1)

Член 7, точка 1, член 67 и член 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че юрисдикцията на държава членка, сезирана едновременно с иск за обезщетенията с предварително определен размер по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и за обезщетения за допълнителните вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, трябва да прецени компетентността си по първото искане с оглед на член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012, а по второто — с оглед на член 33 от посочената конвенция.

2)

Член 33, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на исковете за обезщетения за вреди, попадащи в приложното поле на тази конвенция, той урежда не само разпределението на съдебната компетентност между държавите — страни по нея, но и разпределението на местната компетентност между юрисдикциите на всяка от тези държави.