РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми разширен състав)

21 юни 2023 година ( *1 )

„Публична служба — Договорно наети служители — Договор за неопределено време — Прекратяване на договора — Член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители — Професионална некомпетентност — Поведение в службата и на работното място, несъвместимо с интереса на службата — Задължение за мотивиране — Право на изслушване — Право на родителски отпуск — Член 42а от Правилника — Прилагане към длъжностните лица и служителите на Съюза на минималните изисквания на Директиви 2010/18/ЕС и 2002/14/ЕО — Членове 27, 30 и 33 от Хартата на основните права — Право на информиране и консултиране на работниците — Член 24б от Правилника — Явна грешка в преценката — Защита при неоснователно уволнение — Инцидентно оспорване на окончателни актове — Недопустимост — Принцип на пропорционалност — Злоупотреба с власт — Отговорност“

По дело T‑571/17 RENV,

UG, представлявана от M. Richard, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Radu Bouyon,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: R. da Silva Passos, председател, V. Valančius, I. Reine, L. Truchot (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

като взе предвид решение от 25 ноември 2021 г., Комисия/UG (C‑249/20 P, непубликувано, EU:C:2021:964),

предвид изложеното в съдебното заседание от 27 октомври 2022 г.,

постанови настоящото

Решение ( 1 )

С жалбата си, подадена на основание член 270 ДФЕС, жалбоподателката UG иска по същество, от една страна, отмяна на решение от 17 октомври 2016 г., с което Европейската комисия е прекратила нейния договор като договорно нает служител (наричано по-нататък „обжалваното решение“), и от друга страна, обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла вследствие на това решение.

[…]

II. Искания на страните след връщането за ново разглеждане

Жалбоподателката иска по същество от Общия съд:

–	да отмени решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред, както и всички решения, на които то се основава, и да възстанови положението ѝ, предхождащо процедурата за уволнение, започната с писмото от 8 септември 2016 г.,

–	да постанови възстановяването ѝ на предишната работа и изплащане на дължимите ѝ трудови възнаграждения,

–	да отмени удръжките от нейното възнаграждение, извършени от Комисията от 2016 г. нататък,

–	да осъди Комисията да ѝ възстанови надвзетата сума от 6818,81 евро, ведно с мораторните лихви, считано от датите на извършване на удръжките от възнаграждението,

–	да обяви за недължими допълнителните суми, претендирани от Комисията,

–	да отмени решенията, с които Комисията приема, че отсъствията на жалбоподателката на 30 и 31 май 2016 г. са неоснователни,

–	да осъди Комисията да ѝ плати обезщетение в размер на 40000 евро, ведно с мораторните лихви, за неимуществени вреди, увеличени поради унизителното и дискриминационно отношение спрямо нея заради синдикалната ѝ дейност и ползването на родителски отпуск,

–	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Комисията иска от Общия съд:

–	да отхвърли жалбата,

–	да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

А. По обхвата на спора след връщането на делото за ново разглеждане

В становището си, представено след произнасянето на съдебното решение по жалбата, жалбоподателката повтаря всички съдържащи се в жалбата искания, включително тези за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла, както и тези за възстановяване на сумите, които според нея Комисията е удържала незаконосъобразно от възнаграждението ѝ.

23	Обратно, Комисията твърди, че с първоначалното решение Общият съд се е произнесъл окончателно по някои от исканията на жалбоподателката.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато делото е върнато на Общия съд, този съд е обвързан от всяко решение на Съда по правни въпроси (вж. решение от 1 октомври 2020 г., CC/Парламент, C‑612/19 P, непубликувано, EU:C:2020:776, т. 24 и цитираната съдебна практика).

Така след отмяната на решение на Общия съд от Съда и връщането на делото за ново разглеждане пред Общия съд същият е сезиран с решението на Съда, в приложение на член 215 от Процедурния правилник на Общия съд, и следва да се произнесе по всички искания на жалбоподателя, с изключение на тези, за които се отнасят неотменените от Съда части от диспозитива на първоначалното решение на Общия съд, както и на съображенията, които са необходимата основа за тези неотменени части, доколкото те вече се ползват със силата на пресъдено нещо (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2021 г., Чешка република/Комисия, T‑627/16 RENV, непубликувано, EU:T:2021:894, т. 105 и цитираната съдебна практика).

В настоящия случай, както беше припомнено в точка 19 по-горе, с решението по жалбата Съдът е отменил частично първоначалното съдебно решение, в частите, в които, първо, е отменено обжалваното решение (съдебно решение по жалбата, т. 20—44), второ, констатирано е, че Комисията е допуснала незаконосъобразност, която може да ангажира нейната отговорност, и страните са приканени да постигнат споразумение за определяне на справедливо парично обезщетение за имуществени вреди (съдебно решение по жалбата, т. 45), и трето, е отхвърлено като недопустимо искането на жалбоподателката във връзка претърпяната неимуществена вреда (съдебно решение по жалбата, т. 55—62).

Следователно, с изключение на мотивите на първоначалното решение, чиято незаконосъобразност е установена от Съда, както беше посочено в точка 26 по-горе, и които се отнасят до искането на жалбоподателката за отмяна на обжалваното решение и за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла вследствие на това решение, посоченото съдебно решение е станало окончателно.

Така Общият съд се е произнесъл окончателно, най-напред, по исканията на жалбоподателката за отмяна на писмото от 8 септември 2016 г., на атестационния доклад за 2015 г., на удръжките от възнаграждението и на решенията, с които Комисията е приела, че отсъствията от работа на жалбоподателката на 30 и 31 май 2016 г. са неоснователни, след това, по искането жалбоподателката да бъде възстановена на работа и върната в положението, предшестващо процедурата, започната с писмото от 8 септември 2016 г., и накрая, по искането Комисията да бъде осъдена да възстанови надвзета сума, а Общият съд да постанови, че допълнителните суми, претендирани от Комисията, не са дължими.

При тези обстоятелства в настоящото производство Общият съд следва да разгледа само исканията на жалбоподателката, от една страна, за отмяна на обжалваното решение, и от друга страна, за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла в резултат на това решение.

30	От това следва, че искането на жалбоподателката за повторно разглеждане в настоящото производство на всички искания, припомнени в точка 20 по-горе, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

Б. По искането за отмяна на обжалваното решение

31	В самото начало следва да се припомни, че видно от жалбата, макар с първото искане формално да се цели отмяната на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, то трябва да се разглежда в действителност като искане за отмяна на обжалваното решение.

В подкрепа на това искане жалбоподателката изтъква по същество седем основания: първо — липса на мотиви, второ — нарушение на член 51 от Правилника и на правото на изслушване, трето — грешки при прилагане на правото с оглед на правото на родителски отпуск и правото на информиране и консултиране на работниците, четвърто — редица явни грешки в преценката и фактически грешки, пето — нарушение на принципа на пропорционалност, шесто — нарушение на предвиденото в приложение IX към Правилника дисциплинарно производство, и седмо — злоупотреба с власт.

1. По първото основание — липса на мотиви

Жалбоподателката твърди, че мотивите, изтъкнати в писмото от 8 септември 2016 г. и в обжалваното решение, са неясни и неточни, по-специално мотивите за уволнение, отнасящи се до 2015 г., посочени на страница 3, букви а)—е) и на страница 4, буква и) от писмото от 8 септември 2016 г., както и мотивите, посочени на страница 2, букви в), д) и ж) и на страница 5, буква г) от същото писмо.

34	Комисията оспорва твърденията на жалбоподателката.

В това отношение от съдебната практика е видно, че към решението за уволнение на срочно нает или договорно нает служител с договор за неопределено време, основано на член 47, буква в), подточка i) от УРДС, се прилагат изискванията за мотивиране, предвидени в член 25 от Правилника, съгласно който „[в]сяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася“ и „[в]сяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано“ (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2011 г., P/Парламент, T‑213/10 P, EU:T:2011:617, т. 28, и от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 77 и цитираната съдебна практика).

Съгласно постоянната съдебна практика мотивите на актовете на институциите на Европейския съюз, изисквани също съгласно член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценяват с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 29 и 51 и цитираната съдебна практика).

37	Следователно с оглед на целта на изискването за мотивиране и на всички припомнени в точки 35 и 36 по-горе обстоятелства мотивите на дадено решение могат да бъдат счетени за липсващи или за недостатъчни.

В настоящия случай от обжалваното решение и от писмото от 8 септември 2016 г., на което се позовава обжалваното решение, е видно, че Комисията е прекратила договора за неопределено време на жалбоподателката в съответствие с член 47, буква в) от УРДС с мотива, че нивото ѝ на работа и нейното поведение са несъвместими с изискванията на службата, тъй като не е можело да се разчита на жалбоподателката за изпълнението на възложените ѝ цели и задачи, тя не е полагала усилия да помага активно на колегите си и не е отчитала интереса на службата, нито му е отдавала предимство, което се е отразило отрицателно върху непрекъснатостта и качеството на услугата, предоставяна от многофункционалния детски център (наричан по-нататък „МДЦ“) както на децата, така и на родителите.

39	По-конкретно, в писмото от 8 септември 2016 г. органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа (наричан по-нататък „ООСД“), се позовава на около двадесет подробни обстоятелства, свързани с поведението на жалбоподателката в периода 2013—2016 г.

Така, първо, що се отнася до 2013 г., ООСД припомня текста на атестационния доклад за 2013 г. (наричан по-нататък „атестационният доклад за 2013 г.“), съгласно който жалбоподателката, от една страна, е участвала много малко в работните групи „Кухня“ и „Организиране на информационни срещи с родителите“, и от друга страна, е трябвало да планира дейностите си, свързани с тези работни групи, в така наречените „гъвкави“ часове, през които тя не се е грижела за децата, като някои родители са се оплакали, че тя не е била в класната стая, когато са идвали да вземат децата си.

Второ, що се отнася до 2014 г., ООСД припомня текста на атестационния доклад за 2014 г. (наричан по-нататък „атестационният доклад за 2014 г.“), съгласно който затрудненията на жалбоподателката да съвмести професионалния с личния си живот, както и неотчитането на интересите на службата при планирането на дейностите, свързани с качеството ѝ на представител на персонала, са оказали отрицателно въздействие върху доброто функциониране на службата.

По-конкретно, ООСД посочва: първо, преждевременното искане на жалбоподателката от 24 април 2014 г. да започне работа на пълно работно време, при положение че от 1 януари 2014 г. е било предвидено тя да работи на непълно работно време, считано от 1 май 2014 г.; второ неоснователните ѝ отсъствия на 7 май и 16 юни 2014 г.; трето, обстоятелството, че жалбоподателката е планирала да отсъства на 2 май 2014 г. и че е предупредила службата в самия ден на отсъствието; четвърто, неоснователното ѝ отсъствие на 18 юни 2014 г.; пето, факта, че жалбоподателката е предупредила преките си ръководители за своето отсъствие на 26 февруари 2014 г. поради участие в синдикално заседание едва предния ден в 17,26 ч.; шесто, факта, че на 9 декември 2014 г. една от колежките на жалбоподателката се е оплакала от липсата на сътрудничество и комуникация от нейна страна; седмо, обстоятелството, че жалбоподателката е предупредила преките си ръководителите за отсъствието си на 11 и 12 декември 2014 г. поради участие в пленарната сесия на Comité central du personnel (Централен комитет на персонала, наричан по-нататък „CCP“) едва в деня преди 11 декември 2014 г. и че не е уведомила за отсъствието си своите колеги, с които е трябвало да работи през тези дни, и осмо, факта, че жалбоподателката, за да започне отново работа на пълно работно време след предоставената ѝ възможност за работа на половин работен ден по здравословни причини за периода от 17 ноември до 23 декември 2014 г., се е свързала с преките си ръководители едва на 22 декември 2014 г.

43	Трето, що се отнася до 2015 г., ООСД припомня, че съгласно атестационния доклад за 2015 г. нивото на работа на жалбоподателката е било счетено за незадоволително.

По-конкретно ООСД посочва: първо, недостатъчното участие или липсата на такова в работните групи, на които тя е била член; второ, липсата на инициативност при изпълнение на задълженията си на „мобилен“ възпитател; трето, факта, че жалбоподателката не е информирала преките си ръководители относно изпълнението на целта за организиране на дейности по йога; четвърто, факта, че жалбоподателката не е изготвила таблица с образователни дейности; пето, липсата на непрекъснатост на грижите за групата деца, за които е отговаряла жалбоподателката; шесто, трудностите, изпитвани от някои колеги при работата с жалбоподателката; и седмо, обстоятелството, че не е съобщила за някои от отсъствията си през юни 2015 г.

Четвърто, що се отнася до 2016 г., ООСД припомня трите цели, поставени на жалбоподателката в атестационния доклад за 2015 г., а именно, първо, изготвяне на таблица с образователни дейности, второ, по-голяма ангажираност от нейна страна при изпълнението на задачите на различните работни групи, в които участва като лице за контакт или заместник, посредством изпълнението на четири конкретни действия („съставяне и разпространение на три вестника на МДЦ“, „водене на месечна таблица, съдържаща коментарите/срещаните проблеми“, „предложения/график за физическите дейности по време на училищните ваканции“ и „изготвяне на годишен доклад на групата „Спорт“), и трето, да планира родителския си отпуск достатъчно време предварително, за да се улесни назначаването на неин заместник и нормалното организиране на началото на учебната 2016—2017 година.

46	Така ООСД посочва, че макар жалбоподателката да е била запозната с посочените в точка 45 по-горе цели още на 5 април 2016 г., този орган не е установил никакви признаци на подобрение на нейната работа във връзка с тези цели.

В този контекст ООСД отбелязва, че трудностите, посочени в атестационните доклади за 2014 г. и 2015 г., продължавали да са налице, а именно: първо, фактът, че жалбоподателката не е изготвила посочената в точка 45 по-горе таблица с образователни дейности преди излизането си в родителски отпуск на 15 юли 2016 г.; второ, липсата на инициативност от нейна страна в работните групи, за което свидетелства липсата на месечен доклад по въпросите, свързани с колективното хранене в МДЦ, липсата на активно участие в работната група „Спорт“, неизготвянето на годишни отчети за работата на групите „Кухня“ и „Вестник на МДЦ“ преди излизането ѝ в родителски отпуск и изпращането през юли 2016 г. на брой на вестника на МДЦ, отнасящ се за декември 2015 г. и озаглавен „Коледа 2015 г.“ (наричан по-нататък „коледният вестник за 2015 г.“), който нейните преки ръководители са счели за неактуален; трето, обстоятелството, че при подаването на молбата си за родителски отпуск от 25 април 2016 г. жалбоподателката не е взела предвид указанията на началника на отдела от 18 февруари и 21 март 2016 г., съгласно които, от една страна, излизането в отпуск през септември не е желателно, и от друга страна, родителският отпуск в началото на учебната година е възможен само за два или три месеца; четвърто, лошата ѝ комуникация с нейните преки ръководители и колеги във връзка с отсъствията ѝ, по-специално тези от 28 януари и 24 май 2016 г.; и пето, неоснователното ѝ отсъствие на 30 и 31 май 2016 г.

При тези обстоятелства следва да се констатира, че в обжалваното решение, което е постановено след връчването на писмото от 8 септември 2016 г. и следователно в контекст, който е известен на жалбоподателката, са изложени както правните съображения, така и достатъчен брой факти, които са от съществено значение за структурата на това решение и които дават възможност на жалбоподателката да прецени неговата обоснованост и законосъобразност.

49	Твърденията на жалбоподателката, че някои от мотивите, изложени в писмото от 8 септември 2016 г., към което препраща обжалваното решение, не са достатъчно точни, не могат да поставят под въпрос заключението, съдържащо се в точка 48 по-горе.

От една страна, вярно е, че липсата на мотиви на решение на институция на Съюза може да бъде констатирана дори когато спорното решение съдържа определени мотиви. Такава констатация обаче може да бъде направена само когато мотивите са противоречиви или неразбираеми или когато съдържащите се в разглежданото решение мотиви са непълни до такава степен, че изобщо не позволяват на неговия адресат да разбере в контекста на приемането му съображенията на институцията, която го е издала (вж. решение от 11 юни 2020 г., Комисия/Di Bernardo, C‑114/19 P, EU:C:2020:457, т. 55 и цитираната съдебна практика).

51	В настоящия случай мотивите на обжалваното решение обаче не са нито противоречиви, нито неразбираеми, и дори да се приеме, че някои от мотивите му могат да се считат за непълни, това не променя факта, че те разкриват ясно и недвусмислено съображенията на институцията, която го е издала.

От друга страна, следва да се припомни, че мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. Ето защо оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (вж. решение от 12 октомври 2022 г., Paesen/ЕСВД, T‑88/21, EU:T:2022:631, т. 67 и цитираната съдебна практика).

53	Следователно в настоящото производство жалбоподателката не може надлежно да оспори основателността на мотивите на обжалваното решение, съдържащи се на страница 2, букви в), д) и ж), страница 3, букви б) и д), страница 4, буква и) и страница 5, буква г) от писмото от 8 септември 2016 г.

54	От това следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество. […]

3. По третото основание — грешки при прилагане на правото с оглед на правото на родителски отпуск и правото на информиране и консултиране на работниците

73	Настоящото основание се състои от две части.

Първата част е изведена по същество от нарушение на член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено на 18 юни 2009 г. от европейските междуотраслови организации на социалните партньори (BUSINESSEUROPE, UEAPME, CEEP и ETUC) (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), станало приложимо с Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стр. 13).

Втората част от третото основание е изведена по същество, от една страна, от грешка при прилагане на правото, произтичаща от неотчитането от страна на Комисията на минималните изисквания, съдържащи се в член 7 от Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 2002 г. стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120), и от друга страна, от нарушение на забраната за възпрепятстване на упражняването на правата на работниците.

а) По първата част от третото основание, изведена от нарушение на член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение

76	Тази част съдържа две оплаквания, според които обжалваното решение нарушава тези разпоредби, тъй като, първо, жалбоподателката е уволнена, докато е била в родителски отпуск, и второ, поради това че е подала молба за родителски отпуск.

1) По отчитането на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение при тълкуването на член 42а от Правилника

77	В самото начало следва да се припомни, че член 42а, втора алинея от Правилника предвижда по-специално, че по време на родителския отпуск длъжностното лице „запазва длъжността си“.

78	Освен това член 16 от УРДС предвижда, че член 42а от Правилника се прилага по аналогия към срочно наетите служители и че родителският отпуск не надвишава срока на договора. Член 91 от УРДС от своя страна гласи, че самият член 16 от УРДС се прилага по аналогия към договорно наетите служители.

79	Освен това съгласно член 1 от Директива 2010/18 тя има за цел привеждането в действие на Рамковото споразумение.

Вярно е, че по силата на член 288, трета алинея ДФЕС обвързващият характер на директива като Директива 2010/18, на който се основава възможността за позоваване на нея, е налице само по отношение на „държавите членки, до ко[и]то е адресиран“ този акт (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., Portgás, C‑425/12, EU:C:2013:829, т. 22 и цитираната съдебна практика).

Въпреки това, от една страна, член 1д, параграф 2 от Правилника, приложим по аналогия към договорно наетите служители по силата на член 80, параграф 4 от УРДС, предвижда, че „[н]а длъжностни лица на активна служба се осигуряват условия на труд, отговарящи на подходящи стандарти за здравословни и безопасни условия, които са най-малко равни на минималните изисквания, приложими съгласно мерките, приети в тези области по силата на Договорите“. От друга страна, съгласно един от общите принципи на тълкуване актовете на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват по начин, който не поставя под съмнение тяхната валидност, и в съответствие с цялото първично право, и в частност с разпоредбите на Хартата (вж. решение от 13 септември 2018 г., UBS Europe и др., C‑358/16, EU:C:2018:715, т. 53 и цитираната съдебна практика).

Ето защо Общият съд трябва да предпочете тълкуване на разпоредбите от Правилника, което може да осигури съгласуваност на Правилника с принципите на социалното право на Съюза, изрично закрепени с Хартата, и да включи в Правилника съдържанието на разпоредбите на вторичното право на Съюза, които представляват правила на минимална закрила, които евентуално да допълнят останалите разпоредби на Правилника (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2013 г., Преразглеждане Комисия/Strack, C‑579/12 RX‑II, EU:C:2013:570, т. 46).

Освен това, от една страна, следва да се припомни, че видно от член 51, параграф 1 от Хартата, нейните разпоредби се отнасят в частност за институциите на Съюза, поради което същите са длъжни да зачитат прогласените в нея права. От друга страна, тъй като съгласно член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС член 33, параграф 2 от Хартата има същата юридическа сила като разпоредбите на Договорите, законодателят на Съюза е длъжен да го спазва по-специално когато приема акт като Правилника на основание член 336 ДФЕС (вж. по аналогия решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 110 и цитираната съдебна практика).

Именно за да се улесни съвместяването на родителските и професионалните задължения на работещите родители обаче правото на родителски отпуск е записано в член 33, параграф 2 от Хартата сред основните социални права, включени в дял IV от нея, озаглавен „Солидарност“. Тази разпоредба гласи, че за да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право по-специално на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Maïstrellis, C‑222/14, EU:C:2015:473, т. 39 и цитираната съдебна практика).

Съгласно Разясненията относно Хартата (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17, наричани по-нататък „Разясненията“), които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при тълкуването на последната, член 33, параграф 2 от Хартата се основава по-специално на Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, 1996 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160), заменена с Директива 2010/18.

Така, що се отнася до член 33, параграф 2 от Хартата, от Разясненията следва, че направеното в тях позоваване на Директива 96/34, а към датата на приемане на обжалваното решение — на Директива 2010/18, се отнася до разпоредбите на тази директива, които отразяват и уточняват основното право на родителски отпуск, залегнало в тази разпоредба на Хартата.

Такъв е случаят с разпоредбата за закрила на работниците срещу уволнение поради подаване на молба за ползване или поради фактическото ползване на родителски отпуск, която следва да се разбира като отразяваща особено важно социално право на Съюза (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 36, и от 25 февруари 2021 г., Caisse pour l'avenir des enfants (Заетост при раждане на дете), C‑129/20, EU:C:2021:140, т. 44).

Следователно, тъй като гарантират на работниците закрила срещу по-неблагоприятно третиране или уволнение поради подаване на молба за ползване, или поради фактическото ползване на родителски отпуск, минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, трябва да се разбират като съставляващи неразделна част от Правилника и трябва, ако в него няма по-благоприятни разпоредби, да се прилагат по отношение на длъжностните лица и служителите на институциите на Съюза (вж. по аналогия решение от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 116 и цитираната съдебна практика).

89	От това следва, че жалбоподателката има основание да твърди, че когато тълкува член 42а от Правилника при разглеждането на двете оплаквания на настоящата част, Общият съд трябва да вземе предвид клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, приложима по силата на Директива 2010/18.

2) По основателността на първото оплакване

90	Жалбоподателката твърди по същество, че като я е уволнила по време на родителския ѝ отпуск, Комисията е нарушила член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение.

91	Комисията оспорва твърденията на жалбоподателката и освен това твърди, че настоящото оплакване е недопустимо.

В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателката се позовава на нарушение на член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, тъй като ООСД е приел обжалваното решение по време на родителския ѝ отпуск, а не поради това че обжалваното решение е влязло в сила, докато тя е била в родителски отпуск, поради което при последната хипотеза приемането на обжалваното решение е щяло да доведе до прекъсване на посочения отпуск.

Следователно Общият съд следва само да установи дали ООСД е можел, без да наруши член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, да приеме обжалваното решение в момент, когато жалбоподателката вече е била в родителски отпуск, без да изчака нейното връщане на работа. За тази цел следва да се вземат предвид не само текстът на член 42а от Правилника, но и контекстът, в който се вписва тази разпоредба, и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2022 г., TC Medical Air Ambulance Agency, C‑633/20, EU:C:2022:733, т. 39 и цитираната съдебна практика).

94	На първо място, вярно е, че текстът на член 42а от Правилника задължава ООСД да запази длъжността на длъжностното лице, което е в родителски отпуск, през периода на този отпуск.

95	Всъщност съгласно член 1а от Правилника длъжностните лица се назначават на постоянна длъжност в институция на Съюза, така че след изтичането на родителския отпуск длъжностното лице, което ползва такъв отпуск, по принцип има право да се завърне на работното си място.

От друга страна, що се отнася обаче до родителския отпуск, предоставен на договорно нает служител, който в приложение на член 3а от УРДС не е назначен на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за съответната институция, понятието „длъжност“ в член 42а от Правилника задължително се отнася до длъжностите на непълно или пълно работно време, за които този служител е нает.

При все това текстът на член 42а от Правилника не забранява на компетентния орган да приеме решение за уволнение на длъжностно лице или за прекратяване на договора на договорно нает или срочно нает служител, въпреки че към датата на това решение този служител е в родителски отпуск и по принцип има право да се завърне на работното си място след изтичането на този отпуск.

98	На второ място, това тълкуване се потвърждава от контекста на член 42а от Правилника, и по-специално от разпоредбите на Правилника и на УРДС относно условията за окончателно прекратяване на служебното правоотношение.

Първо, член 47 от Правилника, който определя различните случаи на прекратяване на служебното правоотношение на длъжностно лице, не предвижда никакви резерви или изключения, свързани с излизането на съответното длъжностно лице в родителски отпуск. Същото важи и за член 51, отнасящ се до професионалната некомпетентност, и за член 9, параграф 1, буква з) от приложение IX към Правилника, отнасящ се до дисциплинарното освобождаване от длъжност.

100	Второ, това тълкуване се потвърждава от член 47 от УРДС, отнасящ се до прекратяването на служебното правоотношение на срочно наетите служители, който в съответствие с член 119, първа алинея от УРДС се прилага по аналогия към договорно наетите служители.

101	Най напред, член 47 от УРДС също не предвижда никакви резерви или изключения, свързани с излизането на съответния служител в родителски отпуск.

102

По-нататък, както член 47, буква б), подточка ii) от УРДС, що се отнася до прекратяването на срочни договори, така и член 47, буква в), подточка i) от УРДС, що се отнася до прекратяването на договори за неопределено време, предвиждат, че срокът на предизвестие не тече и се спира по време на бременност, ако тя е потвърдена с медицинско свидетелство, по време на отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест, в случай че отпускът по болест не надвишава три месеца.

103

В това отношение от съдебната практика е видно, че тези разпоредби не забраняват приемането на решение за прекратяване на договора на срочно нает или договорно нает служител по време на отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест, а определят условието за предизвестие, на което подлежи такова прекратяване (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., WN/Парламент, T‑431/18, непубликувано, EU:T:2019:781, т. 114).

104	Родителският отпуск обаче не е сред предвидените в член 47 от УРДС основания за спиране на срока на предизвестието, определен в договора, в края на който може да бъде уволнен срочно нает или договорно нает служител.

105

От това следва, от една страна, че ООСД може да приеме решение за прекратяване на договора на срочно нает или договорно нает служител по време на ползвания от съответния служител родителски отпуск, по-специално поради професионална некомпетентност, и от друга страна, че предвиденият в договора срок на предизвестие не се прекъсва, нито се спира поради обстоятелството, че служителят е в родителски отпуск.

106

На трето място, това тълкуване се потвърждава от целта на член 42а от Правилника, посочена в началните съображения на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Европейските общности (ОВ L 124, 2004 г., стр. 1).

107

Всъщност, като е разширил с приемането на Регламент 723/2004 основното право на родителски отпуск, така че да обхване длъжностните лица и служителите на Съюза, законодателят на Съюза е целял да адаптира Правилника към значителния напредък и нововъведенията в обществото, настъпили след първоначалното приемане на Правилника и на УРДС през 1962 г., при зачитане на културата и традицията на администрацията на Съюза, основана на принципа за обслужване на гражданите (съображение 1 от Регламент № 723/2004).

108

Така съгласно съображение 2 от Регламент № 723/2004 Съюзът има за цел да разполага с висококвалифицирана публична администрация, така че да може да постига целите си по най-добрия начин в съответствие с Договорите. Основното право на родителски отпуск, от което се ползват длъжностните лица и служителите на Съюза, трябва да бъде съгласувано с тази цел.

109

С оглед на тези цели основното право на родителски отпуск, от което може да се ползва длъжностно лице или служител, не може да забави решението за уволнение на съответното длъжностно лице или служител, когато компетентният орган разполага с достатъчно доказателства, за да констатира неговата професионална некомпетентност или извършено от него тежко дисциплинарно нарушение.

110	На четвърто и последно място, съгласно точки 79—89 по-горе член 42а от Правилника следва да се тълкува с оглед на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, приложима по силата на Директива 2010/18.

111

В това отношение от съдебната практика по клауза 2, параграф 4 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г., съдържащо се в приложението към Директива 96/34/ЕО, която по същество съответства на клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, следва, че за да се гарантира на работниците, че могат ефективно да упражнят правото си на родителски отпуск, тази клауза налага да се вземат необходимите мерки за закрила на работниците срещу по-неблагоприятно третиране или уволнение поради подаване на молба за ползване или поради фактическото ползване на родителския отпуск (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 34).

112

Следователно клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение няма нито за цел, нито за последица да забрани на работодателя да вземе решение да уволни работник, въпреки че към датата на това решение последният е в родителски отпуск, при условие че уволнението не е мотивирано от подаването на молба за ползване или ползването на посочения отпуск и е съобразено с другите условия, предвидени в приложимия закон или подзаконов нормативен акт.

113

Ето защо от точки 93—112 по-горе следва, че жалбоподателката няма основание да се позове на нарушение на член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, поради това че обжалваното решение е прието от ООСД, докато е била в родителски отпуск.

114	Следователно, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, първото оплакване от настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователно (вж. в този смисъл решение от 18 май 2022 г., TK/Комисия, T‑435/21, непубликувано, EU:T:2022:303, т. 42).

3) По основателността на второто оплакване

115	Жалбоподателката твърди по същество, че като я е уволнила, поради това че е подала молба за родителски отпуск, Комисията е нарушила член 42а от Правилника, тълкуван в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение.

116	Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

117

На първо място, в самото начало следва да се припомни, че текстът на член 42а от Правилника не забранява на компетентния орган да уволни длъжностно лице или служител поради подаване на молба за ползване или поради фактическото ползване на родителски отпуск. От точки 79—89 по-горе обаче следва, че тази разпоредба трябва да се тълкува в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение.

118

Всъщност, както е видно от първата алинея от преамбюла на Рамковото споразумение и от съображение 8 от Директива 2010/18, това рамково споразумение представлява ангажимент на социалните партньори, представлявани от общопрофилните междуотраслови организации, за въвеждане, посредством минимални изисквания за родителския отпуск, на мерки, предназначени да позволят съвместяване на професионалните и семейните задължения и за насърчаване на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2017 г., H., C‑174/16, EU:C:2017:637, т. 29 и 30).

119

Ето защо преследваните от Рамковото споразумение цели са свързани с подобряването на условията на живот и труд, както и с осигуряването на подходяща социална закрила на работниците, които, както е видно от член 151 ДФЕС, фигурират сред целите, преследвани от социалната политика на Съюза (вж. решение от 7 септември 2017 г., H., C‑174/16, EU:C:2017:637, т. 33 и цитираната съдебна практика).

120

Следователно, за да се гарантира на работниците, че могат ефективно да упражнят правото си на родителски отпуск, клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение налага да се предприемат необходимите мерки за закрила на работниците, по-специално срещу уволнение поради подаване на молба за ползване, или поради фактическото ползване на родителски отпуск, в съответствие с приложимото национално законодателство, колективните трудови договори или установената практика (вж. по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 34).

121

С оглед обаче на преследваните от Рамковото споразумение цели, припомнени в точка 118 по-горе, клауза 5, параграф 4 следва да се разбира като отразяваща социално право на Съюза, което е от особено значение, и поради това тя не може да се тълкува стеснително (вж. по аналогия решение от 27 февруари 2014 г., Lyreco Belgium, C‑588/12, EU:C:2014:99, т. 36 и цитираната съдебна практика).

122

На второ място, разпоредбите на член 42а от Правилника, тълкувани в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, забраняват на компетентния орган да уволни длъжностно лице или служител на основание професионална некомпетентност поради подаването на молба за родителски отпуск, по-специално поради причини, свързани с началната и крайната дата на периода на отпуск или с продължителността на отпуска, поискани в тази молба.

123

Първо, всъщност следва да се отбележи, че в приложение както на клаузите на Рамковото споразумение, така и на разпоредбите на член 42а от Правилника правото на родителски отпуск се определя чрез минимална и максимална продължителност в зависимост от възрастта на детето, за което е поискан отпускът. Ето защо молбата за предоставяне на такъв отпуск включва задължително пояснения относно желаните от съответното лице дати и продължителност на отпуска.

124	Впрочем именно тези пояснения относно датите и продължителността на родителския отпуск позволяват на компетентния орган да определи дали ползването на този отпуск е съвместимо с нуждите на организацията, в която подалото молба лице е наето.

125

Второ, това тълкуване се потвърждава от клауза 3, параграф 2 от Рамковото споразумение, съгласно която работникът трябва да отправи предизвестие до работодателя, за да го уведоми не само за намерението си да упражни правото си на родителски отпуск, но и за началото и края на периода на този отпуск, като при определянето на предизвестието трябва да се отчитат интересите на работниците и работодателите.

126

Трето, практика, съгласно която работник може да бъде уволнен в рамките на процедура при професионална некомпетентност, поради това че представената от него молба за родителски отпуск не съответства на предварително определените от работодателя насоки, би могла да възпре работника да иска такъв отпуск и би била в пряко противоречие с целите на Рамковото споразумение, сред които е постигането на по-добро съвместяване на семейния и професионалния живот (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 май 2019 г., Praxair MRC, C‑486/18, EU:C:2019:379, т. 57 цитираната съдебна практика).

127	В настоящия случай следва да се разгледа дали обжалваното решение се основава на молбата за родителски отпуск, подадена от жалбоподателката на 25 април 2016 г.

128

В това отношение следва да се припомни, че обжалваното решение възпроизвежда всички мотиви, съдържащи се в писмото от 8 септември 2016 г., включително мотива, посочен на страница 4, буква в) от това писмо, че във връзка с продължаващите трудности, отбелязани по-специално в атестационния доклад за 2015 г., ООСД е констатирал, че в молбата си за родителски отпуск от 25 април 2016 г. жалбоподателката не е взела предвид указанията на началника на нейния отдел от 18 февруари и 21 март 2016 г. Съгласно тези указания, от една страна, излизането в отпуск през септември не е желателно, и от друга страна, родителският отпуск в началото на учебната година е възможен само за два или три месеца.

129	Вярно е, че в атестационния доклад за 2015 г. ООСД е поставил на жалбоподателката цел за 2016 г., а именно да планира родителския си отпуск достатъчно време предварително, за да се улесни назначаването на неин заместник и нормалното организиране на началото на учебната 2016—2017 година.

130	Както обаче постановява Съдът в точка 34 от решението по жалбата, от писмото от 8 септември 2016 г. ясно личи, че критиката на ООСД по отношение на родителския отпуск на жалбоподателката не се отнася до липсата на своевременно планиране на такъв отпуск, а до избраните за него дати.

131

Всъщност от мотивите на писмото от 8 септември 2016 г. следва, че макар обжалваното решение да се основава на общата констатация за професионална некомпетентност на жалбоподателката, тази констатация сама по себе си се основава на поредица от мотиви, сред които е съдържащото се на страница 4, буква в) от това писмо обстоятелство, че датите за родителски отпуск, посочени в молбата на жалбоподателката от 25 април 2016 г., не съответстват на указанията на началника на отдела ѝ от 18 февруари и 21 март 2016 г.

132	Ето защо е видно, че обжалваното решение се основава частично на молбата за родителски отпуск, подадена от жалбоподателката на 25 април 2016 г.

133	Според Комисията мотивът, посочен на страница 4, буква в) от писмото от 8 септември 2016 г., трябва да се разбира като упрек към жалбоподателката поради лошата комуникация от нейна страна по въпрос от значение за нейните ръководители.

134	В това отношение, първо, от преписката е видно, че още на 21 март 2016 г. по време на предварителния разговор, предшестващ приемането на атестационния доклад за 2015 г., жалбоподателката е уведомила началника на своя отдел за намерението си да поиска родителски отпуск през 2016 г.

135

Всъщност от електронно писмо на началника на отдела от 26 май 2016 г. следва, че по повод на този годишен разговор е била изтъкната възможността жалбоподателката да ползва няколко месеца родителски отпуск в началото на учебната 2016/2017 година, като началникът на отдела е уточнил, че в интерес на службата е родителският отпуск на жалбоподателката за предпочитане да бъде за период от два до три месеца, ако бъде ползван в началото на учебната година. Всъщност такъв подход би позволил на заместващ възпитател да установи стабилност и постоянен ритъм на работа в групата, за да се улесни връщането на работа на жалбоподателката по-късно през учебната година.

136	След това, на 25 април 2016 г., т.е. по-малко от месец след изготвянето на атестационния доклад за 2015 г., в който от жалбоподателката се иска да планира достатъчно време предварително родителския си отпуск, тя подава молба за родителски отпуск за периода от 15 юни до 15 септември 2016 г.

137	Второ, не се оспорва, че на 20 май 2016 г., т.е. около месец след като жалбоподателката подава молбата си за родителски отпуск, началникът на отдела отхвърля частично тази молба, в частта ѝ относно периода от 15 юни до 14 юли 2016 г.

138	На 25 май 2016 г. жалбоподателката, която междувременно е поискала удължаване на родителския отпуск, подава отново молба за родителски отпуск за периода от 1 юли до 15 юли 2016 г.

139

Накрая, с електронно писмо от 26 май 2016 г. прекият ръководител на жалбоподателката приема родителският ѝ отпуск да бъде удължен до 14 ноември 2016 г., като същевременно потвърждава несъгласието си да предостави родителски отпуск за периода от 1 юли до 15 юли 2016 г., от една страна, поради късното подаване на молбата, и от друга страна, поради планираните отпуски на нейните колеги. По-конкретно, прекият началник на жалбоподателката уточнява, че трябвало да откаже да одобри други молби за отпуск за първата половина на юли 2016 г., тъй като този период е натоварен с оглед на броя записани деца и тъй като постоянният преподавателски персонал не е достатъчен, за да се гарантира безопасното приемане на децата.

140

Така от обстоятелствата по делото, посочени в точки 134—139 по-горе, е видно, че първоначалната молба за родителски отпуск на жалбоподателката е предполагала нейното отсъствие от службата през първата половина на септември, а не за период от два или три месеца, считано от началото на учебната година, както е пожелал началникът на отдела, въпреки това не изглежда комуникацията на жалбоподателката с началника на нейния отдел да е била недостатъчна при подаването на молбата за родителски отпуск.

141

Тъкмо обратното, посочените обстоятелства и тяхната хронология показват, че ООСД е приел, че неспазването на указанията на началника на отдела относно родителския отпуск на жалбоподателката показва, че тя не е взела предвид изискванията на службата, и представлява поведение, което може да бъде взето предвид, заедно с други фактори, с оглед на уволнение поради професионална некомпетентност.

142

Макар обаче ООСД да е можел да отхвърли молбата за родителски отпуск на жалбоподателката с мотива, че предвидените дати на отпуска са били несъвместими с изискванията на службата, той не е можел да изтъкне датите за родителски отпуск, заявени от жалбоподателката на 25 април 2016 г., като мотиви за уволнение поради професионална некомпетентност, без да наруши разпоредбите на член 42а от Правилника, разглеждан в светлината на минималните изисквания, съдържащи се в клауза 5, параграф 4 от Рамковото споразумение, които гарантират правото на длъжностното лице или служителя да поиска да ползва родителски отпуск.

143	Поради това второто оплакване от настоящата част следва да бъде уважено.

144	При все това констатираната в точка 142 по-горе незаконосъобразност сама по себе си не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

145

Всъщност съгласно съдебната практика при наличието на множество мотиви, дори един или няколко от мотивите на обжалвания акт да са неоснователни, този порок не може да доведе до отмяната на акта, ако един или няколко други мотиви сами по себе си обосновават правно посочения акт, независимо от опорочените от незаконосъобразност мотиви (вж. в този смисъл решение от 5 март 2019 г., Pethke/EUIPO, T‑169/17, непубликувано, EU:T:2019:135, т. 93 и цитираната съдебна практика, и от 23 септември 2020 г., VE/AEMF, T‑77/18 и T‑567/18, непубликувано, EU:T:2020:420, т. 213 и цитираната съдебна практика).

146

В настоящия случай, тъй като общата констатация за професионална некомпетентност на жалбоподателката се основава на няколко мотива, които са различни от мотива относно датите, които тя е избрала в молбата си за родителски отпуск от 25 април 2016 г., следва да се разгледа втората част от третото основание и останалите изтъкнати основания.

б) По втората част на третото основание — грешка при прилагане на правото, произтичаща от неотчитането на минималните изисквания, съдържащи се в член 7 от Директива 2002/14, и нарушение на забраната за възпрепятстване на упражняването на правата на работниците

147

Настоящата част съдържа две оплаквания, първото — грешка при прилагане на правото, произтичаща от неотчитането от страна на Комисията на минималните изисквания, съдържащи се в член 7 от Директива 2002/14 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 2002 г. стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120), и второто — нарушение на забраната за възпрепятстване на упражняването на правата на работниците.

1) По отчитането на минималните изисквания по член 7 от Директива 2002/14 при приемането от компетентния орган на решение за уволнение поради професионална некомпетентност на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС

148

Жалбоподателката твърди по същество, че като е приела обжалваното решение на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, тъй като не е взела предвид минималните изисквания, съдържащи се в член 7 от Директива 2002/14, поради това че е била уволнена, докато е заемала синдикална длъжност в Comité local du personnel (Местен комитет на персонала, наричан по-нататък „CLP“).

149	Комисията оспорва твърденията на жалбоподателката.

150

Както следва от точки 80 и 81 по-горе, Общият съд трябва да предпочете тълкуване на разпоредбите от Правилника и УРДС, което може да осигури съгласуваност на Правилника и УРДС с принципите на социалното право на Съюза, понастоящем изрично закрепени с Хартата, и да включи в Правилника и УРДС съдържанието на разпоредбите на вторичното право на Съюза, които представляват правила на минимална закрила, евентуално за да допълни останалите разпоредби на Правилника.

151

Член 27 от Хартата, озаглавен „Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието“, обаче предвижда, че на работниците или на техните представители трябва да се гарантира, на различни равнища, информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза и от националните законодателства и практики случаи и условия.

152	Според разясненията относно член 27 от Хартата тази разпоредба е пояснена с Директива 2002/14.

153

В този смисъл от съдебната практика е видно, че установяването с Директива 2002/14 на обща рамка относно информирането и консултирането на работниците представлява израз на общите принципи на правото на Съюза, записани в член 27 от Хартата, които обвързват институциите (решение от 15 септември 2016 г., TAO-AFI и SFIE-PE/Парламент и Съвет, T‑456/14, EU:T:2016:493, т. 76).

154

По-конкретно от член 1, параграф 1, член 2, букви е) и ж) и член 4 от Директива 2002/14 е видно, че от една страна, тези разпоредби установяват минималните изисквания относно информирането и консултирането на работниците и служителите, без да се засягат по-благоприятните за работниците и служителите разпоредби, и че от друга страна, информирането и консултирането на работниците и служителите се организира с посредничеството на представители на персонала, предвидени от приложимите законови и подзаконови актове и практиката (решение от 15 септември 2016 г., TAO-AFI и SFIE-PE/Парламент и Съвет, T‑456/14, EU:T:2016:493, т. 80).

155

Съгласно член 9, параграф 3 от Правилника комитетът по персонала „представлява интересите на персонала спрямо институцията и осигурява постоянен контакт между нея и персонала“. Той „допринася за доброто функциониране на службата, като способства за формирането на становище на персонала и неговото изразяване“.

156	Оттук следва, че Комисията трябва да прилага минималните изисквания относно информирането и консултирането на работниците и служителите, предвидени в Директива 2002/14, към своя комитет на персонала и членовете на този представителен орган.

157

В настоящия случай от преписката не следва, че към датата на уволнението жалбоподателката вече не е била член на CLP и CCP. Следователно жалбоподателката има основание да твърди в рамките на първото оплакване от настоящата част, че при приемането на обжалваното решение, взето на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС, Комисията е трябвало да вземе предвид минималните изисквания, предвидени в член 7 от Директива 2002/14.

2) По основателността на първото оплакване

158

Съгласно съдебната практика уволнението на представител на работниците и служителите, мотивирано от неговото качество или от упражняваните от него функции в това му качество на представител, е несъвместимо със защитата, изисквана от член 7 от Директива 2002/14 (решение от 11 февруари 2010 г., Ingeniørforeningen i Danmark, C‑405/08, EU:C:2010:69, т. 58).

159

Следователно представител на работниците и служителите, спрямо когото е взето решение за уволнение, трябва да има възможност да провери, в рамките на подходящи административни или съдебни производства, дали това решение не е мотивирано от качеството му или от упражняването на функциите му на представител и в случай че се окаже, че между посочените качество и функции и приетата спрямо него мярка за уволнение има връзка, трябва да могат да се наложат адекватни санкции (решение от 11 февруари 2010 г., Ingeniørforeningen i Danmark, C‑405/08, EU:C:2010:69, т. 59).

160

Що се отнася по-специално до длъжностните лица и служителите на Съюза, следва също да се вземе предвид член 24б от Правилника, съгласно който „[д]лъжностните лица са свободни да упражняват правото си на сдружаване; по-специално те могат да членуват в синдикални и професионални организации на служителите на Европейския съюз“. Всъщност институциите на Съюза не трябва да предприемат нищо, което би могло да възпрепятства упражняването на свободата на сдружаване, призната от разпоредбите на член 24б от Правилника (вж. по аналогия решение от 18 януари 1990 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, C‑193/87 и C‑194/87, EU:C:1990:18, т. 12).

161

Така признатата свобода на сдружаване на длъжностните лица и служителите на Съюза предполага правото на синдикалните и професионалните организации (наричани по-долу „СПО“) да извършват всякаква законна дейност в защита на професионалните интереси на своите членове (вж. решение от 18 януари 1990 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, C‑193/87 и C‑194/87, EU:C:1990:18, т. 13 и цитираната съдебна практика).

162

От това следва, от една страна, че институциите на Съюза трябва да приемат, че СПО изпълняват задачите си за представителство и консултиране по всички въпроси от значение за персонала, и от друга страна, че не трябва да санкционират по какъвто и да е начин длъжностните лица или служителите заради тяхната синдикална дейност (вж. в този смисъл решение от 18 януари 1990 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, C‑193/87 и C‑194/87, EU:C:1990:18, т. 14 и 15).

163	Основателността на първото оплакване от настоящата част трябва да се прецени с оглед на тези разпоредби и принципи.

164

На първо място, нито от мотивите на обжалваното решение, нито от материалите по преписката следва, че това решение се основава само на качеството на член на CCP и CLP, което жалбоподателката има от 13 май 2014 г., независимо от изпълнението на тези функции на представител на персонала, или по‑общо, от нейната синдикална дейност.

165

На второ място, обжалваното решение не съдържа мотив, с който ООСД да е счел, че начинът, по който жалбоподателката е изпълнявала към датата на приемане на това решение, своите функции на представител на персонала, или по-общо, своята синдикална дейност, съставлява поведение, което може да обоснове прекратяването на нейния договор поради професионална некомпетентност.

166

Впрочем от разискванията по време на съдебното заседание е видно, че в отговор на запитване на Общия съд по този въпрос жалбоподателката е потвърдила, че е прекратила участието си в дейностите на CLP и CCP, считано от излизането ѝ в родителски отпуск на 15 юли 2016 г. и че на мястото ѝ в CCP и CLP е бил назначен заместник.

167

Следователно обстоятелството, че към датата на приемане на обжалваното решение жалбоподателката вече не е изпълнявала ефективно функциите си на представител на персонала, съставлява индиция за това, че посоченото решение не се основава на изпълнението към тази дата от жалбоподателката на посочените функции.

168	На трето място, вярно е, че едно от основанията, на което ООСД е уволнил жалбоподателката поради професионална некомпетентност, е неотчитането на интересите на службата при планирането на дейностите, свързани с качеството ѝ на представител на персонала през 2014 г. и 2016 г.

169

По-конкретно, от точки 41 и 42 по-горе е видно, че що се отнася до 2014 г., ООСД упреква жалбоподателката, че е предупредила със закъснение своите ръководители за участието си в заседанията на CCP и CLP и че в някои от случаите не е предупредила своите колеги за участието си в тези заседания. Освен това от точка 47 по-горе е видно, че що се отнася до 2016 г., ООСД упреква жалбоподателката, че е уведомила със закъснение своите преки ръководители за участието си в някои заседания на CCP и че не е уведомила своите колеги за това или ги е уведомила със закъснение.

170	Ето защо трябва да се определи дали компетентният орган е можел да основе обжалваното решение на такъв мотив, без да наруши задължението си да вземе предвид минималните изисквания, предвидени в член 7 от Директива 2002/14.

171

В това отношение следва да се припомни, че член 1, шеста алинея от приложение II към Правилника предвижда, че функциите, поети по-специално от членовете на Комитета по персонала, се считат за част от нормалната служба в тяхната институция. Следователно институциите са длъжни да създадат необходимите условия, за да гарантират упражняването на функциите по представляване на персонала и в това отношение длъжностното лице не може да понесе вреди поради упражняването на функции в представителните органи на персонала (вж. решение от 26 септември 1996 г., Maurissen/Сметна палата, T‑192/94, EU:T:1996:133, т. 40 и цитираната съдебна практика).

172

По същия начин член 1, шеста алинея, второ изречение от приложение II към Правилника има за цел да защити правата по-специално на членовете на Комитета по персонала, като ги закриля от всяка вреда, която биха могли да претърпят поради дейностите по представителство на персонала съгласно Правилника. Именно поради тази причина дейностите по представителство на персонала трябва да бъдат взети предвид при изготвянето на атестационния доклад на засегнатите длъжностни лица и служители (решения от 26 септември 1996 г., Maurissen/Сметна палата, T‑192/94, EU:T:1996:133, т. 41, и от 5 ноември 2003 г., Lebedef/Комисия, T‑326/01, EU:T:2003:291, т. 49). Освен това с първото си изречение тази разпоредба цели да улесни участието на длъжностните лица в представителството на персонала на тяхната институция, като им позволява по-специално да участват в него в рамките на работното време, обичайно посветено в служба на тяхната институция, а не в допълнение към него (решение от 16 декември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑364/09 P, EU:T:2010:539, т. 23) или още в рамките на предоставяне на разположение на СПО, което предполага частично или пълно освобождаване от работа в службите на институцията.

173

Въпреки това в съответствие с член 60 от Правилника длъжностно лице или служител, който ползва командироване в качеството на синдикален представител за 50 % от работното време, трябва да получи предварително разрешение от прекия си ръководител, за да отсъства от работа и да участва в заседанията, на които е поканен в качеството си на синдикален представител или представител на персонала. Всъщност изключение от предвиденото в член 60 от Правилника задължение за предварително разрешение е възможно само в случай на болест или злополука, а не в случай на участие в синдикалното представителство на персонала или в заседанията на представителен орган като CCP или CLP (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2010 г., Lebedef/Комисия, T‑52/10 P, EU:T:2010:543, т. 30).

174

В този контекст следва да се отбележи, че съгласно член 7, точка 3.1 от Решение C(2011) 3588 окончателен на Комисията от 27 май 2011 г. (наричано по-нататък „Решение C(2011) 3588“) жалбоподателката е била длъжна да уведоми „своевременно“ ръководителите си за поканите за участие в заседанията на CCP и CLP, като с писмено и мотивирано решение висшестоящият орган може евентуално да откаже да разреши участието на заинтересованото лице в тези заседания.

175

Следователно обжалваното решение е можело, без да наруши минималните изисквания, съдържащи се в член 7 от Директива 2002/14, да се основе на мотива за неизпълнение от страна на жалбоподателката на задължението да уведоми своевременно ръководителите си преди заседанията на CLP и CCP, в които тя е членувала, за участието си в посочените заседания, тъй като този мотив не е основан на изпълнението на нейните функции по представляване на персонала, а на неизпълнението от нейна страна на условията за организация на службата, необходими за изпълнението на възложените ѝ задачи.

176	Поради това първото оплакване от настоящата част трябва да се отхвърли като неоснователно.

3) По второто оплакване

177	Жалбоподателката твърди, че с обжалваното решение Комисията е нарушила правилото за забрана на възпрепятстване на упражняването на правата на работниците. […]

4. По четвъртото основание — явни грешки в преценката и фактически грешки

[…]

а) По обхвата на контрола на съда на Съюза

184	В самото начало следва да се уточни обхватът на контрола, който Общият съд следва да упражни, когато е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на решение за уволнение на договорно нает служител поради професионална некомпетентност.

185

Всъщност жалбоподателката твърди, че съдебната практика, съгласно която контролът на съда на Съюза относно законосъобразността на решенията за уволнение на длъжностни лица или служители поради професионална некомпетентност се свежда само до проверка за евентуална явна грешка в преценката, противоречи на член 30 от Хартата относно защитата срещу неоснователни уволнения. Освен това тя твърди, че тежестта на доказване на законосъобразността на решение като обжалваното би трябвало да се носи от работодателя, като в противен случай член 30 от Хартата би бил лишен от каквото и да е полезно значение. Накрая, тя твърди, че при преценката на доказателствената тежест Общият съд трябва да вземе предвид прекомерната продължителност на съдебното производство с оглед на разпоредбите на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).

186	Комисията оспорва допустимостта и основателността на доводите на жалбоподателката.

187

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че що се отнася до прекратяването на договор за неопределено време на срочно или договорно нает служител, ООСД разполага, съгласно член 47, буква в), подточка i) от УРДС и при спазване на предвидения в договора срок на предизвестие, с широко право на преценка, като при това положение контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до проверка дали не е налице явна грешка или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 1981 г., de Briey/Комисия, 25/80, EU:C:1981:56, т. 7; вж. също в този смисъл решение от 6 юли 2022 г., YF/AECP, T‑664/21, непубликувано, EU:T:2022:425, т. 44 и цитираната съдебна практика).

188	Всъщност преценката на професионалната компетентност на длъжностните лица и служителите на институциите на Съюза е преди всичко от компетентността на тези институции (вж. в този смисъл решение от 19 юли 1955 г., Kergall/Обща асамблея, 1/55, EU:C:1955:9, стр. 23).

189

В този контекст една грешка може да се квалифицира като явна само ако може да бъде очевидно установена с оглед на критериите, с които законодателят е обвързал упражняването от страна на администрацията на правото ѝ на преценка. С други думи, основанието, изведено от твърдение за наличие на явна грешка, трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от жалбоподателя доказателства все пак може да се приеме, че оспорената преценка е обоснована и последователна (вж. решение от 2 април 2019 г., Fleig/ЕСВД, T‑492/17, EU:T:2019:211, т. 55 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

190

Освен това следва да се припомни, че актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18, EU:C:2019:694 P, т. 100 и цитираната съдебна практика).

191

Поради това от принципа на презумпция за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза следва, че незаконосъобразността на такова решение трябва да се докаже от срочно наетия или договорно наетия служител, спрямо когото е взето решение за уволнение и който е подал жалба до съдилищата на Съюза.

192	Член 30 от Хартата обаче не може да постави под въпрос принципите и съдебната практика, цитирани в точки 187—191 по-горе.

193

Първо, от член 30 от Хартата, съгласно който „[в]секи работник има право на защита срещу всяка форма на неоснователно уволнение, в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики“, следва, че неговият текст не определя конкретни задължения (решение от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, EU:T:2013:624, т. 100). Следователно член 30 от Хартата не предвижда никакво правило, което може да постави под въпрос контрола, ограничен до наличието на явна грешка в преценката, който Общият съд трябва да извърши, когато е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на решение за прекратяване на договор на срочно нает или договорно нает служител.

194

Второ, това се отнася и до точка 24 от част I от Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и ревизирана, на която точка съгласно разясненията относно член 30 от Хартата се основава същият този член и съгласно която „[в]сички работници имат право на защита в случай на уволнение“.

195

Трето, в разясненията относно член 30 от Хартата се посочват конкретно Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20) и Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, 1980 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 197). Дори обаче да се предположи, че член 30 от Хартата може да се тълкува като предоставящ конкретна защита на уволнените работници в приложение на тези специфични разпоредби на вторичното право на Съюза, следва да се констатира, че положението на жалбоподателката не попада в обхвата на посочените разпоредби.

196

Следователно от член 30 от Хартата не може да се направи изводът, че при преценката на законосъобразността на решение за уволнение поради некомпетентност на длъжностно лице или на срочно нает или договорно нает служител Общият съд е длъжен да упражни по-строг контрол от този относно наличието на явна грешка в преценката, или че е длъжен да възложи на съответната институция тежестта на доказване на законосъобразността на такова решение.

197

Освен това следва да се припомни, че макар закрепените в ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, и макар член 52, параграф 3 от Хартата да предвижда, че съдържащите се в нея права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, имат същия смисъл и обхват като дадените им в посочената конвенция, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (вж. решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, C‑702/19 P, EU:C:2020:857, т. 24 и цитираната съдебна практика).

198

В това отношение, доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, член 52, параграф 3 от Хартата има за цел да осигури необходимата последователност между правата по Хартата и съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ, „без това да засяга автономността на правото на Съюза и на Съда на Европейския съюз“. Съгласно разясненията относно член 47, втора алинея от Хартата тази разпоредба съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (вж. решение от 22 октомври 2020 г., Silver Plastics и Johannes Reifenhäuser/Комисия, C‑702/19 P, EU:C:2020:857, т. 25 и цитираната съдебна практика).

199

Следователно доводът за нарушение на член 6 от ЕКПЧ трябва да се разбира като опит да се твърди по същество, че като е приложил контрол, ограничен до явна грешка в преценката, при проверката след връщането от Съда на делото за преразглеждане на законосъобразността на обжалваното решение, въпреки че съдебното производство поради прекомерната си продължителност не е било съобразено с правилото за разумен срок за произнасяне, Общият съд нарушил правото на справедлив съдебен процес, закрепено по-специално в член 47, втора алинея от Хартата.

200

От съдебната практика обаче следва, че когато юрисдикция на Съюза не изпълни задължението си по член 47, втора алинея от Хартата да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това неизпълнение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, като този иск представлява ефективен способ за защита (вж. решение от 13 декември 2018 г., Европейски съюз/Kendrion, C‑150/17 P, EU:C:2018:1014, т. 32 и цитираната съдебна практика).

201

Освен това, ако Общият съд, който е компетентен по силата на член 256, параграф 1 ДФЕС, е сезиран с такъв иск за обезщетение, той трябва да се произнесе по него в състав, различен от този, който е разгледал спора, по който е било проведено производството, чиято продължителност е сочена за укоримо голяма (вж. решение от 14 септември 2016 г., Trafilerie Meridionali/Комисия, C‑519/15 P, EU:C:2016:682, т. 66 и цитираната съдебна практика).

202

Следователно от цитираната в точки 200 и 201 по-горе съдебна практика следва, че при разглеждане на искане за отмяна, евентуално придружено от искане за обезщетение, след връщането от Съда на дело за преразглеждане съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз съставът на Общия съд, който трябва да се произнесе по тези искания, не е компетентен да прецени евентуално прекомерната продължителност на съдебното производство и следователно не би могъл да се опитва да поправи това положение, по-специално като промени обхвата на своя контрол за законосъобразност на мотивите на решението, чиято отмяна се иска.

203	Вследствие на това доводите на жалбоподателката, припомнени в точка 185 по-горе, трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се разглежда повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост.

б) По първата част от четвъртото основание — явна грешка в преценката, която опорочава мотива, свързан с преждевременното искане на жалбоподателката за оттегляне на разрешението за работа на непълно работно време

204

С настоящата част жалбоподателката твърди по същество, че посоченото на страница 2, буква а) от писмото от 8 септември 2016 г. не подкрепя в достатъчна степен констатацията на Комисията относно нейната евентуална професионална некомпетентност, произтичаща от затрудненията ѝ да съвмести професионалния с личния си живот.

205

По-конкретно жалбоподателката посочва, че през април 2014 г. след бракоразводно дело е била в положение на самотен родител с три деца на издръжка, поради което е била в правото си да търси начин да работи повече, за да може да посрещне семейните си разходи. Тя твърди също, че Комисията не е доказала, че оттеглянето на искането ѝ за работа на непълно работно време е нарушило организацията на службата.

206

В това отношение на страница 2, буква а) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД отбелязва, че през януари 2014 г. молбата на жалбоподателката да изпълнява служебните си функции на половин работен ден е одобрена за периода от 1 май 2014 г. до края на учебната година, но въпреки това на 24 април 2014 г. жалбоподателката иска спешно, по семейни причини, да продължи да изпълнява функциите си на пълно работно време, както и че ръководството е положило необходимите усилия, за да подпомогне жалбоподателката и да промени организацията на службата, така че жалбоподателката е могла да работи на пълно работно време от 15 май 2014 г.

207

Освен това ООСД посочва, че поради късното постъпване в отдела за управление на човешките ресурси на информацията, че считано от 15 май 2014 г., жалбоподателката трябва да работи на пълно работно време, се е наложило да бъдат положени необичайни усилия за да се приспособят изискванията на службата към личните нужди на жалбоподателката.

208

В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва позоваването от страна на ООСД на страница 2 от писмото от 8 септември 2016 г. на преценката, съдържаща се атестационния доклад за 2014 г., че през 2014 г. тя е имала затруднения да съвмести професионалния с личния си живот, а само мотива на обжалваното решение, посочен на страница 2, буква а) от писмото от 8 септември 2016 г. Този мотив не възпроизвежда преценка, съдържаща се в атестационния доклад за 2014 г.

209	Следователно доводите, развити от жалбоподателката в настоящата част, не могат да се считат като поставящи под въпрос преценка, съдържаща се в атестационния доклад за 2014 г., за който Комисията твърди, че е станал окончателен.

210

Що се отнася до основателността на доводите, развити в настоящата част, първо следва да се припомни, че член 55а от Правилника, приложим по аналогия към договорно наетите служители в съответствие с разпоредбите на член 16 във връзка с член 91 от УРДС, предвижда условията, при които договорно нает служител може да работи на непълно работно време. Правилата, уреждащи работата на непълно работно време, и процедурата за даване на разрешение са посочени в приложение IVа към Правилника и евентуално с подробните правила за прилагане, приети от компетентния орган.

211

По-конкретно, член 2, първа алинея от приложение IVа към Правилника гласи:

„Органът по назначаването може, по искане на съответния служител, да оттегли разрешението за работа на непълно работно време преди края на срока, за който то е дадено. Датата на оттегляне на решението не може да бъде по-късна от два месеца след предложената за това дата от длъжностното лице или съответно четири месеца — ако разрешението е за срок, надвишаващ една година“.

212	От тези разпоредби следва, че като е поискала оттеглянето на разрешението за работа на непълно работно време преди изтичането на срока, за който то е дадено, жалбоподателката е упражнила правна възможност, изрично предоставена ѝ от Правилника.

213

Второ, нито от мотивите на обжалваното решение, нито от материалите по преписката следва, че периодът между представянето на 24 април 2014 г. на искането на жалбоподателката за оттегляне на разрешението за работа на непълно работно време и 1 май 2014 г., датата на пораждане на действие на това разрешение, нарушава разпоредбите на член 55а и приложение IVа към Правилника или приетите от Комисията подробни правила за прилагане на тези разпоредби.

214

Трето, тъй като на жалбоподателката е разрешено да започне отново работа на пълно работно време от 15 май 2014 г., не изглежда преждевременното ѝ връщане на работа на пълно работно време да е било несъвместимо с изискванията на службата. Освен това от материалите по делото също не следва, че разглеждането на искането на жалбоподателката е наложило полагането на необичайни усилия от страна на компетентните служби.

215

Четвърто, не се оспорва, че искането на жалбоподателката от 24 април 2014 г. за работа на пълно работно време е отправено след бракоразводно дело, започнало през същия месец, което я е поставило в положение на самотен родител с три деца на издръжка. Така, макар това преждевременно искане да е основано на лични причини, тези причини са наистина сериозни и легитимни.

216

Пето, от преписката е видно, че в отговор на доводите на жалбоподателката Комисията само е посочила, че за да се улесни съвместяването на професионалния с личния живот на жалбоподателката, тя е имала възможност да ползва родителски отпуск и гъвкаво работно време, когато е работела на непълно работно време по здравословни причини през ноември и декември 2014 г. Освен това Комисията твърди, че администрацията не е упреквала жалбоподателката, че е искала работното ѝ време да бъде съобразено със собствените си нужди.

217

По този начин Комисията не е доказала обосноваността и последователността на съдържащата се в обжалваното решение преценка, че искането на жалбоподателката от 24 април 2014 г. за оттегляне на разрешението за работа на непълно работно време свидетелства за затруднението ѝ да съвмести личния с професионалния си живот с оглед на припомнените в точки 210—215 по-горе обстоятелства, при които е отправено това искане.

218

При тези обстоятелства жалбоподателката основателно твърди, че като се е позовала на мотива, посочен на страница 2, буква а) от писмото от 8 септември 2016 г., за да приеме, че тя изпитва затруднения да съвмести професионалния и семейния си живот, Комисията е опорочила обжалваното решение с явна грешка в преценката.

в) По втората част от четвъртото основание — явна грешка в преценката, опорочаваща мотива, свързан с отсъствията на жалбоподателката, за които се твърди, че са неразрешени

219

С настоящата част жалбоподателката изтъква две оплаквания, първото, че мотивът на обжалваното решение, основан на нейните отсъствия през 2014 г., за които се твърди, че са неразрешени, е несвоевременен и нелоялен, второто, че този мотив, свързан с нейните отсъствия на 7 май 2014 г. и 16 и 18 юни 2014 г., както и на 30 и 31 май 2016 г., е неоснователен.

220	Комисията твърди, че настоящата част е недопустима, тъй като в предварителната жалба по административен ред жалбоподателката не е развила тези оплаквания и не е оспорила решенията, с които се констатира нередовността на нейните отсъствия, в предвидения в Правилника и УРДС срок.

221

В това отношение на страница 2, буква а) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД отбелязва, че жалбоподателката е отсъствала без основателна причина на 7 май и 16 юни 2014 г., а на страница 2, буква г) от посоченото писмо — на 18 юни 2014 г. Накрая, на страница 5, буква д) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД също се позовава на неоснователното отсъствие на жалбоподателката на 30 и 31 май 2016 г.

222

На първо място, следва да се припомни, че решение за уволнение на срочно нает или договорно нает служител на основание член 47, буква в), подточка i) от УРДС, което по същество е последица от професионалната некомпетентност, в която се упреква заинтересованото лице, може да бъде обосновано с позоваване на съвкупност от конкретни и непротиворечиви факти, евентуално подкрепени от няколко годишни атестационни доклади, показващи незадоволителни резултати, дори ако взети поотделно, тези факти не изглеждат достатъчно сериозни, за да обосноват такава мярка (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2022 г., YF/AECP, T‑664/21, непубликувано, EU:T:2022:425, т. 46 и цитираната съдебна практика).

223

Всъщност професионалната некомпетентност на длъжностно лице или срочно нает или договорно нает служител трябва да се прецени по-специално с оглед на неговите способности, ефикасност и поведение в службата (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 1980 г., Vecchioli/Комисия, 101/79, EU:C:1980:243, т. 7).

224	Що се отнася по-конкретно до длъжностните лица, следва да се отбележи, че член 51, параграф 1, буква а) от Правилника предвижда, че ако пет последователни годишни доклади показват незадоволителна работа на длъжностното лице, то се уволнява.

225	От тази разпоредба следва, че когато органът по назначаването реши да уволни длъжностно лице поради професионална некомпетентност, той може да се основе на факти, с които може да се установи такава некомпетентност през последните пет години преди решението за уволнение.

226

Следва обаче да се констатира, че макар член 51 от Правилника да не се прилага, дори и по аналогия, към договорно наетите или срочно наетите служители, последните не могат да бъдат поставени, що се отнася до предвидените в Правилника и УРДС процедури при професионална некомпетентност, в по-благоприятно положение от длъжностните лица.

227

Всъщност, независимо че от гледна точка на сигурността на заетостта трудовите договори за неопределено време се отличават от срочните трудови договори, не може да се отрече, че служителите на публичната служба на Съюза, назначени въз основа на договор за неопределено време, не може да не знаят, че назначаването им е временно и че то не гарантира заетост (вж. решение от 6 юли 2022 г., YF/AECP, T‑664/21, непубликувано, EU:T:2022:425, т. 42 и цитираната съдебна практика).

228

Следователно от цитираната в точки 222 и 227 по-горе съдебна практика следва, че ООСД може да основе решение за уволнение поради професионална некомпетентност на срочно нает или договорно нает служител на факти, констатирани, както в настоящия случай, през трите години преди приемането на това решение.

229	От това следва, че първото оплакване от настоящата част трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат двете възражения за недопустимост на Комисията, припомнени в точка 220 по-горе.

230	На второ място, следва да се разгледат двете възражения за недопустимост на Комисията срещу второто оплакване от настоящата част.

231

Първо, съгласно съдебната практика правилото за съответствие между подадената по административен ред жалба по смисъла на член 91, параграф 2 от Правилника и подадената последваща жалба по съдебен ред изисква, като несъблюдаването на това правило води до недопустимост, представеното пред съда на Съюза основание вече да е било представено в рамките на досъдебната процедура, така че компетентният орган да е имал възможност да се запознае достатъчно точно с възраженията на заинтересованото лице срещу оспорваното решение. Това правило е обосновано от самата цел на досъдебното производство — да се даде възможност за доброволно уреждане на възникналите противоречия между съответните длъжностни лица или срочно наети или договорно наети служители, от една страна, и администрацията, от друга. От това следва, както е видно още от постоянната съдебна практика, че исканията, направени пред съда на Съюза, могат да почиват само на основанията, изложени в подкрепа на исканията в жалбите по административен ред, като се има предвид, че последните искания могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат твърдения и доводи, които не се съдържат непременно в съответната жалба по административен ред, но са тясно свързани с нея (вж. решение от 28 септември 2022 г., Zegers/Комисия, T‑663/21 P, непубликувано, EU:T:2022:589, т. 63 и цитираната съдебна практика).

232

В подадената по административен ред жалба от 17 януари 2017 г. обаче жалбоподателката „категорично“ оспорва „предполагаемите неоснователни отсъствия“, които се твърди, че е направила през 2014 г., и поддържа, че във всеки случай тези факти не са с достатъчна степен на тежест. Освен това тя посочва, че предполагаемото неоснователно отсъствие от 30 май до 1 юни 2016 г. не е доказано и е оспорено с медицински свидетелства.

233	Вследствие на това Комисията няма основание да твърди, че второто оплакване от настоящата част нарушава припомненото в точка 231 по-горе правило за съответствие между жалбата, подадена по административен ред, и жалбата пред Общия съд.

234

Второ, следва да се отбележи, че предвидените в разпоредбите на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностите лица срокове за подаване на искане и на жалби по административен и съдебен ред са абсолютни процесуални срокове и не могат да се променят по волята на страните и съда, тъй като са въведени с цел да осигурят яснотата и сигурността на правните отношения. Евентуалните изключения или дерогации от тези срокове трябва да се тълкуват стеснително (вж. решение от 25 юни 2020 г., XH/Комисия, T‑511/18, EU:T:2020:291, т. 74 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

235

Следователно, макар съгласно член 90, параграф 2 от Правилника всяко длъжностно лице или всеки срочно нает или договорно нает служител да може да сезира компетентния орган с подадена по административен ред жалба срещу акт, който нарушава неговите интереси, тази възможност все пак не позволява на съответното длъжностно лице или на съответния служител да не спази предвидените в членове 90 и 91 срокове за подаването на жалба по административен и по съдебен ред чрез искане, с което непряко поставя под въпрос предходно решение, което не е обжалвал в срок. Единствено наличието на нови съществени обстоятелства може да обоснове подаването на молба за преразглеждане на дадено решение, което не е било оспорено в срок (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2006 г., V/Комисия, T‑200/03 и T‑313/03, EU:T:2006:57, т. 94 и 95 и цитираната съдебна практика, и от 25 юни 2020 г.XH/Комисия, T‑511/18, EU:T:2020:291, т. 75 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).

236

Въпреки това, при обжалване на увреждащ го акт, жалбоподател има право, по-специално в рамките на основание за явна грешка в преценката, да оспори последиците, които институцията е извела от предишен акт, който е увреждащ за него, въпреки че този акт е станал окончателен и неговите мотиви вече не могат да бъдат оспорвани (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., VE/AEMF, T‑77/18 и T‑567/18, непубликувано, EU:T:2020:420, т. 41 и цитираната съдебна практика).

237

Що се отнася, най-напред, до твърдените неоснователни отсъствия на 7 май и 16 юни 2014 г., жалбоподателката твърди, че всъщност е упрекната, че е представила със закъснение медицинските свидетелства, удостоверяващи тежко заболяване на едно от децата ѝ през тези два дни, и че в обжалваното решение не се посочват никакви времеви обстоятелства във връзка с това закъснение.

238

Следователно жалбоподателката не оспорва, че е представила със закъснение медицинските свидетелства, обосноваващи нейното отсъствие от службата на 7 май и 16 юни 2014 г., а твърди по същество, че ООСД не може да се основе на решението, с което се констатира нейното необосновано отсъствие през тези два дни, без да опорочи обжалваното решение с явна грешка в преценката.

239

Следователно с доводите си жалбоподателката няма за цел да постави под въпрос влязлото в сила решение, с което се констатират неоснователните ѝ отсъствия на 7 май и 16 юни 2014 г., поради което второто възражение за недопустимост на Комисията трябва да се отхвърли, тъй като се отнася до доводите на жалбоподателката относно посочените отсъствия.

240

По-нататък, що се отнася до твърдяното неразрешено отсъствие на 18 юни 2014 г., следва да се констатира, че макар жалбоподателката да твърди, че за всички отсъствия по здравословни причини е представяла медицинско свидетелство, тя не посочва причината за отсъствието си от службата на този ден и не се позовава на никакъв документ, представен в производството, който може да обоснове това отсъствие.

241

Следователно доводите на жалбоподателката не могат да поставят под въпрос решението, с което се констатира неразрешеното ѝ отсъствие на 18 юни 2014 г., поради което, доколкото е насочено срещу мотива, съдържащ се на страница 2, буква г) от писмото от 8 септември 2016 г., настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно, без да е необходимо да се разглежда в това отношение второто възражение за недопустимост на Комисията.

242

Накрая, що се отнася до твърдяното неразрешено отсъствие на жалбоподателката на 30 и 31 май 2016 г., тя поддържа по същество, че ООСД не може да се основе на становището от 27 май 2016 г. на контролиращия лекар, тъй като по време на този контрол той не можел да предвиди приемането ѝ в спешно отделение поради парестезия отляво, считано от 30 май 2016 г. Тя твърди и че е представила доказателства за това отсъствие.

243

С тези доводи обаче жалбоподателката има за цел да постави под въпрос решението от 1 юни 2016 г., с което ООСД е приел, че нейните отсъствия на 30 и 31 май 2016 г. са неоснователни, тъй като тя не се е върнала на работа на тези дати, независимо от становището на контролиращия отсъствията по медицински причини лекар от 27 май 2016 г., че тя е способна да се върне на работа.

244

Освен това от преписката е видно, че това решение е било съобщено на жалбоподателката с електронно писмо от 1 юни 2016 г. Както обаче констатира Общият съд в точка 46 от първоначалното съдебно решение, жалбоподателката не е подала в съответствие с разпоредбите на член 91, параграф 2 от Правилника жалба по административен ред срещу това решение, което очевидно е нарушавало интересите ѝ.

245	Накрая, жалбоподателката не изтъква нови и съществени обстоятелства, които биха обосновали преразглеждане на законосъобразността това решение.

246	При това положение доводите на жалбоподателката, с които тя оспорва инцидентно решението от 1 юни 2016 г., са недопустими, тъй като с тях се цели да се постави под въпрос влязъл в сила акт.

247	На трето място, следва да се разгледа основателността на доводите на жалбоподателката относно мотива на обжалваното решение, свързан с нейните отсъствия на 7 май и 16 юни 2014 г., за които се твърди, че са неоснователни.

248

В това отношение от мотива на обжалваното решение, съдържащ се на страница 2, буква б) от писмото от 8 септември 2016 г., е видно, че на 7 и 28 февруари 2014 г., както и на 7 май и 16 юни 2014 г. жалбоподателката е поискала специален отпуск поради тежко заболяване на едно от децата ѝ. От него е видно и че ООСД е приел, че отсъствията на 7 май и 16 юни 2014 г. са били неоснователни, тъй като жалбоподателката не е представила подходящите оправдателни документи в определения срок.

249

В самото начало следва да припомни, че член 60 от Правилника, който в съответствие с членове 16 и 91 от УРДС се прилага към договорно наетите служители, гласи:

„Освен в случай на болест или злополука, длъжностното лице няма право да отсъства без предварително разрешение на прекия си ръководител. Без да се засягат дисциплинарните мерки, които биха могли да намерят приложение, надлежно установеното неразрешено отсъствие се приспада от годишния отпуск на съответното длъжностно лице. В случай че годишният отпуск вече е изчерпан, лицето губи правото си на заплата за съответния период от време“.

250

Освен това съгласно член 57, втора алинея от Правилника, който се прилага към договорно наетите служители в съответствие с членове 16 и 91 от УРДС, договорно нает служител може по изключение и по негово искане да ползва специален отпуск, като правилата за разрешаване на този вид отпуск са посочени в приложение V.

251

В този смисъл член 6 от приложение V към Правилника гласи, че наред с годишния отпуск по заявление на длъжностното лице му се разрешава ползването на специален отпуск, който за сериозно заболяване на дете е до два дни, а за много сериозно заболяване на дете, удостоверено от лекар, или хоспитализация на дете на 12 или по-малко години — до пет дни.

252	В настоящия случай от мотивите на обжалваното решение е видно, че констатацията за неоснователно отсъствие на жалбоподателката на 7 май и 16 юни 2014 г. произтича само от закъснялото представяне от жалбоподателката на медицинските удостоверения за тежкото заболяване на едно от децата ѝ.

253

При все това, макар да е вярно, че срокът, който се изисква в настоящия случай за такова представяне, както и срокът, в който жалбоподателката в крайна сметка е представила тези доказателствени документи на Службата за инфраструктура и логистика в Люксембург (OIL), не са видни нито от мотивите на обжалваното решение, нито от материалите по преписката, жалбоподателката не доказва и дори не твърди, че е представила удостоверенията, необходими за уреждане на административното ѝ положение, възможно най-бързо с оглед на определения ѝ срок.

254	Освен това жалбоподателката не посочва и легитимните причини, които биха могли да обяснят това закъсняло представяне.

255

По-специално повтарящото се неспазване на срок, определен за длъжностно лице или срочно нает или договорно нает служител за представянето на доказателствени документи за отсъствие от службата, може да бъде квалифицирано като неподходящо поведение от страна на съответното длъжностно лице или съответния служител.

256

При тези обстоятелства жалбоподателката не е доказала, че ООСД е допуснал явна грешка в преценката, като при приемането на обжалваното решение се е позовал на предходно решение, с което са установени неразрешените ѝ отсъствия на 7 май и 16 юни 2014 г. поради закъснялото представяне на документите, които могат да обосноват тези отсъствия.

257	Вследствие на това настоящото оплакване, както и цялата настояща част трябва да се отхвърлят.

г) По третата част от четвъртото основание — явна грешка в преценката и фактически грешки, опорочаващи мотива относно участието на жалбоподателката в работата

258

С настоящата част жалбоподателката изтъква осем оплаквания. Първо, жалбоподателката твърди, че участието ѝ в работните групи през 2014 г. е признато в нейния атестационен доклад за тази година. Второ, тя поддържа, че през 2015 г. е изпълнявала изцяло функциите си на мобилен възпитател в МДЦ в Мамер и че всъщност е изпратила таблицата с образователни дейности на един от колегите си на 22 април 2015 г. Трето, тя твърди, че е организирала курсове по йога с децата, въпреки че тази дейност не ѝ е била официално поставена като цел. Четвърто, жалбоподателката оспорва липсата на инициативност, в която е упрекната във връзка с участието ѝ в работните групи, по-специално в работната група „Кухня“. Пето, тя посочва, че що се отнася до групата „Спорт“, тя е била само заместник. Шесто, жалбоподателката оспорва, че е изпратила коледния вестник за 2015 г. на преките си ръководители през юли 2016 г. Седмо, жалбоподателката твърди, че планът с педагогически дейности не е бил непременно формализиран и че не е било уместно тя да представи такъв план за началото на учебната година през септември 2016 г., при положение че тогава е трябвало да излезе в родителски отпуск. Осмо, жалбоподателката твърди, че ООСД е приел, че тя не е постигнала поставените за 2016 г. цели само въз основа на два месеца присъствие.

259

Комисията твърди, че поради изтекла давност жалбоподателката не може да критикува преценките, които се съдържат в атестационните доклади за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., на които се основава обжалваното решение, тъй като не е оспорила тези доклади в предвидените в Правилника срокове. Освен това Комисията оспорва твърденията на жалбоподателката.

260	На първо място, що се отнася до възражението за недопустимост на Комисията, следва да се направи позоваване на съдебната практика, припомнена в точки 235 и 236 по-горе.

261	В настоящия случай следва да се припомни, че мотивите на обжалваното решение се отнасят до някои преценки, съдържащи се по-специално в атестационните доклади на жалбоподателката за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

262

По-конкретно, от преписката е видно, че мотивите, посочени в последната алинея на страница 1 от писмото от 8 септември 2016 г., се отнасят до атестационния доклад за 2013 г. От нея е видно и че мотивът, свързан със затрудненията на жалбоподателката да съвмести професионалния с личния си живот, който е посочен във втората алинея на страница 2 от същото писмо, се отнася до атестационния доклад за 2014 г. Накрая, мотивите, които се съдържат на страница 3, букви а)—д) от същото писмо, възпроизвеждат качествената оценка на ефикасността на жалбоподателката, съответстваща на точка 3.1 от атестационния доклад за 2015 г.

263	С доводите си, развити в оплакванията от второ до пето от настоящата част, жалбоподателката обаче цели да постави под въпрос съдържанието на тази качествена оценка и следователно — на атестационния доклад за 2015 г.

264	Въпреки това не се спори, че жалбоподателката е била уведомена за отнасящия се до нея атестационен доклад за 2015 г. и че тя не го е оспорила в сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, поради което както този доклад, така и съдържащите се в него преценки са станали окончателни.

265	Освен това жалбоподателката не изтъква наличието на ново и съществено обстоятелство, за да докаже, че правото ѝ да оспори атестационния доклад за 2015 г. не е било погасено по давност.

266

При тези обстоятелства жалбоподателката не може да оспори инцидентно атестационния доклад за 2015 г. в рамките на настоящата жалба срещу обжалваното решение, по отношение на което този доклад е имал подготвителна роля. Следователно оплакванията от второ до пето от третата част от четвъртото основание са недопустими, тъй като имат за цел да поставят под въпрос влязъл в сила акт.

267	За сметка на това първото, шестото, седмото и осмото оплакване нямат за цел да се поставят под въпрос преценките, които се съдържат в атестационните доклади за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. При това положение възражението за недопустимост на Комисията трябва да се отхвърли в тази му част.

268	На второ място, що се отнася до първото оплакване, жалбоподателката се позовава на съдържащите се в атестационния доклад за 2014 г. преценки относно нейното участие в работните групи „Организиране на информационни срещи с родителите“ и „Кухня“.

269

При все това от атестационните доклади за 2013 г. и 2015 г., на които се позовава обжалваното решение, е видно, че през 2013 г. участието на жалбоподателката в работните групи „Кухня“ и „Организиране на информационни срещи с родителите“ е било много ограничено и че през 2015 г. участието ѝ в работните групи „Вестник на МДЦ“, „Кухня“ и „Спорт“ е било недостатъчно, дори никакво.

270

Освен това от мотивите на обжалваното решение, съдържащи се на страница 4 от писмото от 8 септември 2016 г., е видно, че в атестационния доклад за 2015 г. като цел за 2016 г. на жалбоподателката е възложено по-специално да се ангажира повече при изпълнението на задачите на различните работни групи в качеството на лице за контакт или заместник, като води месечна таблица, съдържаща коментарите или срещаните проблеми (основана на конкретни факти), като прави предложения или като изготви график за физическите дейности през училищната ваканция и годишен доклад на работната група „Спорт“. От посочените мотиви обаче е видно, че не са констатирани никакви признаци на подобрение на нивото на работа на жалбоподателката с оглед на тази цел, с която тя е била запозната от 5 април 2016 г.

271

Всъщност на страница 4, буква б) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД посочва, че преди да излезе в родителски отпуск на 15 юли 2016 г. участието на жалбоподателката в задачите на различните работни групи, към които е принадлежала, се е характеризирало със същата липса на инициативност. По-конкретно, ООСД упреква жалбоподателката, че не е поела инициативата да изготви месечна таблица с проблемите, срещани в групата „Кухня“, че не е участвала активно в работната група „Спорт“ и че не е представила годишни отчети за работата на групите „Кухня“ и „Вестник на МДЦ“ преди излизането си в родителски отпуск въпреки искане в този смисъл от страна на началника на отдела ѝ от 26 май 2016 г.

272

Поради това обстоятелството, че през 2014 г. участието на жалбоподателката в работните групи, към които е принадлежала, е съответствало на изискванията към нея, не засяга констатацията, която се съдържа на страница 1, страница 3, буква а) и страница 4, буква б) от писмото от 8 септември 2016 г. Тази констатация се отнася до липсата на активно участие на жалбоподателката в работните групи, към които е принадлежала през 2013 г. и 2015 г. и за периода от 5 април до 15 юли 2016 г.

273

Следователно жалбоподателката не е доказала, че мотивите на обжалваното решение, свързани с липсата на активно участие от нейна страна в работните групи, към които е принадлежала през 2013 г. и 2015 г. и през една част от 2016 г., са опорочени от явна грешка в преценката, поради което настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

274

На трето място, с шестото оплакване жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е опорочено от фактическа грешка, тъй като тя е изпратила проекта за коледен вестник за 2015 г. на лицата, отговорни за одобрението му, на 22 януари 2016 г., а не през юли 2016 г. Тя уточнява, че причината за късното получаване на нейното електронно писмо, към което е бил приложен този проект за вестник, е бил компютърен проблем и че за забавянето на публикуването са отговорни двама от нейните колегите и прекият ѝ ръководител.

275

В това отношение от мотивите на обжалваното решение, съдържащи се на страница 4 от писмото от 8 септември 2016 г., е видно, че в атестационния доклад за 2015 г. като цел за 2016 г. на жалбоподателката е възложено по-специално да се ангажира повече при изпълнението на задачите на различни работни групи в качеството на лице за контакт или заместник, при съставянето и разпространението на три вестника на МДЦ. Съгласно този мотив не са констатирани никакви признаци на подобрение на нивото на работа на жалбоподателката с оглед на тази цел, с която тя е била запозната от 5 април 2016 г.

276	По-конкретно, на страница 4, буква б) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД упреква жалбоподателката, че е изпратила на 18 юли 2016 г. коледния вестник за 2015 г., за който ръководителите ѝ са счели, че вече не е актуален.

277	В това отношение, първо, следва да се отбележи, че жалбоподателката се позовава на електронно писмо, което тя изпратила на 22 януари 2016 г. и копие от което е приложила към жалбата си.

278

Както обаче посочва Комисията, това електронно писмо няма достатъчна доказателствена стойност, тъй като, макар да съдържа съобщението „[п]риложено ви изпращам нашия проект за специално коледно издание на вестника за отпечатване“ и в него да се споменава за приложен файл, озаглавен „Вестничето детска градина КОЛЕДА.специално издание.docx“, в него е уточнено също, че вестникът „за Карнавала ще бъде изпратен възможно най-скоро“, при положение че през въпросната година този празник се е състоял през февруари.

279	Второ, Комисията представя електронно писмо, в което като дата на изпращане е посочена датата 18 юли 2016 г., изпратено от жалбоподателката, адресирано до същите получатели и съдържащо абсолютно същото съобщение като това на електронното писмо, на което се позовава жалбоподателката.

280	Трето, макар жалбоподателката да твърди, че електронното писмо, с което е изпратила проекта за коледен вестник за 2015 г. на своите колеги, не е достигнало до получателите поради компютърен проблем, тя не представя никакво доказателство в подкрепа на това твърдение.

281

Четвърто, жалбоподателката твърди, че публикуването на коледния вестник за 2015 г. след изпращането му на 22 януари 2016 г. е било отложено по вина на двама от нейните колеги, а след това по вина на ръководителя на МДЦ в Киршберг, Люксембург, което обяснявало защо тя е изпратила два пъти проекта за коледен вестник за 2015 г. на своите ръководители.

282	Жалбоподателката обаче не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, които впрочем са опровергани отчасти от материалите по делото.

283

Всъщност следва да се отбележи, че името на единия от двамата колеги, посочени в точка 281 по-горе, не се появява нито в списъка на получателите на електронното писмо от 22 януари 2016 г., на което се позовава жалбоподателката, нито в предоставения от жалбоподателката състав на работната група „Вестник на МДЦ“.

284

Освен това, макар жалбоподателката да поддържа, че проектът за коледен вестник за 2015 г. е трябвало да бъде одобрен от ръководителя на МДЦ в Киршберг, както електронното писмо от 22 януари 2016 г., на което тя се позовава, така и това от 18 юли 2016 г., представено от Комисията, са изпратени само с копие до това лице, докато получатели са били три други лица, за които жалбоподателката твърди, че са били членове на работната група „Вестник на МДЦ“.

285	Така това обстоятелство е от естество да подкрепи твърденията на Комисията, че проектът за коледен вестник за 2015 г. не е трябвало да бъде одобрен от ръководителя на МДЦ в Киршберг, а само от останалите членове на работната група „Вестник на МДЦ“.

286	При тези обстоятелства жалбоподателката не е представила доказателства, които могат да опровергаят доказателството, представено от Комисията, че жалбоподателката е изпратила за одобрение на членовете на работната група „Вестник на МДЦ“ проекта за коледен вестник за 2015 г. едва на 18 юли 2016 г.

287	Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

288

На четвърто място, със седмото оплакване, жалбоподателката твърди, че неизпращането на плана за педагогическите дейности, в което е упрекната за 2016 г., не означава, че е нямало такъв план, въпреки че преди това планът за педагогическите дейности не е бил формализиран. Освен това тя счита, че следва да се постави под въпрос необходимостта служител, който излиза в родителски отпуск, да изготвя план за педагогическите дейности, за периода, през който този служител ще отсъства от службата, тъй като такъв план трябва да бъде съобразен с приетите деца и да е персонализиран.

289

В това отношение от мотивите на обжалваното решение, които се съдържат на страница 4 от писмото от 8 септември 2016 г., е видно, че в атестационния доклад за 2015 г., наред с другото, за 2016 г. на жалбоподателката е поставена цел да изготви таблица с образователни дейности. На страница 4, буква а) от същото писмо ООСД упреква жалбоподателката, че не е предоставила посочената таблица, преди да излезе в родителски отпуск на 15 юли 2016 г., въпреки, от една страна, напомняне в този смисъл от 26 май 2016 г., и от друга страна, обстоятелството, че жалбоподателката е разполагала със 112,5 „гъвкави“ часа, за да изготви тази таблица, които часове се равняват на четиринадесет работни дни.

290

При все това твърденията на жалбоподателката, съгласно които, от една страна, изготвянето на таблица с образователни дейности преди това не е било официална практика, и от друга страна, такава таблица не била нито необходима, нито подходяща, доколкото тя била предвидила да излезе в родителски отпуск, не могат успешно да поставят под въпрос задължителния характер на целта за изготвяне на посочената таблица, възложена ѝ в атестационния доклад за 2015 г., като не се оспорва, че тя е знаела за тази цел, считано от 5 април 2016 г.

291

Впрочем от електронно писмо, изпратено на жалбоподателката от началника на нейния отдел на 26 май 2016 г., е видно, че последният е поискал от нея да изготви таблицата с образователни дейности за целите на подготовката на учебната 2016/2017 година, следвайки модел, приложен към посоченото електронно писмо. Освен това началникът на отдела ѝ припомнил, че това планиране трябва да се извършва всяка учебна година съгласно указания, прилагани от 2014 г. Накрая, тази таблица с образователни дейности е трябвало да послужи като основа за работата на лицето, което през септември 2016 г. е трябвало да поеме работата с групата деца, поверена на жалбоподателката за учебната 2016/2017 година, до нейното завръщане от родителски отпуск.

292

В този смисъл следва да се припомни, че член 21, първа алинея от Правилника, който в съответствие с членове 11 и 81 от УРДС се прилага по аналогия към договорно наетите служители, гласи, че „[в]сяко длъжностно лице, независимо от неговото ниво в йерархията, е длъжно да подпомага и съветва горестоящите; то носи отговорност за изпълнението на възложените му служебни задължения“.

293

Съгласно член 21а от Правилника, който също се прилага по аналогия към договорно наетите служители в съответствие с членове 11 и 81 от УРДС, длъжностните лица се освобождават от задължението за подчинение, предвидено в член 21 от Правилника, само ако заповедите, които са получили от висшестоящ ръководител, са явно противозаконни или противоречат на приложимите норми за безопасност.

294	В настоящия случай обаче жалбоподателката не доказва и дори не твърди, че дадените ѝ указания да изготви таблица с образователни дейности, преди да излезе в родителски отпуск, са били явно противозаконни или противоречащи на приложимите норми за безопасност.

295

При това положение ООСД не е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че обстоятелството, че преди да излезе в родителски отпуск жалбоподателката не е предоставила на прекия си ръководител поисканата от него таблица с образователни дейности, съставлява неподходящо поведение от страна на жалбоподателката и може да е част от мотивите на обжалваното решение.

296	Вследствие на това настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

297	На пето и последно място, с осмото оплакване жалбоподателката твърди по същество, че ООСД не е можел, без да допусне явна грешка в преценката, да оцени постигането на определените за 2016 г. цели само въз основа на двумесечно присъствие.

298

При все това, както Съдът постановява в точка 28 от решението по жалбата, от писмото от 8 септември 2016 г. изрично следва, че при общата си преценка за това как жалбоподателката е взела предвид тези цели, ООСД само е констатирал, че няма признаци на подобрение на нивото на работата ѝ в това отношение.

299

Всъщност, макар ООСД наистина да упреква жалбоподателката, че не е изпълнила изцяло първата цел, поставена ѝ в атестационния доклад за 2015 г., а именно изготвянето на таблица с образователни дейности, не е такъв случаят с другите две цели, първата от които е да се ангажира повече при изпълнението на задачите на различните работни групи, в които участва, а втората — да планира достатъчно предварително родителския си отпуск (вж. в този смисъл съдебното решение по жалбата, т. 29).

300

Освен това, що се отнася по-конкретно до първата цел, отнасяща се до изготвянето на таблица с образователни дейности, с която жалбоподателката се е запознала на 5 април 2016 г., без това да е оспорено, жалбоподателката не е доказала, и дори не твърди, че не е имала време да я изпълни, преди да излезе в родителски отпуск на 15 юли 2016 г., въпреки че в обжалваното решение се посочва, че тя е разполагала за тази цел с време, равняващо се на четиринадесет работни дни.

301	При това положение жалбоподателката не е доказала, че ООСД е допуснал явна грешка в преценката, като след около тримесечен период е констатирал, че тя не е изпълнила първата цел, поставена ѝ в атестационния доклад за 2015 г., свързана с изготвянето на таблица с образователни дейности.

302	Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно, както и настоящата част в нейната цялост.

д) По четвъртата част от четвъртото основание — явна грешка в преценката, опорочаваща мотива, свързан с неуведомяването на преките ръководители и колегите на жалбоподателката за участието ѝ в някои заседания на CCP и CLP

303

С настоящата част жалбоподателката изтъква по същество две оплаквания. Първо, тя поддържа, че нито една разпоредба на правото на Съюза не я задължава да предупреди своите колеги за участието си в заседанията на CCP и CLP, на които е поканена. Второ, тя твърди, че винаги е предупреждавала предварително преките си ръководители за заседанията, на които е трябвало да присъства в изпълнение на функциите си на представител на персонала, че те са разполагали с графика на заседанията на CCP и CLP и че за участието си в заседанието на CCP на 11 и 12 декември 2014 г. е била поканена в последния момент.

304	Комисията оспорва твърденията на жалбоподателката.

305

В това отношение следва да се отбележи, че общата констатация за професионалната некомпетентност, която прави ООСД в обжалваното решение, се основава по-специално на мотива, че жалбоподателката невинаги е вземала предвид интереса на службата при планирането на дейностите си, свързани с качеството ѝ на представител на персонала.

306	По-конкретно, на страница 2, буква д) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД упреква жалбоподателката, че е уведомила преките си ръководители за участието си на 26 февруари 2014 г. в заседание в качеството си на синдикален представител едва предния ден в 17,26 ч.

307	Освен това на страница 2, буква е) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД упреква жалбоподателката, че не е уведомила своите колеги за участието си в заседанието на CCP на 9 декември 2014 г.

308

По-нататък, на страница 2, буква ж) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД упреква жалбоподателката, от една страна, че е уведомила преките си ръководители за участието си на 11 и 12 декември 2014 г. в пленарна сесия на CCP едва предния ден, и от друга страна, че не е уведомила колегите си за това участие.

309	Накрая, на страница 5, буква г) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД упреква жалбоподателката, че е уведомила преките си ръководители и колегите си за участието си в заседанията на CCP на 28 януари и 24 май 2016 г. в самия ден на тези заседания.

310

В самото начало следва да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва позоваването от страна на ООСД на страница 2 от писмото от 8 септември 2016 г. на преценката, съдържаща се атестационния доклад за 2014 г., че през 2014 г. тя невинаги е вземала предвид интереса на службата при планирането на синдикалните си дейности, а само мотивите на обжалваното решение, които се съдържат на страница 2, букви д)—ж) от писмото от 8 септември 2016 г. и които не възпроизвеждат преценка, съдържаща се в атестационния доклад за 2014 г.

311	Поради това доводите, развити от жалбоподателката в настоящата част, не могат да се считат като поставящи под въпрос преценка, съдържаща се в атестационния доклад за 2014 г., за който Комисията твърди, че е станал окончателен.

312

На първо място, що се отнася до първото оплакване и както е посочено в точка 173 по-горе, длъжностно лице или служител, който ползва командироване в качеството на синдикален представител или представител на персонала, трябва съгласно член 60 от Правилника да получи предварително разрешение от прекия си ръководител, за да отсъства от работа и да участва в заседанията, на които е поканен във връзка с посоченото качество. Всъщност изключение от предвиденото в член 60 от Правилника задължение за предварително разрешение е възможно само в случай на болест или злополука, а не в случай на участие в синдикални дейности или в заседанията на представителен орган като CCP или CLP.

313

В този контекст, както беше посочено в точка 174 по-горе, член 7, точка 3.1 от Решение C(2011) 3588 на Комисията от 27 май 2011 г. е задължавал жалбоподателката да уведомява своевременно преките си ръководители си за поканите за участие в заседанията на CLP и CCP, като висшестоящият орган е можел евентуално да откаже с писмено и мотивирано решение да разреши участието на заинтересованото лице в тези заседания.

314	При все това, първо, следва да се отбележи, че нито член 60 от Правилника, нито Решение C(2011) 3588 задължават служител, изпълняващ синдикални функции или представляващ персонала, да информира своите колеги за участието си в заседанията, свързани с упражняването на тези функции.

315	Второ, противно на твърдяното от Комисията, от материалите по делото не следва, че жалбоподателката е получила официални указания от страна на преките си ръководители, налагащи ѝ да предупреждава своите колеги за отсъствия поради участието си в заседанията на CLP и CCP.

316

Най-напред, вярно е, че от електронно писмо, изпратено на жалбоподателката от прекия ѝ ръководител на 6 септември 2011 г., следва, че последният е считал, че конкретните изисквания на МДЦ и естеството на функциите на жалбоподателката не ѝ позволяват да участва системно в заседанията, свързани с изпълнението на синдикалните ѝ функции. С това електронно писмо на жалбоподателката е разрешено да участва в синдикални заседания при две условия, а именно, от една страна, да се е уговорила с колежката си, отговаряща за възложената ѝ детска група, и от друга страна, да е предупредила за това секретариата на отдела и управителя на детската градина.

317	От материалите по делото обаче не следва, че тези указания са били подновени след учебната 2011/2012 година, и по-специално след назначаването на жалбоподателката за член на CLP и CCP през 2014 г.

318

По-конкретно, макар от докладна записка на началника на отдела на жалбоподателката от 7 февруари 2017 г. да следва, че във връзка със синдикалните ѝ функции е постигнато споразумение с председателя на синдиката, в който жалбоподателката е членувала, не изглежда това споразумение, което е било в сила от 16 юли 2011 г. до 1 април 2014 г., да е било подновено след тази дата.

319

По-нататък, от електронното писмо, посочено на страница 2, буква е) от писмото от 8 септември 2016 г., е видно, че с това електронно писмо колежка на жалбоподателката е уведомила управителката на детската ясла на МДЦ в Мамер за учудването си, че не е била информирана от жалбоподателката за отсъствието ѝ на 9 декември 2014 г. Според същото електронно писмо тя е попитала тази управителка за наличието на протокол за сътрудничество между колегите.

320	Накрая, документите, на които се позовава Комисията, не потвърждават наличието на изпратени на жалбоподателката официални указания да предупреждава колегите си за своите отсъствия поради участието си в заседанията на CLP и CCP.

321	Всъщност във връзка с този въпрос в атестационния доклад за 2014 г. само е споменато, че жалбоподателката трябва системно да има предвид организацията на службата, когато възнамерява да участва в синдикални дейности, и да избягва да отсъства през септември.

322

По същия начин електронното писмо, изпратено от жалбоподателката на 27 април 2015 г. до служебната електронна поща на МДЦ в Мамер с копие до някои от колегите ѝ, с което тя уточнява по-специално датите, на които ще отсъства през следващия месец, не е достатъчно, за да се установи съществуването на дадени ѝ официални указания да предупреждава системно своите колеги за участието си в заседанията на CCP и CLP.

323

Освен това в докладна записка от 15 юли 2016 г., на която Комисията също се позовава, началникът на отдела на жалбоподателката е посочил, че макар в качеството си на представител на персонала жалбоподателката да е имала право да участва без предварително разрешение в заседание на CCP, насрочено през декември 2014 г., уведомяването на нейните преки ръководители и на колегите ѝ било „добра практика“.

324

При тези обстоятелства Комисията не е доказала, че жалбоподателката е нарушила официални указания на ръководителите си, съгласно които е трябвало да уведомява колегите си за своето участие в заседанията на CCP и CLP, и следователно — задълженията за лоялност и подчинение, които следват от членове 11 и 21 от Правилника.

325

От гореизложеното следва, че жалбоподателката има основание да твърди, че ООСД е опорочил обжалваното решение с явна грешка в преценката, като е приел, че обстоятелството, че не е уведомила предварително своите колеги за участието си в заседанията на 9, 11 и 12 декември 2014 г. и 28 януари и 24 май 2016 г., съставлява неподходящо поведение.

326

На второ място, що се отнася до второто оплакване от настоящата част, първо, следва да се отбележи, че фактът, че преките началници на жалбоподателката са разполагали с графика на заседанията на CCP и CLP, все пак не я освобождавал от задължението да иска разрешение да отсъства, за да участва в тези заседания съгласно член 60, първа алинея от Правилника.

327

Второ, макар жалбоподателката да твърди, че винаги е предупреждавала преките си началници преди заседанията, на които е участвала като представител на персонала, тя не представя доказателства, че още при получаването на поканите за заседанията, посочени в обжалваното решение, е искала разрешение да отсъства, което да позволи на преките ѝ ръководители да организират незабавно заместването ѝ и да гарантират непрекъснатостта в службата.

328	По-конкретно, жалбоподателката не доказва, и дори не твърди, че е била поканена твърде късно да участва в синдикалното заседание от 26 февруари 2014 г.

329

Освен това от преписката е видно, че заседанията на CCP на 11 и 12 декември 2014 г., както и на 28 януари и 24 май 2016 г. са се провели в Брюксел, поради което, с оглед на времето, необходимо в зависимост от транспорта за придвижване от Люксембург до Брюксел, е малко вероятно жалбоподателката да е била предупредена в деня преди или в самия ден на тези заседания.

330

При тези обстоятелства ООСД не е опорочил обжалваното решение с явна грешка в преценката, като е приел, че неуведомяването на преките ръководители на жалбоподателката за нейното участие в заседанията на 26 февруари 2014 г., 11 и 12 декември 2014 г., както и на 28 януари и 24 май 2016 г. представлява неподходящо поведение от нейна страна.

е) По петата част от четвъртото основание — явна грешка в преценката, която опорочава мотива относно просрочеността на искането за връщане на работа на пълно работно време на жалбоподателката след работа на половин работен ден по здравословни причини

331

С настоящата част жалбоподателката твърди по същество, че мотивът на обжалваното решение, посочен на страница 3, буква з) от писмото от 8 септември 2016 г., е опорочен от явна грешка в преценката, тъй като режимът ѝ на работа на половин работен ден по здравословни причини можел да бъде продължен, че връщането ѝ на работа на пълно работно време е било по нейна инициатива и че този мотив не изразява точно това, в което е упреквана.

332	Комисията оспорва доводите на жалбоподателката.

333

В това отношение следва да се припомни, че на страница 3, буква з) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД констатира, че след като жалбоподателката изпълнява задълженията си на половин работен ден по медицински причини от 17 ноември до 23 декември 2014 г., медицинската служба ѝ препоръчва да се срещне с ръководителите си, за да организира връщането си на работа на пълно работно време през януари 2015 г. ООСД отбелязва също, че жалбоподателката се е свързала с ръководителите си едва на 22 декември 2014 г.

334	В самото начало следва да се отбележи, че мотивът, съдържащ се на страница 3, буква з) от писмото от 8 септември 2016 г., не възпроизвежда преценка от атестационния доклад за 2014 г., за който Комисията твърди, че е влязъл в сила.

335

Що се отнася до основателността на развитите в настоящата част доводи, първо, от член 59, трета, четвърта и пета линея, който в съответствие с членове 16 и 91 от УРДС се прилага по аналогия към договорно наетите служители, следва, че длъжностно лице или срочно нает или договорно нает служител в отпуск по болест може по всяко време да бъде подложен на медицински преглед от страна на институцията, че ако при медицинския преглед бъде установено, че съответното длъжностно лице или съответният служител е в състояние да изпълнява служебните си задължения, отсъствието му се счита за неоснователно, считано от деня на прегледа, освен ако съответното длъжностно лице или съответният служител не счита, че заключенията от медицинския преглед, организиран от компетентния орган, са без основание от медицинска гледна точка, при което съответното длъжностно лице или съответният служител или лекар, действащ от негово име, може в срок от два дни да отправи до институцията искане въпросът да бъде отнесен до независим лекар за становище.

336	В настоящия случай от преписката следва, че на жалбоподателката е било разрешено да работи на половин работен ден по здравословни причини от 17 ноември 2014 г. и че на 16 декември 2014 г. лекарят, извършващ контрол, е препоръчал да започне работа на пълно работно време през януари 2015 г.

337

Нито от мотивите на обжалваното решение, нито от материалите по преписката обаче следва, че като се е свързала със своя работодател в понеделник на 22 декември 2014 г. за организиране на връщането ѝ на пълно работно време през януари 2015 г., жалбоподателката не е спазила предвиден в разпоредба на правото на Съюза срок или указания на преките си ръководители.

338

Второ, макар да е безспорно, че на 22 декември 2014 г. детската градина на МДЦ е била затворена за коледните празници, Комисията не твърди, че администрацията на МДЦ не е осигурила дежурство през този период, за да гарантира непрекъснатата работа на службата, така че от материалите по делото не следва, че условията за връщането на жалбоподателката на пълно работно време не са могли да бъдат определени между 22 декември 2014 г. и 5 януари 2015 г.

339	Трето, не изглежда също, че период от две седмици е бил недостатъчен, за да се организира връщането на работа на жалбоподателката на пълно работно време.

340	Следователно жалбоподателката правилно твърди, че като се е основал на мотива, посочен на страница 3, буква з) от писмото от 8 септември 2016 г., ООСД е опорочил обжалваното решение с явна грешка в преценката.

ж) По шестата част от четвъртото основание — явна грешка в преценката, опорочаваща мотива относно конфликтна ситуация в детската ясла на МДЦ в Мамер

341

С настоящата част жалбоподателката твърди по същество, че мотивът, посочен на страница 4, буква е) от писмото от 8 септември 2016 г., е опорочен от явна грешка в преценката, тъй като ООСД не е взел предвид, че някои от колегите ѝ са я посрещнали особено враждебно при нейното пристигане в детската ясла на МДЦ в Мамер.

342

В това отношение на страница 4, буква е) от писмото от 8 септември 2016 г. ООСД констатира, че колегите на жалбоподателката са посочили трудностите, които са изпитвали да работят с нея и че по-специално през април 2015 г. ръководителят на МДЦ в Мамер е изпратил на началника на отдела на жалбоподателката електронно писмо, в което посочва, че още при встъпването в длъжност на жалбоподателката в детската ясла на МДЦ в Мамер е възникнал „голям конфликт“, че „нещата не се развиват добре“ и че „от добрата сутрешна атмосфера не е останало абсолютно нищо“.

343

На първо място, от материалите по делото е видно, че през април 2015 г. жалбоподателката е била назначена на работа в детската ясла на МДЦ в Мамер като „мобилна възпитателка“. От тях е видно и че с електронно писмо от 23 април 2015 г., изпратено на началника на отдела на жалбоподателката и озаглавено „Конфликт в детската градина“, ръководителят на МДЦ Мамер посочва, че още при самото встъпване в длъжност на жалбоподателката възникнал голям конфликт, нещата не се развивали добре и от добрата сутрешната атмосфера в детската ясла не останало абсолютно нищо, като една от колежките на жалбоподателката плачела, а друга крещяла по телефона. Освен това в него се посочва, че ръководителят на МДЦ в Мамер и една от колежките му са направили всичко възможно да успокоят положението, че по-специално ръководителят е останал един час сутринта с жалбоподателката, докато колежката му е говорила с останалите колеги и че било изключително спешно да се организира среща с всички, за да не се „избият помежду си“.

344

При все това при липсата на по-конкретна информация за причината за конфликтната ситуация, описана на страница 4, буква е) от писмото от 8 септември 2016 г. и установена с посоченото в точка 343 по-горе електронно писмо от 23 април 2015 г., нито от това електронно писмо, нито от материалите по делото следва, че отговорността за този конфликт е само или предимно на жалбоподателката.

345	На второ място, следва да се констатира, че материалите, на които се позовава Комисията, не съдържат достатъчно доказателства за това, че основната отговорност за конфликта на 23 април 2015 г. в детската ясла на МДЦ в Мамер е на жалбоподателката.

346	Всъщност съдържанието на електронното писмо на една от колежките на жалбоподателката от 9 декември 2014 г., препратено същия ден от ръководителя на МДЦ в Мамер, не внася яснота относно причините за конфликтната ситуация в детската ясла на МДЦ в Мамер на 23 април 2015 г.

347

Това важи и за размяната на електронни писма на 25 юни 2015 г. между началника на отдела на жалбоподателката и ръководителя на МДЦ в Мамер, в които се посочват само трудностите, пред които е бил изправен последният, за да замести жалбоподателката на 24 и 25 юни 2015 г. поради отсъствието ѝ, за което тя е съобщила едва сутринта на 24 юни 2015 г.

348

Също така в изявленията на ръководителя и на управителя на МДЦ в Мамер, както и на началника на отдела на жалбоподателката, всичките от 18 декември 2018 г., се посочва най-общо, че някои колеги са им докладвали лично и многократно за трудностите, които са срещнали да работят спокойно с жалбоподателката, без обаче да споменават конфликтната ситуация в детската ясла в МДЦ в Мамер на 23 април 2015 г.

349

Накрая, макар Комисията да се позовава и на електронно писмо от 21 октомври 2015 г. от родител на дете, за което се е грижела жалбоподателката в „детската градина“ на МДЦ в Киршберг през учебната 2014/2015 година, това електронно писмо не предоставя никаква информация за причините за конфликтната ситуация в детската ясла на МДЦ в Мамер на 23 април 2015 г.

350	Следователно жалбоподателката правилно твърди, че като се е основал на мотива, посочен на страница 4, буква е) от писмото от 8 септември 2016 г., ООСД е опорочил обжалваното решение с явна грешка в преценката.

з) По седмата част от четвъртото основание — явна грешка в преценката, опорочаваща общата констатация за професионалната некомпетентност на жалбоподателката

351

Настоящата част съдържа пет оплаквания, първото, за това, че нарушенията, в които е упреквана жалбоподателката, не са възпроизведени от година на година в атестационните ѝ доклади, второто, за липса на обективност на преценките, съдържащи се в атестационния доклад за 2015 г., третото, за отдалечеността във времето на фактите от 2014 г. и 2015 г., за които е упреквана жалбоподателката, четвъртото, за липсата на нарушение или небрежност, допуснати от жалбоподателката при грижите за поверените ѝ деца, и петото, за неотчитането от Комисията на трудовия стаж на жалбоподателката и на обстоятелството, че досега не са ѝ налагани никакви забележки или предупреждения.

352

На първо място, преди да се разгледат посочените в точка 351 по-горе оплаквания и с оглед на анализа на третото и четвъртото основание в точки 73—350 по-горе, следва да се определи дали установените от Общия съд нарушения при разглеждането на посочените основания предполагат отмяната на обжалваното решение или дали мотивите, които жалбоподателката не е оспорила или чиято законосъобразност не е доказала, са достатъчни да обосноват правно посоченото решение, независимо от мотивите, за които Общият съд е установил, че са незаконосъобразни.

353

В това отношение, първо, що се отнася до поведението на жалбоподателката през 2013 г., тя не е доказала незаконосъобразността на мотивите на обжалваното решение, които се съдържат на страница 1 от писмото от 8 септември 2016 г., че жалбоподателката, от една страна, е участвала много малко в работните групи „Кухня“ и „Организиране на информационни срещи с родителите“, и от друга страна, е трябвало да планира дейностите си, свързани с тези работни групи, в така наречените „гъвкави“ часове, през които тя не се е грижела за децата, като някои родители са се оплакали, че тя не е била в класната стая, когато са идвали да вземат децата си.

354

Второ, що се отнася до мотивите на обжалваното решение, които се отнасят до поведението на жалбоподателката през 2014 г., тя не е доказала незаконосъобразността и на преценките, съдържащи се в атестационния доклад за 2014 г., които са възпроизведени на страница 2 от писмото от 8 септември 2016 г. и се отнасят, от една страна, до затрудненията ѝ да съвмести професионалния с личния си живот, и от друга страна, до неотчитането на интересите на службата при планирането на дейностите, свързани с качеството ѝ на представител на персонала.

355

Също така жалбоподателката не е доказала незаконосъобразността на следните мотиви, които се съдържат на страница 2, букви б)—ж) от писмото от 8 септември 2016 г., тоест съответно: нейните неразрешени отсъствия на 7 май и 16 юни 2014 г.; обстоятелството, че е планирала да отсъства на 2 май 2014 г. и че е предупредила службата в самия ден на отсъствието; нейното неоснователно отсъствие на 18 юни 2014 г.; обстоятелството, че е предупредила преките си ръководители за своето отсъствие на 26 февруари 2014 г. поради участие в синдикална среща едва предния ден в 17,26 ч.; обстоятелството, че на 9 декември 2014 г. е променила подредбата на една от стаите без съгласието на колежката, с която е работила, и че не я е привела в първоначалния ѝ вид; и накрая, обстоятелството, че е предупредила преките си ръководителите за отсъствието си на 11 и 12 декември 2014 г. поради участие в пленарната сесия на CCP едва вечерта преди 11 декември 2014 г.

356	Трето, що се отнася до поведението на жалбоподателката през 2015 г., тя не е оспорила мотива на обжалваното решение, посочен на страница 3 от писмото от 8 септември 2016 г., че в атестационния доклад за 2015 г. общото ниво на нейната работа през 2015 г. е оценено като незадоволително.

357

Също така жалбоподателката не е доказала незаконосъобразността на следните мотиви, посочени на страница 3, букви а)—д) и буква и) от писмото от 8 септември 2016 г., тоест съответно: недостатъчното ѝ участие или липсата на такова в работните групи, на които тя е била член; липсата на инициативност при изпълнение на задълженията си на „мобилен“ възпитател; обстоятелството, че не е уведомила преките си ръководители относно изпълнението на целта за организиране на дейности по йога; неизготвянето на таблица с образователни дейности; обстоятелството, че липсата на непрекъснатост на грижите за групата деца, за които е отговаряла, е довела до две оплаквания от двама родители, и накрая, обстоятелството, че не е съобщила за някои от отсъствията си през юни 2015 г.

358

Четвърто, що се отнася до поведението на жалбоподателката през 2016 г., тя не е доказала незаконосъобразността на мотива на обжалваното решение, посочен на страница 4 от писмото от 8 септември 2016 г., че не е имало признаци на подобрение на нивото на нейната работа с оглед на трите цели, поставени ѝ за 2016 г.

359

Също така жалбоподателката не е доказала незаконосъобразността на мотивите на обжалваното решение, посочени на страница 4, букви а) и б) и на страница 5, букви г) и д) от писмото от 8 септември 2016 г., тоест съответно: непредставянето на поисканата от нея таблица с образователни дейности преди излизането ѝ в родителски отпуск на 15 юли 2016 г.; непредставянето на месечните доклади по въпросите, свързани с колективното хранене в МДЦ; липсата на активно участие в работната група „Спорт“; неизготвянето на годишни отчети за работата на групите „Кухня“ и „Вестник на МДЦ“ преди излизането ѝ в родителски отпуск и изпращането през юли 2016 г. на проекта за коледен вестник за 2015 г., за който нейните преки ръководители са счели, че вече не е актуален; обстоятелството, че не е уведомила преките си ръководители за отсъствията сиa и по-специално за тези на 28 януари и 24 май 2016 г.; и накрая, необоснованото ѝ отсъствие на 30 и 31 май 2016 г.

360

Следователно обжалваното решение съдържа редица мотиви, чиято незаконосъобразност не е доказана и които са достатъчно важни, за да се твърди, че общата констатация за професионална некомпетентност, направена от ООСД главно с оглед на липсата на участие на жалбоподателката в работата на групите, в които е била член през 2013 г., 2015 г. и 2016 г., на необоснованите ѝ отсъствия през 2014 г. и 2016 г., на несвоевременното уведомяване на нейните преки ръководители за участието ѝ в някои заседания в качеството си на синдикален представители или представител на персонала през 2014 г. и 2016 г. и на неспазването на някои указания на преките ѝ ръководители през 2015 г. и 2016 г.

361

При тези обстоятелства законосъобразността на общата констатация за професионална некомпетентност на жалбоподателката не може да бъде поставена под въпрос от грешката при прилагане на правото, засягаща мотива на обжалваното решение, посочен на страница 4, буква в) от писмото от 8 септември 2016 г., относно поисканите от жалбоподателката дати и период за ползване на родителски отпуск, нито от явните грешки в преценката, които опорочават мотивите на обжалваното решение, посочени на страница 2, букви а), е) и ж), както и на страница 3, буква з), страница 4, буква е) и страница 5, буква г) от същото писмо, и които се отнасят съответно до: преждевременното искане на жалбоподателката за оттегляне, по семейни причини, на разрешението за работа на непълно работно време; неуведомяването на колегите на жалбоподателката за участието ѝ в заседание на CCP на 9 декември 2014 г.; неуведомяването на колегите на жалбоподателката за участието ѝ в заседание на CCP на 11 и 12 декември 2014 г.; искането на жалбоподателката за определяне на условията за връщането ѝ на работа на пълно работно време след работа на половин работен ден по здравословни причини; конфликтната ситуация в детската ясла на МДЦ в Мамер на 23 април 2015 г.; и накрая, неуведомяването на колегите на жалбоподателката за участието ѝ в заседанията на CCP на 28 януари и 24 май 2016 г.

362	Поради това от гореизложеното следва, че нарушенията, установени от Общия съд при разглеждането на третото и четвъртото основание в точки 73—350 по-горе, не са от естество да доведат до отмяната на обжалваното решение.

363	На второ място, що се отнася до първото оплакване от настоящата част, жалбоподателката твърди, че доколкото атестационните ѝ доклади от година на година не съдържат едни и същи обвинения, ООСД не можел да я упрекне, че е продължила да не изпълнява задълженията си в продължение на няколко години.

364

Най-напред следва да се припомни, че тъй като член 51 от Правилника не се прилага дори по аналогия към договорно наетите служители, нито една разпоредба на УРДС не задължава ООСД, когато приема решение за прекратяване на договора на договорно нает служител поради професионална некомпетентност, да се основе изключително на повтарящи се нарушения, които следва да бъдат отразени в атестационните доклади на съответния служител.

365	Ето защо в настоящия случай ООСД е можел законосъобразно да основе обжалваното решение не само на действията на жалбоподателката, които са били предмет на някои преценки в нейните атестационни доклади за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., но и на действия, които не са били посочени в тези доклади.

366	По-нататък следва да се отбележи, че някои действия, в които ООСД упреква жалбоподателката, независимо дали са довели до преценки в атестационните ѝ доклади, представляват повторение на едни и същи нарушения между 2013 г. и 2016 г.

367

Такъв по-специално е случаят с неучастието на жалбоподателката в групите, на които е била член през 2013 г., 2015 г. и 2016 г., неразрешените ѝ отсъствия през 2014 г. и 2016 г., несвоевременното уведомяване на нейните преки ръководители за участието ѝ в заседания в качеството на синдикален представител или представител на персонала през 2014 г. и 2016 г. и неспазването на някои указания, по-специално указанието, налагащо ѝ да изготви таблица с образователни дейности за 2015 г. и 2016 г.

368	Поради това жалбоподателката няма основание да твърди, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката, поради това че липсва повторение на едни и същи нарушения от година на година. Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

369	На трето място, що се отнася до второто оплакване от настоящата част, от точка 266 по-горе следва, че жалбоподателката не може да оспори инцидентно атестационния доклад за 2015 г. в рамките на настоящата жалба срещу обжалваното решение, по отношение на което този доклад е имал подготвителна роля.

370

Следва обаче да се констатира, че с настоящото оплакване жалбоподателката има за цел постави под въпрос обективността на нейния атестационен доклад за 2015 г. с оглед на преценките на ad hoc групата от командировани упълномощени представители на Комисията относно изпълнението на функциите ѝ на представител на персонала.

371	Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли като недопустимо.

372

На четвърто място, що се отнася до третото оплакване от настоящата част, отнасящо се до отдалечеността във времето на фактите от 2014 г. и 2015 г., за които е упреквана жалбоподателката, от точка 228 по-горе и от цитираната в точки 222 и 227 по-горе съдебна практика следва, че ООСД може да основе решение за уволнение поради професионална некомпетентност на срочно нает или договорно нает служител на факти, констатирани, както в настоящия случай, през трите години преди приемането на това решение.

373	Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.

374	На пето място, що се отнася до четвъртото оплакване от настоящата част, жалбоподателката твърди, че обжалваното решение не се основава на нарушение или небрежност, каквито евентуално тя е допуснала при грижите за поверените ѝ деца.

375	Това оплакване се основава на предпоставката, че договор на договорно нает или срочно нает служител може да бъде прекратен поради професионална некомпетентност само след допуснати от съответния служител нарушение или небрежност при изпълнението на основните му задължения.

376

Макар обаче допускането на нарушение или небрежност от срочно нает или договорно нает служител при изпълнението на основните му задължения да може евентуално да доведе до дисциплинарно наказание, това не променя факта, че при липсата на такова нарушение или небрежност ООСД може да прекрати договора на срочно нает или договорно нает служител поради професионална некомпетентност, когато, както в настоящия случай, неподходящото общо поведение на съответния служител в продължение на няколко последователни години има отрицателно въздействие върху доброто функциониране на службата на институцията, която го е наела.

377	Следователно с оглед на неправилната предпоставка, посочена в точка 375 по-горе, настоящото оплакване следва да се отхвърли.

378	На шесто и последно място, що се отнася до петото оплакване от настоящата част, жалбоподателката упреква ООСД, че не е взел предвид нейния трудов стаж и обстоятелството, че не са ѝ налагани забележки или предупреждения.

379

Както обаче следва от точка 376 по-горе, ООСД може да прекрати договора на срочно нает или договорно нает служител поради професионална некомпетентност, когато, както в настоящия случай, неподходящото общо поведение на съответния служител в продължение на няколко последователни години има отрицателно въздействие върху доброто функциониране на службата на институцията, която го е наела.

380

Ето защо сами по себе си обстоятелствата, от една страна, че жалбоподателката е имала шест години трудов стаж, преди да прояви неподходящо поведение през 2013 г., и от друга страна, че никога не ѝ е налагано дисциплинарно наказание, не са достатъчни, за да се установи, че обжалваното решение е очевидно погрешно, тъй като е безспорно, че с постоянното си неподходящо поведение от 2013 до 2016 г. жалбоподателката е нарушила доброто функциониране на МДЦ, където е била назначена.

381	Ето защо от гореизложеното следва, че настоящото оплакване трябва да се отхвърли, както и настоящата част и четвъртото основание в неговата цялост. […]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми разширен състав)

реши:

1)	Отхвърля жалбата.

2)	UG и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски в делата, заведени под номера T‑571/17 и C‑249/20 Р.

3)	В делото, заведено под номер T‑571/17 RENV, UG понася направените от нея разноски и една трета от разноските на Комисията.

da Silva Passos

Valančius

Reine

Truchot

Sampol Pucurull

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 юни 2023 година.

Подписи

( *1 ) Език на производството: френски.

( 1 ) Възпроизведени са само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.