1.

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска страните по сделка, чиято цел е прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти, да договорят клауза, според която бъдещият приобретател ще понесе изцяло или частично разноските за административните формалности във връзка с тази сделка, в частност тези за първото вписване на тези имоти в националния поземлен регистър. Самото наличие на такава клауза обаче в двустранно обещание за покупко-продажба на недвижими имоти не е определящо за това дали бъдещият приобретател разполага с право на приспадане на данъка върху добавената стойност за плащането на разходите, произтичащи от първото вписване на съответните имоти в националния поземлен регистър.

2.

Директива 2006/112 и по-специално член 28 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на двустранно обещание за покупко-продажба на недвижими имоти, които не са вписани в националния имотен регистър, бъдещият приобретател — данъчнозадължено лице, който, както е поел задължение по силата на договор спрямо продавача, извършва необходимите действия за първото вписване на въпросните недвижими имоти в посочения регистър, като ползва услуги, предоставени от трети данъчнозадължени лица, се счита, че е доставил лично на продавача въпросните услуги, по смисъла на този член 28, макар че страните по договора са се договорили, че продажната цена на посочените недвижими имоти не включва равностойността на действията по вписване в кадастъра.