–

за г‑н O’Brien, от C. Jones, solicitor, и T. Burton, barrister, както и от R. Crasnow, QC, и R. Allen, QC,

–

за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon и C. Crane, в качеството на представители, подпомагани от J. Cavanagh, QC, и R. Hill, barrister,

–

за Европейската комисия, от M. van Beek и N. Yerrell, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35), изменена с Директива 98/23/CE на Съвета от 7 април 1998 г. (ОВ L 131, 1998 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 46) (наричана по-нататък „Директива 97/81“).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са г‑н Dermod Patrick O’Brien и Ministry of Justice (Министерство на правосъдието, Обединеното кралство), преди Department for Constitutional Affairs (Министерство по конституционните въпроси), по повод размера на неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължима поради заеманата от него съдийска длъжност на непълно работно време.

3

Съгласно Директива 98/23 относно разширяването на приложното поле на Директива 97/81 с оглед на включването на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия предоставеният на посочената държава членка срок за транспониране на тази директива изтича на 7 април 2000 г.

4

В член 1 от Директива 97/81 се уточнява, че тя има за цел прилагането на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. между общите междуотраслови организации (UNICE, CEEP и ЕКП) (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“).

5

Клауза 4 от Рамковото споразумение е озаглавена „Принцип на недопускане на дискриминация“ и предвижда:

[…]“.

6

Изплащането на пенсии в съдебната система е уредено в Judicial Pensions Act 1981 (Закон от 1981 г. за пенсиите в съдебната система, наричан по-нататък „Законът от 1981 г.“) и в Judicial Pensions and Retirement Act 1993 (Закон от 1993 г. за пенсионирането и пенсиите в съдебната система, наричан по-нататък „Законът от 1993 г.“).

7

Законът от 1981 г. се прилага по отношение на лица, назначени преди 31 март 1995 г., освен ако са избрали да получават пенсия по реда на Закона от 1993 г. Законът от 1993 г. се прилага по отношение на лица, назначени от 31 март 1995 г. нататък.

8

По силата на тези два закона право на пенсия има всяко лице, което се пенсионира, след като е заемало „съдебна длъжност, която отговаря на необходимите изисквания“ (qualifying judicial office), при условие че е навършило 65 години, а за лицата, спрямо които се прилага Законът от 1993 г. — при условие че са изпълнявали тези функции в продължение най-малко на пет години.

9

Към датата, на която се пенсионира г‑н O’Brien, се счита, че само магистратите, работещи на пълно работно време, и щатните магистрати, работещи на непълно работно време, заемат „съдебна длъжност, която отговаря на необходимите изисквания“, като това не се отнася за работещите на непълно работно време магистрати, които получават дневна надница, каквито са recorders.

10

Както уредбата, установена със Закона от 1981 г., така и установената със Закона от 1993 г. уредба предвиждат, че размерът на пенсията, отпусната на магистрат, работещ на пълно работно време, се основава на възнаграждението, получавано от него през последната година, през която е заемал длъжността, и на броя прослужени години на съдийска длъжност към датата на пенсионирането.

11

Съгласно Закона от 1981 г. circuit judge (съдия във второинстанционен съд) трябва да има 15 прослужени години, за да може да се ползва от пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на половината от последното му годишно възнаграждение. Съответният период съгласно Закона от 1993 г. е 20 години.

12

И двете уредби предвиждат, че магистрати, които са заемали длъжността за по-кратки периоди от време, получават процент от размера на пълната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответстващ на продължителността на прослуженото време. Освен това при пенсиониране се заплаща фиксирана сума, чийто размер се определя въз основа на годишната пенсия.

13

Обединеното кралство транспонира Директива 97/81 посредством Part Time Workers (Prevention of Less Favourable Treatment) Regulations 2000 (SI 2000/1551) (Акт № 1551 от 2000 г. относно работниците на непълно работно време (недопускане на по-неблагоприятно третиране), който влиза в сила на 1 юли 2000 г. Посоченият акт предвижда, че работник на непълно работно време не трябва да бъде третиран по-неблагоприятно от своя работодател в сравнение с работник на пълно работно време, който се намира в сходно положение, и че в това отношение се прилага принципът pro rata temporis, освен ако прилагането му не е целесъобразно.

14

Г‑н O’Brien е вписан в адвокатската колегия през 1962 г., а през 1983 г. е назначен за Queen’s Counsel. Той изпълнява длъжността recorder в Crown Court от 1 март 1978 г. до 31 март 2005 г., когато се пенсионира на 65-годишна възраст. В качеството на recorder той получава не заплата, а дневна надница.

15

През юни 2005 г. г‑н O’Brien иска от Министерството по конституционните въпроси да му бъде отпусната изчислена pro rata temporis пенсия за осигурителен стаж и възраст на същото основание като пенсията, изплащана на бивши магистрати, работещи на пълно работно време, изпълнявали функции, същите или подобни на изпълняваните от него. Министерството по конституционните въпроси го уведомява, че той не е от категориите магистрати, които могат да получават пенсия на магистрат за осигурителен стаж и възраст.

16

През септември 2005 г. г‑н O’Brien сезира Employment Tribunal (Съд по трудови спорове, Обединено кралство), като твърди, че има право на такава пенсия по силата на Директива 97/81 и на разпоредбите за нейното транспониране в националното право. Той печели делото пред тази юрисдикция, но го губи пред въззивната инстанция, Employment Appeal Tribunal (Апелативен съд по трудови спорове, Обединено кралство), а след това и пред Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство). Вследствие на подадена до него жалба Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) сезира Съда с преюдициално запитване.

17

В решение от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110), след като първо припомня, че националният съд следва да установи дали г‑н O’Brien трябва да се счита за работник на непълно работно време по смисъла на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, Съдът постановява, че националното право не може да въвежда разграничение между съдиите, работещи на пълно работно време, и съдиите, работещи на непълно работно време, които получават възнаграждение под формата на дневна надница, освен ако обективни причини оправдават такова различно третиране.

18

След това решение Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) приема с решение от 6 февруари 2013 г., че през разглеждания в главното производство период г‑н O’Brien трябва да се счита за работник на непълно работно време по смисъла на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение и че не е изложена обективна обосновка, за да не се приложи принципът съдиите на непълно работно време да получават възнаграждение на същото основание както съдиите, работещи на пълно работно време, само че изчислено pro rata temporis. Поради това Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) признава на г‑н O’Brien правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при същите условия както circuit judge (съдия във второинстанционен съд).

19

След това делото е върнато на Employment Tribunal (Съд по трудови спорове) за определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която г‑н O’Brien има право. Пред посочената юрисдикция възниква въпросът дали при определянето на този размер трябва да се вземе предвид цялото прослужено от заинтересованото лице време след назначаването му на 1 март 1978 г. нататък, т.е. 27 години, или само времето, прослужено от датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 97/81, т.е. по-малко от пет години. Employment Tribunal (Съд по трудови спорове) приема, че следва да се вземе предвид цялото прослужено време, но Employment Appeal Tribunal (Апелативен съд по трудови спорове) приема обратното. Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединеното кралство) потвърждава последното решение. Г‑н O’Brien подава жалба пред запитващата юрисдикция.

20

Съгласно акта за преюдициално запитване повечето членове на Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) са склонни да приемат, че Директива 97/81 има за последица забраната на дискриминацията на работници на непълно работно време, когато пенсията за осигурителен стаж и възраст стане изискуема. Посочената директива се прилагала ratione temporis, когато пенсията за осигурителен стаж и възраст стане изискуема след влизането на Директивата в сила. В случай че част от трудовия стаж е придобита преди тази дата, посочената директива се прилагала към бъдещите последици на това положение.

21

Според запитващата юрисдикция обаче Съдът все още не е разгледал довода, че както може да се заключи от решение от 6 октомври 1993 г., Ten Oever (C‑109/91, EU:C:1993:833), пенсията за осигурителен стаж и възраст, изплащана в рамките на професионална пенсионна схема, трябва да се разглежда като отложено заплащане на възнаграждение, правото на което е придобито през периода на извършване на дейността, за която се дължи то. Ако се приемел този довод обаче, тогава съгласно общия принцип на забрана на обратното действие Директива 97/81 не можела да засяга придобитите права, или, както е в случая на г‑н O’Brien, правата, които не са придобити преди влизането ѝ в сила, тъй като в нея не се съдържала разпоредба в обратния смисъл. Макар повечето членове на запитващата юрисдикция да считат, че произтичащото от решение от 6 октомври 1993 г., Ten Oever (C‑109/91, EU:C:1993:833), разрешение не е приложимо към делото в главното производство, според запитващата юрисдикция не е очевидно какво решение следва да се възприеме.

22

При тези обстоятелства Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Изисква ли Директива [97/81], и по-специално клауза 4 от [Рамковото споразумение] относно принципа на недопускане на недискриминация времето, прослужено преди крайната дата за транспониране на тази директива, да бъде взето предвид при определяне на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на работник на непълно работно време, ако това прослужено време се взема предвид при определяне на размера на пенсията на работник на пълно работно време, който се намира в сходно положение?“.

23

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 97/81 трябва да се тълкува в смисъл, че времето, прослужено преди датата, на която изтича срокът за транспониране на тази директива, което се взема предвид при определянето на пенсията за осигурителен стаж и възраст на работник на пълно работно време, трябва да се вземе предвид при определянето на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работник на непълно работно време в сходно положение.

24

В настоящия случай следва да се отбележи, че г‑н O’Brien е изпълнявал длъжността съдия на непълно работно време, получаващ възнаграждение под формата на дневна надница, между 1 март 1978 г. и 31 март 2005 г., т.е. основно през период, който предхожда 7 април 2000 г. — датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 97/81 в Обединеното кралство. През този период обаче в националната пенсионна схема в съдебната система не се предвижда, че съдиите, работещи на непълно работно време, които получават възнаграждение под формата на дневна надница, имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за тези функции.

25

Освен това от преписката на разположение на Съда следва, че съдиите придобиват право на пенсия въз основа на приложимата в Англия и Уелс пенсионна схема в съдебната система в зависимост от прослуженото време, което предоставя право на пенсия. Релевантните пенсионни схеми са схеми, основаващи се на „последните възнаграждения“, съгласно които пенсията на съдиите се изчислява, като се умножи определена част от възнагражденията през последната година стаж, който предоставя право на пенсия, с общия брой години и дни прослужено време към датата на пенсиониране.

26

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда по принцип е предвидено процесуалноправните норми да се прилагат към деня на влизането им в сила (решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 45), за разлика от материалноправните норми, които по правило се тълкуват като отнасящи се до заварени при влизането им сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно личи, че трябва да имат такова правно действие (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 1981 г., Meridionale Industria Salumi и др., 212/80—217/80, EU:C:1981:270, т. 9 и от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C‑201/04, EU:C:2006:136, т. 31).

27

Следва да се добави, че новата правна норма се прилага от момента на влизане в сила на акта, с който тя се въвежда, и че макар да не се прилага към правните положения, възникнали и окончателно установени преди това влизане в сила, новата правна норма се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, възникнало при действието на стария закон, както и спрямо новите правни положения. Без да се засяга принципът на забрана на прилагането на правните актове с обратна сила, изключения са възможни единствено ако новата правна норма е придружена от особени разпоредби, които определят изрично условията за прилагането ѝ във времето (вж. в този смисъл решение от 26 март 2015 г., Комисия/Moravia Gas Storage, C‑596/13 P, EU:C:2015:203, т. 32 и цитираната съдебна практика).

28

В самото начало следва да се припомни, че нито Директива 97/81, нито рамковото споразумение дерогират посочения в предходната точка принцип (решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 54).

29

Ето защо следва да се провери дали последицата от постепенното придобиване на права на пенсия през периода преди датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 97/81 в Обединеното кралство, е, че правното положение на жалбоподателя в главното производство трябва да се счита за окончателно установено към посочената дата.

30

В това отношение правителството на Обединеното кралство изтъква, че възнаграждения с отложено заплащане във формата на право на пенсия, изплащана в рамките на професионална пенсионна схема, се увеличавали по същия начин като другите форми на възнаграждение. В случая на разглежданите в главното производство пенсионни схеми в съдебната система, пенсията се придобивала въз основа на последователни периоди прослужено време, всеки от които предоставял право на пенсия, като по този начин правото на пенсия се увеличавало със завършването на всеки период прослужено време. Ето защо, доколкото в края на всеки период прослужено време съответно придобитото право на пенсия изчерпвало действието си, не можело да се вземат предвид правата на пенсия, придобити преди датата, на която е изтекъл срокът за транспониране на Директива 97/81 в Обединеното кралство.

31

Като се позовава в това отношение на решения от 17 май 1990 г., Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209), и от 6 октомври 1993 г., Ten Oever (C‑109/91, EU:C:1993:833), правителството на Обединеното кралство подчертава характерната за тази форма на възнаграждения особеност, а именно разликата във времето между формирането на правото на пенсия, което се извършва постепенно през цялата кариера на работника, и ефективното му изплащане, което пък се отлага до навършването на определена възраст.

32

Следва обаче да се посочи, от една страна, че обстоятелствата по делото в главното производство се различават от обстоятелствата по делата, по които са постановени посочените решения, в които става въпрос за прилагането във времето на последиците от дадено съдебно решение.

33

В това отношение е важно да се посочи, че въпросът за обратното действие на дадена правна норма не бива да се смесва с въпроса за действието във времето на решение на Съда. Както припомня Съдът в своето решение от 17 май 1990 г., Barber (C‑262/88, EU:C:1990:209), условията, от които зависи ограничаването на действието във времето на съдебно решение, се отнасят до наличието на сериозни трудности, които може да породи то по отношение на минал период.

34

В настоящия случай следва да се отбележи, че правителството на Обединеното кралство не е поискало в нито един момент от Съда да ограничи действието във времето на решение от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110). Подобно ограничение може обаче да се допусне само в самото решение по исканото тълкуване (вж. в този смисъл решение от 17 май 1990 г., Barber, C‑262/88, EU:C:1990:209, т. 41).

35

От друга страна, що се отнася до довода на правителството на Обединеното кралство, че изчисляването на прослуженото време, което се изисква, за да се получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да се разграничава от правото на пенсия, е необходимо да се отбележи, че обстоятелството, че право на пенсия е окончателно придобито в края на съответния период прослужено време, не позволява да се направи изводът, че правното положение на работника следва да се счита за окончателно установено. В това отношение следва да се отбележи, че едва по-късно и след като се вземат предвид релевантните периоди прослужено време, въпросният работник може да се позовава ефективно на това право, за да му бъде изплатена неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

36

Следователно в положение като в главното производство, в което формирането на правото на пенсия обхваща периоди, както преди, така и след изтичането на срока за транспониране на Директива 97/81, следва да се приеме, че определянето на това право се урежда от разпоредбите на посочената директива, включително що се отнася до времето, прослужено преди датата на нейното влизане в сила.

37

В това отношение такова положение следва да се разграничава от изтъкнатото от Обединеното кралство в подкрепа на неговите доводи положение на колегите на жалбоподателя в главното производство, които са се пенсионирали преди изтичането на срока за транспониране на Директива 97/81.

38

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 97/81 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство времето, прослужено преди датата, на която изтича срокът за транспониране на посочената директива, трябва да се вземе предвид при определянето на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), изменена с Директива 98/23/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г., трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство времето, прослужено преди датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 97/81, изменена с Директива 98/23, трябва да се вземе предвид при определянето на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.