Определение на Съда (шести състав) от 14 юни 2018 г. —
GS

(Дело C‑440/17) ( 1 )

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Пряко данъчно облагане — Свобода на установяване — Директива 2011/96/ЕС — Член 1, параграф 2 — Дружество майка — Холдинг — Удържане на данък при източника върху печалбите, разпределени на чуждестранно дружество майка, което е холдингово дружество — Освобождаване — Измами, избягване на данъци и злоупотреби с данъци — Презумпция“

1. 

Сближаване на законодателствата—Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки—Директива 2011/96—Изчерпателно хармонизиране—Липса—Възможност да се прецени съвместимостта на национална правна уредба в същата област въз основа на първичното право

(член 1, параграф 2 от Директива 2011/96 на Съвета, изменена с Директива 2013/13)

(вж. т. 31)

2. 

Сближаване на законодателствата—Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки—Директива 2011/96—Освобождаване в държавата членка на дъщерното дружество от удържането на данък при източника върху печалбите, разпределени на дружеството майка—Дивиденти, разпределяни от местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество майка—Общо правило за освобождаване от данък при източника—Изключение от това правило в случай на злоупотреба или измама—Притежаване на участие в дружеството майка от страна на лица, които нямат право на такова освобождаване—Национална правна уредба, която общо изключва правото на освобождаване за тези лица—Необорима презумпция за наличие на измама или злоупотреба—Недопустимост

(член 49 ДФЕС; член 1, параграф 2 от Директива 2011/96 на Съвета, изменена с Директива 2013/13)

(вж. т. 43—45, 48, 63, 64, 66, 77—81 и диспозитива)

Диспозитив

Член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изменена с Директива 2013/13/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г., и член 49 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка като приложимото в главното производство, съгласно което дивидентите, разпределяни от местно дъщерно дружество на чуждестранното му дружество майка, се облагат с данък при източника, а дружеството майка няма право на възстановяване на данъка или освобождаване от данъка, при положение че, от една страна, в това дружество майка притежават дялово участие лица, които не биха имали право на възстановяване или на освобождаване, ако получаваха пряко дивиденти от такова дъщерно дружество, и дружеството майка не е реализирало брутните си приходи през съответната стопанска година от собствена стопанска дейност, и от друга страна, изпълнено е едно от двете предвидени в това законодателство условия, а именно или липсват икономически или други съществени причини, които да оправдават включването на дружеството майка в съответната структура, или то не участва в общия икономически обмен чрез предприятие, организирано в съответствие с неговия предмет на дейност, без да се отчитат организационните, икономическите и другите съществени характеристики на свързаните с това дружество майка предприятия.


( 1 ) ОВ C 374, 6.11.2017 г.