиден в Директива 2014/59 и доразвит в Делегиран регламент 2015/63.

101.

Референтната дата за изчисляване на обикновените вноски е 1 януари на въпросната година, като възникналите през годината промени в статуса на институциите са ирелевантни.

102.

Следователно Делегиран регламент 2015/63 е позволявал да се изисква заплащане на обикновените вноски за 2015 г. от всички институции, установени в Италия към 1 януари 2015 г. В този контекст прекратяването на институция в резултат на трансгранично сливане чрез вливане е без значение.

103.

Трябва да се има предвид, че обикновените вноски са годишни и тяхното събиране е било определено в съществените му елементи с Директива 2014/59, от финансовата 2015 година включително. Делегиран регламент 2015/63 е установил посочените по-горе преходни разпоредби, които са позволявали вноските за 2015 г. да бъдат събрани на по-късна дата. Италианската държава, макар и да е транспонирала със закъснение Директива 2014/59, е приела вътрешния нормативен акт за нейното прилагане (Законодателен декрет 180/2015) навреме, за да се съобрази с графика за събиране на вноски, предвиден в член 20 от Делегиран регламент 2015/63.

104.

Вследствие на това считам, че в случая не става въпрос за прилагане с обратна сила на Законодателен декрет № 180/2015, както твърди SSB. По-скоро става въпрос за прилагане на преходните правила за събиране на годишните вноски за 2015 г., установени с член 20 от Делегиран регламент 2015/63, който доразвива Директива 2014/59, уреждала преди това съществените елементи на тези вноски.

105.

Поради тази причина считам, че не е необходимо да се анализира дали Делегиран регламент 2015/63 е бил приложим и е пораждал директен ефект (и в Италия) от 1 януари 2015 г. Въпреки това ще разгледам този въпрос, в случай че Съдът си го постави.

106.

SSB International твърди, че Делегираният регламент не може да се прилага пряко в държава членка, след като Директивата, която той доразвива, все още не е въведена във вътрешното право на тази държава. Следователно Делегиран регламент 2015/63 не бил приложим към SSB Италия, тъй като Директива 2014/59 е въведена в италианското право на 16 ноември 2015 г. — дата, към която SSB Italia вече не съществува след вливането ѝ в SSB International на 6 юли 2015 г.

107.

Не споделям този довод. Вярно е, че най-общо Съдът не допуска обратен вертикален директен ефект на директивите ( 36 ). Това правило обаче трябва да се нюансира в случаи като настоящия, тъй като член 103, параграфи 7 и 8 от Директива 2014/59, който е основната норма, съдържа делегация ( 37 ), по силата на която Комисията е приела делегирания акт (Делегиран регламент 2015/63) с цел:

108.

Според мен Делегиран регламент 2015/63 не надхвърля границите на мандата, предоставен с делегиращия акт ( 38 ), като определя сроковете на обикновената процедура за събиране на годишните вноски. Също така не надхвърля границите по отношение на основния законодателен акт, като установява в член 20 разпоредбите, приложими през финансовата 2015 година. Както вече отбелязах, краткият срок за транспониране на Директива 2014/59 и забавянето в нейното инкорпориране във вътрешните законодателства са породили необходимостта от тези преходни разпоредби, за да се даде възможност за събиране на обикновените вноски за 2015 г.

109.

Следователно Делегиран регламент 2015/63 е бил пряко приложим нормативен акт в италианската правна система от 1 януари 2015 г. и сам по себе си е можел да поражда правни последици от тази дата, след като вече е влязъл в сила.

110.

Би било нелогично ефективността на Делегиран регламент 2015/63 (който според мен е самодостатъчен, така че може да се прилага пряко) да се обуславя от предварителното транспониране на Директива 2014/59 във вътрешното право. Ако беше така, всяка държава членка би могла да неутрализира и забави пряката приложимост на Делегирания регламент, като забави транспонирането на основната директива. Както отбелязват Комисията и Banca d’Italia, това забавяне би било в ущърб на еднообразното прилагане на Делегирания регламент, който би се прилагал в едни държави членки преди, а в други след Директивата.

111.

Забавянето би имало освен това отрицателно въздействие върху еднообразния начин на финансиране на националните фондове за преструктуриране и следователно на ЕФП. Ако Делегиран регламент 2015/63 не беше приложим в Италия от 1 януари 2015 г., италианският фонд за преструктуриране щеше да е в състояние да внесе едва малък процент от събраните обикновени вноски за 2015 г. (след 16 ноември 2015 г. — датата на влизане в сила на националния нормативен акт за транспониране). При това положение, по-нататък, италианският фонд за преструктуриране не би внесъл в ЕФП през 2016 г. припадащата се част, която съответства на размера на италианските финансови институции.

112.

Следователно преходните разпоредби на член 20 от Делегиран регламент 2015/63 са позволявали да се изисква плащане на предварителните вноски за 2015 г. от финансова институция, която е била под юрисдикцията на Националния орган за преструктуриране през част от годината и е престанала да бъде в резултат на трансгранично сливане чрез вливане. Разпоредбите на Делегиран регламент 2015/63 относно предварителните вноски са били пряко приложими в Италия през финансовата 2015 година независимо от датата, на която Директива 2014/59 е била въведена във вътрешното право.

113.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия) по следния начин:

„Член 12, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането, във връзка с посочената директива, следва да се тълкува в смисъл, че: