Дело C‑674/17

Производство по жалба на Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola Pohjois-Savo — Kainuu ry

(Преюдициално запитване,
отправено от Korkein hallinto-oikeus)

Решение на Съда (втори състав) от 10 октомври 2019 г.

„Преюдициално запитване — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43/ЕИО — Член 12, параграф 1 — Строга система за опазване на животинските видове — Приложение IV — Canis lupus (вълк) — Член 16, параграф 1, буква д) — Дерогация, с която се разрешава улов на определен брой екземпляри — Поддържащ лов — Оценка на състоянието на запазване на популациите от засегнатия вид“

Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строга защита на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV — Мерки, необходими за установяване на система за опазване

(член 12, параграф 1, букви а) и г) от Директива 92/43 на Съвета и буква а) от приложение IV към нея)

(вж. т. 26 и 27)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Опазване на видовете — Дерогации — Условия — Стриктно тълкуване — Тежест на доказване

(членове 12—14, член 15, букви а) и б) и член 16, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета)

(вж. т. 28—31)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строга защита на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV — Дерогации — Самостоятелност на приложното поле на всяка дерогация — Залавяне или задържане на определен брой екземпляри — Условия — Поддържане в благоприятно състояние на запазване на популациите от засегнатите видове

(член 12, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета и буква а) от приложение IV към нея)

(вж. т. 34—38)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строга защита на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV — Дерогации — Залавяне или задържане на определен брой екземпляри — Поддържащ лов на вълка — Дерогация, оправдана с оглед на борбата с бракониерството — Допустимост — Условия — Задължения за мотивиране — Поддържане в благоприятно състояние на запазване на популациите от засегнатите видове — Съответствие с преследваната цел

(член 2, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета и буква а) от приложение IV към нея)

(вж. т. 39—46)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строга защита на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV — Дерогации — Условия — Липса на друго задоволително решение — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 2, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета и буква а) от приложение IV към нея)

(вж. т. 47—53)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Опазване на видовете — Дерогации — Предварителни условия за приемането на дерогиращи мерки — Поддържане в благоприятно състояние на запазване на популациите от засегнатите видове — Условия във връзка с предоставянето на дерогации по изключение — Прилагане на принципа на предпазните мерки — Определяне на териториалните и количествените ограничения на дерогациите въз основа на научни данни

(член 191, параграф 2 ДФЕС; член 1, буква а) и член 16, параграф 1 от Директива 92/43 на Съвета)

(вж. т. 54—69)
Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Строга защита на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV — Дерогации — Залавяне или задържане на определен брой екземпляри — Условия — Определяне на броя заловени или задържани екземпляри от съответните видове — Селективност и ограничаване на мярката — Строг и ефективен контрол за спазване на условията

(член 16, параграф 1, буква д) от Директива 92/43 на Съвета и буква а) от приложение IV към нея)

(вж. т. 70—74)

Резюме

Съдът изяснява строгите условия, при които може да се предостави дерогация от забраната за умишлено убиване на определен вид, защитен от Директивата за местообитанията, какъвто е вълкът, в рамките на поддържащ лов

В своето решение Luonnonsuojeluyhdistys Tapiola (C‑674/17), обявено на 10 октомври 2019 г., отнасящо се до тълкуването на Директива 92/43 на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна ( 1 ) (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“), втори състав на Съда уточнява набора от условия, които държавите членки трябва да спазват при приемането на мерки, дерогиращи забраната за умишлено убиване на екземпляри от видове, ползващи се от строга защита ( 2 ), в случая вълка (Canis Lupus).

С две решения от 18 декември 2015 г. Финландската агенция за дивите животни разрешава убиването на седем вълка в периода между 23 януари и 21 февруари 2016 г. в областта Северна Савония. Основната цел е да се предотврати незаконното убиване, тоест бракониерството. Сезиран с жалби, подадени от финландско сдружение за защита на околната среда против тези решения, Върховният административен съд на Финландия приканва Съда по същество да определи дали Директивата за местообитанията препятства приемането на такива решения.

Съдът отговаря, че Директивата за местообитанията трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на такива решения, ако те не отговарят на всички определени в нея условия.

В този смисъл, на първо място, подобни дерогации трябва да дефинират ясно, точно и обосновано целите, които преследват, и въз основа на солидни научни доказателства да установяват годността си да ги постигнат. В случая Съдът постановява, че борбата с бракониерството може да се посочи като цел от обхвата на Директивата, но разрешението трябва реално да е в състояние да доведе до намаляване на противозаконния лов, и то в степен да окаже положително нетно отражение върху състоянието на запазване на популацията от вълци.

На второ място, трябва да се докаже конкретно и в достатъчна степен, че преследваната цел не може да се постигне с друго задоволително решение. В тази връзка Съдът отбелязва, че не е достатъчно само наличието на незаконна дейност като бракониерството или на затруднения при осъществяването на контрол над същата. Тъкмо напротив, следва да се отдаде предимство на строгия и ефективен контрол на тази незаконна дейност.

На трето място, член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията припомня, че запазването на популациите от засегнатия вид в областта на естественото им разпространение на задоволително равнище е предварително и необходимо условие за предоставяне на подобни дерогации. Последните в този смисъл трябва да се основават на критерии, определени така, че да осигуряват дългосрочното запазване на динамиката и социалната стабилност на съответния вид. За дерогациите освен това трябва да се прави оценка на състоянието на запазване, както и на въздействието, което те могат да окажат върху това състояние. Освен това в съответствие с принципа на предпазните мерки държавите членки трябва да се въздържат от приемане или предлагане на такива дерогации, ако въпросът дали подобна дерогация ще има вредно въздействие върху поддържането или възстановяването на благоприятно състояние на запазване на популациите от застрашен от изчезване вид продължава да буди съмнения.

Накрая, на четвърто място, държавите членки трябва да удовлетворят конкретните условия, определени в член 16, параграф 1, буква д) от Директивата за местообитанията. Първо, те трябва да определят ограничен брой екземпляри, които могат да са предмет на дерогация, така че да избегнат всякаква опасност от значително отрицателно въздействие върху структурата на засегнатата популация. Второ, те трябва селективно и в ограничен размер да дефинират екземплярите, което може да е свързано с идентифицирането на индивиди. Трето, те трябва да следят за ефективния и своевременен контрол както на приемането, така и на прилагането на тези дерогации.

( 1 ) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

( 2 ) Член 12, параграф 1, букви а) от Директивата за местообитанията предвижда, че държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на система за строга защита на животинските видове, посочени в буква а) от приложение IV към тази директива, в техните естествени ареали на разпространение, като по-специално се забраняват всички форми на умишлено залавяне или убиване на екземпляри от тези видове в природата.