1

Предмет на настоящото дело е определянето на съдебните разноски, направени от United Parcel Service Inc. (наричано по-нататък „UPS“) в производството по дело C‑265/17 P.

2

С жалба, подадена на 16 май 2017 г., Европейската комисия иска да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 7 март 2017 г., United Parcel Service/Комисия (T‑194/13, наричано по-нататък обжалваното съдебно решение, EU:T:2017:144), с което този съд отменя Решение C(2013) 431 на Комисията от 30 януари 2013 година за обявяване на концентрация за несъвместима с вътрешния пазар и с функционирането на Споразумението за ЕИП (дело COMP/M.6570 — UPS/TNT Express) (наричано по-нататък „спорното решение“).

3

С решение от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service (C‑265/17 P, EU:C:2019:23), Съдът отхвърля жалбата и осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

4

Тъй като между UPS и Комисията не е постигнато съгласие относно размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски в производството по обжалване пред Съда, с писмена молба, внесена в секретариата на 20 януари 2020 г. на основание член 145 от Процедурния правилник, UPS отправя настоящото искане.

5

UPS иска Съдът да установи сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски в размер на 866629,89 EUR. Сумата включвала необходимите разходи, направени от страните за целите на производството по обжалване, по-специално хонорари на адвокатите и икономистите и разходи за път.

6

Комисията моли искането да бъде отхвърлено и сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски да бъде определена в размер на 45500 EUR за адвокатите и 5000 EUR за икономистите.

7

В подкрепа на искането си UPS сочи, че съдебните разноски, включващи хонорарите на адвокатите и техни собствени разходи, както и хонорарите на икономистите, са били направени за целите на производството по обжалване пред Съда и са били необходими. В тази връзка то твърди, че общата сума на претендираните съдебни разноски и собствени разходи е разумна с оглед на данните по делото и предвид сложността на предмета и естеството на производството по обжалване пред Съда.

8

На първо място, UPS счита, че разглежданият спор повдига правни въпроси със значителна сложност, обосноваваща голям обем работни часове за неговите адвокати. То сочи, първо, че спорът е сложен поради предмета и естеството си, тъй като засяга решение на Комисията на основание Регламента относно контрола върху концентрациите, а подобни решения често са сложни, както впрочем признавала генералният адвокат в своето заключение по настоящото дело. UPS припомня, че обжалваното съдебно решение разглежда законосъобразността на такова решение, състоящо се от 450 страници, което до голяма степен се основава на икономически и иконометрични анализи.

9

UPS посочва в тази връзка, че за да отговори на някои от твърденията в жалбата на Комисията, се е наложило то да извърши задълбочени анализи по икономически и правни въпроси. То обяснява, че с третото твърдение по жалбата си до Съда Комисията посочва, че в обжалваното съдебно решение Общият съд не се произнесъл по нейните доводи, че UPS е можело „интуитивно“ да разбере използвания модел на концентрация на цените въз основа на съобщените по време на административното производство модели. Тези доводи били причина UPS да използва независими експерти икономисти.

10

UPS обяснява също, че според четвъртото твърдение по жалбата на Комисията до Съда опороченият поради съдържащи се в него грешки анализ на концентрацията на цените не можел да доведе до отмяна на спорното решение в неговата цялост. Тази аргументация наложила представителите и юридическите съветници на UPS да извършат задълбочен анализ на решение от 25 октомври 2011 г., Solvay/Комисия (C‑109/10 P, EU:C:2011:686), и прилагането му от Общия съд по настоящия случай.

11

UPS поддържа, второ, че спорът е значим от гледна точка на правото на Съюза, тъй като откроил основен процесуален принцип с общо приложение, който е от значение с оглед на ежедневната практика на Комисията по Регламента относно концентрациите. От решение от 16 януари 2019 г., Комисия/United Parcel Service (C‑265/17 P, EU:C:2019:23), както и заключението на генералния адвокат Kokott по това дело следвало ясно, че то засяга основен принцип, във връзка с който Комисията не разполага с никакво право на преценка. Това производство също изисквало за първи път Съдът да задълбочи разбирането си относно иконометричните модели.

12

UPS сочи, трето, че спорът се отличава с особени трудности, които са увеличили обема на работата на неговите представители и юридически съветници. Сложността и очертаното значение се потвърждавали от искането на Комисията, уважено от Съда, за втора размяна на писмени становища, за да може Комисията да отговори на писмения отговор на UPS.

13

Поради това общото количество прекарано време и размерът на претендираните съдебни разноски във връзка със спор, който за UPS представлявал важен икономически интерес, тъй като първоначалният размер на засегнатата операция по концентрация бил 5,2 милиарда евро, според него са разумни с оглед на продължителността и особената сложност на това специфично производство.

14

Освен това UPS счита, че пропорционалността на направените в случая съдебни разноски трябва да се преценява с оглед на определение на Общия съд за определяне на съдебните разноски от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия (T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192).

15

На второ място, UPS сочи, че адвокатските хонорари са платени основателно. То обяснява, че за да се определи общият брой работни часове, които могат да се приемат за обективно необходими, следвало да се държи сметка единствено за нивото на сложност на делото, независимо от броя на адвокатите, между които предоставените услуги са могли да бъдат разпределени. В този смисъл то твърди, че от описанието на извършената работа е видно, че дублирането на работата е било ограничено до „абсолютния минимум“ и организирано в зависимост от опита на различните юридически съветници. Освен това UPS посочва, че неговите юридически съветници са очаквали провеждането на заседание пред Съда и са се подготвяли за него. Макар че Съдът в крайна сметка приема, че заседание по това дело не е необходимо, следвало все пак да се вземат предвид разходите, направени от UPS за целта.

16

На трето място, UPS твърди, че участието на експерти икономисти е обосновано от икономическото естество на производството, подобно на делото, по което е постановено определението от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия (T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192). UPS сочи, че се е обърнало към същите икономисти, които са работили по доводите му в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство. Тяхното участие се дължало на твърденията на Комисията на много късен етап от производството. Също така то било напълно оправдано с оглед на значението в производството на възприетия модел на концентрация на цените. Накрая, общият брой часове, които икономистите влагали за целите на производството, оставал относително ограничен с оглед на сложните икономически и иконометрични твърдения, лежащи в основата на доводите на Комисията на етапа на обжалването пред Съда.

17

Комисията посочва, че размерът на съдебните разноски, претендирани в случая, е най-високият искан някога в производство по обжалване пред Съда. Тя сочи, че това искане е недостатъчно подкрепено с доказателства и явно прекомерно.

18

Тя поддържа, на първо място, че нито предварителната кореспонденция между страните, нито искането за определяне на съдебните разноски съдържат доказателства за реално начислените на UPS или платени от него суми.

19

Поради това, макар UPS да претендира, че за „финалната“ фаза на обжалването пред Съда били необходими 212,3 часа, това дружество не посочвало свършената през тези часове работа, нито защо тя е била „необходима“ с оглед на разпределението на часовете между всеки адвокат.

20

Комисията обяснява, че съдилищата на Съюза преценяват значението и стойността на извършената работа с оглед на точна информация, предоставена от ищеца или жалбоподателя, и по-специално на датирани и подписани фактури. Тези доказателства обаче не били налице в случая.

21

Същото се отнасяло за претендираните хонорари за работата на икономистите, разходите във връзка с която възлизали на 300000 EUR, които впрочем не можело да се квалифицират като „ограничени разходи“.

22

Комисията поддържа, на второ място, че претендираните съдебни разноски са явно прекомерни. Тя счита, първо, че общата присъдена сума по друго дело не може просто да се пренесе от едно към друго дело, за разлика от това, което UPS се опитва да постигне. Мотивите на определението от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия (T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192), не можели да се приложат по настоящия случай, тъй като в това определение Общият съд давал съвсем малко подробности относно работата, каквито считал за необходими с оглед хода на производството. В допълнение, това дело било свързано с първоинстанционно производство с всички произтичащи от това фактически въпроси, а не с производство по обжалване пред Съда както в настоящия случай.

23

Второ, Комисията счита, че използването на 13 адвокати за периода от 7 март 2017 г. до 16 януари 2019 г. е прекомерно. Периодът на работа, който следвало да се вземе предвид, бил едва около 6 месеца и започвал от датата на съобщаване на жалбата на UPS до Съда, като приключвал на датата на внасяне на писмената му дуплика. Часовите ставки, прилагани от двамата основни адвокати, а именно 862 EUR/час, и между 695 EUR и над 820 EUR/час, също били прекомерни предвид хонорарите между 360 EUR/час и 495 EUR/час, които, изглежда, Съдът допуска по предходни дела. UPS искало възстановяване на разходите за 878,4 работни часа адвокатски труд при средна часова ставка от 600 EUR/час, при положение че участвали много младши адвокати и стажанти. Комисията счита, че трябва да се приеме средна ставка от 350 EUR/час. Използването на 13 икономисти, за които стига до извода, събирайки посочените от UPS в приложенията му пера, че са работили 363,5 часа при средна часова ставка от 824 EUR/час, също било непропорционално.

24

Разноските за собствени разходи, около 36000 EUR, включващи разходи за транспорт и административни разходи, претендирани от UPS, не били надлежно доказани. Комисията подчертава в това отношение, че в Люксембург не е провеждано заседание.

25

Трето, Комисията отбелязва, че общият брой работни часове, за които се иска възстановяване на разходите, не е посочен в искането за определяне на съдебните разноски. Общата стойност на претендираните часове за адвокатите съгласно приложение А към искането, за всички фази на обжалването пред Съда, възлизала на 878,4 часа. Тя счита, че тази обща стойност, преизчислена в работни дни, отговаря на 110 адвокатски работни дни, или 22 седмици при 5 работни дни седмично за жалба от 25 страници и писмена реплика от 10 страници, което било непропорционално и преувеличено.

26

Комисията обяснява, че дължината на спорното решение е ирелевантна в производството по обжалване на решението на Общия съд, постановено по жалба на UPS за отмяна на спорното решение, тъй като при подаването ѝ адвокатите на UPS са се запознали прецизно със спорното решение. Освен това Комисията счита, че на стадия на обжалване пред Съда е било възможно да се използват икономическите анализи, представени пред Общия съд, и при всички положения от естеството на производството по обжалване пред Съда и от Процедурния правилник следва, че на този стадий не би било възможно допускането на нов експертен доклад на този етап.

27

Поради това Комисията приема, че за становището, представено от адвокатите на етапа на обжалване пред Съда, са били необходими само 130 работни часа, което при средна часова ставка от 350 EUR/час представлявало 45500 EUR по това направление. Тя счита, че хонорарите на икономистите са свързани с представянето на доказателства, които са били недопустими, но ако Съдът постанови, че естеството на делото обосновава използването на тези консултанти, той трябвало да присъди не повече от 5000 EUR по това направление. Накрая, ако Съдът прецени, че UPS е имало собствени разходи, на възстановяване подлежали само административните разходи в размер на 500 EUR.

28

Съгласно член 144, буква б) от Процедурния правилник за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат „необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-специално разходите за път и престой, и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат“.

29

В този смисъл от текста на посочената разпоредба е видно, че възнаграждението на адвоката е сред необходимите разходи по смисъла на същата. От това следва още че възстановимите съдебни разноски се ограничават, от една страна, до разходите, направени за целите на производството пред Съда, и от друга страна, до разходите, които са били необходими за тези цели (определение от 5 декември 2018 г., TV2/Danmark/Viasat Broadcasting UK, C‑657/15 P-DEP, непубликувано, EU:C:2018:985, т. 13).

30

Освен това съдът на Съюза е оправомощен да определя не хонорарите, дължими от страните на собствените им адвокати, а сумата, до която тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна (определение от 5 декември 2018 г., TV2/Danmark/Viasat Broadcasting UK, C‑657/15 P-DEP, непубликувано, EU:C:2018:985, т. 14).

31

Тъй като правото на Съюза не съдържа разпоредби от тарифно естество, Съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, обема на работа, който съдебното производство е могло да изисква от явилите се представители или юридически съветници, и икономическите интереси на страните, произтичащи от спора (определение от 5 декември 2018 г., TV2/Danmark/Viasat Broadcasting UK, C‑657/15 P-DEP, непубликувано, EU:C:2018:985, т. 15).

32

Сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски в конкретния случай трябва да се прецени в зависимост от тези обстоятелства в тяхната съвкупност.

33

Що се отнася, на първо място, до предмета и естеството на спора, следва да се отбележи, че производството е по обжалване пред Съда, което по естеството си се свежда до правни въпроси и не обхваща нито установяването, нито преценката на спорните факти (определение от 15 октомври 2015 г., Съвет/Ningbo Yonghong Fasteners, C‑601/12 P-DEP, непубликувано, EU:C:2015:726, т. 19).

34

При все това поради естеството си делата относно решенията на Комисията на основание на Регламента относно контрола върху концентрациите повдигат сложни икономически и правни проблеми, отнасящи се до операции, по които сумите надхвърлят обичайната рамка на отнасяните пред Съда спорове. Действително жалбата до Съда е относно концентрация в първоначален размер от 5,2 милиарда евро, което свидетелства за съществените икономически интереси за UPS по настоящото дело.

35

С оглед на това обстоятелство участието на експерти икономисти по принцип може да се счете за необходимо, а свързаните с него разходи могат да се възстановят на основание член 144, буква б) от Процедурния правилник предвид икономическото и правно естество на преценките на Комисията в рамките на контрола на концентрациите, особено когато предмет на спор е иконометричният модел, възприет от Комисията за обявяване на посочената концентрация за несъвместима с вътрешния пазар.

36

В това отношение следва да се отбележи, че в подкрепа на жалбата си до Съда Комисията сочи четири твърдения. Третото и четвъртото са съответно относно отчитането на иконометрични модели и модели относно концентрацията на цените, поради което жалбата повдига сложни въпроси както от правно, така и от икономическо естество, което обосновава използването на експерти икономисти.

37

В съответствие с цитираната съдебна практика възстановимите съдебни разноски се ограничават до разходите, направени за целите на производството пред Съда, които са били необходими за тези цели. Искащият определянето на съдебните разноски следва да докаже, че това се отнася за разходите, чието възстановяване е поискал, за да позволи на съда на Съюза да определи размера, до който хонорарите, които той е платил на адвокатите и експертите икономисти, които е използвал, могат да бъдат възстановени от осъдената страна.

38

Що се отнася, на второ място, до значението на спора от гледна точка на правото на Съюза и до сложността на делото, следва да се отбележи, че жалбата, подадена от Комисията пред Съда, е за отмяна на обжалваното съдебно решение, с което Общият съд уважава твърдението на UPS, че Комисията е нарушила правото на защита, като е приела спорното решение въз основа на иконометричен модел, различен от обсъдения при условията на състезателност по време на административното производство, и отменя спорното решение.

39

Следва също да се констатира, че посочените твърдения повдигат неразглеждани до момента правни въпроси, които не изискват просто прилагане на правото на Съюза съгласно тълкуването на Съда, което впрочем обосновава възлагането на жалбата до него на състав от петима съдии, както и произнасянето му, след като се е ползвал от изготвянето на заключение. Следователно не би могло да се оспорва, че споменатите въпроси са се нуждаели от задълбочен анализ (вж. в този смисъл определение от 30 януари 2014 г., Éditions Odile Jacob/Комисия и Lagardère, C‑553/10 P-DEP и C‑554/10 P-DEP, EU:C:2014:56, т. 28).

40

Основният въпрос, повдигнат в жалбата до Съда, се изразява в преценката дали дадено предприятие може „интуитивно“ да разбере използвания от Комисията модел на концентрация на цените въз основа на съобщените по време на административното производство модели при разглеждане на спазването на правото на защита на предприятията в производство за контрол на концентрациите пред Комисията.

41

Този въпрос трябва да се счита за нов и важен, като генералният адвокат е подчертала в заключението си, че извън конкретния случай решението на Съда ще проправи пътя на бъдещата административна практика на Комисията при сложни процедури за контрол на концентрациите, а също и на практиката на националните органи за защита на конкуренцията и на националните съдилища, които често черпят вдъхновение, като следват стриктно стандартите, действащи на равнище Съюз.

42

Що се отнася, на трето място, до обема на свършената работа, следва да се припомни, че при установяване на сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски следва да се взема предвид общият брой часове положен труд, които могат да се приемат за обективно необходими, независимо от броя на адвокатите, между които този труд е бил разпределен (определение от 3 септември 2009 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P-DEP, непубликувано, EU:C:2009:497, т. 48).

43

В случая следва незабавно да се отбележи, че производството по обжалване пред Съда не включва провеждане на заседание за изслушване на устните състезания.

44

От това следва, че разходите, направени след приключване на писмената фаза на производството пред Съда, не могат да се считат за обективно необходими за целите на това производство и следователно да бъдат включени в настоящото искане за определяне на съдебните разноски. Това по-конкретно важи за разходите, направени за подготовка за евентуално съдебно заседание, провеждането на което Съдът не е счел за необходимо, за анализа на заключението на генералния адвокат или пък за анализа на решението на Съда, тъй като страните сами трябва да понесат финансовите последици от подобна съдебна стратегия.

45

В случая настоящото искане за определяне на съдебните разноски се характеризира с липсата на представени подробни, датирани и подписани фактури, чието заплащане е поискано от UPS било от адвокатскиje кантори, било от експертите икономисти, участващи в производството по обжалване пред Съда. Подобна липса на точност и доказателства трябва да бъде взета предвид при преценка на съдебните разноски, които се оказват необходими за производството и могат да бъдат възстановени от страната, осъдена да ги заплати. Всъщност, що се отнася до обема на работа на участвалите представителите или юридическите съветници, който е могъл да бъде породен в резултат от съдебното производство, следва да се припомни, че възможността съдът на Съюза да прецени стойността на положения от определен адвокат труд зависи от точността на предоставената информация (определение от 26 септември 2018 г., Viasat Broadcasting UK/TV2/Danmark, C‑660/15 P DEP, непубликувано, EU:C:2018:778, т. 33 и цитираната съдебна практика).

46

При това положение в искането си за определяне на съдебните разноски, възлизащи на 866629,89 EUR, UPS не обяснява ясно и точно общия брой фактурирани часове труд, както и средната часова ставка във връзка с тези часове. Следователно настоящото искане за определяне на съдебните разноски не е достатъчно ясно и подкрепено с доказателства.

47

В това отношение следва по-конкретно да се отбележи, че макар при услугите с правен характер представените от UPS документи да позволяват да се определели часовата ставка, както и отработеното време, фактурирани от всеки участник, при услугите от икономически характер това не е така. При последните е упоменато единствено отработеното от участниците време, без възможност да се определи приложената за всеки от тях часова ставка, като UPS само посочва общия размер на собствените разходи, възлизащи на около 300000 EUR, за икономическите експертизи, които е използвало.

48

С оглед на общата сума на поисканите от UPS съдебни разноски, следва да се констатира, че то определя средна часова ставка от 600 EUR/час за адвокатите и от 824 EUR/час за икономистите. Тези средни часови ставки значително надвишават обичайно приеманите от Съда стойности в производства за определяне на съдебните разноски.

49

Съгласно постоянната съдебна практика в отсъствието — при настоящото състояние на правото на Съюза — на тарифа за възнагражденията на адвокатите или на експертите икономисти, само когато фактурираната средна часова ставка се окаже очевидно прекомерна, съдът на Съюза може да се отклони от нея и по справедливост да установи подлежащата на възстановяване сума на хонорарите на адвокатите и експертите икономисти (вж. в този смисъл определение от 4 юли 2017 г., ЕААБ/Heli-Flight, C‑61/15 P-DEP, непубликувано, EU:C:2017:530, т. 16).

50

Освен това от приложенията към настоящото искане за определяне на съдебните разноски е видно, че според UPS 878,4 часа положен от адвокати труд и 363,5 часа положен от икономисти труд са били необходими за целите на разглежданото производство по обжалване.

51

Презумира се, че адвокатите, които изтъкват висока квалификация и голям опит в областта на правото на конкуренцията, чиито услуги се фактурират при средна часова ставка от 600 EUR, работят по поверените им дела, включително отличаващи се с определена сложност, ефикасно и експедитивно (вж. в този смисъл определения от 3 октомври 2018 г., Orange/Комисия, C‑486/15 P-DEP, непубликувано, EU:C:2018:824, т. 37 и от 10 април 2019 г., Giant (China)/EBMA, C‑61/16 P-DEP, непубликувано, EU:C:2019:298, т. 31).

52

В това отношение, макар действително твърденията на Комисията да повдигат неразглеждани до момента правни въпроси, основните адвокати, упълномощени от UPS, вече са имали възможност да се запознаят задълбочено с делото в производството пред Общия съд, което трябва не само да е улеснило работата, но и да е намалило времето, необходимо за проучване на жалбата до Съда и изготвяне на писмения отговор и дуплика (вж. в този смисъл определение от 10 април 2019 г., Giant (China)/EBMA, C‑61/16 P-DEP, непубликувано, EU:C:2019:298, т. 32).

53

Същото се отнася за експертите икономисти, който вече са се запознали подробно с материалите в производството пред Общия съд, тъй като разглежданите сложни иконометрични модели вече са били основен предмет на обсъждане.

54

От това следва, че сумата от 866629,89 EUR, която UPS претендира от Комисията като съдебни разноски, които е направило в производството по обжалване пред Съда, разгледана в нейната цялост, не се оказва „необходима за целите на производството“ по смисъла на член 144, буква б) от Процедурния правилник.

55

С оглед на изложените съображения, в случая следва сумата на подлежащите на възстановяване хонорари на адвокатите и експертите икономисти да се установи по справедливост в общ размер на 200000 EUR.

56

Що се отнася, накрая, до собствените разходи, различни от хонорарите на адвокати и експерти икономисти, UPS претендира сумата от 35912,19 EUR за разходи за път, копиране и съобщения. В отсъствието на заседание за изслушване на устните състезания и на всички оправдателни документи, необходими за всеки от тези видове съдебни разноски, тя не би могла да представлява подлежаща на възстановяване сума за тези собствени разходи (вж. в този смисъл определение от 16 май 2013 г., Deoleo/Aceites del Sur-Coosur, C‑498/07 P-DEP, непубликувано, EU:C:2013:302, т. 34).

57

С оглед на изложените съображения в тяхната цялост, сумата на подлежащите на възстановяване от Комисията съдебни разноски на UPS по дело C‑265/17 P ще бъде определена по справедливост в общ размер на 200000 EUR.

По изложените съображения Съдът (девети състав) определи:

Установява общата сума на съдебните разноски, които Европейската комисия трябва да възстанови на United Parcel Service Inc. по дело C‑265/17 P, в размер на 200000 EUR.