РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

3 юли 2019 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Право на ефективни правни средства за защита — Обхват на националния съдебен контрол върху актовете на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Член 15, параграф 2 — Предоставяне на цялата относима информация на държавите членки не по-късно от 10 работни дни преди заседанието на консултативния комитет — Понятие за относима информация — Съществено процесуално изискване — Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 — Разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, по отношение на вноса от Малайзия — Валидност“

По дело C‑644/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 10 ноември 2017 г., постъпил в Съда на 17 ноември 2017 г., в рамките на производство по жалба на

Eurobolt BV

в присъствието на:

Staatssecretaris van Financiën,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава, K. Jürimäe, D. Šváby, S. Rodin (докладчик) и N. Piçarra, съдии,

генерален адвокат: G. Hogan,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за Eurobolt BV, от C. van Oosten,

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и M. A. M. de Ree, в качеството на представители,

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от F. De Luca и P. Gentili, avvocati dello Stato,

за Съвета на Европейския съюз, от H. Marcos Fraile и B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани от N. Tuominen, avocat,

за Европейската комисия, от F. Ronkes Agerbeek, H. Krämer, N. Kuplewatzky и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 февруари 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, наричан по-нататък „Основният регламент“), и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и до валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия (ОВ L 194, 2011 г., стр. 6).

2

Запитването е отправено в рамките на дело, образувано по жалба на Eurobolt BV във връзка със събирането на антидъмпингово мито върху вноса на скрепителни елементи от желязо или стомана в Европейския съюз.

Правна уредба

3

Към момента на настъпването на фактите по спора в главното производство приемането на антидъмпингови мерки от страна на Съюза се урежда от Основния регламент.

4

Съображения 12, 24 и 25 от този регламент предвиждат:

„(12)

Необходимо е да се определи начин[ът], по който заинтересованите лица следва да се уведомяват за информацията, изисквана от органите и следва да имат достатъчна възможност да представят всички релевантни доказателства и да защитават своите интереси. Освен това е желателно да се определят ясно правилата и процедурите по разследването, по-специално правилата, по които заинтересованите лица могат да заявят себе си, да изложат своите становища и да представят информация в определен срок, ако искат тези становища и информация да бъдат взети предвид. Освен това е уместно да се уточнят условията, при които заинтересовано лице може да има достъп до информация, представена от други заинтересовани лица и да представи коментари по нея. […]

[…]

(24)

Необходимо е периодично и на определени етапи от разследването да се правят консултации с консултативен комитет. Този комитет следва да включва представители на държавите членки и да се председателства от представител на Комисията.

(25)

Информацията, предоставена на държавите членки в консултативния комитет, често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ. За да се осигури на държавите членки достатъчно време да разгледат съответната информация, същата следва да се изпрати в разумен срок преди датата на заседанието, определена от председателя на консултативния комитет“.

5

Член 6, параграф 7 от Основния регламент гласи:

„Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни сдружения, организациите на купувачите и потребителите, които са заявили себе си в съответствие с член 5, параграф 10, както и представителите на страната на износа имат право, въз основа на писмено искане, да се запознаят с всяка информация, предоставена от страна по разследването и която е различна от вътрешнослужебните документи, подготвени от органите на Общността или от нейните държави членки, ако тази информация е от съществено значение за формулирането на защитата, не е поверителна по смисъла на член 19 и която се използва в разследването. Тези страни могат да представят отговор във връзка с тази информация и коментарите им се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства в отговора“.

6

Член 13 от този регламент е озаглавен „Заобикаляне“ и предвижда:

„1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Обхватът на антидъмпингови мита, които не надвишават остатъчното антидъмпингово мито, наложено съгласно член 9, параграф 5 може да бъде разширен и върху вноса от дружества, които се ползват от индивидуални мита в страните, подложени на мерки, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества [от] страната, обект на мерките[,] и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2.

[…]

3.   Разследвания по настоящия член се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет, с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат, и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на откриването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член.

[…]“.

7

Член 15 от този регламент е озаглавен „Консултации“ и предвижда:

„1.   Консултациите, предвидени в настоящия регламент, се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави членки, като председател е представител на Комисията. Консултации се провеждат незабавно по искане на държава членка или по инициатива на Комисията и във всички останали случаи в рамките на период, който позволява спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

2.   Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя цялата относима информация на държавите членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието.

3.   В случай на необходимост консултациите могат да бъдат и само писмени; тогава Комисията нотифицира държавите членки и определя срок, в рамките на който те могат да изразят своите становища или да поискат устна консултация, която да бъде организирана от председателя, ако е възможно устната консултация да се проведе в рамките на период, позволяващ спазване на сроковете, заложени в настоящия регламент.

4.   Предмет на консултация са по-специално:

а)

наличието на дъмпинг и методите за установяване на дъмпинговия марж;

б)

наличието и размерът на причиняваната вреда;

в)

причинната връзка между дъмпинговия внос и вредата от него;

г)

подходящите при съответните обстоятелства мерки за предотвратяване или неутрализиране на причиняваната от дъмпинга вреда и начините и средствата за привеждане на тези мерки в действие“.

8

На 26 януари 2009 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 91/2009 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (ОВ L 29, 2009 г., стр. 1).

9

С Регламент (ЕС) № 966/2010 от 27 октомври 2010 година за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи (ОВ L 282, 2010 г., стр. 29), на основание член 13, параграф 3 от Основния регламент Комисията открива по своя инициатива разследване за евентуално заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай.

10

Освен това с член 2 от Регламент № 966/2010 Комисията инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим за посочения в този регламент внос.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11

Eurobolt е дружество със седалище в ’с-Херенберг (Нидерландия), което търгува със скрепителни елементи от желязо и стомана, които закупува от производители и доставчици в Азия и продава в Съюза.

12

След като с Регламент № 91/2009 е наложено антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, Eurobolt решава да закупува такива елементи от двама производители, установени в Малайзия, а именно TZ Fasteners (наричано по-нататък „TZ“) и HBS Fasteners Manufacturing (наричано по-нататък „HBS“).

13

В периода от 29 октомври 2010 г. до 4 август 2011 г. Eurobolt подава 32 декларации в Нидерландия за допускане за свободно обращение на скрепителни елементи от стомана, които е закупило от HBS и TZ. В декларациите като страна на произход е посочена Малайзия. В съответствие с Регламент № 966/2010 митническите органи регистрират тези скрепителни елементи и ги допускат за свободно обращение, без да съберат антидъмпингови мита.

14

След публикуването на този регламент Комисията уведомява властите на Народна република Китай и на Малайзия, известните вносители на стоки от тези страни, в това число Eurobolt, както и заинтересованите производители от Съюза за откриването на предвиденото в посочения регламент разследване.

15

HBS и TZ се заявяват пред Комисията като заинтересовани лица по това разследване и представят отговори на антидъмпинговия въпросник. Eurobolt също се заявява като заинтересовано лице.

16

С писмо от 26 май 2011 г. Комисията изпраща на Eurobolt предварителните си констатации от разследването. На 13 юни 2011 г. Eurobolt изпраща писмен отговор на писмото в указания му за това срок. На 15 юни 2011 г. се провежда заседание на консултативния комитет.

17

С Регламент за изпълнение № 723/2011 обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китай, е разширен и по отношение на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия.

18

След влизането в сила на този регламент за изпълнение компетентните нидерландски органи извършват спрямо Eurobolt последваща вноса проверка, вследствие от която определят на дружеството задължение за заплащане на антидъмпингови мита в размер на 587802,20 EUR.

19

След като безуспешно обжалва по административен ред акта за събирането на тези антидъмпингови мита пред митническата служба в Неймеген (Нидерландия), Eurobolt подава жалба до Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд Северна Холандия, Нидерландия), като се мотивира в частност с твърдение за невалидност на предвиденото с Регламент за изпълнение № 723/2011 разширяване на обхвата на наложеното с Регламент № 91/2009 антидъмпингово мито по отношение на вноса на съответните продукти, изпращани от Малайзия.

20

Посоченият съд отхвърля жалбата с решение от 1 август 2013 г. и Eurobolt подава въззивна жалба до Gerechtshof Amsterdam (Апелативен съд Амстердам, Нидерландия), който с решение от 8 септември 2015 г. също отхвърля искането на Eurobolt, като в частност приема, че няма основание за отправяне на преюдициален въпрос до Съда относно валидността на Регламент за изпълнение № 723/2011.

21

На 12 октомври 2015 г. Eurobolt подава касационна жалба до запитващата юрисдикция. То поддържа, че посоченият регламент за изпълнение е невалиден предвид критериите по член 13 от Основния регламент, доколкото в хода на разследването Комисията нарушила правото му на защита. Всъщност в нарушение на член 15, параграф 2 от Основния регламент тя не предоставила изпратената ѝ от Eurobolt важна информация на членовете на консултативния комитет в срока от най-малко десет работни дни преди заседанието на този комитет.

22

В този контекст, първо, запитващата юрисдикция не е сигурна в обхвата на правомощията на националните съдилища, когато преценяват валидността на актове на институциите на Съюза, в частност от гледна точка на член 47 от Хартата. Второ, тази юрисдикция се съмнява как следва да се тълкува член 15, параграф 2 от Основния регламент. Всъщност според нея от практиката на Съда следва, че неспазването на някои процесуални правила може да е основание за отмяна на акта поради съществено процесуално нарушение. Затова според нея се поставя въпросът дали в случая неизпълнението от страна на Комисията на задължението ѝ по посочената разпоредба е основание за невалидност на Регламент за изпълнение № 723/2011.

23

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

а)

Трябва ли член 47 от [Хартата] във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че заинтересовано лице може да оспорва законосъобразността на подлежащ на изпълнение от националните органи акт на институция на Съюза на основание съществено процесуално нарушение, нарушение на Договорите или на правни норми за прилагането им или злоупотреба с власт?

б)

Трябва ли член 47 от [Хартата] във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че институциите на Съюза, участвали в приемането на акт, чиято валидност се оспорва пред национален съд, са длъжни по негово искане да му предоставят цялата информация, с която разполагат и която са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на съответния акт?

в)

Трябва ли член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че правото на ефективни правни средства за защита изисква съдът да извърши пълна проверка дали са изпълнени условията за прилагане на член 13 от [Основния регламент]? От член 47 от Хартата следва ли по-специално че съдът може в пълна степен да преценява дали фактите са били установени изцяло и дали съответната правна последица може да бъде надлежно обоснована с тях? По-специално от член 47 от Хартата следва ли също, че съдът може в пълна степен да преценява дали е трябвало да бъде взето предвид дадено фактическо обстоятелство, за което се твърди, че не е било отчетено при вземането на решение, но което може да повлияе върху свързаната с установените факти правна последица?

2)

а)

Трябва ли понятието „относима информация“ в член 15, параграф 2 от [Основния регламент] да се тълкува в смисъл, че обхваща и становището относно констатациите на Комисията, представено от установен в Съюза независим вносител на стоките, за които се извършва разследването по смисъла на тази разпоредба, като този вносител е бил информиран от Комисията за разследването, предоставил е на Комисията изисканата информация и след като му е била предоставена възможност за това, своевременно е изразил становището си относно констатациите на Комисията?

б)

При утвърдителен отговор по буква а) от втория въпрос: може ли при това положение този вносител да се позове на нарушение на член 15, параграф 2 от [Основния регламент], в случай че становището му не бъде предоставено на посочения в тази разпоредба консултативен комитет в срок от най-малко 10 работни дни преди неговото заседание?

в)

При утвърдителен отговор по буква б) от втория въпрос, следва ли при това положение от посоченото нарушение на член 15, параграф 2 от [Основния регламент], че този акт е незаконосъобразен и не следва да се прилага?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос, букви а) и в)

24

С букви а) и в) от първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да оспорят валидността на акт на вторичното право на Съюза, правните субекти могат да излагат пред национална юрисдикция оплакванията, които могат да се изтъкват в производството по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, в това число оплаквания за неспазване на условията за приемане на акта.

25

Както следва от постоянната съдебна практика, компетентността на Съда да се произнася по силата на член 267 ДФЕС по валидността на актовете на институциите на Съюза, не е ограничена по никакъв начин, що се отнася до основанията, на които може да бъде оспорена валидността на тези актове (решения от 12 декември 1972 г., International Fruit Company и др., 21/72—24/72, EU:C:1972:115, т. 5 и от 16 юни 1998 г., Racke, C‑162/96, EU:C:1998:293, т. 26).

26

Ето защо на букви а) и в) от първия въпрос следва да се отговори, че член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да оспорят валидността на акт на вторичното право на Съюза, правните субекти могат да излагат пред национална юрисдикция оплакванията, които могат да се изтъкват в производството по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, в това число оплаквания за неспазване на условията за приемане на акта.

По първия въпрос, буква б)

27

С буква б) от първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 267 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция има право да се обърне към институциите на Съюза, които са участвали в изготвянето на акта на вторичното право на Съюза, чиято валидност се оспорва пред нея, за да получи от тях информация във връзка с данните, които са взели предвид или е трябвало да вземат предвид при приемането на този акт.

28

Следва да се припомни, че националните юрисдикции могат да разглеждат валидността на актове на Съюза и ако намерят, че не са налице служебно установени или посочени от страните основания за невалидност, могат да констатират липсата на такива основания и да заключат, че актът е напълно валиден (вж. в този смисъл решения от 16 юни 1981 г., Salonia, 126/80, EU:C:1981:136, т. 7 и от 22 октомври 1987 г., Foto-Frost, 314/85, EU:C:1987:452, т. 14). Обратно, националните юрисдикции нямат компетентност самите те да установяват невалидността на актовете на институциите на Съюза (решение от 6 декември 2005 г., Gaston Schul Douane-expediteur, C‑461/03, EU:C:2005:742, т. 17).

29

Оттук следва, че ако изтъкнатите от страните основания са достатъчни, за да се формира у националната юрисдикция убеждение за невалидност на съответния акт на Съюза, тя би трябвало само поради това да отправи запитване до Съда за валидността на акта, без да извършва допълнителни проучвания. Всъщност, както следва от решение от 22 октомври 1987 г., Foto-Frost (314/85, EU:C:1987:452, т. 18), Съдът е в най-добро положение да се произнася по валидността на актовете от вторичното право на Съюза, доколкото институциите на Съюза, чиито актове се оспорват, имат право съгласно член 23, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да представят писмени становища пред Съда, за да защитят валидността на тези актове. Освен това съгласно член 24, втора алинея от Статута Съдът може да изисква от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, които не са страни по делото, да представят цялата информация, която Съдът счита за необходима за целите на производството.

30

При все това националната юрисдикция има право преди евентуалното сезиране на Съда да се обърне към определена институция на Съюза, за да получи от нея конкретни и необходими според тази юрисдикция данни и информация с цел да се разсеят съмненията на последната във валидността на съответния акт на Съюза и по този начин да се избегне сезирането на Съда с преюдициално запитване за преценка на валидност.

31

В това отношение от практиката на Съда следва, че институциите на Съюза носят задължение за лоялно сътрудничество със съдебните власти на държавите членки, на които е възложено да следят за прилагането и спазването на правото на Съюза в националния правен ред. Поради това съгласно член 4, параграф 3 ДЕС тези институции трябва да предоставят на посочените власти данните и документите, които те са им поискали при упражняването на своите правомощия, освен ако отказът за предоставянето им не е оправдан по легитимни съображения, свързани в частност със защитата на правата на трети лица или с риска от засягане на функционирането или независимостта на Съюза (вж. в този смисъл определение от 6 декември 1990 г., Zwartveld и др., C‑2/88-IMM, EU:C:1990:440, т. 10 и 11).

32

Ето защо на буква б) от първия въпрос следва да се отговори, че член 267 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция има право преди сезирането на Съда да се обърне към институциите на Съюза, които са участвали в изготвянето на акта на вторичното право на Съюза, чиято валидност се оспорва пред нея, за да получи от тях конкретни и необходими според нея данни и информация с цел да се разсеят съмненията ѝ във валидността на съответния акт на Съюза и да се избегне нуждата да сезира Съда с преюдициален въпрос за преценка на валидността на акта.

По втория въпрос

33

С букви а)—в) от втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент за изпълнение № 723/2011 е невалиден предвид член 15, параграф 2 от Основния регламент, доколкото представеното от Eurobolt становище в отговор на констатациите на Комисията не е било предоставено на разположение на предвидения в тази разпоредба консултативен комитет като относима информация по смисъла на същата разпоредба не по-късно от десет работни дни преди заседанието на комитета.

34

В самото начало трябва да се отбележи, че както следва от член 15, параграф 1 от Основния регламент, предвидените в този регламент консултации се провеждат в рамките на консултативен комитет, в който участват представители на всички държави членки, като председател е представител на Комисията.

35

Член 15, параграф 2 от Основния регламент предвижда, че консултативният комитет заседава, когато бъде свикан от неговия председател, който предоставя „цялата относима информация на държавите членки във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието“.

36

В настоящия случай е безспорно, че заседанието на консултативния комитет е проведено на 15 юни 2011 г., тоест два дни, след като Eurobolt представя — в указания му за целта срок — становището си в отговор на констатациите на Комисията.

37

За да се отговори на въпроса дали с това член 15, параграф 2 от Основния регламент е нарушен по такъв начин, че да е налице порок, водещ до невалидност на Регламент за изпълнение № 723/2011, следва на първо място да се прецени дали това становище попада в обхвата на понятието „относима информация“ по смисъла на тази разпоредба.

38

В това отношение, като се има предвид, че в член 15, параграф 2 от Основния регламент са използвани най-общи думи, следва да се констатира, че понятието „относима информация“ трябва да се разбира много широко. Също така, при положение че на държавите членки трябва да се предоставя, по тези думи, „цялата“ относима информация, от разпоредбата ясно личи, че целта ѝ е консултативният комитет да бъде възможно най-пълно информиран.

39

Освен това в съображение 12 от посочения регламент е подчертано значението на предоставената на заинтересованите лица възможност да бъдат изслушани и да защитят интересите си в хода на разследването.

40

В конкретния случай Eurobolt представя обсъжданото в главното производство становище в качеството си на заинтересовано лице по разследването, открито от Комисията на основание член 13, параграф 3 от Основния регламент. Със становището се дава отговор по предварителните констатации на Комисията.

41

Така Eurobolt излага становището си и предоставя информация в съответствие с член 6, параграф 7 от посочения регламент.

42

Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точки 47—50 от заключението си, становището на Eurobolt представлява относима информация по смисъла на член 15, параграф 2 от Основния регламент.

43

Оттук следва, че тази разпоредба е нарушена, доколкото становището не е било предоставено на държавите членки не по-късно от десет работни дни преди заседанието на консултативния комитет, както беше посочено в точка 36 от настоящото решение.

44

Ето защо на второ място следва да се провери дали това нарушение на член 15, параграф 2 от Основния регламент е порок, водещ до невалидност на Регламент за изпълнение № 723/2011.

45

Най-напред трябва да се отбележи, че антидъмпингови мерки като Регламент за изпълнение № 723/2011 се приемат съгласно Основния регламент въз основа на процедура, по-конкретно разследване, на определени етапи от което трябва да се правят консултации с представляваните в консултативния комитет държави членки, както се подчертава в съображение 24 от Основния регламент.

46

Именно за целите на тези консултации член 15, параграф 2 от Основния регламент предвижда на консултативния комитет да се предоставя цялата относима информация „във възможно най-кратки срокове, но не по-късно от 10 работни дни преди заседанието“.

47

В това отношение от самия текст на тази безусловно формулирана разпоредба личи, че предвиденият в нея десетдневен срок е обвързващ (вж. по аналогия решение от 29 юли 2010 г., Гърция/Комисия, C‑54/09 P, EU:C:2010:451, т. 46).

48

По-нататък, от съображение 25 от Основния регламент следва, че тъй като съответната информация „често е от специализиран технически характер и включва сложен икономически и правен анализ“, срокът по член 15, параграф 2 от този регламент цели да осигури на представляваните в консултативния комитет държави членки достатъчно време да разгледат спокойно тази информация преди заседанието на комитета (вж. по аналогия решение от 20 септември 2017 г., Tilly-Sabco/Комисия, C‑183/16 P, EU:C:2017:704, т. 102).

49

Освен това с този срок също така се цели да се даде възможност на правителствата на държавите членки да се запознаят, посредством представителите си в консултативния комитет, с цялата относима информация по разследването, така че тези правителства да могат чрез вътрешни и външни консултации да възприемат позиция с цел защита на интересите на всяко от тях в посочения комитет (вж. по аналогия решение от 20 септември 2017 г., Tilly-Sabco/Комисия, C‑183/16 P, EU:C:2017:704, т. 103).

50

Накрая следва да се добави, че упоменатият срок цели да се гарантира, че информацията и становищата, които заинтересованите лица имат право да представят в хода на разследването, както беше отбелязано в точка 39 от настоящото решение, ще могат надлежно да бъдат взети предвид в процедурата по консултации в рамките на консултативния комитет.

51

При тези условия, както отбелязва генералният адвокат в частност в точки 61 и 66 от заключението си, закрепеното в член 15, параграф 2 от Основния регламент изискване за предоставяне на цялата относима информация на консултативния комитет не по-късно от десет работни дни преди заседанието му е част от съществените изисквания за редовността на процедурата, чието нарушаване води до нищожност на съответния акт (вж. по аналогия решения от 10 февруари 1998 г., Германия/Комисия, C‑263/95, EU:C:1998:47, т. 32 и от 20 септември 2017 г., Tilly-Sabco/Комисия, C‑183/16 P, EU:C:2017:704, т. 114).

52

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че Регламент за изпълнение № 723/2011 е невалиден, доколкото е приет в нарушение на член 15, параграф 2 от Основния регламент.

По съдебните разноски

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

 

1)

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да оспорят валидността на акт на вторичното право на Съюза, правните субекти могат да излагат пред национална юрисдикция оплакванията, които могат да се изтъкват в производството по жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, в това число оплаквания за неспазване на условията за приемане на акта.

 

2)

Член 267 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция има право преди сезирането на Съда да се обърне към институциите на Европейския съюз, които са участвали в изготвянето на акта на вторичното право на Съюза, чиято валидност се оспорва пред нея, за да получи от тях конкретни и необходими според нея данни и информация с цел да се разсеят съмненията ѝ във валидността на съответния акт на Съюза и да се избегне нуждата да сезира Съда с преюдициален въпрос за преценка на валидността на акта.

 

3)

Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 на Съвета от 18 юли 2011 година за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, е невалиден, доколкото е приет в нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: нидерландски.