15.1.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 13/8 |
Преюдициално запитване от Työtuomioistuin (Финландия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Auto- ja Kuljetusalan Työntekijäliitto AKT ry/Satamaoperaattorit ry
(Дело C-610/17)
(2018/C 013/10)
Език на производството: фински
Запитваща юрисдикция
Työtuomioistuin (Съд по трудови спорове)
Страни в главното производство
Ищец: Auto- ja Kuljetusalan Työntekijäliitto AKT ry
Ответник: Satamaoperaattorit ry
Трета заинтересована страна: Kemi Shipping Oy
Преюдициални въпроси
1) |
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията (1) на работното време национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност поради общо заболяване по време на годишния му отпуск или на част от него, независимо че е направил съответно искане, няма право да пренася първите шест дни от периода на временната неработоспособност, които попадат в периода на годишния му отпуск, когато в резултат на подобно отчитане на тези дни на отсъствие по болест не се стига до ограничаване на правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици? |
2) |
Има ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз директен ефект в трудови правоотношения между частноправни субекти, тоест налице ли е хоризонтален директен ефект? |
3) |
Закриля ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз придобитото право на отпуск, когато продължителността на отпуска надвишава предвидения в член 7, параграф 1 от Директивата за работното време минимален годишен отпуск от четири седмици, и допуска ли тази разпоредба от Хартата на основните права национална разпоредба в колективен трудов договор или нейно тълкуване в смисъл, че работник или служител, изпаднал в състояние на временна неработоспособност поради общо заболяване по време на годишния му отпуск или на част от него, независимо че е направил съответно искане, не може да пренася първите шест дни от периода на временната неработоспособност, които попадат в периода на годишния му отпуск, когато в резултат на подобно отчитане на тези дни на отсъствие по болест не се стига до ограничаване на правото на работника или служителя на годишен отпуск от четири седмици? |