1)

Член 3, параграф 3 от Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки са компетентни да определят мястото, където потребителят трябва да постави на разположение на продавача закупената от разстояние стока, за да бъде приведена в съответствие въз основа на тази разпоредба. Това място трябва да може да осигури безплатно привеждане в съответствие в разумен срок и без значително неудобство за потребителя, предвид характера на стоката и целта, за която потребителят изисква стоките. Във връзка с това националната юрисдикция трябва да направи съответстващо на Директива 1999/44 тълкуване, включително, ако е необходимо, да измени постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на тази директива.

2)

Член 3, параграфи 2—4 от Директива 1999/44 трябва да се тълкува в смисъл, че правото на потребителя на „безплатно“привеждане в съответствие на закупена от разстояние стока не включва задължението на продавача авансово да заплати разходите за транспорт на тази стока към седалището на стопанската му дейност, за да бъде приведена в съответствие, освен ако авансовото заплащане на тези разходи от този потребител не представлява тежест, която може да го възпре да предяви правата си, което националната юрисдикция следва да провери.

3)

Разпоредбите на член 3, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 5, второ тире от Директива 1999/44 трябва да се тълкуват в смисъл, че в положение като разглежданото в главното производство потребителят, който е информирал продавача за липсата на съответствие на закупената от разстояние стока, чийто транспорт към седалището на стопанска дейност на продавача има опасност да представлява значително неудобство за него, и който е поставил тази стока на разположение на продавача в жилището си, за да бъде приведена в съответствие, има право да развали договора поради липса на обезщетяване в разумен срок, ако продавачът не е предприел никаква подходяща мярка, за да приведе тази стока в съответствие, включително да уведоми потребителя за мястото, където стоката, трябва да му бъде поставена на разположение, за да бъде приведена в съответствие. В това отношение националната юрисдикция трябва чрез съответстващо на Директива 1999/44 тълкуване да гарантира правото на потребителя да развали договора.