3.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 213/33


Иск, предявен на 24 април 2017 г. — ViaSat/Комисия

(Дело T-245/17)

(2017/C 213/45)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: ViaSat, Inc. (Карлсбад, Калифорния, Съединени щати) (представители: E. Righini, J. Ruiz Calzado и A. Aresu, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

да обяви иска за допустим,

да обяви в съответствие с член 265, параграф 3 ДФЕС, че Комисията е допуснала неправомерно бездействие,

при условията на евентуалност, в съответствие с член 263, параграфи 3 и 4 ДФЕС да отмени изцяло или отчасти решението на Комисията, съдържащо се в две писма, изпратени до ищеца на 14 и 21 февруари 2017 г.,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага три основания.

1.

Първото основание е в подкрепа на иска за установяване на неправомерно бездействие и в него се твърди, че Комисията не е приела решение, предотвратяващо различно използване на честотната лента от 2 GHz.

Комисията неправилно не взела решение, че използването за основно наземно разположена мрежа на спектъра от 2 GHz за мобилни сателитни услуги представлява фундаментална промяна на използването на честотната лента от 2 GHz, която е хармонизирана и се предоставя в ЕС чрез процедура по подбор на равнище ЕС. Комисията е трябвало да поеме отговорността и да приеме решение, за да не позволи на НРО да разрешат на Inmarsat да използва честотната лента от 2 GHz основно за цели въздух—земя, вместо основно за сателитна мрежа за мобилни сателитни услуги („МСУ“) в съответствие с решенията на ЕС в областта на МСУ.

2.

Във второто основание в подкрепа на иска за установяване на бездействие се твърди, че Комисията не е предприела мерки, за да предотврати фрагментирането на вътрешния пазар.

Комисията има задължение да упражнява правомощията си, за да предотврати опасността от фрагментиране на вътрешния пазар за паневропейски мобилни сателитни услуги, които предоставят универсална връзка, до която опасност би се стигнало, ако някои национални регулаторни органи (НРО) решат — по собствена инициатива — да позволят на специфична компания да използва честотната лента от 2 GHz за нови цели. Наистина неизпълнението на това задължение в отговор на писмото на ищеца, с което Комисията се приканва да предприеме мерки, и исканията за насоки от НРО са увеличили опасността някои държави членки да разрешат използването на честотната лента от 2 GHz за нови цели.

3.

В третото основание, което е посочено при условията на евентуалност в подкрепа на искането за отмяна, се посочват грешки в тълкуването.

Решението на Комисията, в което се съдържат споменатите по горе писма от 14 и 21 февруари 2017 г., трябва да бъде отменено, тъй като Комисията е допуснала грешка в тълкуването на i) разпоредбите, определящи нейните правомощия в областта на хармонизирането на спектъра на МСУ; ii) обхвата на задължението ѝ да осигури пълно спазване на приложимите в настоящото дело общи принципи на правото на ЕС в областта на обществените поръчки; iii) задълженията си да предотврати различия между решенията, приемани от държавите членки, и да гарантира, че вътрешният пазар на паневропейски мобилни сателитни услуги за универсална връзка не е фрагментиран и iv) обхвата на задължението ѝ за лоялно сътрудничество, за да подпомогне държавите членки при изпълнението на произтичащите от Договорите задачи.