1

С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че като не е компенсирало загубата на собствени ресурси, които е трябвало да бъдат констатирани и предоставени на бюджета на Европейския съюз по силата на членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 155, 1989 г., стр. 1) (впоследствие членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184)], ако не бяха издадени сертификати за движение на стоки EUR.1 в нарушение, от една страна, на член 101, параграф 1 от Решение 91/482/ЕИО на Съвета от 25 юли 1991 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската икономическа общност (ОВ L 263, 1991 г., стр. 1). (наричано по-нататък „решението за ОСТ от 1991 г.“), и на член 12, параграф 6 от приложение II към споменатото решение за вноса на мляко на прах и ориз от Кюрасао през периода 1997—2000 г., и от друга страна, на член 35, параграф 1 от Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 314, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 25, стр. 74, наричано по-нататък „решението за ОСТ от 2001 г.“) и на член 15, параграф 4 от приложение III към споменатото решение за вноса на едрозърнест и дребнозърнест грис от Аруба през периода 2002—2003 г., Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 5 от Договора за ЕО (впоследствие член 10 ЕО, понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС).

2

Уставът на Организацията на обединените нации е подписан в Сан Франсиско на 26 юни 1945 г. Съгласно член 73 („Декларация относно териториите, които не се самоуправляват“) от този устав, който се намира в глава XI:

„Членовете на Организацията на Обединените нации, които носят или поемат отговорност за управлението на територии, чиито народи още не са достигнали до пълно самоуправление, признават принципа, съгласно който интересите на жителите на тези територии са първостепенни, и приемат като свещен дълг задължението да оказват възможното най-голямо съдействие за благополучието на жителите на тези територии в рамките на системата за международен мир и сигурност, установена в тази харта, и за тази цел:

[…]

б) да развиват самоуправлението, да държат нужната сметка за политическите стремежи на тези народи и да ги подпомагат в постепенното развитие на техните свободни политически институции съобразно с особените условия на всяка територия и на нейните народи и тяхната различна степен на развитие;

[…]“.

3

Фактите, които са в основата на твърдяното нарушение, едновременно предхождат и следват влизането в сила на Договора от Амстердам, изменил Договора за ЕО. Разпоредбите, относими към иска за установяване на неизпълнението на задължения, обаче по същество са останали същите. Член 5 от Договора за ЕО (впоследствие член 10 ЕО) е гласял следното:

„Държавите членки предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия договор или от актове на институциите на Общността. Те съдействуват за постигането на задачите на Общността.

Те се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на настоящия договор“.

4

Тази разпоредба по същество е заменена с член 4, параграф 3 ДЕС.

5

В част четвърта („Асоцииране на отвъдморските страни и територии“) от този договор се намират членове 131—137 (след изменението членове 182 ЕО—188 ЕО, понастоящем членове 198—204 ДФЕС). Съгласно член 131 ЕО (след изменението член 182 ЕО, понастоящем член 198 ДФЕС):

„Държавите членки се съгласяват да асоциират към Общността неевропейски страни и територии, които имат специални отношения с Белгия, Дания, Франция, Италия, Нидерландия и Обединеното кралство. Тези страни и територии (по-долу наричани „страни и територии“) са посочени в приложение IV към настоящия договор.

Целта на асоциирането е да съдейства за икономическото и социалното развитие на страните и териториите и да създаде тесни икономически връзки между тях и Общността като цяло.

В съответствие с принципите, предвидени в преамбюла на настоящия договор, асоциирането е предназначено преди всичко да защитава интересите и просперитета на населението на тези страни и територии, за да ги доведе до икономическия, социалния и културния напредък, към който се стремят“.

6

Член 133, параграф 1 от този договор (след изменението член 184, параграф 1 ЕО, понастоящем член 200, параграф 1 ДФЕС) е предвиждал:

„Митата върху вноса в държавите членки на стоки, произхождащи от страните и териториите се премахват напълно, в съответствие с постепенното премахване на митата между държавите членки, съгласно разпоредбите на настоящия договор“.

7

Съгласно член 136 от същия договор (след изменението член 187 ЕО, понастоящем член 203 ДФЕС):

„За първоначален период от пет години след влизането в сила на настоящия договор, детайлите и процедурата за асоцииране на страни и територии към Общността се определят в конвенция по прилагане, приложена към настоящия договор.

Преди изтичане на срока на посочената в предходния параграф конвенция, Съветът с единодушие определя разпоредбите за допълнителен срок, въз основа на натрупания опит и принципите, установени в настоящия договор“.

8

Съгласно член 227, параграфи 1 и 3 от Договора за ЕО (след изменението член 299, параграфи 1 и 3 ЕО, понастоящем член 52, параграф 1 ДЕС и член 355, параграф 2 ДФЕС):

„1.   Настоящият договор се прилага по отношение на Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална Република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

[…]

3.   Специалните договорености за асоцииране, съдържащи се в част четвърта на настоящия договор, се прилагат към отвъдморските страни и териториите, посочени в приложение IV към настоящия договор.

Настоящият договор не се прилага по отношение на онези отвъдморски страни и територии, които имат специални отношения с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, но не са включени в споменатия по-горе списък“.

9

Списъкът в приложение IV („Отвъдморски страни и територии, спрямо които се прилагат разпоредбите на част IV от Договора“) към Договора за ЕО (след изменението приложение II към Договора за ЕО, понастоящем приложение II към Договора за функционирането на ЕС), визира в частност Аруба и Нидерландските Антили, сред които е Кюрасао.

10

Към момента на фактите членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент № 1552/89 (понастоящем членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент № 1150/2000) уреждат последователно условията, при които държавите членки са длъжни да констатират и да предоставят на бюджета на Съюза собствените му ресурси, сред които са митата.

11

Съгласно първо съображение от решението за ОСТ от 1991 г.:

„[К]ато има предвид, че е необходимо разпоредбите, приложими към асоциирането на отвъдморските страни и територии (наричани по-нататък „ОСТ“) към Европейската икономическа общност да бъдат установени за допълнителен срок; като има предвид, че тези разпоредби се прилагат спрямо териториите, които са свързани с Френската република, спрямо страните и териториите, които са свързани с Обединеното кралство, спрямо страните, които са свързани с Кралство Нидерландия, и отчасти, спрямо Гренландия“ [неофициален превод].

12

Съгласно член 1 от това решение, то има за цел да насърчи и ускори икономическото, културното и социалното развитие и да укрепи икономическите структури на ОСТ, изброени в приложение I към споменатото решение. Точка 4 от това приложение визира Нидерландските Антили, сред които са Кюрасао и Аруба, като ОСТ на Кралство Нидерландия.

13

Член 6, първа алинея от решението за ОСТ от 1991 г. гласи:

„В рамките на съответните си правомощия властите, които участват в посочената в член 10 рамка за партньорство, периодично разглеждат резултатите от нейното прилагане и дават становищата и импулсите, необходими за постигането на целите на настоящото решение“ [неофициален превод].

14

Съгласно член 10 от това решение:

„За да могат компетентните местни власти на ОСТ да участват по-интензивно — в рамките на съответните конституции на държавите членки, с които те са свързани — в осъществяването на принципите на асоцииране на ОСТ към ЕИО, като същевременно зачитат правомощията на съответните централни власти на засегнатите държави членки, се създава консултативна процедура, основана на принципа на партньорство между Комисията, държавата членка и ОСТ.

Това партньорство, условията на което са залегнали в членове 234—236 от настоящото решение, ще даде възможността да се прецени постигнатото в процеса на асоцииране и да се обсъдят проблемите, които евентуално се поставят в отношенията между OCT и Общността“ [неофициален превод].

15

Член 101, параграф 1 от посоченото решение има следното съдържание:

„Продуктите с произход от OCT се внасят в Общността, без да се начисляват мита и такси с равностоен ефект“ [неофициален превод].

16

Съгласно член 108, параграф 1, първо тире от решението за ОСТ от 1991 г. понятието за продукти с произход и свързаните с това методи за административно сътрудничество са определени в приложение II към него.

17

Съгласно член 234 от това решение:

„Действията на Общността се основават, доколкото е възможно, на тясно съгласуване между Комисията, държавата членка, с която е свързана ОСТ, и компетентните местни власти на ОСТ.

Това съгласуване се нарича по-нататък „партньорство“ [неофициален превод].

18

Съгласно член 235, параграфи 1 и 2 от посоченото решение:

„1.   Партньорството обхваща програмирането, подготовката, финансирането, проследяването и оценката на действията на Общността в рамките на настоящото решение, както и всеки проблем, който се поставя в отношенията между OCT и Общността.

2.   За целта по молба по-специално на съответните ОСТ могат да се създадат работни групи за асоцииране на OCT, които са консултативни и се състоят от тримата посочени в член 234 партньори, на база или географска зона на ОСТ, или група на OCT, които са свързани с една и съща държава членка. Тези работни групи се създават:

19

Съгласно член 237 от същото решение:

„При спазване на особените разпоредби, предвидени в настоящото решение и свързани с отношенията между ОСТ и френските отвъдморски департаменти, то се прилага, от една страна, спрямо териториите, в които се прилага Договорът за създаване на Европейската икономическа общност и при условията, предвидени в този договор, и от друга страна, спрямо териториите на ОСТ“ [неофициален превод].

20

Член 1 от приложение II към решението за ОСТ от 1991 г., което се отнася до определението на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество, предвижда:

„За прилагането на разпоредбите за търговско сътрудничество на решението, даден продукт се счита с произход от ОСТ, от Общността или от страните от АКТБ, ако е изцяло получен или достатъчно обработен или преработен в ОСТ, в Общността или в страни от АКТБ“ [неофициален превод].

21

Член 12, параграфи 1 и 6 от това приложение предвижда:

„1.   Доказателство за произход на продукти по смисъла на настоящото приложение се представя чрез сертификат за движение EUR.1, чийто образец е поместен в допълнение 4 към настоящото приложение.

[…]

6.   Сертификатът за движение EUR.1 се издава от митническите власти на страната или територията износител, ако стоките могат да се разглеждат като „продукти с произход“ по смисъла на настоящото приложение“ [неофициален превод].

22

Член 26 („Проверка на сертификати за движение EUR. 1 и на формуляри EUR. 2“) от споменатото приложение предвижда:

„1.   Последващата проверка на сертификати за движение EUR. 1 и на формуляри EUR. 2 се извършва по избор или всеки път, когато митническите власти на страната на вноса имат основателни съмнения относно достоверността на документа или точността на данните относно действителния произход на съответните продукти.

[…]

6.   Когато процедурата за проверка или друга налична информация изглежда показва, че разпоредбите на настоящото приложение са били нарушени, ОСТ по своя инициатива или по искане на Комисията спешно извършва необходимите разследвания или осигурява извършването на тези разследвания, с оглед да се разкрият и предотвратят подобни нарушения. Комисията може да участва в разследванията.

[…]

7.   Споровете, които не могат да се разрешат между митническите власти на страната на вноса и на ОСТ на износа или които повдигат проблем относно тълкуването на настоящото приложение, се предават на комитета по произхода, създаден с [Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общо определение на понятието за произход на стоки (ОВ L 148, 1968 г., стр. 1)]“ [неофициален превод].

23

Съгласно член 12, параграф 1 от цитирания регламент комитетът по произхода е съставен от представители на държавите членки и се председателства от представител на Комисията.

24

Решението за ОСТ от 1991 г. остава приложимо до 1 декември 2001 г. На 2 декември същата година влиза в сила решението за ОСТ от 2001 г. Член 4, параграф 1 от последното решение предвижда:

„В рамките на партньорството, постановено в член 7, властите на ОСТ приемат основна отговорност за формулирането на стратегии за асоцииране и развитие и тяхното прилагане чрез подготовка, заедно с Комисията и държавите членки, с които ОСТ е свързана, на Единни програмни документи […] и програми за сътрудничество“.

25

Член 7 от решението за ОСТ от 2001 г. гласи:

„1.   С цел да позволи пълноценното участие на ОСТ в осъществяването на асоциирането ОСТ—ЕО и като надлежно отчита начина на организация на институциите на [засегнатите държави] членки, асоциирането използва процедура на консултация, основана на упоменатите по-долу разпоредби. То се занимава с всеки въпрос, възникнал в отношенията между ОСТ и Общността.

[…]

3.   Между Комисията, държавите членки, с които са свързани ОСТ, и всяка ОСТ, представена от органите на властта ѝ, съществуват отделни партньорства, които позволяват целите и принципите на настоящото решение, по-специално тези, посочени в членове 4 и 19, да се осъществят на практика. Това тристранно партньорство по-долу се нарича „партньорство“.

За всяка ОСТ се създават работни групи по партньорството, които включват гореспоменатите трима партньори. Тези работни групи могат да заседават по молба на Комисията, на държава членка или на ОСТ. По молба на един от партньорите няколко работни групи по партньорството могат да осъществяват съвместни срещи, за да обсъждат въпроси от общ интерес или регионалните аспекти на асоциирането.

4.   Тези консултации се извършват в пълно съответствие със съответните институционални, юридически и финансови правомощия на тримата партньори.

[…]“.

26

Член 35 от това решение предвижда:

„1.   Продуктите с произход от ОСТ се внасят в Общността без да се начисляват вносни мита.

2.   Понятието за продукти с произход и методите за административно сътрудничество, свързани с него, са определени в приложение III“.

27

Член 2 от приложение III към споменатото решение, предмет на което са определението на понятието „продукт с определен произход“ и методите за административно сътрудничество, дефинира в параграф 1 продуктите, които се считат за продукти с произход от ОСТ.

28

Съгласно член 14, параграф 1, буква а) от въпросното приложение при внос в Общността продуктите с произход от ОСТ се ползват от разпоредбите на решението за ОСТ от 2001 г., когато е представен сертификат за движение EUR.1.

29

Съгласно член 15, параграфи 1 и 4 от споменатото приложение:

„1.   Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите власти на [ОСТ], от която се изнася, въз основа на писмена молба от износителя или под негова отговорност от упълномощен негов представител.

[…]

4.   Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите власти на страната износител […], ако съответните продукти могат да се считат продукти с произход от ОСТ, Общността или страни от АКТБ и отговарят на останалите изисквания на настоящото приложение“.

30

Член 32 („Проверка на доказателства за произход“) от приложение III към решението за ОСТ от 2001 г. има следния текст:

„1.   С цел да се осигури точно прилагане на настоящото приложение, ОСТ, Общността и страните от АКТБ те си оказват взаимна помощ с посредничеството на техните митнически администрации за проверка достоверността на сертификатите за движение EUR.1 или декларациите върху фактура, както и точността на данните, предоставени в тези документи.

[…]

2.   Последващи проверки на доказателства за произход се извършват по избор или всеки път, когато митническите власти на страната на вноса имат основателни съмнения относно достоверността на документите, действителния произход на съответните продукти или изпълнението на останалите изисквания на настоящото приложение.

[…]

8.   Когато процедурата за […] проверка или друга налична информация [изглежда] показва, че разпоредбите на настоящото приложение са били нарушени, ОСТ по своя инициатива или по искане на Общността спешно извършва необходимите разследвания или осигурява извършването на тези разследвания, с оглед да се разкрият и предотвратят подобни нарушения. Комисията може да участва в разследванията“.

31

Член 34 („Уреждане на спорове“), първа алинея от това приложение гласи:

„Когато възникнат спорове във връзка с процедурата за […] проверка по членове 32 и 33, които не могат да се разрешат между митническите власти, искащи проверката и митническите власти, отговорни да извършат тази проверка или ако те повдигнат въпрос относно тълкуването на настоящото приложение, те се предават на Комитета по Митническия кодекс — отдел „Произход“, създаден с [Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58)]“.

32

Съгласно член 247, параграф 1 от този регламент комитетът по Митническия кодекс е съставен от представители на държавите членки и се председателства от представител на Комисията.

33

Член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“) уточняват условията, при които държавите членки могат да не пристъпят към последващо вземане под отчет на мита или могат да извършат възстановяване или опрощаване на тези мита.

34

Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“), предвижда в член 73а:

„Без да се засягат специалните разпоредбите и прилагането на решението на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейските общности, правата на Общностите към трети лица и правата на трети лица към Общностите се погасяват след изтичане на срок от пет години.

Началната датата за целите на изчисляването на срока и условията за прекъсването на срока се уреждат в правилата за прилагане“.

35

Член 85б („Правила относно сроковете на давност“) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002 (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, 2007 г., стр. 13) (наричан по-нататък „Регламентът за изпълнение“), предвижда в параграф 1, първа алинея:

„Срокът на давност за вземанията на Общностите от трети страни започва да тече след изтичане на крайния срок, съобщен на длъжника в дебитното известие […]“.

36

Съгласно Statuut voor het Koninkrijk der Nederlanden (Харта за Кралство Нидерландия), в приложимата ѝ през процесния период редакция, Кралство Нидерландия се състои от три страни (landen) — Нидерландия (Nederland), Нидерландските Антили (Nederlandse Antillen) и Аруба. През този период Кюрасао е съставна част на Нидерландските Антили.

37

Съгласно член 3, параграф 1, буква b) от тази харта външните работи са „от компетентността на Кралството“.

38

Съгласно член 50, параграф 1 от посочената харта:

„Действието на законодателните и административните мерки в Нидерландските Антили и в Аруба, които противоречат на тази харта, акт на международното право, закон на Кралството или подзаконов акт на Кралството, или на интереси, насърчаването или защитата на които са от компетентността на Кралството, може да бъде спряно или отменено от краля в качеството на глава на Кралството с мотивиран указ. […]“.

39

Член 51 от същата харта има следния текст:

„Ако орган в Нидерландските Антили и в Аруба не изпълнява или не изпълнява надлежно задълженията си, произтичащи от тази харта, акт на международното право, закон на Кралството или подзаконов акт на Кралството, начинът, по който тези задължения трябва да бъдат изпълнени, може да се определи с подзаконов акт на Кралството, където се посочват правното основание и мотивите, на които той се базира“.

40

Член 52 от Хартата за Кралство Нидерландия гласи:

„Със съгласието на краля законодателството на страната може да предоставя на краля, като глава на Кралството, или на губернатора, като орган на Кралството, правомощия по отношение на делата на тази страна“.

41

Между 1997 г. и 2000 г. са били внасяни мляко на прах и ориз с произход от Кюрасао в Германия, а през 2002 г. и 2003 г. — едрозърнест и дребнозърнест грис от Аруба в Нидерландия.

42

Властите на Кюрасао и на Аруба са издали сертификати за движение на стоки EUR. 1 (наричани по-нататък „сертификатите EUR. 1“) за тези стоки, въпреки че последните не са отговаряли на условията, за да бъдат счетени за продукти с преференциален произход съгласно член 101, параграф 1 от решението за ОСТ от 1991 г. и член 35, параграф 1 от решението за ОСТ от 2001 г.

43

Издаването от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификатите EUR. 1 е било предмет на разследвания от страна на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Тя е публикувала докладите си от мисиите във връзка с Кюрасао и Аруба съответно на 24 октомври 2000 г. и на 23 декември 2004 г.

44

След тези разследвания Комисията уведомява нидерландските и германските власти за нередовността на тези сертификати EUR. 1 и приканва тези власти да съберат митата за съответния внос. Нидерландските и германските власти констатират само част от тези мита, тъй като останалата част е погасена по давност.

45

С писма съответно от 27 януари и от 31 май 2012 г. Комисията приема, че Кралство Нидерландия носи отговорност за грешката, допусната от властите на Кюрасао и на Аруба. Тя изисква от Кралство Нидерландия да компенсира, най-късно съответно до 20 март и 20 юли 2012 г., произтичащата оттук загуба на собствени ресурси.

46

След като Кралство Нидерландия не изпълнява това искане, на 21 ноември 2013 г. Комисията му изпраща официално уведомително писмо, на което нидерландските власти отговарят на 20 февруари 2014 г., като отричат изобщо да носят отговорност за действията на неговите ОСТ.

47

На 17 октомври 2014 г. Комисията изпраща мотивирано становище до Кралство Нидерландия, в което поддържа позицията, изложена в официалното ѝ уведомително писмо. Срокът за вземане на необходимите мерки за съобразяване с мотивираното становище е изтекъл на 17 декември 2014 г.

48

С писмо от 19 ноември 2015 г. Кралство Нидерландия отговаря на мотивираното становище, като продължава да отхвърля каквато и да било отговорност.

49

Тогава Комисията решава да предяви иск.

50

Кралство Нидерландия оспорва допустимостта на иска, със съображението че исковата молба била двусмислена и не представяла последователно и точно основанието за неизпълнението на задълженията по член 5 от Договора за ЕО (впоследствие член 10 ЕО, понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС), в което е упрекнато. В тази насока Кралство Нидерландия отбелязва, че в някои точки от исковата молба Комисията изглежда твърди, че то носи отговорност за действията на митническите власти на своите ОСТ, все едно те са негови собствени власти, докато в други точки го упреква, че не е приело адекватни мерки, за да попречи на нередовното издаване от тези власти на сертификати EUR. 1.

51

Комисията счита иска си за допустим.

52

От постоянната съдебна практика по член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда следва, че всяка искова молба или жалба трябва ясно и точно да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на посочените основания, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Съда — да упражни поверения му контрол. От това произтича, че съществените правни и фактически обстоятелства, на които искът или жалбата се основава, трябва да изпъкват по логичен и разбираем начин от самия текст на исковата молба или жалбата и че исканията в нея трябва да са формулирани по недвусмислен начин, за да не се произнесе Съдът ultra petita или да пропусне да се произнесе по някое твърдение за нарушение (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2018 г., Комисия/Белгия,C‑356/15, EU:C:2018:555, т. 32 и цитираната съдебна практика).

53

Съдът приема също че исковата молба, подадена на основание член 258 ДФЕС, трябва да излага последователно и точно твърденията за нарушения, с което да се даде възможност на държавата членка и на Съда да установят точния обхват на твърдяното нарушение на правото на Съюза — което е необходимо условие, за да може посочената държава надлежно да изложи доводите в своя защита, а Съдът — да провери наличието на твърдяното неизпълнение на задължения (решение от 11 юли 2018 г., Комисия/Белгия, C‑356/15, EU:C:2018:555, т. 33 и цитираната съдебна практика).

54

В частност исковата молба на Комисията трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, които са я довели до убеждението, че съответната държава членка не е изпълнила някое от задълженията си по Договорите (решение от 11 юли 2018 г., Комисия/Белгия, C‑356/15, EU:C:2018:555, т. 34 и цитираната съдебна практика).

55

В настоящия случай следва да се приеме за установено, че Комисията точно е посочила твърдяната за нарушена от Кралство Нидерландия разпоредба от правото на Съюза — член 5 от Договора за ЕО (впоследствие член 10 ЕО, понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС), както и фактите, за които то е упрекнато, а именно некомпенсирането на сумата, ведно с лихви, която съответства на загубата на традиционни собствени ресурси в резултат от издаването от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1 в разрез с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г.

56

В допълнение, исковата молба на Комисията действително изтъква евентуален пропуск на Нидерландия да приеме адекватните мерки, за да се избегне такова нередовно издаване, но от същата искова молба ясно се вижда, че предмет на иска на Комисията е не този евентуален пропуск, а само некомпенсирането от Кралство Нидерландия на загубата на традиционни собствени ресурси в резултат от нередовното издаване на разглежданите сертификати EUR. 1.

57

Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, впрочем обстоятелството, че споменатата искова молба не уточнява дали според Комисията това нередовно издаване, е резултат от действия на властите на Кюрасао и на Аруба, които могат да бъдат вменени на Кралство Нидерландия, или последица от неприемането от тази държава членка на адекватните мерки, за да се предотврати подобно издаване, не е попречило на последната държава да упражни ефективно правото си на защита по отношение на твърдяното неизпълнение на задължения.

58

Ето защо повдигнатото от Кралство Нидерландия възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

59

Според Комисията по силата на принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 5 от Договора за ЕО (впоследствие член 10 ЕО, понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС), Кралство Нидерландия е длъжно да компенсира загубата на традиционни собствени ресурси, произтичаща от това, че властите на Кюрасао и на Аруба са издавали сертификати EUR. 1 в разрез с разпоредбите на решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. и така са попречили на държавите членки на внос да съберат някои мита, свързани с разглеждания внос.

60

В тази насока Комисията счита на първо място, че като държава членка Кралство Нидерландия е длъжно да поеме отговорността за приетите актове и допуснатите небрежности от властите на Кюрасао и на Аруба, които противоречат на решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., предвид специалните отношения, които то има с тези ОСТ, които по мнение на Комисията не са независими държави, а са съставна част на това кралство.

61

Комисията добавя, че Кралство Нидерландия няма как да изтъква независимостта, която Кюрасао и Аруба имат съгласно Хартата на Кралство Нидерландия, за да оправдае неизпълнението на задълженията си, произтичащи от принципа на лоялно сътрудничество. Освен това независимостта на тези ОСТ не била абсолютна, понеже съгласно членове 50—52 от тази харта властите на Кралство Нидерландия разполагали с правомощия, позволяващи да се гарантира, че властите на Кюрасао и на Аруба спазват разпоредбите на решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г.

62

На второ място Комисията припомня, че принципът на лоялно сътрудничество налага държавите членки да вземат всички мерки, годни да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза. В настоящия случай нередовното издаване от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1 осуетило събирането на мита и предоставянето им на бюджета на Съюза като собствени ресурси. Като не компенсирало тази загуба на собствени ресурси, Кралство Нидерландия затруднило надлежното функциониране на системата на собствени ресурси на Съюза, защото посочената загуба трябвало да бъде компенсирана от всички държави членки чрез увеличаване на собствения ресурс, основан на брутния национален приход. Ето защо защитата на бюджета на Съюза изисквала от Кралство Нидерландия да може да се търси отговорност за нарушението от властите на Кюрасао и на Аруба на решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. и то да бъде задължено да компенсира произтичащата оттам загуба на ресурси.

63

На трето място Комисията поддържа, че Кралство Нидерландия е длъжно да плати лихви за забава върху сумата, съответстваща на тази загуба на собствени ресурси. Според Комисията задължението да бъдат платени тези лихви не се базира на правната уредба на Съюза относно собствените ресурси, а произтича направо от задължението за лоялно сътрудничество, предвид неразривната връзка между задължението да се констатират собствените ресурси на Съюза, те да се впишат по сметката на Комисията в определените срокове и накрая, да се платят лихви за забава.

64

Кралство Нидерландия, подпомагано от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, оспорва нарушението, в което е упрекнато. На първо място, то признава, че е пряко отговорно за действията на страните, от които е съставено, но същевременно смята, че тази отговорност обхваща единствено неизпълнението на задължения, възложени му като държава — членка на Съюза.

65

Съгласно практиката на Съда, установена със Становище 1/78 (Международно споразумение за естествения каучук) от 4 октомври 1979 г. (EU:C:1979:224, т. 62), следвало да се определи в какво качество на Кралство Нидерландия от него може да се търси отговорност — като държава — членка на Съюза, или като представител на неговите ОСТ в международните отношения. Съгласно член 227, параграф 3 от Договора за ЕО (впоследствие член 299, параграф 3 ЕО, понастоящем член 355, параграф 2 ДФЕС) всъщност териториалният обхват на този договор се свеждал до европейската част на Кралството, т.е. до Нидерландия, докато спрямо ОСТ изключително се прилагал специалният режим, предмет на част четвърта от споменатия договор. Следователно при липсата на изрично позоваване общите разпоредби на същия договор били неприложими спрямо ОСТ. По-специално по отношение на вноса на стоки в Съюза ОСТ трябвало да бъдат третирани като трети страни. Ето защо ОСТ нямало как да се считат за съставна част на държавата членка, към която са асоциирани.

66

В този контекст Кралство Нидерландия подчертава, че доколкото само Кралството има качеството на субект на международното публично право и компетентността да сключва договори, то е ратифицирало Договора за ЕО единствено за Нидерландия, така че само Нидерландия била обвързана с правата и задълженията, произтичащи от присъединяването ѝ към Съюза.

67

Кралство Нидерландия смята, че с оглед на независимостта на Нидерландските Антили и Аруба тезата, че Нидерландия е отговорна за действията на властите на тези ОСТ, е в разрез с член 4, параграф 2 ДЕС и с член 73 от Устава на Организацията на обединените нации. Съгласно разпоредбите на Хартата на Кралство Нидерландия Нидерландските Антили и Аруба не можели да се считат за част от Нидерландия през процесния период, защото тези две територии наистина имали, по подобие на Нидерландия, качеството на страна (landen) на Кралство Нидерландия, но всяка от тях разполагала със собствен Staatsregeling (Основен закон) и имала голяма независимост на равнище кралство. Впрочем членове 50—52 от Хартата на Кралство Нидерландия не предоставяли на Нидерландия никакво правомощие спрямо властите на Кюрасао и на Аруба и предвиждали единствено възможността решения по отношение на тези територии да се приемат в рамките на министерския съвет на Кралството.

68

На второ място, според Кралство Нидерландия изтъкнатото задължение за компенсиране и за плащане на лихви за забава не намира основание нито в правната уредба на Съюза относно собствените ресурси, нито в решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. Следователно приемането, че съществува такова задължение, не било в съответствие с принципа на правна сигурност. Кралство Нидерландия добавя, че в тази насока Комисията не можела да се основе и на член 5 от Договора за ЕО (впоследствие член 10 ЕО, понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС), ако не докаже, че Нидерландия не е изпълнила собствените си задължения съгласно правото на Съюза. Комисията обаче не представила такова доказателство, а просто твърдяла, че Нидерландия не е реагирала „адекватно“ на нарушението, извършено от съответните ОСТ.

69

Кралство Нидерландия отбелязва още че съгласно решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. издаването на сертификати EUR. 1 било възложено само на властите на ОСТ, като властите на държавите членки нямали никаква възможност за намеса, нито пък изобщо носели отговорност в този аспект. По-специално тези решения за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. предвидили система за административно сътрудничество между, от една страна, властите на ОСТ, и от друга, Комисията, както и властите на държавите членки, благодарение на която било възможно да се провери дали тези решения се спазват и за целта да се адресират направо властите на ОСТ. Освен това проблемите, поставящи се между ОСТ и Съюза, трябвало да се уреждат в рамките на партньорството.

70

Впрочем ангажирането на отговорността на Нидерландия като държава членка противоречало на принципа на правна сигурност и на принципа на добра администрация. В тази насока Кралство Нидерландия поддържа, че обратно на съдебната практика, установена с решение от13 ноември 2014 г., Nencini/Парламент (C‑447/13 P, EU:C:2014:2372, т. 48), Комисията не била предприела действия в разумен срок, защото поискала предоставянето на разположение на въпросните мита съответно повече от седем години и повече от единадесет години след като OLAF установила разглежданите нередности.

71

Като начало следва да се подчертае, че към момента на действията на властите на Кюрасао и на Аруба, довели до предявяването на иска за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, принципът на лоялно сътрудничество е бил прогласен в член 5 от Договора за ЕО, а след това в член 10 ЕО, но към момента, когато Комисията е поискала от Кралство Нидерландия да компенсира загубата на собствени ресурси, произтичаща според нея от това поведение, тези разпоредби са били заменени от член 4, параграф 3 ДЕС. Ето защо искът трябва да бъде разгледан през призмата именно на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в последната разпоредба.

72

Съгласно член 4, параграф 3, втора алинея ДЕС в качеството си на държава — членка на Съюза, Кралство Нидерландия е длъжно да вземе всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията му, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

73

За целта всички органи на тази държава членка имат задължението да гарантират в рамките на своите правомощия спазването на нормите на правото на Съюза, но все пак съгласно член 258 ДФЕС единствено посочената държава членка носи отговорност пред Съюза за изпълнението на произтичащите от това право задължения (вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2012 г., Бянков, C‑249/11, EU:C:2012:608, т. 64 и цитираната съдебна практика, и от 13 май 2014 г., Комисия/Испания, C‑184/11, EU:C:2014:316, т. 43 и и цитираната съдебна практика).

74

Както обаче е уточнила Комисията в писмената си реплика, предявеният иск за неизпълнение на задължения се основава не на допуснати от властите на Нидерландия грешки, а на отговорността на тази държава членка за загуба на собствени ресурси, резултат от неоспореното нарушаване на разпоредби на решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., които уреждат издаването от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1.

75

Както следва от член 227, параграф 3 от Договора за ЕО във връзка с приложение IV към него (впоследствие член 299, параграф 3 ЕО и приложение II към Договора за ЕО, понастоящем член 355, параграф 2 ДФЕС и приложение II към Договора за функционирането на ЕС), Кюрасао и Аруба са били сред изброените в споменатото приложение ОСТ и поради това спрямо тях се е прилагал специалният режим на асоцииране, който е определен в част четвърта от Договора за ЕО, включваща членове 131—137 (впоследствие членове 182 ЕО—188 ЕО, понастоящем членове 198—204 ДФЕС), като условията и процедурите за този режим са били установени с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., въз основа на член 136 от споменатия договор (впоследствие член 187 ЕО, понастоящем член 203 ДФЕС).

76

Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че Съдът наистина е постановил, че общите разпоредби на Договора за ЕО, а именно тези, които не са предвидени в част четвърта от посочения договор, не се прилагат спрямо ОСТ без изрично препращане (решение от 5 юни 2014 г., X и TBG, C‑24/12 и C‑27/12, EU:C:2014:1385, т. 45 и цитираната съдебна практика), но нарушението, в което е упрекнато Кралство Нидерландия, не попада във визираната с тази съдебна практика хипотеза. Всъщност Комисията не твърди, че принципът на лоялно сътрудничество се прилага спрямо Кюрасао и Аруба, а поддържа, че по силата на този принцип Кралство Нидерландия е длъжно да отговаря за последиците от нередовно издаване от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1. Както обаче бе припомнено в точка 72 от настоящото решение, споменатият принцип важи за Кралство Нидерландия като държава — членка на Съюза.

77

С оглед на тези съображения следва да се провери, на първо място, дали Кралство Нидерландия — по силата на задължения, възложени му като държава членка с член 4, параграф 3 ДЕС — носи отговорност пред Съюза за евентуално издаване от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1 в разрез с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., на второ място, дали по силата на тази разпоредба е длъжно да компенсира сумата, евентуално увеличена с лихви за забава, на произтичащата оттук евентуална загуба на собствени ресурси на Съюза, и на трето място, ако това е така, дали нарушението, в което е упрекнато Кралство Нидерландия, е обосновано.

78

Комисията твърди, че именно поради специалните отношения, които свързват Кюрасао и Аруба с Кралство Нидерландия, тази държава членка е длъжна да носи отговорност пред Съюза за действията и бездействията на властите на Кюрасао и на Аруба, когато същите са издали сертификати EUR. 1 в разрез с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г.

79

Кралство Нидерландия е сред държавите членки, които съгласно член 131, първа алинея от Договора за ЕО (впоследствие член 182, първа алинея ЕО, понастоящем член 198, първа алинея ДФЕС) имат „специални отношения“ с ОСТ. Съгласно въпросната разпоредба прилагането спрямо тези страни и територии на определения в част четвърта на Договора за ЕО специален режим на асоцииране се основава, към момента на посоченото издаване, на посочените специални отношения.

80

Характерно за споменатите специални отношения е, че ОСТ не са независими държави, а страни и територии, зависещи от такава държава, която по-специално осигурява международното им представителство (вж. в този смисъл Становища 1/78 (Международно споразумение за естествения каучук) от 4 октомври 1979 г., EU:C:1979:224, т. 62, и 1/94 (Споразумения, приложени към Споразумението за СТО) от 15 ноември 1994 г., EU:C:1994:384, т. 17).

81

Съгласно член 131 от Договора за ЕО (впоследствие член 182 ЕО, понастоящем член 198 ДФЕС) прилагането на определения в четвърта част от този договор специален режим на асоцииране, което цели да съдейства за икономическото, социалното и културното развитие на ОСТ, облагодетелства само страни и територии, които имат специални отношения със съответната държава членка, поискала спрямо тях да стане приложим специалният режим на асоцииране. Що се отнася по-конкретно до Кюрасао и Аруба, които към момента на влизане в сила на Договора за ЕИО са част от Нидерландските Антили, държавите членки са сключили Споразумение 64/533/ЕИО от 13 ноември 1962 година за изменение на Договора за създаване на Европейската икономическа общност с цел прилагане към Нидерландските Антили на специалния режим на асоцииране, определен в част четвърта от този договор (ОВ 150, 1964 г., стр. 2414).

82

Ето защо използваните термини по-специално в първо съображение, в член 234 и в член 235, параграф 2 от решението за ОСТ от 1991 г., както и в частност в членове 4 и 7 от решението за ОСТ от 2001 г., за да обозначат държавата членка, „с която са свързани“ ОСТ, са израз на специалните отношения между тях, съгласно член 131, първа алинея от Договора за ЕО (впоследствие член 182, първа алинея ЕО, понастоящем член 198, първа алинея ДФЕС). Това тълкуване се подкрепя от член 1 от решението за ОСТ от 1991 г. във връзка с точка 4 от приложение I към него, от която следва, че Кюрасао и Аруба са ОСТ „на“ Кралство Нидерландия.

83

Освен това в рамките на споменатия специален режим на асоцииране продуктите с произход от Кюрасао и от Аруба са се ползвали от привилегирован достъп до вътрешния пазар, без за тях да се начисляват мита и такси с равностоен ефект, в съответствие с член 133, параграф 1 от Договора за ЕО (впоследствие член 184, параграф 1 ЕО, понастоящем член 200, параграф 1 ДФЕС) във връзка с член 101, параграф 1 и член 108, параграф 1, първо тире от решението за ОСТ от 1991 г. и приложение II към него (член 35 от решението за ОСТ от 2001 г. и приложение III към него).

84

Издаването на сертификати EUR. 1 обаче се е уреждало от правото на Съюза. Всъщност съгласно член 12, параграф 6 от приложение II към решението за ОСТ от 1991 г. (член 15, параграф 4 от приложение III към решението за ОСТ от 2001 г.), приложимо спрямо териториите на ОСТ по силата на член 237 от същото решение, посочените сертификати, които установяват този произход, е трябвало да се издават от властите на ОСТ. Ето защо при издаването на такива сертификати тези власти са били длъжни да спазват изискванията, съдържащи се в приложение II към решението за ОСТ от 1991 г. (приложение III към решението за ОСТ от 2001 г.).

85

В допълнение, предвидените с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. процедури за уреждане на спорове или проблеми, които могат да възникнат в този контекст, са отразявали основополагащото значение, което специалните отношения по смисъла на член 131, първа алинея от Договора за ЕО (впоследствие член 182, първа алинея ЕО, понастоящем член 198, първа алинея ДФЕС) между съответната ОСТ и държавата членка, с която тя е свързана, имат за определения в четвърта част от Договора за ЕО режим на асоцииране.

86

В тази насока следва да се отчетат по-специално член 26, параграф 7 от приложение II към решението за ОСТ от 1991 г. и член 34 от приложение III към решението за ОСТ от 2001 г., съгласно които споровете относно правомерността на сертификати EUR. 1, които не могат да се разрешат между митническите власти на държавата на внос и тези на ОСТ на износ, трябва да се уредят на равнище Комитет по произход, впоследствие Комитет по Митническия кодекс, в рамките на процедура, в която по-специално участва представител на държавата членка, с която е свързана ОСТ на износ, но не участват компетентните местни власти на тази ОСТ.

87

В допълнение, по отношение на евентуалното разрешаване на проблеми, които могат да възникнат при нередовно издаване на сертификати EUR. 1 в рамките на партньорството, посочено в членове 234 и 235 от решението за ОСТ от 1991 г. (впоследствие член 7 от решението за ОСТ от 2001 г.), се налага изводът, че това партньорство не може да се основава на двустранен диалог между съответната ОСТ и Комисията, а налага тристранно съгласуване, в което наред с Комисията трябва да участват и държавата членка, с която е свързана ОСТ, и компетентните местни власти на ОСТ. Съгласно член 10, първа алинея от решението за ОСТ от 1991 г. участието в това тристранно съгласуване на държавата членка, с която е свързана ОСТ, се изисква, за да се гарантира зачитането на „правомощията на съответните централни власти на засегнатите държави членки“. По подобен начин член 7, параграф 1 от решението за ОСТ от 2001 г. поставя ударението върху необходимостта да се зачита „начинът на организация на институциите на [засегнатите държави] членки“.

88

При това положение съществуването на специални отношения по смисъла на член 131, първа алинея от Договора за ЕО (впоследствие член 182, първа алинея ЕО, понастоящем член 198, първа алинея ДФЕС) между Кралство Нидерландия и неговите ОСТ може да породи конкретна отговорност за тази държава членка пред Съюза, когато властите на тези ОСТ издават сертификати EUR. 1 в разрез с посочените решения.

89

Кралство Нидерландия обаче твърди, че не е налице такава отговорност. Първо, според него след като Договорът за ЕО е бил ратифициран само за Нидерландия, следва да се прави разграничение между Кюрасао и Аруба, от една страна, и Кралство Нидерландия като държава членка, от друга, в съответствие с установената със Становище 1/78 съдебна практика (Международно споразумение за естествения каучук) от 4 октомври 1979 г. (EU:C:1979:224, т. 62). Второ, според Кралство Нидерландия системата за административно сътрудничество, създадена с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., прави възможно адресирането направо на властите на посочените ОСТ, така че Комисията не можела да търси отговорност от него за действията на тези власти на основание член 4, параграф 3 ДЕС. Трето, признаването на такава отговорност щяло да накърни независимостта на посочените ОСТ, в нарушение на член 4, параграф 2 ДЕС и на член 73 от Устава на Организацията на обединените нации.

90

По отношение на първия довод Съдът наистина по същество е постановил в точка 62 от цитираното в предходната точка становище, че когато държава членка сключва международно споразумение като международен представител на ОСТ, свързана с тази държава, тя не действа в качеството на държава членка. Тази констатация, въз основа на която Съдът е заключил, че подобно представителство е ирелевантно за „отграничаването на сферите на компетентност вътре в Общността“, няма обаче значение, когато се преценява отговорността на дадена държава членка в контекста на издаването от властите на ОСТ, свързана с тази държава членка, на сертификати EUR. 1 в разрез с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., което се урежда от нормите на правото на Съюза, приложими на територията на ОСТ.

91

Досежно втория довод на Кралство Нидерландия, изведен от установената с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. система за административно сътрудничество, наистина съгласно член 26, параграф 6 от приложение II към решението за ОСТ от 1991 г., впоследствие член 32, параграф 8 от приложение III към решението за ОСТ от 2001 г., именно властите на съответната ОСТ е следвало по-специално да извършат необходимите разследвания, когато визираната в член 26, параграф 1 от приложение II към първото решение, впоследствие в член 32, параграф 2 от приложение III към второто решение, процедура за проверка или друга налична информация, изглежда, показва, че разпоредбите на тези приложения са били нарушени. От една страна обаче, същите разпоредби предвиждат, че Комисията „може да участва“ в разследванията, които целят да разкрият и предотвратят нарушенията на разпоредбите, уреждащи издаването на сертификати EUR. 1, без да ѝ възлагат задължение в тази насока. От друга страна, член 26, параграф 7 от приложение II към решението за ОСТ от 1991 г., впоследствие член 34 от приложение III към решението за ОСТ от 2001 г., действително предвижда, че за споровете, възникнали във връзка с такива разследвания или повдигащи въпрос относно тълкуването, е предвидена процедура за уреждане на споровете, но от самата формулировка на същите разпоредби следва, че те визират единствено споровете, възникващи между държавата на внос и ОСТ на износ, и следователно не възлагат задължение на Комисията.

92

Впрочем, обратно на поддържаното от Кралство Нидерландия, разпоредбите относно съгласуването, наречено „партньорство“, допускат и възможността от държава членка да бъде търсена отговорност съгласно член 4, параграф 3 ДЕС за нередовно издаване от властите на нейните ОСТ на сертификати EUR. 1. Всъщност съгласно самия текст на член 234 от решението за ОСТ от 1991 г. действията на Съюза е трябвало да се основават само „доколкото е възможно“ на това съгласуване между Комисията, държавата членка, с която е свързана ОСТ, и компетентните местни власти на същата ОСТ. Освен това съгласно член 235, параграф 2 от въпросното решение по молба по-специално на съответните ОСТ „могат да се създадат“ работни групи за асоцииране на OCT, за да разгледат всякакъв проблем, който се поставя между OCT и Съюза. По подобен начин член 7, параграф 3 от решението за ОСТ от 2001 г. предвижда само че създадените за всяка ОСТ работни групи по партньорството „могат да заседават“ по молба по-специално на ОСТ. Ето защо в настоящия случай тази процедура по партньорство действително не е била приложена, но същевременно формулировката на тези разпоредби показва, че те определят това прилагане за факултативно.

93

Третият довод, изведен от конституционната независимост на Кюрасао и на Аруба, също не може да бъде уважен, защото Кралство Нидерландия не посочва как отговорността на държава членка за действията на нейните ОСТ, която не засяга възложените на тези ОСТ функции с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г., би могла да накърни тяхната независимост.

94

Уместно е да се обсъди още въпросът за какви видове грешки, допуснати от ОСТ в контекста на издаването на сертификати EUR. 1, трябва да бъде търсена отговорност от държавата членка, с която тя е свързана.

95

В тази насока от залегналия в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество следва, че държавите членки са длъжни да вземат всички мерки, годни да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 7 октомври 2010 г., Stils Met, C‑382/09, EU:C:2010:596, т. 44 и от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет, C‑600/14, EU:C:2017:935, т. 94).

96

Предвид обстоятелството, че митническият режим, от който са се ползвали продуктите с произход от ОСТ при условията по член 133, параграф 1 от Договора за ЕО (впоследствие член 184, параграф 1 ЕО, понастоящем член 200, параграф 1 ДФЕС) и по член 101, параграф 1 във връзка с член 108, параграф 1, първо тире от решението за ОСТ от 1991 г. и приложение II към него (член 35 от решението за ОСТ от 2001 г. и приложение III към него), е преференциален и представлява дерогация, в настоящия случай припомненото в предходната точка задължение е особено обвързващо. Ето защо по силата на член 4, параграф 3 ДЕС всяка грешка, извършена от властите на дадена ОСТ при издаването на сертификати EUR. 1, попада в обхвата на отговорността пред Съюза, носена от държавата членка, с която е свързана тази ОСТ.

97

С оглед на изложените дотук съображения следва да се заключи, че по силата на задълженията, възложени му като държава членка съгласно член 131, първа алинея от Договора за ЕО (впоследствие член 182, първа алинея ЕО, понастоящем член 198, първа алинея ДФЕС) и член 4, параграф 3 ДЕС, Кралство Нидерландия носи отговорност пред Съюза за евентуално издаване от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1 в разрез с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. (вж. по аналогия днешното решение Комисия/Обединено кралство (Отговорност за действието на ОСТ), C‑391/17, т. 95).

98

Видно от постоянната съдебна практика, съгласно принципа на лоялно сътрудничество държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от нарушението на правото на Съюза. Следователно властите на държавите членки са длъжни в пределите на правомощията си да вземат всички необходими мерки, за да поправят нарушението на това право (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2007 г., Jonkman и др., C‑231/06—C‑233/06, EU:C:2007:373, т. 37 и 38, и от 26 юли 2017 г., Comune di Corridonia и др., C‑196/16 и C‑197/16, EU:C:2017:589, т. 35 и цитираната съдебна практика, и от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C‑597/17, EU:C:2019:544, т. 54).

99

Тъй като издаването на сертификат EUR. 1 в разрез с решенията за ОСТ от 1991 г. и от 2001 г. е пречка, при условията по член 220, параграф 2, буква б) и по член 239 от Митническия кодекс, властите на държавата членка на внос да съберат митата, които е щяло да се наложи да съберат при липсата на такъв сертификат EUR. 1, произтичащата оттук загуба на традиционни собствени ресурси на Съюза е незаконосъобразна последица от нарушение на правото на Съюза. Всъщност съгласно практиката на Съда такава загуба трябва да бъде компенсирана или с друг собствен ресурс, или с коригиране на разходите (вж. по аналогия решения от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания, C‑392/02, EU:C:2005:683, т. 54 и от 5 октомври 2006 г., Комисия/Германия, C‑105/02, EU:C:2006:637, т. 88).

100

Следователно държавата членка, която носи отговорност пред Съюза за нередовното издаване на такъв сертификат, е длъжна в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество да вземе всички необходими мерки, за да поправи това нарушение на правото на Съюза, и по-специално трябва да компенсира произтичащата оттук загуба на собствени ресурси (вж. по аналогия днешното решение Комисия/Обединено кралство (Отговорност за действието на ОСТ), C‑391/17, т. 98).

101

Що се отнася по-специално до въпроса дали размерът на такава загуба на собствени ресурси трябва евентуално да бъде увеличен с лихви за забава, стига да се отбележи, че компенсирането само на размера на митата, които не е могло да бъдат събрани, не е достатъчно, за да се отстранят незаконосъобразните последици от нередовно издаване на сертификат EUR. 1.

102

Това тълкуване не би могло да се постави под въпрос с довода, изведен от принципа на правна сигурност и изложен от Кралство Нидерландия и Обединеното кралство, че няма как да е налице подобно задължение за компенсиране, когато в правото на Съюза липсва съответна изрична разпоредба. Всъщност задължението да се компенсира загубата на собствени ресурси, която следва от нередовно издаване на сертификати EUR. 1, е просто особен израз на произтичащото от принципа на лоялно сътрудничество задължение, което предвижда, че държавите членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да поправят нарушението на правото на Съюза и да отстранят незаконосъобразните му последици. Както личи от припомнената в точка 98 от настоящото решение постоянна съдебна практика, последното задължение обхваща всички незаконосъобразни последици от нарушението на това право, и в частност финансовите, като разглежданите в настоящия случай.

103

Лихвите за забава обаче започват да текат едва от датата на изпратеното до съответната държава членка искане да бъде компенсирана посочената загуба на собствени ресурси.

104

С оглед на изложените дотук съображения следва да се заключи, че държавата членка, която носи отговорност пред Съюза за нередовно издаване от свързана с нея ОСТ на сертификати EUR. 1, е длъжна съгласно принципа на лоялно сътрудничество да компенсира евентуална загуба на собствени ресурси, евентуално увеличена с лихви за забава.

105

От преписката на разположение на Съда следва, че между 1997 г. и 2000 г. и между 2002 г. и 2003 г. стоки със сертификати EUR. 1, издадени от властите на Кюрасао и на Аруба, са били внесени в Нидерландия и в Германия, без да са им начислявани вносни мита.

106

За страните е безспорно, че разглежданите сертификати EUR. 1 са били издадени от споменатите власти, а разглежданите стоки не са отговаряли на необходимите условия, за да бъдат считани за продукти с преференциален произход по силата на член 101, параграф 1 от решението за ОСТ от 1991 г. и на член 35, параграф 1 от решението за ОСТ от 2001 г. Също така е безспорно, че неспазването на тези разпоредби е довело за Съюза до загуба на собствени ресурси — вносни мита.

107

При това положение Кралство Нидерландия е длъжно в съответствие с член 4, параграф 3 ДЕС да компенсира размера на тази загуба на собствени ресурси, както е поискала Комисията с писма съответно от 27 януари и 31 май 2012 г.

108

Кралство Нидерландия обаче твърди, че в настоящия случай принципите на правна сигурност и на добра администрация не допускат възможността да се констатира неизпълнение на това задължение за компенсиране, тъй като Комисията не била поискала от него да направи това компенсиране в разумен срок, в съответствие със съдебната практика, установена с решение от 13 ноември 2014 г., Nencini/Парламент (C‑447/13 P, EU:C:2014:2372, т. 48).

109

В тази насока следва да се припомни, че съдебната практика, установена с цитираното в предходната точка решение, се отнася до член 85б от Регламента за изпълнение, който определя, че началният момент на петгодишния давностен срок по член 73а от Финансовия регламент е крайният срок, съобщен на длъжника в дебитното известие.

110

В цитираното решение Съдът действително е постановил, че след като в приложимите текстове не се казва нищо, принципът на правна сигурност изисква съответната институция да извърши това съобщаване в разумен срок, като същевременно е уточнил, че срокът за съобщаване на дебитно известие не е разумен, когато това съобщаване се извърши след петгодишен период, считано от момента, в който институцията нормално е била в състояние да предяви вземането си (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2014 г., Nencini/Парламент, C‑447/13 P, EU:C:2014:2372, т. 48 и 49).

111

Без да е необходимо да се проверява дали член 73а от Финансовия регламент и член 85б от Регламента за изпълнение се прилагат спрямо задължение за компенсиране на загуба на собствени ресурси съгласно член 4, параграф 3 ДЕС като разглежданата в настоящия случай, се налага обаче изводът, че Комисията при всички положения не е превишила петгодишния срок, след изтичането на който срокът за съобщаване на дебитно известие трябва да се счита за неразумен съгласно съдебната практика, установена с цитираното в предходната точка решение. Всъщност между страните няма спор, че загубата на собствени ресурси на Съюза, произтичаща от нередовното издаване от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1, става окончателна едва през 2009 г. След като Комисията не е можела преди тази дата да поиска споменатата загуба да бъде компенсирана, следва да се приеме, че тя е спазила посочения петгодишен срок, когато е поискала от Кралство Нидерландия да направи това компенсиране през 2012 г.

112

Ето защо се налага изводът, че като не е компенсирало загубата на собствени ресурси, произтичаща от нередовното от гледна точка на решението за ОСТ от 1991 г., впоследствие на решението за ОСТ от 2001 г., издаване от властите на Кюрасао и на Аруба на сертификати EUR. 1, що се отнася съответно до вноса на мляко на прах и на ориз от Кюрасао през периода 1997—2000 г. и до вноса на дребнозърнест и едрозърнест грис от Аруба през периода 2002—2003 г., Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС.

113

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Нидерландия и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

114

На основание член 140, параграф 1 от същия процедурен правилник, съгласно който встъпилите по делото държави членки понасят направените от тях съдебни разноски, Обединеното кралство понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: