1)

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли заявление за събиране на семейството, подадено от гражданин на трета страна, съпруг(а) на лице, което е гражданин на Съюза и на тази държава членка и което никога не е упражнявало свободата си на движение, само и единствено поради това че този гражданин на Съюза не разполага с достатъчно средства за себе си и за своя(та) съпруг(а), с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане, без оглед на това дали между споменатия гражданин на Съюза и съпруга(та) му съществува отношение на зависимост от такова естество, че при отказ да се признае производно право на пребиваване на последния/последната, споменатият гражданин на Съюза би бил принуден да напусне територията на Съюза като цяло и по този начин би бил лишен от ефективно упражняване на най-съществената част от правата, които му предоставя неговият статут.

2)

Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не е налице отношение на зависимост, което може да обоснове предоставянето на производно право на пребиваване по силата на този член, само и единствено поради това че съответният гражданин на държава членка, който е пълнолетен и никога не е упражнявал свободата си на движение, и съпруга(та) му, който/която е пълнолетен гражданин на трета страна, са длъжни да живеят съвместно в съответствие с предвидените в правото на държавата членка, чийто гражданин е този гражданин на Съюза, задължения в брака.