5.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 42/35

—

да отмени акта на Европейската комисия за връщане на предоставени финансови средства с реф. № Ares (2017) 4799558 от 27 септември 2017 г., както и съответното дебитно известие (Nota di Addebito) № 3241712708 от 2 октомври 2017 г. заедно със съобщение Ares (2017) 4790311 от 2 октомври 2017 г., всички връчени по имейл на 4 октомври 2017 г. на адрес info@btc-srl.com, както и всички последващи (в това число и неизвестни) правни актове, приети на основание на двата вече посочени акта, които са във връзка с тях или iа насочени към тяхното принудително изпълнение;

—

при условията на евентуалност, с арбитражен иск на основание на член 272 ДФЕС и на член 5, параграф 2 от Споразумението за предоставяне на финансова помощ № C046311 от 29 юни 2007 г. да установи, че сумата, която Европейската комисия изисква от жалбоподателя с дебитно известие (Nota di Addebito) № 3241712708 от 2 октомври 2017 г., не се дължи от жалбоподателя, поради което той има право да я задържи;

—

при условията на евентуалност спрямо предходното, отново с арбитражен иск на основание на член 272 ДФЕС и на член 5, параграф 2 от Споразумението за предоставяне на финансова помощ № C046311 от 29 юни 2007 г. и в случай че въз основата на Споразумението за предоставяне на финансова помощ № C046311 от 29 юни 2007 г. жалбоподателят дължи определена сума на Европейската комисия, да установи размерът на дължимата от жалбоподателя сума, която в действителност следва да е в по-малък размер от посочения от Европейската комисия в дебитното известие (Nota di Addebito) № 3241712708 от 2 октомври 2017 г.;

—

при всички положения на основание на член 134 от Процедурния правилник да осъди ответника да заплати съдебните разноски, като при изчисляване на същите следва да се вземат предвид параметрите на адвокатските възнаграждения, които съгласно министерски декрет на италианското министерство на правосъдието № 55/2014, възлизат на 30 000 EUR плюс 15 % — фиксиран размер за направени разходи съгласно член 15 от министерския декрет на италианското министерство на правосъдието № 55/2014, плюс 4 % дължима по закон вноска към адвокатската каса, а, доколкото се дължи, се начилява ДДС в размер на 22 %, като в хода на производството следва да бъде направено точно остойностяване в зависимост от направените разноски.

1.

Първо основание: нищожност на оспорваните актове поради изтичане на срока по член 3, параграф 1, алинея 4 от Регламент (EО, Евратом) № 2988/95 (1)

2.

Второ основание: нищожност на оспорваните актове поради нарушение на член 296 ДФЕС и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз поради непропорционално дълъг период на обработване при приемането на акта и на посоченото дебитно известие (нарушение на принципа на правна сигурност и на разумна продължителност на производството)

3.

Трето основание: нищожност на оспорваните актове поради нарушение на член 296 ДФЕС и на членове 41 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз поради погрешно установяване на фактите, поради липсващи, недостатъчни, съответно противоречиви мотиви и поради нарушение на правото за достъп до документи

4.

Четвърто основание: нищожност на оспорваните актове поради нарушение на членове 2 и 4 от Регламент (EО, Евратом) № 2988/95 и поради нарушение на член 296 ДФЕС и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз поради непропорционалност на обратно изисканата сума, поради липса, съответно поради погрешно установяване на фактите и поради недостатъчно, съответно противоречиво мотивиране на акта

5.

Пето основание: сумата, която Комисията изискала с дебитното известие (Nota di Addebito) № 3241712708 от 2 октомври 2017 г. от жалбоподателя, била недължима, тъй като Комисията нарушила установения в договора принцип на добросъвестността, закъсняла при установяването на фактите или установените от нея факти били недостатъчно и не преценила, съответно преценила погрешно представените доказателства

6.

Шесто основание: сумата, която Комисията изискала с дебитното известие (Nota di Addebito) № 3241712708 от 2 октомври 2017 г. от жалбоподателя, била недължима, тъй като изводите, направени от Комисията въз основа на доклада на OLAF, не съответствали на фактите

7.

Седмо основание: сумата, която Комисията изискала с дебитното известие (Nota di Addebito) № 3241712708 от 2 октомври 2017 г. от жалбоподателя, най-малкото не била дължима в този размер, тъй като съгласно член 19 от приложение II към Финансовото споразумение подлежали на връщане единствено фактически неоснователно уговорените суми, но не и онези, които били изплатени след осчетоводяване, съответстващо на действителността и на договора (нарушение на принципа на добросъвестността и на принципа на пропорционалността)