Съединени дела C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17

Bashar Ibrahim и др.
срещу
Bundesrepublik Deutschland

Bundesrepublik Deutschland
срещу
Taus Magamadov

(Преюдициални запитвания, отправени от Bundesverwaltungsgericht)

Решение на Съда (голям състав) от 19 март 2019 година

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32/EС — Член 33, параграф 2, буква a) — Отхвърляне от органите на дадена държава членка на молба за убежище като недопустима поради предоставена преди това субсидиарна закрила в друга държава членка — Член 52 — Приложно поле на тази директива ratione temporis — Членове 4 и 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище в другата държава членка — Системно отхвърляне на молбите за убежище — Реална и потвърдена опасност от нечовешко или унизително отношение — Условия на живот на лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, в последната държава членка“

Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Основание — Предоставена преди това международна закрила в друга държава членка — Приложно поле ratione temporis —Международна правна уредба, която допуска да се отхвърли молба за убежище, подадена преди 20 юли 2015 г. и преди влизането в сила на тази правна уредба, поради предоставянето на субсидиарна закрила от друга държава членка — Допустимост — Граници — Молба за убежище и искане за поемане на отговорност за посочения кандидат, подадени преди влизането в сила на Директива 2013/32 и попадащи в приложното поле на Регламент № 343/2003

(член 49 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 343/2003 на Съвета; член 33, параграф 2, буква а) и член 52, първа алинея от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2005/85 на Съвета)

(вж. т. 61, 62, 64, 66 и 68—74; т. 1 от диспозитива)
Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима —– Основание — Предоставена преди това международна закрила в друга държава членка — Необходимост или възможност да се използва с предимство предвидената в Регламент № 604/2013 процедура за поемане на отговорността или за обратно приемане — Липса

(Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета; член 33, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 80; т. 2 от диспозитива)
Основни права — Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание — Съдържание — Системни недостатъци след приключване на процедурата за предоставяне на субсидиарна закрила в държава членка поради условията на живот на ползващите се от тази закрила — Забрана за другите държави членки да отхвърлят молба за убежище като недопустима поради предоставяне преди това на субсидиарна закрила в тази държава членка — Условия — Преценка на реалността на посочените недостатъци — Критерии — Необходимост от положение на крайна материална нищета

(член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета и член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 85—94 и 101; т. 3 от диспозитива)
Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Основание —– Предоставена преди това международна закрила в друга държава членка — Молба за предоставяне на убежище, подадена от лице, ползващо се със субсидиарна закрила в друга държава членка — Системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище в тази държава членка, водещи до системно отхвърляне на молбите за предоставяне на убежище — Липса на последствия за възможността за отхвърляне на тази молба като недопустима

(член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета и член 33, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 98—101; т. 3 от диспозитива)

Резюме

Кандидат за убежище може да бъде прехвърлен в държавата членка, която обичайно е компетентна да разгледа неговата молба или която вече му е предоставила субсидиарна закрила, освен ако предвидимите условия на живот на лицата, ползващи се с международна закрила, биха го поставили там в положение на крайна материална нищета, противоречаща на забраната за нечовешко или унизително отношение

В решение Ibrahim и др. (C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17), постановено на 19 март 2019 г., големият състав на Съда внася уточнения относно допълнителното основание за недопустимост на молба за международна закрила, предвидено в член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 ( 1 ) (наричана по-нататък „Директивата за процедурите“). С тази разпоредба се разширява възможността, предвидена по-рано в Директива 2005/85 ( 2 ), да се отхвърли молба като недопустима, когато по-рано от друга държава членка е предоставен статут на бежанец, като се позволява отхвърляне и когато е предоставена субсидиарна закрила. По делата в главните производства такава закрила е предоставена на няколко граждани на трети страни, съответно в Полша и в България. Впоследствие тези лица отиват в Германия, където между 2012 г. и 2013 г. подават молби за предоставяне на убежище. След като напразно се обръщат към компетентните полски и български органи с оглед на обратно приемане на тези лица, германските органи отхвърлят молбите за предоставяне на убежище, без да ги разглеждат по същество, което заинтересованите лица оспорват по съдебен ред.

В този контекст Съдът се произнася първо относно приложното поле ratione temporis на Директивата за процедурите. В това отношение в преходните разпоредби, съдържащи се в член 52, първа алинея от нея, се предвижда, от една страна, че националните разпоредби, с които се транспонира тази директива, се прилагат към молбите за международна закрила, които са подадени „след 20 юли 2015 г. или на по-ранна дата“, и от друга страна, че молбите, подадени преди 20 юли 2015 г., се уреждат от националните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/85. Съдът счита, че независимо от напрежението между тези две норми, държава членка може да предвиди незабавно прилагане на националната разпоредба, с която се транспонира допълнителното основание за недопустимост към молби за предоставяне на убежище, по които още няма окончателно решение и които са подадени преди 20 юли 2015 г. и преди влизането в сила на тази национална разпоредба. По съображения за правна сигурност и за равенство пред закона, все пак е необходимо молбите, подадени през един и същи период в тази държава членка, да бъдат разгледани предвидимо и по един и същ и предвидим начин. Съдът обаче посочва, че такова незабавно прилагане не е позволено, когато както молбата за предоставяне на убежище, така и искането за обратно приемане са подадени преди влизането в сила на Директивата за процедурите. Всъщност в такова положение, предмет на едно от делата в главното производство, в съответствие с член 49 от Регламент № 604/2013 ( 3 ) тази молба и това искане все още попадат изцяло в приложното поле на Регламент № 343/2003 ( 4 ), докато член 33 от Директивата за процедурите се отнася само до положения, попадащи в приложното поле на Регламент № 604/2013.

След това Съдът постановява, че когато на гражданин на трета страна е предоставена субсидиарна закрила и впоследствие той подаде молба за предоставяне на убежище в друга държава членка, тя може да я отхвърли като недопустима, без да трябва или да може да използва с предимство предвидените в Регламент № 604/2013 процедури по поемане на отговорност или по обратно приемане.

Накрая Съдът разглежда условията, при които по силата на Хартата на основните права на Европейския съюз държава членка би могла да бъде лишена от предоставената с член 33, параграф 2, буква а) от Директивата за процедурите възможност. В това отношение, като се позовава на своето решение Jawo ( 5 ) от същата дата Съдът отбелязва, че когато има опасност кандидат за убежище да понесе в държава членка нечовешко или унизително отношение, противоречащо на член 4 от Хартата на основните права, това обстоятелство е пречка за прехвърлянето му в нея, независимо дали тази опасност съществува в самия момент на прехвърлянето, в хода на процедурата за предоставяне на убежище или след приключването ѝ. По аналогия Съдът приема, че държава членка не може да използва допълнителното основание за недопустимост, когато предвидимите условия на живот на кандидата за убежище в държавата членка, предоставила субсидиарна закрила, биха го изложили, като лице, ползващо се от тази закрила, на сериозна опасност да понесе нечовешко или унизително отношение. Сериозността на тези слабости трябва все пак да е достатъчно висока и да се характеризира с излагането на съответното лице на крайна материална нищета.

В това отношение не са достатъчни нарушения на Директива 2011/95 ( 6 ), които не стигат до нарушаване на член 4 от Хартата на основните права. Също и фактът, че в държавата членка, предоставила на заинтересованото лице субсидиарната закрила, ползващите се от такава закрила не получават никаква социална закрила, гарантираща жизнения им минимум, или получават такава закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин от гражданите на тази държава членка, не позволява да се установи нарушение на посочения член 4, освен ако поради особената му уязвимост и независимо от волята му и от неговия личен избор, кандидатът е в положение на крайна материална нищета.

От друга страна, Съдът уточнява, че когато държавата членка, предоставила субсидиарната закрила, без реален преглед системно отказва да предостави статут на бежанец на кандидати, които отговарят на предвидените в Директива 2011/95 условия, не може да се счита, че третирането на кандидатите отговаря на задълженията, произтичащи от член 18 от Хартата на основните права относно правото на убежище. Все пак именно първата държава членка трябва да поеме процедурата за получаване на статут на бежанец, като от своя страна държавата членка, в която е подадена нова молба, може да я отхвърли на основание член 33, параграф 2, буква а) от Директивата за процедурите, тълкуван в светлината на принципа на взаимно доверие.

( 1 ) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

( 2 ) Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).

( 3 ) Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

( 4 ) Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критериите и механизмите за определяне на държавата членка, компетентна при разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56).

( 5 ) Решение от 19 март 2019 г., Jawo (C‑163/17).

( 6 ) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).