—

Първо, според жалбоподателя определянето на нормалната стойност е изопачено от включването на продажбите на продуктови контролни номера („ПКН“), продавани само в много малки количества от производителя от държавата аналог. Жалбоподателят твърди, че е доказал, че цените на такива малки обеми продажби са били ненадеждни, което е довело до неразумно определяне на нормалната стойност. Освен това според него малките обеми продажби не отразяват нормалното поведение на купувачите, произтичат от нормални практики на ценообразуване, вследствие на което не са при обичайни търговски условия и не позволяват коректно сравняване. Според жалбоподателя Комисията е подчертала, че е проучвала дали продажбите са били осъществени при обичайни търговски условия, но не е отговорила на гореспоменатото.

—

Второ, според жалбоподателя Комисията не е получила надеждни данни за разходите от ПКН от производителя от държавата аналог. Жалбоподателят твърди, че следователно тя е разработила методика за изчисляване на такива данни за разходи, характерни за ПКН, но че в действителност тази методика била обикновена презумпция, че всички сделки на цена под 92,14 % от средната цена на ПКН са били неизгодни, а не проверка на възвращаемостта ПКН от ПКН. Жалбоподателят изтъква, че такова общо предположение е напълно неоснователно и води до произволно изключване на сделки за продажба и неоправдано нарастване на нормалната стойност. Жалбоподателят прави извода, че прилагането на такава методика и ненадеждни данни, за да се изключат произволно продажбите на по-ниска цена от определянето на нормалната стойност, в негов ущърб, нарушава член 2, параграф 7, буква a).

—

Според жалбоподателя всички негови продажби са извършени на крайни потребители, докато производителят от държавата аналог е продавал както на крайни потребители, така и на търговци. Жалбоподателят изтъква, че е представил множество доказателства, установяващи че е имало значителна и постоянна разлика в ценообразуването и че въпреки това Комисията е отхвърлила поисканата корекция за разликите в равнището на търговия.

—

Жалбоподателят твърди, че Комисията по-нататък и отказала да ревизира изчислението на корекцията за разходите за опаковане, макар че той е представил доказателства, че стойността на корекцията е била погрешна вследствие на употребата на неправилен код за разпределение. Следователно според жалбоподателя Комисията е нарушила задълженията си, като е разпределила общия разход за опаковане към общия оборот, вместо към относителния оборот от продуктите, произведени от самия производител от държавата аналог.

—

Жалбоподателят твърди по-нататък, че Комисията също така е отказала да направи корекция за кредитни разходи за по-голямата част от продажбите от производителя от държавата аналог. Според жалбоподателя той е доказал, че представените доказателства противоречат на първоначалната позиция на Комисията, състояща се в това да не извърши такава корекция, и вместо да направи правилните изводи относно нуждата да се извършват корекции в условията на кредитиране, Комисията в нарушение на своите задължения е направила корекция за единствен конкретен клиент.

—

Накрая, според жалбоподателя Комисията е признала, че е имало разлики между използваните суровини и производителността на производителя от държавата аналог и тази на жалбоподателя, но е отказала да приложи каквито и да било корекции, които да отчитат тези разлики. Жалбоподателят твърди, че в това отношение Комисията по-конкретно не е взела предвид изявленията на самия производител от държавата аналог, които доказвали наличието на тези разлики и имали въздействие върху сравнимостта на цените.

—

Според жалбоподателя Комисията освен това е възложила неразумна доказателствена тежест върху Jinan в нарушение на задълженията ѝ по член 2, параграф 10 от основния регламент, член 2, параграф 4 от Антидъмпинговото споразумение и на принципа на добра администрация, във връзка с всяка от поисканите корекции, споменати по-горе.

—

Жалбоподателят изтъква, че като е определила нормалната стойност за видове продукти, които нямат съответствие, въз основа на средната нормална стойност, коригирана със стойността на продуктовите разлики, които са определени на база разликата между износните цени, прилагани от жалбоподателя, Комисията е възприела неразумна методика за определяне на нормалната стойност, в нарушение на член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент. Според жалбоподателя това се основава на предположението, че пазарната стойност на разликите във физическите характеристики е отразена в износните цени, докато в действителност износните цени на видовете продукти, които имат съответствие, използвани като заместител, отразяват, въз основа на констатациите на Комисията, дъмпинга поне отчасти. Според жалбоподателя методиката включва предположение, че износът на въпросните видове продукти, които нямат съответствие, е на цени на равнище, съответстващо точно на същия марж както този, който е установен за видовете продукти, които имат съответствие. Жалбоподателят счита това предположение за неразумно и непроверимо.

—

Жалбоподателят по-нататък твърди, че като е възприета методика, която води до предположение за дъмпинг за видовете продукти, които нямат съответствие, на същото равнище като за видовете продукти, които имат съответствие, полученият накрая дъмпингов марж не отразява в пълна степен дъмпинга, упражняван в противоречие с член 2, параграф 11 от основния регламент.

—

Освен ако Общият съд приеме, че обжалваният регламент включва посредством препратка констатациите за вредата и причинно-следствената връзка, съдържащи се в отменения регламент (2), жалбоподателят твърди, че с оглед на факта че отмененият регламент е бил отменен като цяло по отношение на него, обжалваният регламент налага антидъмпингови мита върху вноса от жалбоподателя, без да се вземат предвид изискванията, предвидени за елементите, различни от дъмпинга. Според жалбоподателя това води, наред с останалото, до нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент, тъй като окончателно антидъмпингово мито е наложено, без да е установена вреда или причинно-следствена връзка, и на член 9, параграф 5 от основния регламент, тъй като окончателно антидъмпингово мито е наложено на източник, за който не е установено да е причинил вреда. Жалбоподателят изтъква, че при липсата на каквато и да било констатация за вреда в регламент, който съществува по отношение на жалбоподателя, Комисията е нарушила и член 3 от основния регламент, който урежда определянето на наличието на вреда. Жалбоподателят твърди освен това, че липсват и мотиви.

—

При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 3, параграфи 1, 2 и 3 от основния регламент, като е използвала неточни данни за вноса. Наистина, според жалбоподателя, за установяването на наличието на вреда Комисията се е основала на данни за вноса, които въз основа на достъпната за Комисията информация несъмнено включват вноса на продукти, които не могат да се считат за съответния продукт. Жалбоподателят твърди, че Комисията въпреки това не е предприела необходимите стъпки, за да провери точността на данните за вноса и да ги поправи, като изключи вноса на продукти, които не могат да се считат за съответния продукт. Жалбоподателят стига до извода, че в резултат на това Комисията е нарушила член 3, параграфи 1, 2 и 3 от основния регламент.

—

Според жалбоподателя процедурата, предвидена в основния регламент от 2009 г., който според признанието на самата Комисия е бил приложимият закон за новото разследване, изисква налагането на антидъмпингово мито от Съвета, който действа по предложение на Комисията след консултация с консултативния комитет. Жалбоподателят заявява, че тази процедура не е била спазена и следователно обжалваният регламент е приет в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент от 2009 г. и на член 266 ДФЕС, който изисква институцията, чийто акт е бил отменен, да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение.