17.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 231/30


Жалба, подадена на 28 април 2017 г. — Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия

(Дело T-255/17)

(2017/C 231/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Les Mousquetaires (Париж, Франция), ITM Entreprises (Париж) (представители: адв. N. Jalabert-Doury, B. Chemama и K. Mebarek, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

в рамките процесуално-организационните действия да разпореди на Комисията да уточни презумпциите и да представи уликите, с които е разполагала, за да оправдае предмета и целта на решенията AT.40466 — Tute 1 и AT.40467 — Tute 2;

да уважи възражението за незаконосъобразност на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, доколкото той не предоставя ефективно средство за защита що се отнася до условията за изпълнение на решенията за проверки в съответствие с член 6, параграф 1, членове 8 и 13 от ЕКЗПЧ CEDH и с членове 7 и 47 от Хартата;

да отмени решения AT.40466 — Tute 1 и AT.40467 — Tute 2 от 21 февруари 2017 г., с които на Les Mousquetaires S.A.S., както и на всички негови дъщерни дружества се разпорежда да се подложат на проверка по силата на член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г.;

при условията на пълна евентуалност, да отмени решения AT.40466 — Tute 1 и AT.40467 — Tute 2, приети при същите условия по отношение на ITM Entreprises S.A.S. на 9 февруари 2017 г., които не са били съобщени на техните адресати;

да отмени решението на Комисията да задържи и да копира данните върху средствата за комуникация и съхранение, включващи данни, които спадат към личния живот на потребителите, и да отхвърли искането на жалбоподателите за възстановяване на въпросните данни;

да осъди Европейската комисия да заплати пълния размер на съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.

Първо основание, изведено от нарушението на основните права, на правото на неприкосновеност на жилището и на правото на ефективна съдебна защита относно условията за изпълнение на решенията за проверки.

2.

Второ основание, изведено от нарушението на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 и на основните права поради това, че решенията за проверки били недостатъчно мотивирани и с това лишили жалбоподателите от основна гаранция, приложима в случая. По-конкретно решенията не определяли достатъчно предмета и целта на проверките и не уточнявали презумпциите и уликите, събрани от Комисията.

3.

Трето основание, изведено от нарушението на член 20, параграфи 3 и 4, и член 21 от Регламент № 1/2003 и на основните права поради това, че жалбоподателите били лишени от други основни гаранции. По-специално решенията за проверки били неограничени във времето, са могли да бъдат извършени без ефективно съобщаване и без да се зачита правото на правна помощ, правото да се запази мълчание и правото на зачитане на личния живот на жалбоподателите и не позволили жалбоподателите да направят ефективно възражение, с оглед на постоянното напомняне на санкциите в случай на противопоставяне.

4.

Четвърто основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на принципа на пропорционалност при начина, по който Комисията е решила за удачността, продължителността и обхвата на проверките.

5.

Пето основание, изведено от нарушението на основните права, което е било допуснато с приемането на решението за отказ да се осигури подходяща защита на някои документи относно личните данни, за които жалбоподателите са поискали да се ползват от защита на правото на Съюза.

6.

Шесто основание, с което се иска отмяната при условията на евентуалност на решенията за проверка от 9 февруари 2017 г. на същите основания.