1

С решение C(2009) 4694 от 12 юни 2009 година Комисията на Европейските общности е поискала от Bundesnetzagentur (BNetzA, Федерална мрежова агенция, Германия) по силата на член 22 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80) да измени решението си от 25 февруари 2009 г. за изключване на капацитета за пренос на проекта за газопровод Ostseepipeline-Anbindungsleitung (OPAL), който представлява наземният участък на изток на газопровод Nord Stream 1, чиято входна точка се намира в околностите на Лубмин, близо до Грайфсвалд в Германия, а изходната точка в околностите на Брандов в Чешката република, от прилагането на предвидените в член 18 от посочената директива правила за достъп на трети лица и от правилата за тарифите по член 25, параграфи 2—4 от нея.

2

Решението на Комисията от 12 юни 2009 г. е определяло следните условия:

3

На 7 юли 2009 г. BNetzA изменя решението си от 25 февруари 2009 г., като го адаптира към гореспоменатите условия, предвидени с решението на Комисията от 12 юни 2009 г. Дерогацията от правилата е предоставена от BNetzA за период от 22 години.

4

Газопроводът OPAL е пуснат в действие на 13 юли 2011 г. и притежава капацитет от около 36,5 милиарда m3. По силата на решението на Комисията от 12 юни 2009 г. и на решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., изменено с решението му от 7 юли 2009 г., капацитетът на газопровода OPAL е напълно освободен от прилагането на правилата относно регламентирания достъп на трети лица и на тарифните правила въз основа на Директива 2003/55.

5

Нерезервираните 50 % от капацитета на този газопровод така и не са използвани, тъй като „Газпром“ не е приложило посочената в решението на Комисията от 12 юни 2009 г. програма за прехвърляне на газ. Входният капацитет на газопровода до Грайфсвалд представлява интерес единствено за третите лица, които са в състояние да вкарат газ в тази точка от газопровода. При настоящата техническа конфигурация природният газ може да се достави на тази входна точка само от газопровода Nord Stream 1, използван от групата „Газпром“ за пренос на газ с произход от руските находища, поради което явно само 50 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL a priori се използват.

6

На 13 май 2016 г. BNetzA съобщава на Комисията въз основа на член 36 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94) за намерението си да измени някои разпоредби на предоставената през 2009 г. дерогация относно отсечката от газопровода OPAL, управлявана от Opal Gastransport GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „OGT“).

7

На 28 октомври 2016 г. въз основа на член 36, параграф 9 от Директива 2009/73 Комисията приема Решение C(2016) 6950 окончателен за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица (TPA) и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е изпратено на BNetzA.

8

В обжалваното решение Комисията запазва освобождаването от правилата за достъп на трети лица, предоставено на газопровода OPAL за отсечката между входната точка, намираща се близо до Грайфсвалд, и изходната точка, намираща се в Брандов, за максимум 50 % от капацитета, което тя вече е била одобрила в решението си от 12 юни 2009 г. За сметка на това останалите 50 % от капацитета върху тази отсечка — неизползвани дотогава поради липсата на прилагане от „Газпром“ на програмата за прехвърляне на газ — са освободени, тоест подложени на правилата за достъп на трети лица. Това освобождаване трябва да се извърши под формата на разпределяне на капацитета за пренос, който операторът на газопровода е длъжен да възложи в рамките на прозрачна и недискриминационна тръжна процедура.

9

Тъй като това недискриминационно и прозрачно предоставяне на така освободения капацитет за пренос е можело на практика също да доведе до неговото използване от „Газпром Експорт“, за да се увери, че третите лица могат действително да имат достъп до „освободения“ капацитет, Комисията увеличава предложената от BNetzA горна граница относно междусистемния капацитет от вида FZK (feste frei zuordenbare Kapazitäten/свободно разпределяем гарантиран капацитет) в изходната точка на газопровода. По този начин операторът на газопровода OPAL ще бъде принуден да предостави на разположение на ползватели, различни от дружеството с господстващо положение на чешкия пазар на природен газ, в рамките на търг, междусистемен капацитет FZK с първоначален обем от 3,2 милиона киловатчаса. Ако обаче в хода на годишната тръжна процедура се окаже, че търсенето на капацитети от вида FZK във входната точка на Брандов е по-голямо от 90 % от предложения капацитет, BNetzA е длъжна да увеличи с 1,6 милиона киловатчаса количеството наличен капацитет FZK при следващия годишен търг. Наличният капацитет FZK може да достигне в крайна сметка обем от 6,4 милиона киловатчаса, тоест 20 % от общия капацитет на газопровода OPAL.

10

Освен това с оглед на възходящия характер на търговете и за да се избегне всякакво свръхнаддаване от страна на субекта с доминиращо положение на чешкия пазар, Комисията въвежда допълнително условие, според което подобен субект може да представи своята оферта в рамките на търг на капацитета FZK, само на базовата цена на капацитета, което води до това, че предложената цена не може да надхвърли средната основна цена по регламентираната тарифа на транспортната мрежа на търговската зона на Gaspool в Германия към Чешката република за сходни стоки през същата година.

11

На 28 ноември 2016 г. BNetzA изменя дерогацията, предоставена на оператора на газопровода OPAL с решението от 25 февруари 2009 г., в съответствие с обжалваното решение.

12

С жалба, подадена на 1 март 2017 г. в секретариата на Общия съд, жалбоподателят, Polskie Górnictwo Naftowe i Gazownictwo S.A. (наричан по-нататък „PGNiG“) иска отмяната на обжалваното решение.

13

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същия ден, PGNiG иска образуването на настоящото обезпечително производство, като по същество в нея моли председателя на Общия съд:

14

С определения от 23 декември 2016 г., PGNiG Supply & Trading/Комисия (T‑849/16 R), и от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R) по силата на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд предоставя поисканото от жалбоподателите по тези две дела спиране на изпълнението на обжалваното решение до приемането на определенията за прекратяване на тези обезпечителни производства.

15

В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 15 март 2017 г., Комисията моли по същество председателя на Общия съд:

16

На 22 март 2017 г.„Газпром Експорт“ подава молба за встъпване в настоящото обезпечително производство в подкрепа на исканията на Комисията. На 4 април 2017 г. Комисията и PGNiG представят своите становища по тази молба.

17

С молба, заведена в секретариата на Общия съд на 30 март 2017 г., OGT иска да встъпи в настоящото обезпечително производство в подкрепа на исканията на Комисията. На 6 април 2017 г. Комисията и PGNiG представят своите становища по тази молба.

18

На 28 април 2017 г. председателят на Общия съд уважава молбата за встъпване на Федерална република Германия, подадена на 28 март 2017 г., по отношение на която както Комисията, така и PGNiG не възразяват в своите становища, представени на 7 април 2017 г. Становището при встъпване на Федерална република Германия в подкрепа на исканията на Комисията е регистрирано в секретариата на Общия съд на 15 май 2017 г. На 29 май 2017 г. Комисията и PGNiG представят своите бележки по това становище.

19

С писмо от 22 юни 2017 г. страните са поканени на изслушване, насрочено на 5 юли 2017 г., за да изложат своите доводи относно условията, свързани с неотложността и сравнителното претегляне на интересите.

20

OGT и „Газпром“ също са поканени да присъстват на изслушването, за да представят в него своите доводи относно сравнителното претегляне на интересите, без да се накърнява окончателното решение относно уважаването на техните съответни молби за встъпване по делото.

21

На 5 юли 2017 г. PGNiG, Комисията и Федерална република Германия, както и двамата молители за встъпване представят своите доводи на изслушването и отговарят на въпросите, поставени от председателя на Общия съд. Макар на OGT и „Газпром“ да е било разрешено да представят доводи относно сравнителното претегляне на засегнатите интереси в рамките на настоящата молба за допускане на обезпечение, председателят на Общия съд обаче не се произнася по тяхното окончателно допускане.

22

От прочита на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, следва, че съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да разпореди необходимите временни мерки съгласно член 156 от Процедурния правилник. Независимо от това член 278 ДФЕС закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Европейския съюз се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно в обезпечителното производство съдът може само по изключение да разпореди спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да постанови временни мерки (определение от 19 юли 2016 г., Белгия/Комисия, T‑131/16 R, EU:T:2016:427, т. 12).

23

Освен това член 156, параграф 4, първо изречение от Процедурния правилник предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат „предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка“.

24

В този смисъл спирането на изпълнението и другите временни мерки могат да бъдат предоставени от съда по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат постановени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли при неизпълнение на някое от тях. При необходимост съдът в обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (вж. определение от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 21 и цитираната съдебна практика).

25

При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки (вж. определение от 19 юли 2012 г., Akhras/Съвет, C‑110/12 P(R), непубликувано, EU:C:2012:507, т. 23 и цитираната съдебна практика).

26

При конкретните обстоятелства, без да е необходимо произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията, следва най-напред да се провери дали е изпълнено условието, свързано с неотложността.

27

За да се прецени дали исканите временни мерки са неотложни, следва да се припомни, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение, като се избегне празнота в съдебната защита, осигурявана от съда на Съюза. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита. Тази страна следва да представи доказателства, че не би могла да изчака края на производството по разглеждането на жалбата по същество, без да претърпи значителна и непоправима вреда (вж. определение от 14 януари 2016 г., AGC Glass Europe и др./Комисия, C‑517/15 P-R, EU:C:2016:21, т. 27 и цитираната съдебна практика).

28

В конкретния случай PGNiG се опасява да понесе вреда, състояща се по същество от загубата, от една страна, на достъпа до разнородни източници на снабдяване, и от друга страна, на възможността да гарантира сигурността и непрекъснатостта на доставките на крайните клиенти в Полша в случай на отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение.

29

Всъщност това дружество счита, че обжалваното решение ще има за последица да ограничи възможностите за диверсификация на неговите източници на газ поради увеличаването на степента на зависимост от снабдяването от „Газпром“ или поради необходимостта да понесе по-високи разходи за доставка на газ от алтернативни оператори. В този случай това ограничаване щяло да се отрази върху сигурността и непрекъснатостта на доставките, които PGNiG било длъжно да гарантира по силата на „закона за енергетиката“ и своя устав.

30

На първо място, що се отнася до твърдението относно загубата на неговия достъп до разнородни източници на снабдяване, от една страна, PGNiG подчертава, че резервациите на капацитетите за пренос, отдадени на търг в съответствие с новите условия за използване на газопровод OPAL, ще могат да се направят за период от петнадесет години. То обаче твърди, че следва да се очаква, че „Газпром“ ще резервира по-голямата част от капацитета за пренос за този период, като по този начин ще определи положението за следващите петнадесет години.

31

Всъщност PGNiG поддържа, че изпълнението на обжалваното решение ще позволи на „Газпром“ да резервира най-малко 90 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL. Обжалваното решение организира търг за 50 % от общия капацитет за пренос на газопровода OPAL. Въпреки това според PGNiG определените в обжалваното решение условия за регулирано дерогиране ще имат за последица да позволят на „Газпром“ да поеме най-малко 80 % от отдадения на търг частично регулиран капацитет за пренос на газопровода OPAL. Доколкото останалите 50 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL са изключени от правото на Съюза, както и от правилата относно достъпа на трети лица, и предоставени изцяло на „Газпром“, последното на практика можело да се ползва от гарантиран достъп от най-малко 90 % от общия капацитет за пренос на газопровод OPAL. При това положение, позволявайки на „Газпром“ да използва почти целия капацитет за пренос за период от петнадесет години, обжалваното решение изменя значително полския пазар на дистрибуцията на природния газ.

32

От друга страна, PGNiG уточнява, че резервацията от „Газпром“ на наскоро „освободения“ допълнителен капацитет за пренос на газопровод OPAL ще има необратими последици върху договорите надолу по веригата, сключени с операторите, участващи в преноса, дистрибуцията и доставянето на газ, предоставен от „Газпром“. Всъщност според PGNiG резервациите, направени под формата на частноправни договори, ще станат впоследствие източници на права и задължения за физическите или юридическите лица, подлежащи на защита, независимо от изхода на главното производство. При това положение, дори отмяната на обжалваното решение няма да доведе до отмяна на договорите за пренос или за доставка на газ посредством газопровода OPAL. То подчертава също, че тези договори за пренос ще имат за паралелна последица сключването на търговски договори за търговия с газ, създавайки по този начин допълнителна пречка за развалянето на договорите за пренос.

33

Така поради, от една страна, сложността на отношенията между административните органи и отделните участващи правни субекти, и от друга страна, правоотношенията между тези правни субекти, които ще действат въз основа на актове, ползващи се от презумпцията за законосъобразност на обжалваното решение, PGNiG счита, че няма да е възможно да получи обезщетение за своята вреда.

34

Без да е необходимо да се преценява евентуалният хипотетичен характер на поведението, което „Газпром“ би имало при отдаването на търг на освободения с обжалваното решение капацитет за пренос, достатъчно е да се отбележи, че твърдяната вреда изглежда a priori зависима от необратимостта в дългосрочен план на положенията, възникнали от правния режим, станал възможен с обжалваното решение.

35

Всъщност PGNiG явно счита, че възможността за „Газпром“ да направи резервации в дългосрочен план на следващите годишни търгове относно частта от 50 % от капацитета за пренос, освободен с обжалваното решение, ще има за последица да замрази положението по такъв начин, че обхватът на правните последици на обжалваното решение ще надхвърли по продължителност неговото съществуване в правото.

36

При все това следва да се отбележи най-напред, че този анализ се основава на погрешно разбиране на функционирането на собствения правен ред, въведен с Договорите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, стр. 1158). В случай на отмяна на обжалваното решение условията за използване на газопровода OPAL, както са разрешени с това решение, не следва повече да се прилагат. Вследствие на това нито един частноправен акт, основан на тези условия, няма да може да се прилага. Комисията напълно правилно е подчертала специално този аспект както в своите писмени изявления, така и на заседанието от 5 юли 2017 г., подобно на Федерална република Германия на същото заседание.

37

В това отношение освен правните пречки, чието съществуване не може да се приеме, както беше припомнено в точка 36 по-горе, PGNiG изтъква по-нататък наличието на практически трудности при прилагането на последиците от подобна отмяна. При все това следва това възражение също да се отхвърли. Всъщност, от една страна, както категорично подчертават Федерална република Германия в своето писмено становище при встъпване и Комисията в бележките си по това становище на заседанието от 5 юли 2017 г., ако Общият съд отмени обжалваното решение, договорите за резервиране на продукти за капацитет за периодите след произнасянето на решението на Общия съд няма да могат да се изпълнят. От друга страна, в хода на това заседание Комисията е подчертала, първо, че от общите договорни условия, приложими за преноса на газ с газопровода OPAL, следва, че договорът за пренос, сключен между ползвателите на мрежата и OGT, що се отнася до придобиването на продукти за капацитет посредством търг, може да се развали незабавно поради важни причини, като отмяната на обжалваното решение от Общия съд безспорно е една от тези причини; второ, тази отмяна представлява случайно обстоятелство, имащо правни последици върху договора, в смисъл че тя оправдава адаптирането на договорните условия; и трето, че тези общи условия разрешават на OGT да измени договорните условия в бъдеще, ако е налице необходимост от отчитане на изменението на правното положение, например при наличието на решение, постановено от международна юрисдикция. Впрочем не е изключено, a priori, че с оглед на висящия пред Общия съд спор, да бъде включена защитна клауза във всички сключени договори относно бъдещите търгове (например договорите надолу по веригата, сключени с операторите, участващи в преноса, дистрибуцията и доставянето на газ, предоставян от „Газпром“, но и търговските договори за търговия с газ), за да се предвидят последиците от ново евентуално спиране на изпълнението на обжалваното решение или от отмяна на същото. При всички случаи, доколкото производствата пред Общия съд са образувани срещу обжалваното решение, несъмнено съществува търговски риск, който участниците на пазара не могат да игнорират.

38

Накрая, PGNiG подчертава факта, че въпреки определенията на председателя на Общия съд от 23 декември 2016 г., постановени по дела PGNiG Supply& Trading/Комисия (T‑849/16 R), и от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R), газопроводът OPAL е бил експлоатиран на ниво, свидетелстващо за използване на капацитети, организирани преди спирането на изпълнението на обжалваното решение съгласно условията, разрешени с това решение. В това отношение е достатъчно да се отбележи, първо, че макар и да могат да се поставят основателни въпроси по фактите, свързани с условията за използване на капацитета за пренос върху газопровода OPAL, които са последвали приемането на посочените определения, от материалите по делото, потвърдени в хода на изслушването от 5 юли 2017 г., следва, че настоящото използване на този газопровод вече наистина е уредено съгласно условията, приложими преди приемането на обжалваното решение, и второ, че макар в хода на заседанието от 5 юли 2017 г. Федерална република Германия наистина да е потвърдила, че някои договори, свързани с търгове, организирани преди приемането на определенията от 23 декември 2016 г., PGNiG Supply & Trading/Комисия (T‑849/16 R), и от 23 декември 2016 г., Полша/Комисия (T‑883/16 R) да са били изпълнени в нарушение на последиците от спиранията, произнесени от съдията по обезпечителното производство в тези определения, тази държава все пак е подчертала объркването, възникнало в тази ситуация. Всъщност вследствие на приемането на посочените определения е било образувано производство пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия), което е довело до приемането на решение с дата 30 декември 2016 г., спиращо действието на споразумението между OGT и BNetzA от 28 ноември 2016 г. Така Федерална република Германия е приела погрешно, както тя признава в хода на заседанието, че е било засегнато единствено организирането на търгове в бъдеще, изключвайки каквито и да било последици върху изпълнението на договорите, свързани с прилагането на възложените търгове. С оглед на писмата, които впоследствие са разменени в рамките на настоящото производство, Федерална република Германия счита, че до подобно погрешно тълкуване не би се стигнало в хипотезата както на ново спиране, произнесено от съдията по обезпечителното производство, така и на отмяна на обжалваното решение от Общия съд. В това отношение тази държава уточнява, че германското законодателство ѝ предоставя разпоредителни правомощия спрямо BNetzA, които били достатъчни, за да се осигури пълното действие на решенията на Общия съд и на съдията по обезпечителното производство. При това положение не може да се счита, че ново спиране, разпоредено в хипотезата на сезиране на съдията по обезпечителното производство по силата на член 160 от Процедурния правилник, и отмяната на обжалваното решение няма да имат последиците, свързани с подобни съдебни решения.

39

От гореизложеното следва, че макар техният сигурен характер да е доказан с изискваната степен на вероятност, всички последици, свързани с описаните в точки 30—32 по-горе събития, далеч не се отнасят за период от петнадесет години, а са на практика ограничени до периода, предшестващ датата на произнасянето на решението на Общия съд, с което се слага край на главното производство.

40

При това положение единствено хипотезата, описана в точки 30 и 31 по-горе и предположена от PGNiG, би могла евентуално да настъпи по време на периода, предшестващ приемането на решението на Общия съд, с което се слага край на главното производство. Тази хипотеза обаче, състояща се в използването на най-малко 90 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL от „Газпром“, сама по себе си не е част от фактическия състав на твърдяната от PGNiG вреда, доколкото тя зависи от просъществуването в дългосрочен план на това положение. Вследствие на това, макар последиците от тази хипотеза да са необратими, изискването за доказване на значителна и непоправима вреда за PGNiG, оправдаваща приемането на поисканите временни мерки, не би било изпълнено.

41

На второ място, що се отнася до твърдението относно загубата на възможността да гарантира сигурността и непрекъснатостта на доставките на крайните клиенти в Полша, PGNiG уточнява, че е отговорно в качеството на служебно определен продавач за снабдяването с газ на клиентите в Полша, както това следва от неговия устав.

42

Това дружество обаче счита, че доколкото обжалваното решение ще доведе до увеличаването на капацитета за пренос посредством газопровода OPAL, експлоатацията на другите газопроводи, позволяващи износа на газ от „Газпром“ към Западна Европа, по-конкретно газопроводите Yamal-Europe и Fraternité, ще се намали. Това намаляване на използването би довело до увеличаване на тарифите за пренос с произход от запад. В този случай увеличаването на тарифите за пренос би намалило конкурентоспособността на алтернативните доставчици на газ от запад и изток спрямо „Газпром“, използващ на изток „монополизирани“ входни точки от полската мрежа за пренос. Ето защо това би намалило възможностите за диверсификация на източниците за закупуване на газ от PGNiG, което засягало сигурността и непрекъснатостта на доставките, доколкото според жалбоподателя, в приложение на обжалваното решение, „Газпром“ можело да ограничи неговите доставки посредством газопровода Yamal-Europe. PGNiG подчертава, че от това автоматично и незабавно ще възникне опасност за осъществяването на неговите задачи, насочени по-конкретно към гарантиране на сигурността и непрекъснатостта на доставките, включително на защитените клиенти по смисъла на Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (ОВ L 295, 2010 г., стр. 1). Освен това жалбоподателят трябвало да вземе редица мерки (намиране на нови доставчици, сключване на нови договори), които ще изменят съществено неговата позиция на пазара.

43

Отново, без да е необходимо да се преценява, от една страна, евентуалният хипотетичен характер на събитията, описани в точка 42 по-горе, за които PGNiG представя известен брой данни и документи, целящи да докажат достатъчната степен на сигурност, която въпреки това е оспорвана от Комисията и Федерална република Германия, и от друга страна, дали е налице причинно-следствена връзка между тези събития и обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че в настоящия случай неизбежността на твърдяната вреда не е налице.

44

Както беше припомнено в точка 27 по-горе, съгласно постоянната съдебна практика неотложният характер на молба за постановяване на обезпечителни мерки трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на такива мерки, за да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита, преди да се вземе решение по главното искане за отмяна, и че тази страна следва да представи сериозно доказателство, че не би могла да изчака края главното производство, без да претърпи лично вреда от подобно естество.

45

В конкретния случай обаче от молбата за допускане на обезпечителни мерки следва, че понастоящем се прилага договор за транзит, сключен с „Газпром“ за преноса на природен газ по полската отсечка на газопровода Yamal-Europe за целите на снабдяването на пазарите на Западна Европа, включително Полша, до 2020 г., както и договор, сключен между PGNiG и „Газпром“ за доставките на природен газ, срокът на който ще изтече в края на 2022 г. В тази молба PGNiG уточнява, че след изтичането на срока през 2020 г. на договора, който го обвързва с „Газпром“, що се отнася до транзита на газта посредством газопровода Yamal-Europe, е твърде вероятно, дори сигурно, че капацитетът за пренос на този газопровод ще бъде използван само до 2,9 милиарда кубически метра на година и че след изтичането на срока през 2022 г. на договора, обвързващ тези двама оператори, що се отнася до снабдяването с газ на полския пазар, капацитетът за пренос на посочения газопровод можел да бъде напълно премахнат.

46

От тези договори следва, че експлоатацията на капацитета за пренос на полската отсечка на газопровода Yamal-Europe е на пръв поглед осигурена поне до края на 2019 г. и че доставките на „Газпром“ на полския пазар са осигурени до 2022 г. Както подчертава Комисията в бележките си по настоящата молба, тези два договора гарантират пълната експлоатация на капацитета за пренос на полската отсечка от газопровода Yamal-Europe. В това отношение трябва да се припомни, че при неспазване на тези договорни задължения могат да се използват специфични правни средства за защита, които евентуално PGNiG би могло да задейства. В този контекст за PGNiG освен това е възможно да използва член 160 от Процедурния правилник, който по този начин му гарантира ефективна съдебна защита в рамките на неговия съдебен спор пред Общия съд в случай на нарушение на тези задължения.

47

Като последица от това, дори в хипотезата, в която сигурният характер на твърдяната от PGNiG вреда бъде доказан в достатъчна степен, тази вреда би могла да настъпи най-рано едва с изтичането на срока на посочените договори, и освен това, ако последните не бъдат подновени. С оглед обаче на средната продължителност на производствата пред Общия съд решението по същество в настоящото дело ще бъде по всяка вероятност постановено в срок от две години, тоест през 2019 г. Освен това, ако срокът на посочените договори изтече още преди Общият съд да е постановил своето решение, не е изключено Общият съд да приеме, че са налице извънредни обстоятелства, поради което той да реши да се произнесе служебно по това дело по реда на бързото производство по силата на член 151, параграф 2 от Процедурния правилник. Ако Общият съд не направи това, също не е изключено, ако обстоятелствата го налагат, той да реши да разгледа това дело с предимство в съответствие с член 67, параграф 2 от същия правилник.

48

При това положение следва да се отбележи, че дружеството PGNiG не е представило сериозно доказателство, че не би могло да изчака изхода на главното производство, без да понесе лично значителна и непоправима вреда.

49

В това отношение следва обаче да се отбележи, че PGNiG изтъква, че преносът на газ може да бъде ограничен и поради политически причини въпреки валидността на договорите. Поради факта че прави възможно увеличаване на преноса по газопровода OPAL, обжалваното решение според жалбоподателя обаче засилва този риск. В подкрепа на своето твърдение PGNiG споменава редица пълни прекъсвания на доставките на природен газ от газопровода Yamal-Europe към Полша и Германия, въпреки че договорите за доставка на газ са били в сила и че технически не е било възможно газта да се пренесе от други газопроводи, което вече ще бъде възможно с обжалваното решение. Засилените възможности за пренасочване на обеми газ върху газопроводите Nord Stream 1 и OPAL обаче увеличавали значително опасността подобни ситуации да възникнат отново в бъдеще.

50

Без да е необходимо произнасяне на този етап, от една страна, върху евентуално хипотетичния характер на събитията, описани в точка 49 по-горе, и от друга страна, върху наличието на връзка между тези събития и обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, първо, че не може да се изключи, че прекъсванията, причините, за които са квалифицирани като политически от жалбоподателя, не могат да бъдат обяснени с технически причини. При всички положения, за да има значителен и непоправим характер, твърдяната вреда би трябвало да бъде причинена от прекъсване с голяма продължителност. От материалите по делото обаче не става ясно, че подобно опасение е оправдано, доколкото, ако подобна ситуация настъпи, по всяка вероятност тя би представлявала нов факт, позволяващ на PGNiG да сезира съда по обезпечителното производство в съответствие с член 160 от Процедурния правилник, който в този случай би могъл да наложи нова мярка за спиране inaudita altera parte, по силата на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник, за да възстанови временно приложимата правна уредба преди въвеждането на режима, предвиден с обжалваното решение, докато се произнесе по основателността на новата молба с оглед на представените данни. Второ, както Комисията подчертава с бележките си по настоящата молба и в хода на изслушването от 5 юли 2017 г., жалбоподателят не е представил в първоначалната си молба достатъчно данни, позволяващи на съда по обезпечителното производство да прецени невъзможността да се прибегне до алтернативни източници за снабдяване.

51

Поради това трябва да се заключи, че доколкото неизбежността на твърдяната вреда не е доказана, PGNiG не е изпълнило условието да не може да изчака изхода на главното производство, без да понесе лично значителна и непоправима вреда поради факта на изпълнението на обжалваното решение.

52

За по-голяма изчерпателност следва да се отбележи, че PGNiG споменава сред доводите си относно доказването на процесуалната си легитимация допълнителна вреда, състояща се по същество в загубата на доходи поради последиците на обжалваното решение върху дружеството Europol Gaz S.A., собственик на газопровода Yamal-Europe, в което жалбоподателят е мажоритарен акционер. От очакваното прехвърляне на преноса на газта по газопровода Yamal-Europe към газопровода Nord Stream 1 биха възникнали финансови загуби поради невъзможността за покриване на фиксираните разходи от дейността на Europol Gaz S.A. и за генериране на печалба от дейността по пренос. Поради това жалбоподателят, в качеството на акционер в Europol Gaz S.A., би бил лишен от предимствата, свързани с дейността на това дружество, включително от възможността да получи дивиденти.

53

В това отношение следва да се припомни, че в съответствие с постоянната съдебна практика освен при изключителни обстоятелства имуществените вреди не могат да се считат за непоправими, тъй като парично обезщетение по принцип може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на вредата. Подобна вреда би могла по-конкретно да се поправи в рамките на иск за обезщетение, предявен въз основа на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС (вж. определение на заместник-председателя на Съда от 7 юли 2016 г., Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., C‑691/15 P-R, непубликувано, EU:C:2016:597, т. 43 и цитираната съдебна практика).

54

В случаите, когато твърдяната вреда е от финансов порядък, исканите временни мерки са обосновани, ако е видно, че при непостановяването им страната, която иска тези мерки, би изпаднала в положение, което би могло да застраши финансовата ѝ жизнеспособност до момента на постановяване на решението, с което се слага край на производството по разглеждане на жалбата ѝ по същество, или че пазарните ѝ дялове биха се променили значително с оглед по-специално на размера на оборота на нейното предприятие, както и на характеристиките на групата, към която то принадлежи (вж. определение от 12 юни 2014 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P-R, EU:C:2014:1749, т. 46 и цитираната съдебна практика).

55

В това отношение следва да се подчертае, че жалбоподателят не е представил никаква информация относно размера на неговото предприятие, неговия оборот, нито относно евентуалната му принадлежност към дадена група и евентуалните характеристики на последната.

56

При липсата обаче на всякаква информация относно посочените в точка 55 по-горе елементи, не би могло да се заключи, че като изтъква съществено изменение на своята позиция на пазара, отслабването на неговата конкурентоспособност, както и спадането на стойностите на неговите дивиденти и акции поради намаляването на стойността на дружеството, жалбоподателят е доказал неотложността.

57

Освен това, поради същата причина, тоест липсата на всякаква информация относно споменатите в точка 55 по-горе елементи, не би могло също да се заключи, че твърдяната вреда може да се квалифицира като „финансова вреда, която обективно е голяма“ по смисъла на точка 33 от определението на заместник-председателя на Съда от 7 март 2013 г., EDF/Комисия (C‑551/12 P(R), EU:C:2013:157).

58

В това отношение следва да се добави, че съгласно постоянната съдебна практика, за да може да прецени дали всички условия, споменати в точка 27 по-горе, са изпълнени, съдията по обезпечителното производство трябва да разполага с точни и конкретни данни, доказани с подробни заверени документи, които показват положението, в което се намира страната, която иска временна защита и позволяват да се преценят обстоятелствата, които по всяка вероятност биха настъпили, ако не бъдат постановени поисканите мерки. Следва, че посочената страна, по-конкретно когато изтъква наличието на вреда от финансово естество, трябва да представи доказателства, даващи достоверна и цялостна представа за финансовото ѝ състояние (вж. в този смисъл определение от 29 февруари 2016 г., ICA Laboratories и др./Комисия, T‑732/15 R, непубликувано, EU:T:2016:129, т. 39 и цитираната съдебна практика).

59

При това положение, след като жалбоподателят не изтъква в своята молба за допускане на обезпечение подобни елементи, съдът по обезпечителното производство не е длъжен да установи същите вместо засегнатата страна.

60

От това следва, че изискването за неотложност не е изпълнено, поради което настоящата молба за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда условието за наличие на fumus boni juris, нито да се извършва сравнителното претегляне на интереси.

61

При тези условия и с оглед на съдебната практика, според която изтъкнатият от встъпилата страна интерес се взема предвид евентуално в рамките на сравнителното претегляне на интересите (вж. определение от 26 юли 2004 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04 R, EU:T:2004:246, т. 34), не е необходимо произнасяне по молбите за встъпване на OGT и „Газпром“.

62

В тази връзка следва да се отбележи, че с молба от 13 април 2017 г. PGNiG е поискало поверително третиране на известен брой данни спрямо OGT и „Газпром“. С оглед на точка 61 по-горе това искане следва да се преквалифицира като искане за поверително третиране спрямо обществеността в съответствие с член 66 от Процедурния правилник. В този контекст е достатъчно да се отбележи, че данните, съдържащи се в настоящото определение, са били представени и обсъждани в хода на проведеното на 5 юли 2017 г. публично заседание, или тяхното заличаване не е било обосновано в достатъчна степен, поради което няма законно основание да се уважи искането за заличаването им.

63

По силата на член 158, параграф 5 от Процедурния правилник Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД

определи: