Неокончателна редакция

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД

22 юни 2018 година(*)

„Обезпечително производство — Продукти за растителна защита — Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1496 — Неподновяване на одобрението на активното вещество DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил) — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност — Претегляне на интереси“

Подело T‑719/17 R

FMC Corp., установено във Филаделфия, Пенсилвания (Съединени американски щати), представлявано от D. Waelbroeck, I. Antypas и A. Accarain, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват Г. Колева, A. Lewis и I. Naglis, в качеството на представители,

ответник,

с предмет молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, целяща спиране на изпълнението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1496 на Комисията от 23 август 2017 година относно неподновяването на одобрението на активното вещество DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 218, 2017 г., стр. 7).

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

постанови настоящото

Определение(1)

[…]

 От правна страна

[…]

 По неотложността

[…]

26      Освен това съгласно установената съдебна практика неотложност е налице само ако страната, поискала постановяването на временни мерки, се опасява от непосредствено значително и непоправимо увреждане, дотолкова, че неговото настъпване е предвидимо с достатъчна степен на вероятност. Във всички случаи тази страна трябва да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават възможността да настъпи такава вреда, като се има предвид, че вреда от чисто хипотетично естество, доколкото зависи от настъпването на бъдещи и несигурни събития, не може да обоснове постановяването на временни мерки (вж. определение от 23 март 2017 г., Gollnisch/Парламент, T‑624/16, непубликувано, EU:T:2017:243, т. 25 и цитираната съдебна практика).

27      Освен това съгласно член 156, параграф 4, второ изречение от Процедурния правилник молбите за допускане на обезпечение „съдържат всички налични доказателства и доказателствени искания в подкрепа на постановяването на временните мерки“.

28      Ето защо молбата за допускане на обезпечение трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдът по обезпечителното производство — да се произнесе по тази молба, евентуално без да разполага с други данни, като основните правни и фактически обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от текста на самата молба (вж. определение от 6 септември 2016 г., Inclusion Alliance for Europe/Комисия, C‑378/16 P‑R, непубликувано, EU:C:2016:668, т. 17 и цитираната съдебна практика).

29      Съгласно постоянната съдебна практика, за да може да прецени дали всички условия, споменати в точки 25, 26 и 28, са изпълнени, съдът по обезпечителното производство трябва да разполага с точни и конкретни данни, доказани с подробни и заверени документи, които показват положението, в което се намира страната, която иска временните мерки, и позволяват да се преценят обстоятелствата, които по всяка вероятност биха настъпили, ако не бъдат постановени поисканите мерки. От това следва, че посочената страна, по-конкретно когато изтъква наличието на вреда от финансово естество, трябва да представи доказателства, даващи достоверна и цялостна представа за финансовото ѝ състояние (вж. в този смисъл определение от 29 февруари 2016 г., ICA Laboratories и др./Комисия, T‑732/15 R, непубликувано, EU:T:2016:129, т. 39 и цитираната съдебна практика).

30      Накрая, макар и молбата за допускане на обезпечение да може да бъде допълнена по отделни въпроси чрез препращане към приложени към нея документи, последните не биха могли да заличат липсата на съществените обстоятелства в посочената молба. Съдът по обезпечителното производство не е длъжен вместо засегнатата страна да установи обстоятелствата, които са посочени в приложенията към молбата за допускане на обезпечение, в исковата молба по главното производство или в приложенията към исковата молба по главното производство, които биха били от естество да подкрепят молбата за допускане на обезпечение. Възлагането на подобно задължение на съда по обезпечителното производство обаче би лишило от действие член 156, параграф 5 от Процедурния правилник, в който се предвижда, че молбата за допускане на обезпечителни мерки се подава отделно (вж. в този смисъл определение от 20 юни 2014 г., Wilders/Парламент и др., T‑410/14 R, непубликувано, EU:T:2014:564, т. 16 и цитираната съдебна практика).

31      С оглед на тези критерии следва да се прецени дали жалбоподателят е успял да докаже наличието на значителна и непоправима вреда.

32      Жалбоподателят твърди, че незабавното изпълнение на обжалвания регламент поражда риск от настъпване на значителна и непоправима вреда, поради факта че ще изгуби пазарните си дялове на европейския пазар за хербициди за зърнени култури.

33      В това отношение той, изглежда, счита, че има риск да претърпи вреда, от една страна, поради загубата на пазарни си дялове, които в момента има на европейския пазар за хербициди за зърнени култури, и от друга страна, поради загубата на тези, които би имал след придобиването на дейностите, свързани с ФПС.

 По значителния характер на твърдяната вреда поради загубата на пазарни дялове

[…]

59      На четвърто и последно място следва да се подчертае, че съгласно съдебната практика не може да се изключи възможността финансова вреда, която обективно е голяма и за която се твърди, че е следствие от задължението в неуместен срок окончателно да се направи важен търговски избор, да се приеме за „значителна“ и дори при липса на информация относно размера на съответното предприятие значителността ѝ да се счита за очевидна (вж. в този смисъл определение от 7 март 2013 г., EDF/Комисия, C‑551/12 P(R), EU:C:2013:157, т. 33).

60      Тази съдебна практика обаче трябва да се преценява с оглед на областта, в която жалбоподателят упражнява дейността си. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика в рамките на строго регламентиран пазар като този по настоящия случай, както се признава от жалбоподателя, и на който компетентните органи могат бързо да се намесят, когато възникне риск за общественото здраве, поради причини, които невинаги са предвидими, съответните предприятия трябва, освен ако има опасност самите те да понесат произтичаща от такава намеса вреда, да се предпазят от нейните последици чрез прилагането на подходяща политика (вж. определение от 16 юни 2016 г., ICA Laboratories и др./Комисия, C‑170/16 P(R), непубликувано, EU:C:2016:462, т. 29 и цитираната съдебна практика).

61      В настоящия случай най-рано на 6 ноември 2014 г., при представяне на заключенията на ЕОБХ, с които се предлага класирането на ФПС в категорията на веществата, за които се предполага, че са канцерогенни и токсични за репродукцията (C2 и R2) (вж. т. 5 по-горе), или поне на 18 март 2015 г., когато Комисията е публикувала проекта си на доклад за преглед, в който се предлага неподновяването на одобрението на посоченото вещество (вж. т. 6 по-горе), Dupont е разполагало с данни, въз основа на които в рамките на негова дължима грижа е било необходимо да предприеме подходящи мерки, съгласно припомнената в точка 60 по-горе съдебна практика, за да избегне евентуалните регулаторни рискове, произтичащи от забраната за пускане на пазара на ФПС. Освен това тези регулаторни рискове са били потвърдени чрез публикуването, от една страна, на 3 октомври 2016 г. от ЕОБХ на преработената версия на неговите заключения и от друга страна, на 22 декември 2016 г. от Комисията на преработената версия на проекта ѝ на доклада за преглед (вж. т. 7 по-горе).

62      Освен това предвид свързаните с настоящото дело конкретни обстоятелства всички тези съображения са от още по-голямо значение, доколкото е очевидно, че цялата тази информация е трябвало да бъде подробно проучена от жалбоподателя в рамките на извършената от него операция по придобиването на активите на Dupont, свързани с ФПС.

63      Във всички положения жалбоподателят не изтъква в това отношение никакво конкретно обстоятелство. Съгласно съдебната практика, посочена в точки 26—30 по-горе, обаче съдът по обезпечителното производство не е длъжен вместо засегнатата страна да установи тези обстоятелства.

64      Следователно с оглед на конкретните обстоятелства по настоящата молба за допускане на обезпечение не би могло да се заключи, че твърдяната загуба на пазарни дялове на европейския пазар за хербициди за зърнени култури може да се квалифицира като „финансова вреда, която обективно е голяма“, по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 59 по-горе.

[…]

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

определи:

1)      Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)      Не се произнася по съдебните разноски.

Съставено в Люксембург на 22 юни 2018 година.

*      Език на производството: английски.

1      Възпроизвеждат са само точките от настоящото определение, които Общият съд счита за уместно да публикува.