22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/49

Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — STIF-IDF/Комисия

(Дело T-738/17)

(2018/C 022/65)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF) (Париж, Франция) (представители: B. Le Bret и C. Rydzynski, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени частично обжалваното решение, тъй като в член 3 от него „вноските С2, предоставяни от STIF в рамките на договора СТ2“ се квалифицират като „неправомерно приведена в действие схема за помощ“, но съвместима с вътрешния пазар,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, от което е опорочено обжалваното в конкретния случай решение, а именно Решение (ЕС) 2017/1470 на Европейската комисия от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стp. 24). Такова нарушение било извършено от Комисията, доколкото тя е квалифицирала вноската C2 като държавна помощ CT2, приемайки, че мярката предоставя икономическо предимство на получателите си.

Жалбоподателят смята впрочем, че Комисията в своя анализ е допуснала редица грешки в преценката, когато е направила извода, че четвъртият критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark, не е бил изпълнен в конкретния случай.

2.	Второ основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение относно неспазването на четвъртия критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark и от наличието на икономическо предимство.