Дело C‑331/17

Martina Sciotto

срещу

Fondazione Teatro dell’Opera di Roma

(Преюдициално запитване, отправено от Corte d’appello di Roma)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 5 — Мерки за предотвратяване на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Национално законодателство, което изключва прилагането на тези мерки в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 25 октомври 2018 г.

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Национална правна уредба, която изключва прилагането на посочените мерки в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации — Недопустимост — Липса на ефективни мерки за санкциониране на такава злоупотреба при използването

(клауза 5 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в договор за неопределено време, ако трудовото правоотношение продължава да съществува след определена дата, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, когато във вътрешния правов ред не съществува друга ефективна мярка, санкционираща установените в този сектор злоупотреби.

Всъщност клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение по принцип оставя на държавите членки грижата да определят условията, при които срочните трудови договори или правоотношения се приемат за договори за неопределено време. От това следва, че Рамковото споразумение не конкретизира при какви условия могат да се използват срочни договори (решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 80 и определение от 11 декември 2014 г., León Medialdea, C‑86/14, непубликувано, EU:C:2014:2447, т. 47).

За да може обаче национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която забранява в сектора на оперно-филхармоничните фондации преобразуването на поредица от срочни договори в договор за неопределено време, да се счита за съответстваща на Рамковото споразумение, във вътрешния правов ред на съответната държава членка трябва да има в посочената област друга ефективна мярка, за да не се допусне и ако е необходимо, да се санкционира злоупотребата с последователни срочни трудови договори (вж. по аналогия решения от 14 септември 2016 г., Martínez Andrés и Castrejana López, C‑184/15 и C‑197/15, EU:C:2016:680, т. 41 и от 7 март 2018 г., Santoro,C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 34).

В това отношение, когато правото на Съюза не предвижда специфични санкции в хипотезата на все пак установени злоупотреби, националните органи следва да приемат мерки, които трябва да бъдат не само пропорционални, но и достатъчно ефективни и възпиращи, за да гарантират пълната ефикасност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение (решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 77 и цитираната съдебна практика и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 29).

Следователно, когато е налице злоупотреба с последователни срочни трудови договори или правоотношения, за надлежно санкциониране на тази злоупотреба и за заличаване на последиците от нарушението на правото на Съюза трябва да може да се приложи мярка, предоставяща ефективни и равностойни гаранции за закрила на работниците (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 79 и цитираната съдебна практика и от 7 март 2018 г., Santoro, C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 31).

(вж. т. 59, 60, 64, 65 и 72 и диспозитива)