25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/2

1)

Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕС) № 604/2013 (1) само ако целенасочено и умишлено избягва/се укрива от националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето, за да осуети, респективно затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за по-дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?

Може ли засегнатото лице да се позове на правилното прилагане на разпоредбата и в рамките на процедура срещу решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като той не се е укривал?

2)

Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013 само когато още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че засегнатото лице се укрива и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или удължаването е възможно само чрез определяне на удължен срок по взаимно споразумение между заинтересованите държави членки?

3)

Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на статут на международна закрила, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозен риск там той да бъде подложен на отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Този въпрос също ли попада в приложното поле на правото на Съюза?

Според кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е предоставена международна закрила?