РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

14 февруари 2019 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Европейска процедура за искове с малък материален интерес — Регламент (ЕО) № 861/2007 — Член 16 — „Страна, загубила делото“ — Разходи във връзка с производството — Разпределение — Член 19 — Процесуално право на държавите членки“

По дело C‑554/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм, Швеция) с акт от 11 септември 2017 г., постъпил в Съда от 21 септември 2017 г., в рамките на производство по дело

Rebecka Jonsson

срещу

Société du Journal L’Est Républicain

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: M. Vilaras, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, J. Malenovský, L. Bay Larsen (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: P. Mengozzi,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за R. Jonsson, от S. Teste, jur. kand.,

за хърватското правителство, от T. Galli, в качеството на представител,

за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,

за финландското правителство, от S. Hartikainen, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от K. Simonsson и M. Heller, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (OB L 199, 2007 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Rebecka Jonsson, която пребивава в Швеция, и Société du Journal L’Est Républicain, установено във Франция (наричано по-нататък „L’Est Républicain“), по повод искане за присъждане на разходите по производството.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображение 29 от Регламент № 861/2007 гласи:

„Страната, загубила делото, следва да поеме разноските за производството. Разноските се определят в съответствие с националното право. Като вземе предвид целите за опростеност и ефективност на разходите, съдът или правораздавателният орган трябва да постанови, че страната, загубила делото, е задължена да заплати само разноските за производството, включително например разноски, които произтичат от факта, че другата страна е била представлявана от адвокат или друг професионален юрист, или всякакви разноски, произтичащи от връчването или превода на документи, единствено когато са пропорционални на стойността на иска или са направени по необходимост“.

4

Член 1 от този регламент гласи:

„Настоящият регламент създава европейска процедура за искове с малък материален интерес (наричана по-долу „европейска процедура за искове с малък материален интерес“), предназначена да опрости и ускори съдебните производства по искове с малък материален интерес по презгранични дела и да намали разноските […]“.

5

Член 2, параграф 1 от посочения регламент е формулиран, както следва:

„Настоящият регламент се прилага при презгранични граждански и търговски дела без оглед на естеството на съда или правораздавателния орган, когато стойността на иска не надвишава 2000 EUR в момента, когато исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган, с изключение на всички лихви, разноски и разходи по защитата. […]“.

6

Член 16 от същия регламент предвижда:

„Страната, загубила делото, поема разноските по делото. Съдът или правораздавателният орган обаче не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска“.

7

Озаглавен „Приложимо процесуално право“, член 19 от Регламент № 861/2007 предвижда:

„При спазване на разпоредбите на настоящия регламент европейската процедура за искове с малък материален интерес се урежда от процесуалното право на държавата членка, в която се провежда процедурата“.

Шведското право

8

Член 1 от глава 18 от rättegångsbalken (Гражданско-процесуален кодекс) гласи следното:

„Загубилата делото страна понася съдебните разноски на насрещната страна, освен ако е посочено друго“.

9

Член 4 от този кодекс предвижда:

„Ако по едно и също дело са направени няколко искания и страните са спечелили по някои от тях и са загубили по останалите, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски или ѝ се присъжда подходяща част от тях, и/или, в случай че е възможно да се разграничат разноските, направени за различните искания по делото, подлежащите на плащане разноски се определят съответно. Ако исканията, по които страната е загубила, са незначителни спрямо останалите, все пак могат да ѝ бъдат присъдени всички съдебни разноски.

Горното се прилага mutatis mutandis, ако искането на страната е уважено само частично“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

10

В началото на 2012 г. г‑жа Jonsson заснема как човек пада в река, когато след т.нар. скок с бънджи въжето се къса. Тя открива кадри от филма си, както и неподвижно изображение от него, на интернет страницата на L’Est Républicain.

11

Тъй като счита, че е нарушено изключителното ѝ право да се разпорежда с филма и с изображението, г‑жа Jonsson предявява пред Attunda Tingsrätt (Районен съд Атунда, Швеция) иск L’Est Républicain да бъде осъдено да ѝ заплати вреди в размер на 1950 EUR, разпределени по следния начин: обезщетение за редакционното използване на филма (379 EUR) и на изображението (211 EUR), обезщетение за това, че не е посочено името на автора на филма (542 EUR) и на изображението (317 EUR), както и обезщетение за нарушението на авторското право, за обработката и манипулирането на филма (284 EUR) и на изображението (217 EUR). Освен това тя иска да ѝ бъдат присъдени направените съдебни разноски на стойност 15652,50 шведски крони (SEK) (около 1530 EUR).

12

L’Est Républicain оспорва изцяло искането и настоява г‑жа Jonsson да бъде осъдена да заплати разноски на стойност 2040 EUR, направени от това дружество за превод.

13

Първоинстанционният съд уважава частично иска на г‑жа Jonsson и ѝ присъжда сумата 1101 EUR за вреди, от които 379 EUR обезщетение за използването на филма и 211 EUR за използването на изображението, 211 EUR обезщетение за това, че не е споменато името, що се отнася до изображението, както и 200 EUR за поправяне на вредите, претърпени от факта, че филмът е използван умишлено или поради небрежност, и 100 EUR за съответното използване на изображението.

14

Освен това съдът постановява всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

15

Тъй като счита, че е загубила делото на първа инстанция в незначителна част, г‑жа Jonsson обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, но само в частта относно съдебните разноски. Така тя иска L’Est Républicain да бъде осъдено да поеме всички съдебни разноски, направени от нея в първоинстанционното производство.

16

Според тази юрисдикция Регламент № 861/2007 не уточнява как се разпределят съдебните разноски в положение като разглежданото във висящото пред нея дело.

17

При тези обстоятелства Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм, Швеция) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Представлява ли член 16 от [Регламент № 861/2007] пречка пред прилагането на национална разпоредба, съгласно която, когато в производството са направени няколко иска или когато иск е уважен частично, разходите по производството може да не се присъждат или да се присъдят частично в зависимост от това дали исковете са частично уважени или частично отхвърлени?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, как конкретно следва да се тълкува изразът „страната, загубила делото“ в член 16 от [Регламент № 861/2007]?“.

По преюдициалните въпроси

18

Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 16 от Регламент № 861/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато една страна спечели делото само частично, националната юрисдикция може да разпореди всяка от страните в производството да понесе направените от нея разходи в това производство или да разпредели тези разходи между страните.

19

Съгласно първото изречение от този член „[с]траната, загубила делото, поема разноските по делото“.

20

За да се установи дали положение като разглежданото в главното производство, в което една страна печели делото само частично, попада в приложното поле на този член, следва да се определи дали изразът „страната, загубила делото“ има предвид единствено хипотезата, при която страната губи делото по всичките си претенции, или този израз се отнася и до хипотезата, при която страната губи делото само частично.

21

От самия текст на член 16 от Регламент № 861/2007 е видно, че той не съдържа никакво указание, що се отнася до последната хипотеза.

22

В това отношение следва да се констатира, че след като една от страните е загубила делото по някои от претенциите си, другата страна също е загубила делото по някои от претенциите си. Ако обаче този член се тълкува в смисъл, че обхваща случаите, в които страната е загубила делото само по някои от претенциите си, такова тълкуване би лишило този член от неговото полезно действие, тъй не би позволил на националната юрисдикция да определи коя страна следва да понесе разходите по производството.

23

Освен това, ако законодателят на Съюза считаше, че в приложното поле на член 16 от Регламент № 861/2007 следва да попадат и случаите, в които една страна печели делото само частично, Регламентът трябваше да уточнява това, особено след като той извършва само частична хармонизация на процесуалните норми, приложими за исковете с малък материален интерес.

24

Следователно първото изречение на член 16 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща само положенията, в които страната губи делото по всичките си претенции.

25

По-нататък, следва да се отбележи, че съгласно член 19 от Регламент № 861/2007 при спазване на разпоредбите на този регламент европейската процедура за искове с малък материален интерес се урежда от процесуалното право на държавата членка, в която се провежда процедурата. Освен това съображение 29 от същия регламент сочи, че страната, загубила делото, следва да поеме разноските за производството, които се определят в съответствие с националното право.

26

При това положение, в съответствие с член 19 от този регламент във връзка със съображение 29 от същия, в случай като разглеждания в главното производство, в който страната печели делото само частично, процесуалните въпроси, свързани с разпределянето на разходите по производството между страните, продължават да се уреждат от националното право на държавите членки.

27

В това отношение следва да се подчертае, че в отсъствието на хармонизация на националните механизми за разпределяне на разходите по производството, процесуалните правила за такова разпределяне се уреждат, при спазване на изискванията Регламент № 861/2007, от вътрешния правен ред на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната автономия на последните. При това обаче тези правила не трябва да бъдат по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни положения по вътрешното право (принцип на еквивалентност), нито да бъдат уреждани по начин, по който да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по аналогия решение от 13 декември 2012 г., Szyrocka, C‑215/11, EU:C:2012:794, т. 34 и цитираната съдебна практика).

28

Следователно, когато една страна спечели делото само частично, националната юрисдикция по принцип остава свободна да реши въпроса с разпределянето на разходите по производството съгласно процедурите, предвидени в националното право, при условие че националните процесуални норми за разпределяне на разходите при исковете с малък материален интерес по презгранични дела не са по-неблагоприятни от процесуалните норми, които уреждат подобни вътрешноправни положения, и процесуалните изисквания, свързани с разпределението на тези разходи, не водят до отказ от заинтересованите лица да използват посочената европейска процедура за искове с малък материален интерес, тъй като налагат на ищеца, чиито искания са уважени в по-голямата им част или който е спечелил делото по повечето искания, все пак да понесе направените от него разходи по производството или значителна част от тях.

29

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 16 от Регламент № 861/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която, когато една страна спечели делото само частично, националната юрисдикция може да разпореди всяка от страните в производството да понесе направените от нея разходи в това производство или да разпредели тези разходи между тях. В такъв случай националната юрисдикция по принцип остава свободна да разпредели стойността на разходите по производството, при условие че националните процесуални норми за разпределение на тези разходи при исковете с малък материален интерес по презгранични дела не са по-неблагоприятни от процесуалните норми, които уреждат подобни вътрешноправни положения, и процесуалните изисквания, свързани с разпределението на разходите по производството, не водят до отказ от заинтересованите лица да използват посочената европейска процедура за искове с малък материален интерес, тъй като налагат на ищеца, чиито искания са уважени в по-голямата им част или който е спечелил делото по повечето искания, все пак да понесе направените от него разходи по производството или значителна част от тях.

По съдебните разноски

30

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

 

Член 16 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която, когато една страна спечели делото само частично, националната юрисдикция може да разпореди всяка от страните в производството да понесе направените от нея разходи в това производство или да разпредели тези разходи между тях. В такъв случай националната юрисдикция по принцип остава свободна да разпредели стойността на разходите по производството, при условие че националните процесуални норми за разпределение на тези разходи при исковете с малък материален интерес по презгранични дела не са по-неблагоприятни от процесуалните норми, които уреждат подобни вътрешноправни положения, и процесуалните изисквания, свързани с разпределението на разходите по производството, не водят до отказ от заинтересованите лица да използват посочената европейска процедура за искове с малък материален интерес, тъй като налагат на ищеца, чиито искания са уважени в по-голямата им част или който е спечелил делото по повечето искания, все пак да понесе направените от него разходи по производството или значителна част от тях.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: шведски.