59

На 31 май 2017 г. жалбоподателят подава разглежданата жалба в секретариата на Общия съд.

60

На 29 септември 2017 г. Комисията подава писмената защита в секретариата на Общия съд.

61

На 31 януари 2018 г. жалбоподателят подава писмената реплика в секретариата на Общия съд.

62

На 12 март 2018 г. Комисията подава писмената дуплика в секретариата на Общия съд.

63

На 24 април 2019 г., по предложение на четвърти състав, на основание член 28 от процедурния си правилник Общият съд решава да преразпредели делото на разширен съдебен състав.

64

На 16 август 2019 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд поставя писмено въпроси на страните. Те отговарят в определения срок.

65

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 13 септември 2019 г.

66

С определение от 31 юли 2020 г. на основание член 113 от Процедурния правилник Общият съд (четвърти разширен състав) разпорежда възобновяване на устната фаза на производството, тъй като счита, че делото не е напълно изяснено и че страните трябва да бъдат приканени да представят становищата си по необсъден от тях довод.

67

В определения срок страните отговарят на поредица въпроси, поставени от Общия съд на 4 август 2020 г., а след това представят становища по отговорите на насрещната страна.

68

С решение от 6 ноември 2020 г. Общият съд отново приключва устната фаза на производството.

69

С определение от 28 януари 2021 г. на основание член 113 от Процедурния правилник Общият съд (четвърти разширен състав) разпорежда възобновяване на устната фаза на производството, тъй като отново счита, че делото не е напълно изяснено и че страните трябва да бъдат приканени да представят становищата си по необсъден от тях довод.

70

В определения ѝ срок Комисията отговаря на поредица въпроси, поставени от Общия съд на 29 януари и 16 март 2021 г. След това, след като е приканен от Общия съд, жалбоподателят представя становище по тези отговори.

71

С решение от 25 май 2021 г. Общият съд отново приключва устната фаза на производството.

72

Жалбоподателят иска от Общия съд:

73

Комисията по същество иска от Общия съд:

201

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради грешка или, при условията на евентуалност, от непълнота на мотивите, тъй като нарушението, описано в неговите мотиви и констатирано в диспозитива му, е несъвместимо с нарушението, констатирано в решението от 9 ноември 2010 г. и счетено за окончателно в обжалваното решение, по-специално с оглед на това какъв е броят на съизвършителите и кои са те. От това следвало, че нито националният съд, сезиран с последващ иск за обезщетение за вреди, нито уличените превозвачи могат да отнесат последиците от обжалваното решение към исканията за обезщетение.

202

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

203

В самото начало трябва да се отбележи, че жалбоподателят твърди главно че е допусната грешка, която той представя като грешка при прилагане на правото. Доводите, изложени в подкрепа на това твърдение, обаче изцяло се отнасят за наличието на твърдени несъответствия или противоречия, произтичащи от избора на Комисията да комбинира констатациите, направени в решението от 9 ноември 2010 г. и в обжалваното решение. Поради това се налага изводът, че доводите на жалбоподателя на практика се отнасят за противоречие в мотивите, като това впрочем се потвърждава от твърдението му, изтъкнато с цел да се докаже твърдяна грешка при прилагане на правото, а именно че „[о]ставянето в сила от Комисията на две противоречащи си решения за установяване на нарушение, извършено от една и съща страна, ще създаде недопустимо объркване в правния ред на Съюза“ противно на изискването „националните правораздавателни органи, прилагащи правото на Съюза […] да могат да се позовават на ясни и точни констатации на Комисията“. Следователно настоящото основание трябва да се анализира като отнасящо се единствено за неизпълнение на задължението за мотивиране.

204

В това отношение трябва да се припомни, че мотивите на даден акт трябва да бъдат логични, по-специално да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи правилното разбиране на причините, които са в основата на акта (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 151).

205

Според съдебната практика противоречие в мотивите на решение обаче може да засегне валидността му само ако адресатът на акта не може да се запознае изцяло или частично с действителните мотиви на решението и вследствие на това диспозитивът на акта е лишен изцяло или частично от всякаква правна опора (решения от 24 януари 1995 г., Tremblay и др./Комисия, T‑5/93, EU:T:1995:12, т. 42 и от 30 март 2000 г., Kish Glass/Комисия, T‑65/96, EU:T:2000:93, т. 85).

206

В разглеждания случай, както следва от съображения 9, 11, 1091 и 1092 от обжалваното решение, посочените в диспозитива констатации за извършено от жалбоподателя нарушение се свеждат до частите от решението от 9 ноември 2010 г., които са отменени от Общия съд с неговото решение от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988). Другите части от решението от 9 ноември 2010 г. са станали окончателни, тъй като не са били оспорени от жалбоподателя.

207

В обжалваното решение Комисията съответно надлежно обяснява защо взема предвид диспозитива на решението от 9 ноември 2010 г. в частта относно жалбоподателя и защо вследствие на това ограничава обхвата на направените за него нови констатации за извършено нарушение.

208

Както посочва жалбоподателят, възприетият от Комисията подход действително води до успоредно съществуване на направени за него констатации за нарушения, които се различават по-специално поради това че съизвършителите им не са съвсем едни и същи. Така за отговорни за съставните части от единното продължено нарушение, засягащи маршрутите „intra ЕИП“, „ЕИП (без ЕС)—трета страна“ и „ЕС—Швейцария“, в обжалваното решение са счетени редица превозвачи, за които в решението от 9 ноември 2010 г. не е счетено, че носят отговорност за тези деяния.

209

От това обаче не следва, че е налице противоречие, възпрепятстващо правилното разбиране на обжалваното решение. Това положение всъщност е само резултат от системата на средствата за защита, в която съдът, разглеждащ законосъобразността, не може да отмени повече от поисканото от жалбоподателя, тъй като в противен случай би се произнесъл ultra petita, и от обстоятелството, че жалбоподателят е поискал само частична отмяна на решението от 9 ноември 2010 г.

210

Доколкото жалбоподателят твърди, че въпреки отмяната само на засягащата го част от решението от 9 ноември 2010 г. Комисията била длъжна да отчете последиците от решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), като оттегли решението от 9 ноември 2010 г., трябва да се констатира, че доводите му се припокриват с развитите в подкрепа на изтъкнатото от него второ основание. Поради това те ще бъдат разгледани там.

211

С оглед на гореизложеното настоящото основание трябва да се отхвърли.

212

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си по член 266 ДФЕС, а именно да направи всички полезни изводи от предходно съдебно решение, и че поради това обжалваното решение трябва да се отмени или поне член 3, буква д) от диспозитива му.

213

Жалбоподателят по-специално упреква Комисията, че се е позовала на констатациите от решението от 9 ноември 2010 г., за да му наложи глоба, въпреки че в решението си от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), Общият съд посочил, че те са коренно погрешни.

214

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

215

Съгласно член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да вземе необходимите мерки за изпълнение на отменителното съдебно решение. Това задължение се прилага само в границите на необходимото за осигуряване на изпълнението на отменителното съдебно решение (решение от 29 ноември 2007 г., Италия/Комисия, C‑417/06 P, непубликувано, EU:C:2007:733, т. 52).

216

Съгласно постоянната съдебна практика, за да се съобрази с отменителното съдебно решение и да го изпълни в неговата цялост, съответната институция е длъжна да се съобрази не само с диспозитива на съдебното решение, но и с мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решения от 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, EU:C:1988:199, т. 27 и от 6 март 2003 г., Interporc/Комисия, C‑41/00 P, EU:C:2003:125, т. 29).

217

В това отношение е важно да се припомни, както вече е видно от точка 184 по-горе, че отчитането на мотивите, които разкриват точните причини за незаконосъобразността, установена от съда на Съюза, цели само да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива (решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 55).

218

Така обвързващата сила на мотивите на отменително съдебно решение не може да се простира и спрямо лица, които не са били страни по делото и по отношение на които следователно съдебното решение изобщо не може да има действие (решение от 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, EU:C:1999:407, т. 55). Това трябва да се отнесе и към частите от засягащ лице акт, които не са оспорени пред съда на Съюза, чиято отмяна поради това последният не може да постанови и които съответно стават окончателни за лицето (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комис,ияC‑122/16 P, EU:C:2017:861, т. 85).

219

В разглеждания случай в точки 88 и 89 от своето решение от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), Общият съд приема, че с жалбата си срещу решението от 9 ноември 2010 г. жалбоподателят иска само частичната му отмяна и че отмененото от Общия съд не може да надхвърли онова, което жалбоподателя по делото иска да се отмени, тъй като в противен случай би се произнесъл ultra petita. Поради това Общият съд решава да отмени оспорваното решение в пределите на исканията на жалбоподателя. Съдът отхвърля жалбата, подадена срещу посоченото съдебно решение, потвърждавайки по този начин по същество констатацията и заключенията, направени по този въпрос от Общия съд (решение от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комисия, C‑122/16 P, EU:C:2017:861).

220

Така, макар мотивите на решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), наистина да сочат към установяването на незаконосъобразност, опорочаваща цялото решение от 9 ноември 2010 г., доколкото засяга жалбоподателя (вж. т. 16 по-горе), обхватът на неговия диспозитив същевременно е надлежно очертан според заложените от жалбоподателя в исканията му предели на спора (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комисия, C‑122/16 P, EU:C:2017:861, т. 91 и 92).

221

Съгласно припомнената в точка 218 по-горе съдебна практика обвързващата сила на мотивите, които Комисията евентуално е била длъжна да отчете към момента на изпълнение на решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), впрочем не се е прилагала за частите от решението от 9 ноември 2010 г., които не са били оспорени пред Общия съд и съответно не е било възможно да бъдат обхванати от диспозитива на това съдебно решение.

222

Следователно, без да нарушава член 266 ДФЕС, Комисията е могла да се позове в обжалваното решение на констатациите за нарушение от решението от 9 ноември 2010 г., които не са поставени под въпрос в диспозитива на решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), и които поради това са станали окончателни.

223

Поради това настоящото основание трябва да се отхвърли.

224

Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, извършила е съществено процесуално нарушение и е надхвърлила границите на своите правомощия, налагайки му глоба със същия размер като наложената с решението от 9 ноември 2010 г. Комисията всъщност се позовала на обстоятелството, че новата глоба не се отнася само за ограничените части от единното продължено нарушение, в което е участвал жалбоподателят (посочени в член 1 от обжалваното решение), но се основава и на частите, съдържащи се в решението от 9 ноември 2010 г., „които са станали окончателни“ (член 3 от обжалваното решение).

225

Първо, към датата на приемане на обжалваното решение никоя констатация, съдържаща се в решението от 9 ноември 2010 г., обаче не била „станала окончателна“ за него, тъй като делото по жалбата до Съда срещу решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988) още било висящо.

226

Второ, Общият съд отменил глобата, наложена на жалбоподателя в решението от 9 ноември 2010 г., тъй като според него това решение съдържало съществени противоречия. Това означавало, че всички констатации от решението от 9 ноември 2010 г. трябвало да бъдат отменени, ако Общият съд не се бил счел за обвързан с принципа ne ultra petita. Поради това от гледна точка на жалбоподателя липсата на отмяна от Общият съд по отношение на него на членове 1—4 от решението от 9 ноември 2010 г. изцяло не означава, че Комисията може да се позове на тези разпоредби, за да наложи впоследствие същата глоба, без да изложи допълнителни мотиви, обосноваващи произтичащите от тези разпоредби констатации.

227

Трето, жалбоподателят твърди, че подходът на Комисията му е попречил да разбере обосноваването на размера на глобата в обжалваното решение поради несигурността, която съществува по отношение на обсега на нарушението, за което е счетен отговорен.

228

Четвърто, Комисията нямала правомощия да наложи в обжалваното решение глоба, която няма връзка единствено с констатациите за нарушение, направени в същото решение.

229

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

230

Трябва да се отбележи, че настоящото основание съдържа четири оплаквания, които трябва да се разгледат последователно.

231

Първо, що се отнася до твърдяната грешка, допусната от Комисията — тъй като към момента на приемане от нея на обжалваното решение счела за окончателни констатациите, които се съдържат в решението от 9 ноември 2010 г. и на които се позовава, за да наложи глоба на жалбоподателя — трябва да се отбележи, че ако се приеме за доказана, тази грешка е ирелевантна за законосъобразността на обжалваното решение, тъй като засяга мотив, изложен за изчерпателност в обжалваното решение.

232

Всъщност актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно пораждат правни последици, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност (решение от 5 октомври 2004 г., Комисия/Гърция, C‑475/01, EU:C:2004:585, т. 18).

233

Към момента на приемане на обжалваното решение въпросните констатации от решението от 9 ноември 2010 г. не са били нито отменени, нито оттеглени, нито обявени за невалидни. Поради това те са пораждали правни последици, на които Комисията е можела надлежно да се позове, независимо дали освен това са били окончателни.

234

Освен това е важно да се припомни, че съгласно член 60, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред него на решение на Общия съд по принцип няма суспензивно действие (определение от 7 юли 2016 г., Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., C‑691/15 P-R, непубликувано, EU:C:2016:597, т. 16). Ето защо подаването на жалба до Съда от жалбоподателя не е било пречка Комисията да изпълни решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), в съответствие с член 266 ДФЕС.

235

При всички положения жалбата до Съда, подадена от жалбоподателя срещу решението от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), не е можела да разшири обхвата на искането за частична отмяна, което е направил до Общия съд, тъй като съгласно член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда „[и]сканията в жалбата[…] са за уважаване, изцяло или частично, на направените в първоинстанционното производство искания; нови искания не могат да бъдат правени“.

236

Тъй като не са оспорени пред Общия съд и тъй като това не може да се направи само на етапа на обжалването пред Съда, въпросните констатациите от решението от 9 ноември 2010 г. следователно са станали окончателни по отношение на жалбоподателя към датата, на която е изтекъл срокът за обжалване по член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2017 г., British Airways/Комисия, C‑122/16 P, EU:C:2017:861, т. 98). Тази дата впрочем доста предхожда приемането на обжалваното решение.

237

Второ, що се отнася до твърдения неправомерен пропуск на Комисията да мотивира използването на неоспорените констатации от решението от 9 ноември 2010 г. в обжалваното решение, трябва да се отбележи, че това оплакване не се подкрепя от фактите, както следва от точки 206 и 207 по-горе.

238

Ако се допусне, че с това оплакване жалбоподателят иска да оспори законосъобразността на самото позоваване в обжалваното решение на неоспорените констатации от решението от 9 ноември 2010 г. предвид изводите от решение от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), то трябва да се отхвърли по същество, тъй като почива на несъобразяване на обвързващата сила на мотивите на посоченото съдебно решение спрямо констатациите, които не са били част от предмета на спора, както следва от направения в точка 221 по-горе извод.

239

Трето, що се отнася до оплакването, че мотивите относно наложената на жалбоподателя глоба са непълни предвид несигурността около обсега на нарушението, за което е счетен за отговорен, в точка 209 по-горе Общият съд вече констатира, че тази твърдяна несигурност е резултат от системата на средствата за защита и от обстоятелството, че жалбоподателят е поискал само частична отмяна на решението от 9 ноември 2010 г. Тази обосновка фигурира в обжалваното решение (вж. т. 206 и 207 по-горе).

240

Освен това трябва да се припомни, че мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 147).

241

Спазването на задължението за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати от акта по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите към определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 150 и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 45).

242

Трябва обаче да се отбележи, че в разглеждания случай само по себе си обстоятелството, че в обжалваното решение за отговорни за някои съставни части на нарушението са счетени по-голям брой участници, отколкото в решението от 9 ноември 2010 г. за същите неправомерни деяния, не може, противно на твърденията на жалбоподателя, да налага допълнителни обяснения, тъй като това не е фактор, който Комисията е отчела при изчисляването на глобата.

243

В това отношение наистина следва да се отбележи, както прави жалбоподателят, че в съображение 1209 от обжалваното решение Комисията разглежда общия пазарен дял на световно равнище на уличените превозвачи наред с други релевантни фактори, за да определи тежестта на единното продължено нарушение. Освен това, противно на твърденията на Комисията, от съображение 1212 от обжалваното решение не следва, че тя не е отчела този пазарен дял. В това съображение тя просто посочва, че е отчела „по-специално естеството и географския обхват на нарушението“.

244

От всички анализи, свързани с тежестта на единното продължено нарушение и включени в съображения 1198—1212 от обжалваното решение, обаче следва, че в съответствие с практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2017 г., Roca/Комисия, C‑638/13 P, EU:C:2017:53, т. 67), Комисията извършва цялостна преценка на различните релевантни фактори, без да се вземат предвид евентуалните особености на някои материални или географски съставни части на единното продължено нарушение, нито, на този етап, да се взема предвид променливата степен на участие на уличените превозвачи. Допълнителният размер също е определен въз основа на тази цялостна преценка, което е видно от съображение 1219 от обжалваното решение. В рамките на тази цялостна преценка обаче различията, посочени в точка 242 по-горе, не са били такива, че да задължават Комисията да изложи допълнителни разсъждения за правилното разбиране на глобата, наложена на жалбоподателя.

245

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, направено в отговор на писмен въпрос на Общия съд, че като цяло по-малкият брой участници в някои от неправомерните деяния, за които е счетен за отговорен в решението от 9 ноември 2010 г., спрямо установените в обжалваното решение обосновава намаляване на глобата му, трябва да се отбележи, че то се отнася за материалноправната законосъобразност на обжалваното решение, а не за непълнота на мотивите. Това твърдение освен това изобщо не е обосновано.

246

От гореизложеното следва, че позоваването в обжалваното решение на констатациите за нарушение от решението от 9 ноември 2010 г., които не са оспорени от жалбоподателя, не е задължавало Комисията да излага допълнителни мотиви на етапа на обосноваването на размера на глобата.

247

Четвърто, оплакването, че Комисията няма правомощия да наложи глоба, която няма връзка единствено с констатациите за нарушение, направени в обжалваното решение, също не може да се уважи.

248

Съгласно член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 с решение Комисията може да налага на предприятия и на сдружения на предприятия глоби, когато те умишлено или поради небрежност извършат нарушение на разпоредбите на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС.

249

Освен това съдът на Съюза постановява, че правомощието на Комисията да приеме определен акт по необходимост трябва да включва и правомощието да измени същия акт при спазване на разпоредбите относно нейната компетентност, както и при спазване на предвидените в това отношение формални и процесуални правила (решение от 9 декември 2014 г., Lucchini/Комисия, T‑91/10, EU:T:2014:1033, т. 108). В особената хипотези на постановяване на частична отмяна на определен акт, това правомощие трябва да включва правомощието да се приеме ново решение, с което евентуално да се допълнят частите от акта, станали окончателни.

250

В разглеждания случай, най-напред, трябва да се отбележи, че спорните констатации за нарушение, съдържащи се в решението от 9 ноември 2010 г., са използвани в рамките на същата процедура като приключилата с обжалваното решение и след същото изложение на възраженията.

251

По-нататък, трябва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията изрично обяснява защо взема предвид диспозитива на решението от 9 ноември 2010 г. в частта относно жалбоподателя и защо съответно ограничава обхвата на извършените за него нови констатации за нарушение (вж. т. 206 и 207 по-горе).

252

Накрая, както бе припомнено в съображения 9 и 11 от обжалваното решение, с решение от 16 декември 2015 г., British Airways/Комисия (T‑48/11, непубликувано, EU:T:2015:988), решението от 9 ноември 2010 г. се отменя по-специално в частта, в която на жалбоподателя се налага глоба, в резултат на което, за да приведе в изпълнение съдебното решение, в обжалваното решение Комисията приема отново разпоредба, с която налага на жалбоподателя глоба за участието му в единното продължено нарушение.

253

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че Комисията е действала в границите на своите правомощия.

[…]

407

В рамките на осмото основание, първо, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, приемайки, че искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от 27 февруари 2006 г. не привнасят „съществена добавена стойност“, тъй като потвърждава информация, която Комисията вече е получила от Lufthansa.

408

Второ, жалбоподателят твърди, че е представил нови данни, които доказват наличието на споразумения за „звездообразни мрежи“, експлоатирани от Lufthansa и включващи редица други превозвачи, и които са използвани от Комисията в обжалваното решение, но чието значение тя се стреми да минимизира, твърдейки погрешно, че вече са били публични.

409

Трето, жалбоподателят посочва, че е представил доказателства, които поне са позволили да се докажат обхватът и продължителността на установеното нарушение.

410

Четвърто, според жалбоподателя преценката на Комисията, че направените от него изявления в искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер са уклончиви или неясни, е както погрешна, така и ирелевантна.

411

Пето, жалбоподателят твърди, че е третиран несправедливо спрямо другите субекти, които са направили искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и са получили по-големи намалявания, при положение че в обжалваното решение някои са били подложени на същите критики като него, що се отнася до доказателствената стойност на тяхното изявление, а други, като Air Canada, са демонстрирали нежелание за сътрудничество.

412

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

413

Съгласно точка 20 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. „[п]редприятията, които не отговорят на условията [за освобождаване от глоба], все пак могат да се ползват от намаляване на глобата, която в противен случай следва да им се наложи“ [неофициален превод].

414

Съгласно точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г., „[з]а да се възползва от тази възможност [за намаляване на глоба по точка 20 от същото известие], съответното предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства за предполагаемото нарушение, които имат съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече разполага, и трябва да прекрати участието си в предполагаемата незаконосъобразна дейност не по-късно от момента, в който представи доказателствата“ [неофициален превод].

415

В точка 22 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. се дава следното определение на понятието „добавена стойност“:

„Понятието „добавена стойност“ се отнася до степента, в която представените доказателства поради самото си естество и/или степента си на точност увеличават възможностите на Комисията за установяване на съответните факти. При извършването на тази преценка Комисията като цяло приема, че в качествено отношение писмените доказателства от периода, за който се отнасят фактите, имат по-висока стойност от [тази на] доказателствата от по-късен момент. Също така по принцип се приема, че доказателствата, които са пряко относими към съответните факти, имат по-голяма стойност от доказателствата, които са само косвено относими към фактите“ [неофициален превод].

416

В точка 23, буква б), първа алинея от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. са предвидени три диапазона за намаляване на глоба. Първото предприятие, изпълнило условието по точка 21 от посоченото известие, има право да получи намаляване между 30 % и 50 % на размера на глобата, второто предприятие, намаляване между 20 % и 30 % на размера на глобата, а следващите предприятия максимално намаляване с 20 % на размера на глобата.

417

Комисията разполага с широка свобода, за да прецени качеството и полезността на сътрудничеството, оказано от предприятие, по-конкретно в сравнение с приноса на други предприятия (решения от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, EU:C:2007:277, т. 88 и от 20 май 2015 г., Timab Industries и CFPR/Комисия, T‑456/10, EU:T:2015:296, т. 177).

418

Използването от Комисията на всички доказателства, с които разполага — а следователно и на информацията, която жалбоподателят съобщава в искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — обаче не доказва, че тази информация е имала съществена добавена стойност спрямо доказателствата, с които Комисията вече е разполагала (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2011 г., ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, T‑144/07, T‑147/07—T‑150/07 и T‑154/07, EU:T:2011:364, т. 398).

419

Накрая, изявление, ограничаващо се до потвърждаване в известна степен на изявление, с което Комисията вече разполага, не улеснява съществено нейната задача (вж. решение от 17 май 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, T‑299/08, EU:T:2011:217, т. 343 и цитираната съдебна практика).

420

В съображения 1363—1371 от обжалваното решение Комисията приема, че доказателствата, предоставени от жалбоподателя при подаването на искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на 27 февруари 2006 г., нямат „съществена добавена стойност“, изключвайки по този начин възможността да бъде счетен за първото предприятие, изпълнило условието по точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Едва в по-напреднал етап от административното производство въз основа на доказателства, предоставени впоследствие от жалбоподателя, Комисията приема, че той е деветото предприятие, изпълнило условието по точка 21 от това известие (вж. съображение 1381 от обжалваното решение).

421

В съображение 1364 от обжалваното решение Комисията съответно посочва, че представените от жалбоподателя доказателства на 27 февруари 2006 г. се „състоят от множество документи, които вече са познати на Комисията вследствие на проверките, от няколко нови документа с ограничена стойност за Комисията и от изявление на предприятието, което отново е уклончиво и неясно по отношение на картела и участието на [жалбоподателя] в него“.

422

В съображение 1365 от обжалваното решение Комисията заключава, че те „съответно не привнасят съществена добавена стойност, тъй като нито искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, нито представените на 27 февруари 2006 г. документи осигуряват на Комисията важни допълнителни доказателства за твърдяното нарушение“.

423

Първо, трябва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателя Комисията не изключва възможността доказателствата, предоставени от жалбоподателя на 27 февруари 2006 г., да имат „съществена добавена стойност“ само поради това че с тях единствено се подкрепя притежавана от нея информация. Така Комисията по-специално констатира, че вече разполага с множество предоставени от жалбоподателя документи, по-специално, тъй като са били открити в хода на проверката, извършена в неговите помещения (съображение 1370 от обжалваното решение). Комисията също така посочва, че някои предоставени от жалбоподателя документи не са имали връзка с единното продължено нарушение (съображения 1367 и 1370 от това решение) или че не са подкрепяли наличието му (съображение 1367 от същото решение).

424

Второ, що се отнася до доказателствата, които са представени от жалбоподателя и които според него трябва да доказват наличието на споразуменията, посочени в точка 408 по-горе, те се състоят [поверително] ( 2 ). Последните са използвани от Комисията [поверително]. В съображение 1370 от обжалваното решение [поверително] Комисията обаче посочва, без жалбоподателят да ѝ възразява, че вече е знаела за този контакт [поверително].

425

Трето, що се отнася до доказателствата, които според жалбоподателя са позволили да се разширят обхватът и продължителността на единното продължено нарушение, те се състоят [поверително]. Тези доказателства са използвани [поверително].

426

Съображение 126 от обжалваното решение гласи следното:

[поверително].

427

От съображения 124 и 125 от обжалваното решение обаче следва, че [поверително] Комисията вече е разполагала с информация за контактите [поверително].

428

Освен това от съображение 193 от обжалваното решение е видно, че благодарение на документите, получени по повод извършената проверка в помещенията на жалбоподателя, Комисията вече е разполагала с доказателства [поверително].

429

Така във вътрешно електронно съобщение [поверително].

430

Що се отнася след това до съображение 336 от обжалваното решение, в него се посочва следното:

[поверително]

431

Изявленията на жалбоподателя, както са обобщени в съображение 336 от обжалваното решение, потвърждават информацията, предоставена в това отношение от Lufthansa по повод искането му за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и обобщена в съображения 124 и 125 от обжалваното решение. [поверително]. Трябва обаче да се отбележи, че доказателствата, предоставени от жалбоподателя и обобщени в съображение 336, представляват или изявления, направени след спорните деяния в рамките на образуваното от Комисията производство, или непреки доказателства [поверително].

432

Четвърто, що се отнася до преценката, извършена от Комисията на [поверително] — а именно че било „уклончиво и неясно по отношение на [спорния картел] и участието на [жалбоподателя] в него“ (съображение 1364 от обжалваното решение) — трябва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва липсата на изрично признаване от негова страна [поверително] на антиконкурентния характер на обсъжданията му с Lufthansa, свързани с ДТГ. Непризнаването от негова страна на участието му в антиконкурентно поведение обаче не е ирелевантно, когото трябва да се прецени добавената стойност на устното му изявление.

433

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че Комисията не е допуснала грешка, заключавайки — с оглед на доказателствата, с които вече е разполагала, и съдържанието на искането на жалбоподателя за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер от 27 февруари 2006 г. — че той не привнася съществена добавена стойност по смисъла на точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.

[…]

По изложените съображения,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши: