1)

Член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че давностният срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на застрахователно събитие, е три години, не може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член, освен ако сезираният съд установи, въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази разпоредба, че тя има такова значение в националния правен ред, че обосновава изключението от приложимото право, определено съгласно член 4 от този регламент.

2)

Член 27 от Регламент № 864/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че член 28 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, транспониран в националното право, не представлява разпоредба на правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми в областта на извъндоговорните задължения по смисъла на посочения член 27.