Дело C‑703/17

Adelheid Krah

срещу

Universität Wien

(Преюдициално запитване,
отправено от Oberlandesgericht Wien)

Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2019 г.

„Преюдициално запитване — Свободно движение на хора — Член 45 ДФЕС — Работници — Регламент (ЕС) № 492/2011 — Член 7, параграф 1 — Старши лектори постдокторанти — Ограничено зачитане на релевантния предходен трудов стаж, придобит в друга държава членка — Система за определяне на трудовите възнаграждения, която обвързва правото на по-високо възнаграждение с времето, прослужено при настоящия работодател“

Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Възнаграждение — Старши лектори постдокторанти — Частично зачитане на релевантния предходен трудов стаж, придобит в друга държава членка — Приложимост за всички назначени работници — Пряка дискриминация, основана на гражданството — Липса

(член 45, параграф 2 ДФЕС; член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 21, 25 и 28)
Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Възнаграждение — Старши лектори постдокторанти — Частично зачитане на релевантния предходен трудов стаж, придобит в друга държава членка — Различно третиране според университета, назначил работника — Непряка дискриминация, основана на гражданството — Липса

(член 45, параграф 2 ДФЕС; член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 23, 24, 29—32 и 38)
Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Възнаграждение — Старши лектори постдокторанти — Частично зачитане на релевантния предходен трудов стаж, придобит в друга държава членка — Равностойна предходна работа — Пречка — Обосноваване — Липса — Предходна работа, която не е равностойна, но е от полза за изпълнението на длъжността — Липса на пречка

(член 45 ДФЕС; член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 40—43, 47—51, 54, 55—63 и диспозитива)

Резюме

Представляват пречка за свободното движение на работници правила на университет в държава членка, които за целите на класирането на преподавателите по скалата на заплащане предвиждат ограничено зачитане на равностойния предходен трудов стаж, придобит в друга държава членка

В решение Krah (C‑703/17) от 10 октомври 2019 г. Съдът постановява, че правила на университет в държава членка, които за целите на класирането на старшите лектори постдокторанти по скалата на заплащане предвиждат ограничено зачитане на равностойния предходен трудов стаж, придобит в друга държава членка, представляват пречка за свободното движение на работници, гарантирано с член 45 ДФЕС. За сметка на това член 45 ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 относно свободното движение на работници ( 1 ) допускат подобни правила, ако извършената в тази друга държава членка работа не е равностойна, а е просто от полза за изпълнението на длъжността старши лектор постдокторант в съответния университет.

По висящото пред запитващата юрисдикция дело германска гражданка, която притежава докторска степен по история, работи в продължение на пет години като преподавател в Мюнхенския университет. От края на 2000 г. тя работи във Виенския университет, най-напред като асистент, след това като доцент, а от 1 октомври 2010 г. като старши лектор постдокторант. С решение от 8 ноември 2011 г. Виенският университет решава, за целите на класирането на старшите лектори постдокторанти по скалата на заплащане, да зачита най-много общо четири години от релевантния предходен трудов стаж, без да прави разграничение между трудовия стаж, придобит в други университети в Австрия, и трудовия стаж, придобит в чужбина. За сметка на това този пределен срок от четири години не важи за професионалния опит, който е придобит във Виенския университет на длъжност старши лектор постдокторант. В изпълнение на това решение при класирането на жалбоподателката по скалата на заплащане ѝ е зачетен четиригодишен предходен професионален опит.

Запитан съвместимо ли е решението от 8 ноември 2011 г. с принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, Съдът най-напред отбелязва, че това решение не създава спрямо работниците — граждани на други държави членки, нито дискриминация, основана пряко на гражданството, нито непряка дискриминация. Съдът все пак приема, че то е пречка за свободното движение на работници, гарантирано с член 45, параграф 1 ДФЕС, доколкото може да направи по-малко привлекателно упражняването на тази свобода.

В това отношение съгласно решението от 8 ноември 2011 г. от релевантния предходен трудов стаж се зачитат най-много общо четири години. Това понятие обхваща не само предходната работа, която е равностойна, дори еднаква с изпълняваната на длъжността старши лектор постдокторант във Виенския университет, но и всеки друг вид работа, която просто е от полза за изпълнението на тази длъжност.

Съдът приема, че зачитането само на четири години от равностойния предходен трудов стаж е пречка за свободното движение. Всъщност това ограничено зачитане може да разколебае старши лектор постдокторант с над четири години равностоен професионален опит да напусне своята държава членка по произход и да кандидатства за такава длъжност във Виенския университет. В това отношение Съдът подчертава, че за такъв старши лектор постдокторант биха важали условия на заплащане, които са по-малко благоприятни от приложимите за старши лектори постдокторанти, които имат на същата длъжност трудов стаж със същата обща продължителност, но във Виенския университет.

Що се отнася обаче до правилото, че опитът, който е просто от полза, не се зачита изцяло, Съдът стига до извода, че липсва пречка за свободното движение на работници, тъй като такова правило не би могло да има действие, възпрепятстващо свободното движение.

Що се отнася, накрая, до това обоснована ли е пречката за свободното движение, произтичаща от частичното зачитане на равностойния професионален опит, Съдът потвърждава, че да се възнагради придобитият опит, който позволява на работника да изпълнява по-добре задълженията си, е легитимна цел на политиката по заплащане на труда. Предвид обаче конкретните обстоятелства по случая в главното производство решението от 8 ноември 2011 г. не може да гарантира постигането на тази цел, поради което Съдът установява нарушение на член 45 ДФЕС.

( 1 ) Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OВ L 141, 2011 г., стр. 1). Член 7, параграф 1 от този регламент е конкретен израз на принципа на недопускане на дискриминация, прогласен в член 45, параграф 2 ДФЕС, в специфичната област на условията на заетост и на труд.