3.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 104/61


Жалба, подадена на 10 февруари 2017 г. — Le Pen/Парламент

(Дело T-86/17)

(2017/C 104/85)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marine Le Pen (Saint-Cloud, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателката иска от Общия съд:

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент с дата 5 декември 2016 г., прието в приложение на Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и от 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, с което се установява наличието на вземане спрямо жалбоподателката в размер на 298 497,87 EUR на основание недължимо платени суми като разходи за парламентарни сътрудници, с което се мотивира възстановяването на тази сума и се възлага на компетентния разпоредител с бюджетни средства в сътрудничество със счетоводството на институцията да я събере на основание член 68 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент и на членове 66, 78, 79 и 80 от Финансовия регламент („ФР“),

да отмени дебитно известие № 2016-1560 с дата от 6 декември 2016 г., уведомяващо жалбоподателката, че спрямо нея е констатирано вземане в размер от 298 497,87 EUR съгласно решението на Генералния секретар от 5 декември 2016 г. за възстановяване на недължимо платени суми за парламентарни сътрудници, прилагане на член 68 от Мерките за прилагане на Устава и на членове 66, 78, 79 и 80 от ФР,

да осъди Европейския парламент да заплати пълния размер на съдебните разноски по настоящото производство;

да осъди Европейския парламент да плати на г-жа Le Pen сумата от 50 000 EUR на основание на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага дванадесет основания.

1.

Първото основание е изведено от липсата на компетентност на автора на акта. Жалбоподателката счита, че решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 5 декември 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) е от компетентността на Бюрото на Европейския парламент и че е нямало никакво основание да се делегира приемането на решението.

2.

Второто основание е изведено от липсата на мотиви, от което е опорочено обжалваното решение, въпреки че това изискване е предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Третото основание е изведено от нарушението на съществени процесуални правила, доколкото обжалваното решение визира доклада от разследването, проведено от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и приключило на 26 юли 2016 г., който не е бил предаден на жалбоподателката. По този начин същата не е била изслушана и не е могла надлежно да използва средствата си за защита, тъй като Генералният секретар е отказал да ѝ съобщи доказателствата, на които се основава обжалваното решение.

4.

Четвъртото основание е изведено от липсата на лично разглеждане на преписката от Генералния секретар на Европейския парламент. Според жалбоподателката последният се задоволил да приеме като свой доклада на OLAF и не е разгледал лично положението ѝ.

5.

Петото основание е изведено от липсата на факти в подкрепа на обжалваното решение, както и на свързаното с него дебитно известие (наричани по-нататък „обжалваните актове“), доколкото приетите за установени факти са неверни.

6.

Шестото основание е изведено от прехвърлянето на тежестта на доказване. В тази връзка жалбоподателката счита, че не е длъжна да представя доказателство за работата на своята парламентарна сътрудничка, а напротив, компетентните власти са длъжни да докажат противното.

7.

Седмото основание е изведено от нарушението на принципа на пропорционалност, доколкото поисканата от жалбоподателката сума не е мотивирана чрез раздробяване, нито е посочен методът на изчисляване, и предполага, че парламентарната сътрудничка никога не е работила за жалбоподателката.

8.

Осмото основание е изведено от злоупотреба с власт, доколкото обжалваните актове са приети с цел да лишат жалбоподателката, депутат в Европейския парламент, от средствата за изпълнение на нейния мандат.

9.

Деветото основание е изведено от заобикаляне на процедурата. Според жалбоподателката, за да не се окаже принуден да ѝ предаде доклада на OLAF, с който разполагал, Генералният секретар е прехвърлил на OLAF искането за предаване на този доклад, което последната не е направила.

10.

Десетото основание е изведено от дискриминационното третиране и от наличието на fumus persecutionis, доколкото действията, свързани с настоящия спор, са насочени изключително срещу жалбоподателката и нейната партия.

11.

Единадесетото основание е изведено от накърняването на независимостта на депутат и последиците от липсата на задължителни указания. Обжалваните актове несъмнено имат за цел да попречат на свободното упражняване на парламентарния мандат на жалбоподателката, като я лишат от финансовите средства, необходими за изпълнението на нейната задача. Освен това парламентарните членове не биха могли да получават инструкции от Генералния секретар относно начина, по който да изпълняват своя мандат, под страх от финансови санкции.

12.

Дванадесетото основание е изведено от липсата на независимост на OLAF, доколкото тази организация не представя никакви гаранции за безпристрастност и честност и е зависима от Европейската комисия.