Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2020 г. (преюдициално запитване Conseil d'État, Cour constitutionnelle — Белгия, Франция) — La Quadrature du Net (C-511/18 и C-512/18), French Data Network (C-511/18 и C-512/18), Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs (C-511/18 и C-512/18), Igwan.net (C-511/18)/Premier ministre (C-511/18 и C-512/18), Garde des Sceaux, ministre de la Justice (C-511/18 и C-512/18), Ministre de l’Intérieur (C-511/18), Ministre des Armées (C-511/18), Ordre des barreaux francophones et germanophone, Académie Fiscale ASBL, UA, Liga voor Mensenrechten ASBL, Ligue des Droits de l’Homme ASBL, VZ, WY, XX/Conseil des ministres

(Съединени дела C-511/18, C-512/18 и C-520/18) (1)

(Преюдициално запитване - Обработване на лични данни в областта на електронните съобщения - Доставчици на електронни съобщителни услуги - Доставчици на услуги за съхраняване на данни и доставчици на достъп до интернет - Общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение - Автоматизиран анализ на данните - Достъп в реално време до данните - Защита на националната сигурност и борба с тероризма - Борба с престъпността - Директива 2002/58/ЕО - Приложно поле - Член 1, параграф 3 и член 3 - Поверителност на електронните съобщения - Защита - Член 5 и член 15, параграф 1 - Директива 2000/31/ЕО - Приложно поле - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 4, 6 — 8 и 11 и член 52, параграф 1 - Член 4, параграф 2 ДЕС)

(2020/C 433/03)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État, Cour constitutionnelle

Страни в главното производство

(Дела C-511/18 и C-512/18)

Жалбоподатели: La Quadrature du Net (C-511/18 и C-512/18), French Data Network (C-511/18 и C-512/18), Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs (C-511/18 и C-512/18), Igwan.net (C-511/18),

Ответници: Premier ministre (C-511/18 и C-512/18), Garde des Sceaux, ministre de la Justice (C-511/18 и C-512/18), Ministre de l’Intérieur (C-511/18), Ministre des Armées (C-511/18)

в присъствието на: Privacy International (C-512/18), Center for Democracy and Technology (C-512/18),

(Дело C-520/18)

Жалбоподатели: Ordre des barreaux francophones et germanophone, Académie Fiscale ASBL, UA, Liga voor Mensenrechten ASBL, Ligue des Droits de l’Homme ASBL, VZ, WY, XX

Ответник: Conseil des ministres

в присъствието на: Child Focus (C-520/18)

Диспозитив

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение за целите, предвидени в посочения член 15, параграф 1. За сметка на това член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права допуска законодателни мерки:

—

позволяващи с оглед опазването на националната сигурност да се прибегне до разпореждане до доставчиците на електронни съобщителни услуги да извършват общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение при положения, при които съответната държава членка е изправена пред сериозна заплаха за националната сигурност, която е действителна и настояща или предвидима, като решението, предвиждащо това разпореждане, трябва да подлежи на ефективен контрол или от юрисдикция, или от независима административна структура, чието решение има обвързващо действие, за да се провери за наличието на едно от тези положения, които обосновават въпросната мярка, както и за спазването на условията и гаранциите, които трябва да бъдат предвидени, като посоченото разпореждане може да бъде издадено само за период от време, ограничен до строго необходимото, но който може да бъде удължен, ако заплахата продължи да съществува;

—

предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи срещу обществената сигурност целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за период от време, ограничен до строго необходимото, но който може да бъде удължен;

—	предвиждащи за целите на опазването на националната сигурност, борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи срещу обществената сигурност общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на връзка за период, ограничен до строго необходимото;

—	предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства за целите на опазването на националната сигурност, на борбата с престъпността и на опазването на обществената сигурност, и

—

позволяващи, за целите на борбата с тежката престъпност и, a fortiori, за опазване на националната сигурност, да се прибегне до разпореждане до доставчиците на електронни съобщителни услуги чрез решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.

Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги, от една страна, да използват автоматизиран анализ, както и да събират в реално време по-специално данни за трафик и данни за местонахождение, и от друга страна, да събират в реално време технически данни за местонахождението на използваните крайни устройства, ако:

—

използването на автоматизирания анализ се ограничава до положения, при които държава членка е изправена пред сериозна заплаха за националната сигурност, която е действителна и настояща или предвидима, като прибягването до този анализ трябва да подлежи на ефективен контрол или от юрисдикция, или от независима административна структура, чието решение има обвързващо действие, за да се провери за наличието на едно от тези положения, които обосновават въпросната мярка, както и за спазването на условията и гаранциите, които трябва да бъдат предвидени, и

—

прибягването до събиране в реално време на данни за трафик и на данни за местонахождение се ограничава до лицата, за които съществува основателна причина да се подозира, че участват по един или друг начин в терористични дейности и подлежи на предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура, чието решение има обвързващо действие, за да се увери, че такова събиране в реално време е разрешено само в границите на строго необходимото. В надлежно обосновани спешни случаи контролът трябва да бъде осъществен в кратък срок.

Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложима в областта на защитата на поверителността на съобщенията и на физическите лица при обработването на лични данни в рамките на услугите на информационното общество, като тази защита според случая се урежда от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, или от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО. Член 23, параграф 1 от Регламент 2016/679 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, не допуска национална правна уредба, която налага на доставчиците на достъп до обществени съобщителни услуги в интернет и на доставчици на услуги за съхраняване на информация задължение за общо и неизбирателно запазване по-специално на лични данни, свързани с тези услуги.

Национална юрисдикция не може да прилага разпоредба от националното си право, която я оправомощава да ограничи във времето действието на обявяването на незаконосъобразността, което ѝ е възложено по силата на това право по отношение на национално законодателство, което налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги с оглед по-специално на опазването на националната сигурност и борбата с престъпността, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което противоречи на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права. Този член 15, параграф 1, тълкуван в светлината на принципа на ефективност, изисква националният наказателен съд да не взема предвид данни и доказателства, получени чрез несъвместимо с правото на Съюза общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение в рамките на наказателно производство, образувано срещу заподозрени в престъпни деяния лица, ако тези лица не са в състояние да обсъдят ефективно тези данни и доказателства от област, в която са необходими специални познания, които съдът няма, които могат да окажат съществено влияние върху преценката на фактите и обстоятелствата.

(1) ОВ C 392, 29.10.2018 г.

ОВ C 408, 12.11.2018 г.