18.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 121/47

Жалба, подадена на 27 февруари 2017 г. — Consorzio IB Innovation/Комисия

(Дело T-126/17)

(2017/C 121/68)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Consorzio IB Innovation (Bentivoglio, Италия) (представители: A. Masutti и P. Manzini, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да потвърди неправилността на тълкуването и прилагането на GA CONTAIN и GA ICARGO, направено от Комисията посредством приемането на доклада на одитора във връзка с всички изложени в жалбата аспекти,

—

като последица, да потвърди правилността на тълкуването и прилагането на GA CONTAIN и GA ICARGO, направена от жалбоподателя,

—

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба се вписва в проблематиката, свързана с дело T-84/17, Consorzio IBI Innovation/Комисия. С жалбата по посоченото дело се оспорва решение от 30 ноември 2016 г. на генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия (реф. № Ares 2016 — 6711369), с което тя приема, че IBI е длъжно да върне сумата 294 925,43 EUR по договор № 261679-CONTAIN и 155 482,91 EUR по договор № 288383-ICARGO, както и да провери наличието на системни недостатъци във връзка с редица по-късни договори.

Жалбоподателят поставя под въпрос направеното от ответника тълкуване на посочените договори.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание се отнася до неправилното и противоречиво тълкуване на понятията „бенефициер“ и „трети страни“ в нарушение на Споразумението за финансова помощ (Grant Agreement (GA) и на Общите условия (General Conditions), съдържащи се в приложение II към Общото споразумение (General Agreement).

—

В това отношение се посочва, консорциумът не е единен субект, а група от предприятия или „колективен субект“, както и че нито в GA, нито в GC, които се съдържат в приложения II към тях, е установено, че предприятие, което е част от консорциума, е трета страна спрямо бенефициера по GA, след като двата субекта са различни юридически лица.

2.

Второто основание се отнася до нарушението на член 9 от GA CONTAIN и на член 9 от GA ICARGO, извършено от одитора и от Комисията във връзка с приложимото право спрямо посочените договори, както и прилагането на извъндоговорни разпоредби без задължителна правна сила.

—

В това отношение се посочва, че докладът на одитора, който е възприет от Комисията, се основава на тълкуване на GA, което не намира подкрепа в техния текст и в приложимите към тях правни разпоредби. Напротив, то се основава само на „наръчник с указания“, изготвен от службите на Комисията. Посоченият документ е изготвен едностранно и не може да има предимство пред уговорените между страните разпоредби.

3.

Третото основание се отнася до неправилното тълкуване и прилагане на член II.15.2.c от приложение II към GA CONTAIN и ICARGO.

—

В това отношение се посочва, че системата за отчитане на косвените разходи за определени вътрешни консултанти на IBI, които са били на надомна работа, не може да се счита за правилна.

4.

Четвърто основание, свързано с искането за проверка на договорите, които не подлежат на одит, като това искане не се основава на нито една договорна разпоредба.

—

В това отношение се посочва, че всъщност не е ясно по силата на коя договорна разпоредба от GA ICARGO и CONTAIN, в това число всичките им приложения, Комисията има право да иска от IBI изчерпателна и подробна проверка на всички споразумения, в които IBI е участвало в контекста на седмата рамкова програма. Всъщност въз основа на предположението, че установените в одита недостатъци са системни, Комисията иска от IBI да посочи дали списъкът е подробен и, според случая, да го допълни с липсващите проекти, както и да провери дали системните недостатъци са отразени във финасовите отчети във връзка с тях.