Решение на Съда (осми състав) от 14 март 2019 г. (преюдициално запитване от Arbeidsrechtbank Antwerpen — Белгия) — Maria Vester/Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering

(Дело C-134/18)

(Преюдициално запитване - Системи за социално осигуряване - Обезщетения за инвалидност - Членове 45 и 48 ДФЕС - Свободно движение на работници - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Схеми за обезщетяване, които се различават според държавите членки - „Предварителен стаж за неработоспособност“ - Продължителност - Отпускане на обезщетение за неработоспособност - Неудобства за работниците мигранти)

(2019/C 155/16)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Arbeidsrechtbank Antwerpen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maria Vester

Ответник: Rijksinstituut voor ziekte- en invaliditeitsverzekering

Диспозитив

Членове 45 и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение като разглежданото в главното производство, при което на работник, който е бил неработоспособен в продължение на една година и е признат за инвалид от компетентния институт на държавата членка по местопребиваването му, без обаче да може да получава обезщетение за инвалидност въз основа на законодателството на тази държава членка, компетентният орган на държавата членка, в която е завършил всичките си периоди на осигуряване, налага допълнителен период на неработоспособност от една година, за да бъде признат за инвалид и да му бъдат опуснати пропорционални обезщетения за инвалидност, без обаче да получава обезщетение за неработоспособност през въпросния период.