29.1.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/38


Жалба, подадена на 10 ноември 2017 г. — Kerstens/Комисия

(Дело T-757/17)

(2018/C 032/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Petrus Kerstens (Оверийзе, Белгия) (представител: C. Mourato, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени адресираното до жалбоподателя решение на Комисията от 27 март 2017 г. в частта, в която се разпорежда възобновяването на разглеждането на случай CMS 15/017 ab initio,

да отмени адресираното до жалбоподателя решение на Комисията от 7 април 2017 г. в частта, в която се разпорежда възобновяването на разглеждането на случай CMS 12/063 ab initio,

да присъди на жалбоподателя специално обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 40 000 EUR, което да бъде изплатено от Европейската комисия, и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в производството на основание член 134 от Процедурния правилник на Общия съд.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е изведено от неправилно изпълнение на съдебно решение за отмяна от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия (T-270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74), и от допуснато нарушение на принципа non bis in idem от страна органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), който решил да възобнови дисциплинарните производства срещу жалбоподателя.

2.

Второто основание е изведено от неправилно изпълнение на посоченото по-горе съдебно решение и от нарушение на принципа на добра администрация, включително на задължението за безпристрастно и справедливо разглеждане на преписките, от нарушение на презумпцията за невиновност и от нарушение на правото на защита, тъй като в тези решения за възобновяване на посочените дисциплинарни производства не се давали гаранции за безпристрастност и справедливост при разглеждането на случая на жалбоподателя.

3.

Третото основание е изведено от неправилно изпълнение на посоченото по-горе съдебно решение и от нарушение на принципите на правна сигурност и на добра администрация, и по-специално на изискването за разумен срок, тъй като според жалбоподателя съответната нова дисциплинарна процедура също трябвало да протече в разумен срок, а в случая това не било така.

4.

Четвъртото основание е изведено от искане за присъждане на специално обезщетение поради посочените по-горе нарушения, за да се поправи неимуществената вреда, която според жалбоподателя му била нанесена от администрацията, тъй като само с отмяна на обжалваните актове въпросната вреда не можело да бъде поправена.