Дело C‑240/17

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Преюдициално запитване — Гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на територията на държава членка — Заплаха за обществения ред и за националната сигурност — Директива 2008/115/EО — Член 6, параграф 2 — Решение за връщане — Забрана за влизане на територията на държавите членки — Сигнал с цел отказ за влизане в Шенгенското пространство — Гражданин, притежаващ валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка — Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген — Член 25, параграф 2 — Процедура по консултиране между държавата членка, подала сигнала, и държавата членка, издала разрешението за пребиваване — Срок — Липса на становище от страна на консултираната договаряща държава — Последици за изпълнението на решенията за връщане и за забрана за влизане“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 16 януари 2018 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция—Имиграционна политика—Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой—Решение за връщане, придружено от забрана за влизане, прието срещу такъв гражданин, за когото се счита, че представлява заплаха за обществения ред или националната сигурност—Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген—Сигнал с цел отказ за влизане в Шенгенското пространство—Гражданин на трета държава, притежаващ валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга договаряща държава—Задължение за подалата сигнала държава да се консултира с държавата, издала разрешението за пребиваване—Провеждане на тази процедура по консултиране най-късно до приемането на решението за връщане

(член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
Контрол по границите, убежище и имиграция—Имиграционна политика—Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой—Решение за връщане, придружено от забрана за влизане, прието срещу такъв гражданин, за когото се счита, че представлява заплаха за обществения ред или националната сигурност—Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген—Сигнал с цел отказ за влизане в Шенгенското пространство—Гражданин на трета държава, притежаващ валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга договаряща държава—Задължение за подалата сигнала държава да се консултира с държавата, издала разрешението за пребиваване—Липса на отговор от посочената държава—Последици

(член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
Контрол по границите, убежище и имиграция—Имиграционна политика—Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой—Решение за връщане, придружено от забрана за влизане, прието срещу такъв гражданин, за когото се счита, че представлява заплаха за обществения ред или националната сигурност—Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген—Сигнал с цел отказ за влизане в Шенгенското пространство—Гражданин на трета държава, притежаващ валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга договаряща държава—Задължение за подалата сигнала държава да се консултира с държавата, издала разрешението за пребиваване—Възможност за посочения гражданин на трета държава да се позове пред националния съд на тази процедура по консултиране

(член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и влязла в сила на 26 март 1995 г., следва да се тълкува в смисъл, че макар и да е възможно договарящата държава, която възнамерява да приеме решение за връщане, придружено от забрана за влизане и пребиваване в Шенгенското пространство, по отношение на гражданин на трета страна, който притежава издадено от друга договаряща държава разрешение за пребиваване, да започне предвидената в тази разпоредба процедура по консултиране дори преди приемането на това решение, тази процедура трябва във всички случаи да бъде започната веднага след като е прието подобно решение.

(вж. т. 39; т. 1 от диспозитива)
Член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген следва да се тълкува в смисъл, че не е налице пречка решението за връщане, придружено от забрана за влизане, прието от договаряща държава по отношение на гражданин на трета страна, който притежава издадено от друга договаряща държава валидно разрешение за пребиваване, да бъде изпълнено, независимо че е в ход предвидената в тази разпоредба процедурата по консултиране, при положение че подалата сигнала договаряща държава има основания да смята, че посоченият гражданин представлява заплаха за обществения ред или за националната сигурност, без с това да се засяга възможността този гражданин да упражнява правата, които той черпи от това разрешение за пребиваване, като впоследствие отиде на територията на втората договаряща държава. Въпреки това след изтичането на разумен срок след началото на процедурата по консултиране и при положение че липсва отговор от страна на консултираната договаряща държава, подалата сигнала договаряща държава е длъжна да пристъпи към оттегляне на сигнала за целите на отказ за влизане и доколкото е необходимо, следва да впише гражданина на трета страна в националния си списък на сигнали.

(вж. т. 55; т. 2 от диспозитива)
Член 25, параграф 2 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген следва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, притежаващ издадено от договаряща държава валидно разрешение за пребиваване, по отношение на когото в друга договаряща държава е прието решение за връщане, придружено от забрана за влизане, може да се позовава пред националния съд на правните последици от процедурата по консултиране, за която има задължение подалата сигнала договаряща държава, както и на произтичащите от това изисквания.

В това отношение, макар тази разпоредба да урежда процедурата между органите на договарящите държави, това не влияе върху възможността тази процедура да има конкретно въздействие и върху правата и интересите на физическите лица. Всъщност следва да се припомни, че тази разпоредба урежда ясно, точно и безусловно процедурата по консултиране, която трябва задължително да бъде започната от договаряща държава, имаща намерение да забрани на гражданин на трета страна, който притежава издадено от друга договаряща държава валидно разрешение за пребиваване, да влиза в Шенгенското пространство. Освен това вследствие на обстоятелството, че втората държава смята за необходимо да запази издаденото от нея разрешение за пребиваване, за първата държава се поражда също толкова ясно, точно и безусловно задължение да оттегли сигнала за целите на отказ за влизане и да го трансформира, доколкото това е необходимо, в сигнал в националния ѝ списък на сигнали.

(вж. т. 57, 58 и 60; т. 3 от диспозитива)