|
8.7.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 230/14 |
Решение на Съда (девети състав) от 8 май 2019 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije — Словения) — Jadran Dodič/Banka Koper, Alta Invest
(Дело C-194/18) (1)
(Преюдициално запитване - Социална политика - Прехвърляне на предприятия - Директива 2001/23/ЕО - Член 1, параграф 1 - Приложно поле - Критерии за преценка на прехвърлянето - Прехвърляне на клиенти - Прехвърляне на всички финансови услуги от банка на инвестиционен посредник с изключение на персонала)
(2019/C 230/16)
Език на производството: словенски
Запитваща юрисдикция
Vrhovno sodišče Republike Slovenije
Страни в главното производство
Жалбоподател: Jadran Dodič
Ответници: Banka Koper, Alta Invest
Диспозитив
Член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности трябва да се тълкува в смисъл, че поемането от второ предприятие на финансовите инструменти и другите активи на клиенти на дадено предприятие след прекратяване на дейността му, по силата на договор, чието сключване е задължително съгласно националното законодателство, въпреки че клиентите на първото предприятие са свободни да не поверят инвестиционното управление на финансовите си инструменти на второто предприятие, може да представлява прехвърляне на предприятие или на част от него, ако се установи, че е извършено прехвърляне на клиенти, във връзка с което преценка следва да се направи от запитващата юрисдикция. В това отношение броят на действително прехвърлените клиенти, макар и много висок, сам по себе си не е определящ, за да е налице квалификацията „прехвърляне“, и обстоятелството, че първото предприятие работи като обвързан агент в сътрудничество с второто, по принцип е без значение.