1)

Член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива не се изключва договорна клауза като разглежданата по главното производство, която общо препраща към приложимото национално право, що се отнася до определянето на съда, който е компетентен да разглежда спорове между страните по договор.

2)

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска процесуални правила, към които препраща договорна клауза, които в случай на иск за твърдяно неизпълнение на задължения по договор от потребител позволяват продавачът или доставчикът да избира между компетентния съд по местоживеенето на ответника и този по мястото на изпълнение на договора, освен ако изборът по мястото на изпълнение на договора не води за потребителя до процесуални условия, които биха могли да ограничат прекомерно правото на ефективни правни средства за защита, предоставено му от правния ред на Съюза, което националната юрисдикция трябва да провери.