12.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 52/31

—

Да отмени обжалваните актове, и по-специално:

—

На същите основания жалбоподателите искат от Съда да се произнесе по начин, който позволява:

—

В случай че СЕС приеме исканията на жалбоподателите за основателни, да осъди ЕЦБ на основание членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС да изплати сумата от 45 828 257,80 EUR, заедно със законната лихва за забава до действителното плащане, както и да заплати всички разноски и обезщетения, дължими след осъществяване на съответната намеса.

—

Въпреки това, като се има предвид разпоредбата на член 280 ДФЕС и обстоятелството, че атовете „на Европейската централна банка, които налагат парично задължение за субекти, различни от държавите, имат изпълнителна сила“, както следва от член 299 ДФЕС, Съдът следва да разпоредби на ответника да изисква плащането на посочените суми от BCP.

—

Като се има предвид, че националната централна банка е „административният орган, който е компетентен да разглежда жалби, или да започне съответната законова процедура“, както следва от разпоредбите на член 11, параграф 1, буква б) от Директива 2005/29/ЕО, от член 81, параграф 1 и член 83, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, както и от член 96, параграф 1, буква б) — „Допълнителни санкции“ — от DL [Декрет-закон] № 317/2009, представителят на ответника следва да разпореди на BCP „незабавно“ да внесе горепосочените суми по сметките на жалбоподателите.

—

Ответникът:

—

въпреки че компетентността на Общия съд също отпада, ако Съдът приеме, че подадената от жалбоподателите жалба е основателна съгласно разпоредбата на член 264 ДФЕС, Общият съд следва да предложи на Tribunal Supremo да отмени решението на националната централна банка, решение, което е възприето от ответника и с оглед на разпоредбите на член 41, параграф 1, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 11, параграф 3, буква в) от Директива 2005/29/ЕО да приеме мотивирано решение;

—

жалбоподателите искат ответникът и Съдът да призоват и поканят португалската държава/прокуратурата/PGR да предприемат действия и да се произнесат по действията на BCP;

—

ответникът да предаде случая на OLAF;

—

съгласно член 194, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателите искат да им бъдат възстановени още на този етап съдебните разноски, които следва да бъдат надлежно изчислени.

1.

Нарушение на задължението за мотивиране, предвидено в член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 296, втора алинея ДФЕС и член 11, параграф 3, буква в) от Директива 2005/29/ЕО (1).

2.

Независимо от „взломната“ кражба в трезора, BCP е знаела или е била длъжна да знае, че става въпрос за използване на финансовата система за цели, свързани с изпирането на капитали и следователно кредитната институция е знаела, че става въпрос за измама или избягване на данъчно облагане, допринасящо за загубата на бюджетни приходи на Съюза. Тези действия са „противоправни и увреждат финансовите интереси на Съюза“ и попадат в обхвата на понятието „императивни причини от общ интерес“, които „представляват законна цел, която може да обоснове пречките пред свободното предоставяне на услуги“.

3.

Независимо от начина, по който сума от над един милион евро е открадната в каса, са увредени „финансовите интереси на Съюза“, и по-специално приходите, на които се опира „бюджетът на Европейския съюз“, както и [приходите], които се покрива[т] от бюджета на институциите, органите, агенциите и службите и бюджетите, управлявани и контролирани от тях“; следователно става въпрос и за действия, които представляват „нередност“ поради „нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход“.

4.

Когато кредитна институция, държава членка/национална централна банка, Европейската централна банка или държава членка/прокуратура/PGR узнаят за такъв вид нарушения и практики и допуснат те да не бъдат преследвани, те насърчават неспазването на разпоредбите на член 210, параграфи 5 и 6 ДФЕС и на член 325, параграфи 1, 2 и 3 ДФЕС, както и приемат, че въпросната кредитна институция извършва действия, представляващи „нередност“ поради нарушение на разпоредбите на член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 (2).

5.

Като е приел акта, с който е отхвърлил искането за предприемане на действия, ответникът, наред с другото, е намерил начин да:

6.

Нарушение на задължението за безпристрастност, злоупотреба с власт и съществено процесуално нарушение от стана на представителя на ответника, Banco de Portugal.