1.

Настоящото дело се отнася до отправено от Cour du travail de Liège (Съд по трудовоправни въпроси Лиеж, Белгия) преюдициално запитване относно тълкуването на член 87, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност ( 2 ).

2.

Това е преходна разпоредба, целяща да уреди случаите, в които в резултат на влизането в сила на Регламент № 883/2004 на 1 май 2010 г. дадено лице е подчинено на законодателството на държава членка, различна от държавата членка, на чието законодателство е било подчинено съгласно стария Регламент (ЕИО) № 1408/71 ( 3 ), отменен и заменен с Регламент № 883/2004.

3.

Отправеното от запитващата юрисдикция преюдициално запитване цели по същество да се установи дали член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 се прилага в случай като висящия пред нея, който се отнася до лице, г‑н V, извършвало към момента на влизане в сила на Регламент № 883/2004 дейност като заето лице в една държава членка и дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка, поради което подлежи на двойно социално осигуряване. Това е първият случай, в който Съдът е приканен да тълкува тази преходна разпоредба на Регламент № 883/2004.

4.

Член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 кодифицира принципа на прилагане на едно единствено законодателство и предвижда, че „[с]ъобразно разпоредбите на член 14в, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са субекти на законодателството на само една държава членка“.

5.

Като дерогация от този принцип обаче член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71 във връзка с точка 1 от приложение VII към същия регламент предвижда, че работник, извършващ дейност като самостоятелно заето лице в Белгия и като заето лице в друга държава членка, трябва да е подчинен на две различни законодателства едновременно, а именно на законодателството на държавата, в която извършва дейност като заето лице, и на законодателството на държавата, в която извършва дейност като самостоятелно заето лице.

6.

В член 11, параграф 1 Регламент № 883/2004 потвърждава принципа на прилагане на едно единствено законодателство и отменя всички изключения от този принцип, предвидени в Регламент № 1408/71.

7.

Съгласно член 13, параграф 3 от Регламент № 883/2004 „[л]ице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки[,] е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като заето лице“.

8.

Член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, озаглавен „Преходни разпоредби“, предвижда:

„Ако в резултат на настоящия регламент дадено лице е подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II на Регламент [№ 1408/71], това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остава непроменено и във всеки случай не повече от 10 години от датата на прилагане на настоящия регламент, освен ако съответното лице поиска да се подчинява на законодателството, приложимо съгласно настоящия регламент. Искането се подава в тримесечен срок след датата на прилагане на настоящия регламент до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо съгласно настоящия регламент, ако съответното лице става подчинено на законодателството на тази държава членка от датата на прилагане на настоящия регламент. Ако искането е подадено след изтичане на посочения срок, промяната на приложимото законодателство настъпва на първия ден от следващия месец“.

9.

Г‑н V работи в Белгия като адвокат до 30 септември 2007 г. В това си качество той е вписан в регистъра на Institut national d’assurances sociales pour travailleurs indépendants (Национален институт за социално осигуряване на самостоятелно заети лица) (наричан по-нататък „INASTI“) и се осигурява към фонда за социално осигуряване Securex Integrity ASBL (наричан по-нататък „Securex“).

10.

На 30 септември 2007 г., в момента на ликвидацията на адвокатската кантора, за която работи, г‑н V е назначен за един от ликвидаторите на тази кантора и в същото време прекратява осигуряването си в Securex. На следващия ден, 1 октомври 2007 г., той започва работа в дружество със седалище в Люксембург и съответно се осигурява по люксембургската социалноосигурителна схема като служител, считано от тази дата.

11.

През 2010 г. INASTI иска от г‑н V пояснения относно дейността му на ликвидатор. Г‑н V отговаря, че възнагражденията, които са му изплатени в качеството му на ликвидатор, не му дават статус на самостоятелно заето лице и не му налагат задължение за плащане за вноски по социалноосигурителната схема за тези работници.

12.

През 2013 г., INASTI изпраща на Securex решение за корекция на вноските, отнасящи се до доходите на г‑н V от дейността му като ликвидатор за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. На това основание Securex уведомява г‑н V, че статусът му на подлежащо на допълнително осигуряване лице трябва да се възобнови, считано от 1 октомври 2007 г., и съответно че трябва да плати над 35000 EUR за осигурителни вноски и индексации за периода 2007—2013 г.

13.

Г‑н V оспорва това писмо пред Tribunal du travail d’Arlon (Съд по трудовоправни въпроси Арлон, Белия). Успоредно с това той иска от Securex да бъде отписан от схемата за допълнително социално осигуряване, считано от 2014 г., и предоставя доказателство, че от 1 януари 2010 г. е извършвал безвъзмездно дейността си на съликвидатор.

14.

Тъй като Tribunal du travail d’Arlon (Съд по трудовоправни въпроси Арлон) отхвърля жалбата му, г‑н V подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция срещу постановеното в първоинстанционното производство решение, в която изтъква по-специално че съгласно Регламент № 883/2004 INASTI и Securex не можели да искат плащане на спорните осигурителни вноски.

15.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали в положение като това на г‑н V — при което впрочем решението относно задължението му за плащане на осигурителни вноски по белгийската схема за допълнително социално осигуряване е взето със задна дата през декември 2013 г. — същият е трябвало да подаде изрично искане в срок от три месеца съгласно член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, за да се възползва от прилагането на този регламент.

16.

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17.

В самото начало следва да се отбележи, че в отговор на искане за разяснения, което Съдът отправя до запитващата юрисдикция на основание член 101 от Процедурния правилник, посочената юрисдикция уточнява, че към момента на влизане в сила на Регламент № 883/2004 г‑н V може да се счита за субект на белгийското законодателство като самостоятелно заето лице с оглед на дейността му на ликвидатор за адвокатското дружество в ликвидация.

18.

Следователно поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси следва да се анализират с оглед на тази предпоставка ( 4 ).

19.

След това уточнение, преюдициалните въпроси поставят по същество въпроса за приложимостта на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 в случай като този на г‑н V.

20.

С първия въпрос се цели да се установи дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което към момента на влизане в сила на Регламент № 883/2004, а именно на 1 май 2010 г., извършва, от една страна, дейност като заето лице в една държава членка (в случая Люксембург) и съответно е подчинено на законодателството на тази държава членка, и от друга страна, дейност като самостоятелно заето лице в Белгия и в това качество съответно е подчинено на белгийското законодателство, трябва, за да бъде подчинено на приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004, да подаде изрично искане в този смисъл съгласно член 87, параграф 8 от този регламент.

21.

При утвърдителен отговор, вторият въпрос цели да се установи дали такова искане, подадено при конкретни обстоятелства като тези в главното производство, води до прилагане с обратно действие на законодателството, приложимо съгласно Регламент № 883/2004, считано от 1 май 2010 г.

22.

Най-напред, следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Кралство Белгия. То поддържа, че двата преюдициални въпроса не отразявали действителността и предмета на спора и поради това поставяли проблем от чисто хипотетично естество.

23.

В това отношение обаче следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, след като въпросите, поставени от националните юрисдикции, се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е очевидно, че преюдициалното запитване всъщност цели да подтикне Съда да се произнесе въз основа на привиден спор или да формулира консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора или че Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 5 ).

24.

Що се отнася, на първо място, до довода на белгийското правителство, съгласно който двата преюдициални въпроса се основавали на погрешната фактическа предпоставка, че преди 1 май 2010 г. г‑н V не е имал задължение за плащане на осигурителни вноски в Белгия, след отговора на запитващата юрисдикция на искането за разяснения, посочено в точка 17 от настоящото заключение, този довод вече не е релевантен.

25.

На второ място и при всички положения, от преписката, представена пред Съда, ясно личи, че въпросът дали, за да може след 1 май 2010 г. да бъде подчинен само на законодателството, определено съгласно Регламент № 883/2004, а именно на люксембургското законодателство, г‑н V е трябвало да подаде искане по член 87, параграф 8 от този регламент, и при утвърдителен отговор, въпросът за последиците от подаването на такова искане няколко години след тази дата, със сигурност имат отношение към разрешаването на висящия пред запитващата юрисдикция спор. Всъщност отговорът на тези въпроси има пряко отражение върху броя на годините, за които белгийските власти ще имат право да искат плащане на евентуално дължими от г‑н V осигурителни вноски.

26.

От това следва, че поставените от запитващата юрисдикция въпроси изобщо не са хипотетични и следователно са допустими.

27.

По същество от преписката е видно, че към момента на влизане в сила на Регламент № 883/2004 по силата на дерогацията от принципа на прилагане на едно единствено законодателство, предвиден в член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71 във връзка с точка 1 от приложение VII към същия регламент, г‑н V е подчинен на две законодателства: на люксембургското законодателство като заето лице и на белгийското право като самостоятелно заето лице.

28.

Първият преюдициален въпрос цели да се установят, с оглед на разпоредбата на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, последиците от това положение от влизането в сила на този регламент.

29.

При тези обстоятелства считам, че при тълкуването на тази разпоредба следва да се провери дали същата е приложима към положение като това на г‑н V. Всъщност, ако тази преходна разпоредба е приложима, за да бъде подчинен само на правото, определено съгласно Регламент № 883/2004, г‑н V е трябвало да подаде предвиденото в този регламент искане. Ако обаче тази разпоредба не е приложима, тогава, с оглед на отмяната на дерогацията за Белгия, предвидена в Регламент № 1408/71, и съгласно принципа на прилагане на едно единствено законодателство, който става абсолютен при действието на Регламент № 883/2004, г‑н V е подчинен само на законодателството, определено въз основа на последния регламент, а именно на люксембургското законодателство.

30.

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част ( 6 ).

31.

Що се отнася, най-напред, до текста на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, видно е, че тази преходна разпоредба се прилага, когато в резултат на влизането в сила на Регламент № 883/2004 дадено лице става подчинено на законодателството на държава членка, различна от държавата членка, на чието законодателство е било подчинено съгласно Регламент № 1408/71.

32.

Съответно от текста на тази разпоредба е видно, че тя се прилага в случаите, в които дадено лице минава от положение, в което е подчинено на законодателството на една държава членка, към положение, в което е подчинено на законодателството на друга държава членка.

33.

От друга страна, както правилно отбелязва Европейската комисия, тази разпоредба не обхваща изрично положения като тези, основани на член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71, в които се прилага социалноосигурителното законодателство на две държави членки едновременно, като след влизането в сила на Регламент № 883/2004 остава приложимо само едно от тези две законодателства.

34.

Впрочем според мен неприложимостта на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 към положение като разглежданото в делото пред запитващата юрисдикция се потвърждава и от контекста, в който се вписва тази разпоредба, и от целите, преследвани с разглежданата правна уредба.

35.

На следващо място, що се отнася до контекста, трябва да се констатира, че Регламент № 883/2004 премахва всички изключения от принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, съществували при Регламент № 1408/71. Следователно според мен тълкуване на разпоредбата на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, което разширява дерогационния режим за двойно осигуряване, като излиза извън рамките на неговия текст, влиза в противоречие със системата, въведена с Регламент № 883/2004 и основана на станалия вече абсолютен принцип на прилагане на едно единствено законодателство.

36.

Също така, що се отнася до целта на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, тя е да се предотвратят многобройните промени на приложимото законодателство при преминаването към новия регламент и да се даде възможност за плавен преход на съответното лице във връзка с приложимото законодателство, ако има несъответствие между приложимото законодателство съгласно Регламент № 1408/71 и приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Регламент № 883/2004 ( 7 ).

37.

При тези обстоятелства, както изтъква Комисията, премахването в Регламент № 883/2004 на възможността за двойно осигуряване, съществувала при действието на Регламент № 1408/71, влиза в противоречие със схващането, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 може да цели трайното запазване на такава възможност, впрочем вече премахната в този регламент.

38.

С оглед на всичко изложено дотук считам, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 не е приложим към положение като това на г‑н V, който към момента на влизане в сила на този регламент и съгласно член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71 е подчинен на законодателството на две държави членки едновременно.

39.

Предвид това заключение според мен е излишно да се отговаря на доводите на белгийското правителство относно тълкуването на условието, предвидено в член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, съгласно което, за да може определеното съгласно Регламент № 1408/71 законодателство да продължи да се прилага, „съответното положение“ трябва да е останало непроменено. Всъщност тълкуването на това условие е релевантно само ако разпоредбата на член 87, параграф 8 е приложима, което според мен не е така в разглеждания случай с оглед на изложените дотук съображения.

40.

От това следва, че за да е подчинен, считано от 1 май 2010 г., само на правото, определено с Регламент № 883/2004, а именно, съгласно член 13, параграф 3 от този регламент, люксембургското право, г‑н V не е длъжен да подава искането, предвидено в член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004.

41.

Предвид разрешението, което предлагам на Съда, не е необходимо да се отговаря на втория преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция.

42.

Предвид изложеното дотук предлагам на Съда да отговори на поставените от Cour du travail de Liège (Съд по трудовоправни въпроси Лиеж, Белгия) въпроси по следния начин:

„Разпоредбата на член 87, параграф 8 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за лице, което към момента на влизане в сила на този регламент, а именно 1 май 2010 г., подлежи на двойно осигуряване съгласно член 14в, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. За да бъде подчинено на законодателството, приложимо съгласно Регламент № 883/2004, такова лице не е длъжно да подава изрично искане в този смисъл съгласно посочената разпоредба“.