Дело C‑617/17

Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie S.A.

срещу

Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)

Решение на Съда (четвърти състав) от 3 април 2019 г.

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Член 82 ЕО — Злоупотреба с господстващо положение — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 3, параграф 1 — Прилагане на националното право в областта на конкуренцията — Решение на националния орган по конкуренция, с което се налагат санкция въз основа на националното право и санкция въз основа на правото на Съюза — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 50 — Принцип ne bis in idem — Приложимост“

1. Господстващо положение — Правила на Съюза — Национална правна уредба — Успоредно прилагане — Последици — Прилагане на националното право при липсата на започната от Комисията процедура за приемането на решение по Регламент № 1/2003 — Задължение за националните органи да прилагат и член 82 ЕО

   (член 82 ЕО; член 3, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 25 и 26)

2. Конкуренция — Глоби — Решение на националния орган по конкуренция, с което се налагат санкция въз основа на националното право и санкция въз основа на правото на Съюза — Нарушение на принципа ne bis in idem — Липса — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност

   (членове 10 и 82 ЕО; член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 28—39 и диспозитива)

Резюме

В решение Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie (C‑617/17), постановено на 3 април 2019 г., Съдът по същество се произнася по тълкуването на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Решението е постановено по спор между застрахователно дружество Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie S.A. и полския орган по конкуренция по повод на решение, с което последният поради злоупотреба с господстващо положение му е наложил глоба за нарушение на националното право в областта на конкуренцията и глоба за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

В този контекст Съдът приема, че принципът ne bis in idem допуска възможността национален орган по конкуренция да наложи на предприятие в рамките на едно и също решение санкция за нарушение на националното право в областта на конкуренцията и санкция за нарушение на член 82 ЕО. В такъв случай обаче националният орган по конкуренция трябва да се увери, че санкциите, взети заедно, са пропорционални на естеството на нарушението.

В това отношение Съдът подчертава, че от съдебната практика следва, че целта на посочения принцип е да не се допусне предприятие да бъде наказвано или преследвано отново, което предполага с предходно влязло в сила решение това предприятие да е било наказано или да е било установено, че не носи отговорност.

От това Съдът заключава, че принципът ne bis in idem не следва да се прилага в случай, в който съобразно с член 3, параграф 1 от Регламент № 1/2003 ( 1 ) националният орган по конкуренция прилага успоредно националното право в областта на конкуренцията и правилата на Съюза в тази област и на основание член 5 от този регламент санкционира предприятие, като в рамките на едно и също решение му налага санкция за нарушаване на националното право и санкция за неспазване на посочените правила.

( 1 ) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).