Дело C‑342/17

Memoria Srl

и

Antonia Dall’Antonia

срещу

Comune di Padova

(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunale amministrativo regionale per il Veneto)

„Преюдициално запитване — Ограничения върху свободата на установяване — Компетентност на Съда — Допустимост на преюдициалното запитване — Изцяло вътрешно положение — Национална правна уредба, която забранява всякаква икономическа дейност, свързана със съхраняването на погребални урни — Проверка за пропорционалност — Съгласуваност на националната правна уредба“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 14 ноември 2018 г.

1. Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Приложно поле — Национална правна уредба, която предоставя монопол на общинските служби върху предоставянето на услугата по съхраняване на погребални урни — Изключване

   (съображение 8 и член 1, параграф 3 от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свобода на установяване — Ограничения — Национална правна уредба, която забранява всякаква икономическа дейност, свързана със съхраняването на погребални урни — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (член 49 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 41 и 42)

2.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява, дори въпреки изричната воля на починалия, на лицето, което депозира погребална урна, да повери съхраняването ѝ на трета страна, която задължава това лице да съхранява урната в жилището си, освен ако не я повери на общинско гробище, и която освен това забранява всяка икономическа дейност, чийто макар и неизключителен предмет е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока.

   В това отношение, първо, що се отнася до обосновката, свързана с опазването на общественото здраве, от постоянната практика на Съда наистина следва, че закрилата на общественото здраве е сред признатите от правото на Съюза императивни съображения от общ интерес и че в тази област държавите членки разполагат с широка свобода на преценка (вж. в този смисъл решение от 1 юни 2010 г., Blanco Pérez и Chao Gómez, C‑570/07 и C‑571/07, EU:C:2010:300, т. 44, 68 и 106). Подобна цел обаче не може да обоснове разглежданото по главното производство ограничение, тъй като за разлика от тленните останки пепелта е инертна от биологична гледна точка, така че след като в резултат на термичната обработка тя стане стерилна, съхраняването ѝ не може да представлява задължение, наложено от съображения за общественото здраве.

   Второ, що се отнася до целта да се гарантира зачитането на паметта на починалите, тя също може да представлява императивно съображение от общ интерес. Трябва да се констатира обаче, че съществуват по-малко ограничителни мерки за постигане на посочената цел, като например задължението да се гарантира, че погребалните урни ще се съхраняват при условия, сходни с тези на общинските гробища, и че в случай на прекратяване на дейността тези урни ще се пренесат в общински гробища или ще се върнат на близките на починалия.

   (вж. т. 54, 55, 57, 59 и 66 и диспозитива)