—

за Planta Tabak-Manufaktur Dr. Manfred Obermann GmbH & Co. KG, от T. Masing и C. Eckart, Rechtsanwälte,

—

за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

—

за френското правителство, от R. Coesme и D. Colas, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от G. Koós и Z. Fehér, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon и I. Rogers, както и от Z. Lavery, в качеството на представители,

—

за норвежкото правителство, от P. Wennerås и M. Schei, както и от M. Reinertsen Norum, в качеството на представители,

—

за Европейския парламент, от L. Visaggio, U. Rösslein и J. Rodrigues, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от P. Plaza García, E. Karlsson и R. Wiemann, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Kellerbauer и J. Tomkin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на член 7, параграфи 1, 7 и 14, членове 8—11, по-специално член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, член 10, параграф 1, букви б), д) и е), член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение и член 13, параграф 1, буква в), както и до тълкуването на член 7, параграф 14 и на член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 150, 2015 г., стр. 24).

2

Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са Planta Tabak-Manufaktur Dr. Manfred Obermann GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Planta Tabak“) и Land Berlin (Провинция Берлин, Германия) по повод на забраната за пускане на пазара на някои тютюневи изделия и правилата за етикетиране и опаковане на тютюневи изделия.

3

Съгласно съображение 9 от Директива 2014/40:

„Необходимо е да се предвидят редица нови определения, така че да се осигури еднаквото прилагане на настоящата директива от държавите членки. Когато различни задължения, наложени от настоящата директива, се прилагат за различни категории изделия и дадено изделие попада в повече от една от тези категории (напр. лула, тютюн за ръчно свиване на цигари), следва да са приложими по-строгите задължения“.

4

Съображение 16 от посочената директива гласи:

„Вероятността от разнопосочно регулиране се увеличава допълнително от опасения, свързани с тютюневите изделия, притежаващи характерни вкусово-ароматни качества, различни от тези на тютюна, което би могло да улесни започването на употреба на тютюневи изделия или да окаже влияние върху моделите на употреба. Мерките, въвеждащи неоправдани различия в третирането на различните видове ароматизирани цигари следва да бъдат избягвани. Независимо от това изделията с характерни вкусово-ароматни качества с по-голям обем на продажби следва да бъдат изтеглени от употреба в рамките на по-продължителен период от време, за да се даде на потребителите достатъчно време да ги заменят с други изделия“.

5

Член 1 от посочената директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки […]

[…]

за да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и за да се изпълнят задълженията на Съюза съгласно Рамковата конвенция на [Световната здравна организация (СЗО)] за контрол на тютюна (РККТ) [одобрена с Решение 2004/513/ЕО на Съвета от 2 юни 2004 година относно сключването на Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна (ОВ L 213, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 35, стр. 223]“.

6

Член 2 от същата директива предвижда:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]“.

7

Член 7 от Директива 2014/40 гласи:

„1.   Държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества.

[…]

7.   Държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюневи изделия, съдържащи овкусители в която и да е от съставните им части, като например филтри, хартия, опаковки, капсули или други технически елементи, даващи възможност за промяна на мириса или вкуса на съответните тютюневи изделия или интензитета на техния дим. Филтрите, хартията и капсулите не могат да съдържат тютюн или никотин.

[…]

12.   Тютюневите изделия, различни от цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, се освобождават от забраните, установени в параграфи 1 и 7.[…]

[…]

14.   Що се отнася до тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз се равнява на 3 % или повече за дадена продуктова категория, разпоредбите на настоящия член се прилагат, считано от 20 май 2020 г.

[…]“.

8

Членове 8—11 от посочената директива са част от озаглавената „Етикетиране и опаковане“ глава II от дял II от посочената директива и съдържат съответно общи разпоредби, разпоредби относно общите предупреждения и информационни съобщения върху тютюневите изделия за пушене, разпоредби относно комбинираните здравни предупреждения за тютюневите изделия за пушене, както и разпоредби относно етикетирането на тютюневите изделия за пушене, различни от цигари, тютюн за ръчно свиване на цигари и тютюн за водна лула.

9

Съгласно член 9 от същата директива:

„1.   На всяка потребителска опаковка и всяка външна опаковка на тютюневи изделия за пушене се поставя едно от следните общи предупреждения:

„Пушенето убива — откажете се сега!“

или

„Пушенето убива“.

Държавите членки решават кое от общите предупреждения, предвидени в първата алинея, да се използва.

[…]

4.   Общото предупреждение и информационното съобщение, посочени в параграфи 1 и 2:

[…]

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя точното разположение на общото предупреждение и информационното съобщение при тютюна за ръчно свиване на цигари в калъф с оглед на различните форми на калъфите“.

10

Член 10 от Директива 2014/40 гласи:

„1.   На всяка потребителска опаковка и всяка външна опаковка на тютюневи изделия за пушене се поставят комбинирани здравни предупреждения. Комбинираните здравни предупреждения:

[…]

[…]

[…]

[…]“.

11

Член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от тази директива предвижда:

„Държавите членки могат да освобождават тютюневите изделия за пушене, различни от цигари, тютюна за ръчно свиване на цигари и тютюна за водна лула от задълженията за поставяне на информационното съобщение, предвидено в член 9, параграф 2, и на комбинираните здравни предупреждения, предвидени в член 10“.

12

Член 13 от посочената директива предвижда:

„1.   Етикетирането на потребителската опаковка и на всяка външна опаковка, както и самото тютюнево изделие не включват никакви елементи или отличителни обозначения, които:

[…]

[…]

3.   Елементите и отличителните обозначения, които са забранени съгласно параграфи 1 и 2, могат да включват текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни или други знаци, но не се ограничават само до тях“.

13

Съгласно член 29, параграф 1 от същата директива:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за изпълнение на настоящата директива до 20 май 2016 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Държавите членки прилагат тези разпоредби от 20 май 2016 г., без да се засяга[т] член 7, параграф 14, член 10, параграф 1, буква д), член 15, параграф 13 и член 16, параграф 3“.

14

Член 30 от Директива 2014/40 гласи:

„До 20 май 2017 г. държавите членки могат да позволят пускането на пазара на следните изделия, които не са в съответствие с настоящата директива:

[…]“.

15

Planta Tabak произвежда и предлага на пазара тютюневи изделия, по-специално ароматизиран тютюн за ръчно свиване на цигари.

16

Директива 2014/40 е транспонирана с Gesetz über Tabakerzeugnisse und verwandte Erzeugnisse (Закон за тютюневите изделия и свързаните с тях изделия) от 4 април 2016 г. (BGBl. 2016 I, стр. 569, наричан по-нататък „TabakerzG“).

17

На 25 април 2016 г. Planta Tabak предявява иск пред Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), като иска да се установи, че някои разпоредби на TabakerzG относно забраната на овкусители, шокиращите фотографии и забраната за реклама на овкусителите не са приложими към неговите изделия. Planta Tabak твърди също, че член 7, параграфи 1 и 7, членове 8—11 и член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 нарушават първичното право на Съюза, по-специално принципите на правна сигурност, на равно третиране и на пропорционалност.

18

На първо място, запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно валидността и тълкуването на разпоредбите на Директива 2014/40 относно забраната на съдържащи се в тютюневи изделия овкусители, правилата за етикетиране и опаковане на тези изделия и забраната на рекламата на овкусители.

19

Запитващата юрисдикция си поставя най-напред въпроса относно тълкуването на член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 и относно съответствието на тази разпоредба с принципа на правна сигурност с оглед на забраната за пускане на пазара, считано от 20 май 2016 г., на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, ако обемът на продажбите на тези изделия в рамките на целия Европейския съюз е под 3 % за дадена продуктова категория, и, считано от 20 май 2020 г. — в останалите случаи. Запитващата юрисдикция пояснява, че производителите на съответните тютюневи изделия не са в състояние да получат информация относно обема на продажбите в рамките на целия Съюз, въпреки че със своето Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2186 от 25 ноември 2015 година за установяване на формат за представянето и предоставянето на информация за тютюневи изделия (ОВ L 312, 2015 г., стр. 5) Комисията е създала система за уведомяване и предоставяне на информация, чиято цел в средносрочен план е събирането и предоставянето на разположение на тази информация. Нито на уебсайтовете на Комисията, нито на уебсайтовете на компетентните германски федерални органи нямало данни от този вид или указания, които дават възможност те да бъдат получени. Ето защо не бил ясно определен редът за прилагане на дерогацията по член 7, параграф 14 от Директива 2014/40.

20

На следващо място, в Директива 2014/40 нямало определение на съдържащото се в посочената разпоредба понятие „продуктова категория“ и то не можело да се определи със сигурност и чрез тълкуване. По-специално запитващата юрисдикция иска да установи дали разпределянето в продуктови категории трябва да се извършва само според вида на тютюневото изделие или според вида на неговите вкусово-ароматни качества, или тези два критерия трябва да бъдат съчетани помежду си (ментолови цигари, фино нарязан ментолов тютюн и т.н.).

21

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че що се отнася до датата на прилагане на забраните за движение на тютюневи изделия, член 7 от посочената директива противоречал на принципа на равно третиране, доколкото правел разграничение между ароматизираните тютюневи изделия в зависимост от обема на техните продажби, въпреки че положението им било сходно с оглед на преследваните с посочената директива цели за защита на здравето на потребителите и за премахване на пречките пред търговията.

22

Запитващата юрисдикция иска наред с това да установи дали с оглед на установените в Директива 2014/40 срокове забраната на овкусителите е в съответствие с принципа на пропорционалност и с член 34 ДФЕС, като се вземат предвид отрицателните икономически и социални последици за малките и средните предприятия, специализирани в „нишови изделия“, чийто пазарен дял в рамките на целия Съюз е под 3 % и поради това от 20 май 2016 г. е забранено пускането им на пазара.

23

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва и краткостта на изтеклия на 20 май 2016 г. срок, предвиден в член 29, параграф 1 от Директива 2014/40 за транспонирането на Директивата и за началото на прилагането на националните разпоредби, с оглед на датите, на които са приети Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1735 на Комисията от 24 септември 2015 година относно точното разположение на общото предупреждение и на информационното съобщение върху тютюна за ръчно свиване на цигари, предлаган на пазара в калъф (ОВ L 252, 2015 г., стр. 49) и Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1842 на Комисията от 9 октомври 2015 година относно техническите спецификации за оформлението, дизайна и формата на комбинираните здравни предупреждения за тютюневите изделия за пушене (ОВ L 267, 2015 г., стр. 5).

24

В това отношение запитващата юрисдикция иска най-напред да установи дали с оглед на правото на Съюза националният законодател изобщо разполага с правомощия да приема собствени преходни разпоредби. На следващо място, в случай че отговорът е отрицателен, тя иска да установи и дали не е в противоречие с предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество във връзка с принципа за ефективно и еднакво прилагане на правото на Съюза да се изисква държавите членки да транспонират Директива 2014/40 доста преди да е изтекъл срокът, предвиден в член 29, параграф 1 от посочената директива.

25

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че съвпадането във времето на срока за транспониране на Директива 2014/40 и на прилагането на националните разпоредби е трудно съвместимо с принципа на пропорционалност. В това отношение запитващата юрисдикция счита, че без въведените уточнения с Решения за изпълнение 2015/1735 и 2015/1842, по-специално относно точното разположение на общото предупреждение и на информационното съобщение върху тютюна за ръчно свиване на цигари, предлаган на пазара в калъф, производителите нямало да могат да планират и поръчат образците за опаковка и печат, както и евентуално да предвидят преустройството на съответните машини за пълнене и опаковане. Между приемането на посочените решения и предвидената в член 29, параграф 1 от Директива 2014/40 дата 20 май 2016 г. обаче имало период от около седем месеца.

26

На трето място, запитващата юрисдикция иска да установи с оглед на принципа на пропорционалност дали член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 допуска върху потребителската или външната опаковка просто да се посочва по неутрален начин без рекламен характер овкусител или вещество, което придава мирис или вкус, чието съдържание в тютюневите изделия е разрешено.

27

На последно място, запитващата юрисдикция иска да установи дали забраната за използването на определени марки по член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 представлява непропорционално отнемане на собственост по смисъла на член 17, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Притежателите на посочените в тази разпоредба марки били лишени от възможността за всякакво разумно или релевантно ползване на посочените марки и това засягало икономическите им интереси по същия начин както формалното отнемане на собствеността. Последицата от изискванията в областта на етикетирането, които произтичат от посочената разпоредба, била, че притежателите на тези марки били трайно лишени от определени съществени възможности за използване, посочени в член 10 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 2015 г., стр. 1).

28

При тези условия Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

29

С първия въпрос, букви a—в) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на член 7, параграфи 1 и 7 от Директива 2014/40 и член 7, параграф 14 от същата директива са валидни с оглед на принципите на правна сигурност, на равно третиране и на пропорционалност, както и на член 34 ДФЕС.

30

Запитващата юрисдикция иска да установи дали член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 — който задължава държавите членки да забранят пускането на пазара на някои тютюневи изделия, без да посочва ясно и точно кои от тези изделия следва да се забранят от 20 май 2016 г. и кои от тях — едва от 20 май 2020 г., нарушава принципа на правна сигурност.

31

Безспорно е, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на правната сигурност изисква правната уредба на Съюза да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (решение от 25 юли 2018 г., Teglgaard и Fløjstrupgård, C‑239/17, EU:C:2018:597, т. 52 и цитираната съдебна практика).

32

Следва обаче да се припомни и че не е необходимо самият законодателен акт да съдържа уточнения от техническо естество и че е допустимо законодателят на Съюза да въведе обща правна уредба, която по-нататък да подлежи евентуално на уточняване (вж. в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 78 и 139).

33

Обстоятелството, че член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40, от една страна, не уточнява изделията, които имат специфични характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз се равнява на 3 % или повече за дадена продуктова категория, и, от друга страна, не предвижда конкретния ред за определянето на изделията, за които се отнася член 7, параграф 14 от посочената директива, не означава обаче, че член 7, параграфи 1, 7 и 14 от посочената директива нарушава принципа на правна сигурност. Всъщност в отсъствието на правна уредба по въпроса на равнището на Съюза държавите членки или евентуално самите производители следва да изберат надежден метод, осигуряващ изпълнението на изискването, което произтича от тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 101).

34

При тези обстоятелства следва да се приеме, че член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 не нарушава принципа на правна сигурност.

35

На първо място, запитващата юрисдикция иска да установи дали член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 нарушава принципа на равно третиране поради направеното в нея разграничаване на тютюневите изделия според обема на продажбите.

36

В това отношение следва да се припомни, че като общ принцип на правото на Съюза принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 35).

37

Сходният характер на различните положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акт на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (решение от 12 май 2011 г., Люксембург/Парламент и Съвет, C‑176/09, EU:C:2011:290, т. 32).

38

Така съгласно член 1 от Директива 2014/40 тя има двойна цел — да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора (решение от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 80).

39

За да се реализира целта за улесняване на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, съгласно съображение 16 от Директива 2014/40 следва да се избягват мерките, въвеждащи необосновани различия в третирането на различните видове ароматизирани цигари.

40

Освен това в решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 114), Съдът е установил, че тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества имат аналогични обективни характеристики, от една страна, и от друга, сходни ефекти от гледна точка на започването и поддържането на употребата на тютюневи изделия.

41

Ето защо тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е под 3 % за дадена продуктова категория, не се отличават от тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз се равнява на 3 % или повече за дадена продуктова категория, нито по отношение на целта да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневите и свързаните с тях изделия, нито по отношение на целта да се постигне високо равнище на защита на човешкото здраве.

42

Следователно ароматизираните тютюневи изделия, за които се прилагат забраните на характерните овкусители, предвидени в член 7, параграфи 1 и 7 от Директива 2014/40, се намират в сходно положение за целите на прилагането на принципа на равно третиране.

43

При все това, както следва от цитираната в точка 36 от настоящото решение съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на целта на съответното третиране (решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 47).

44

В това отношение Съдът е признал широко право на преценка на законодателя на Съюза при упражняване на предоставените му правомощия, когато действията му предполагат избор от политическо, икономическо и социално естество и когато е призван да извършва комплексни преценки и оценки (решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 57). Поради това, като упражнява това широко право на преценка, законодателят на Съюза би могъл да предприеме само поетапна хармонизация и да изиска само постепенно премахване на взетите от държавите членки едностранни мерки (решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др., C‑547/14, EU:C:2016:325, т 63 и 134).

45

Що се отнася обаче до целите, преследвани с член 7, параграф 14 от Директива 2014/40, от съображение 16 от тази директива следва, че изделията с характерни вкусово-ароматни качества с по-голям обем на продажби следва да бъдат изтеглени от употреба в рамките на по-продължителен период от време, за да се даде на потребителите достатъчно време да ги заменят с други изделия.

46

Както посочва генералният адвокат в точка 48 от своето заключение, критерият за обема на продажбите на тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества за дадена продуктова категория не се отнася до тютюневите изделия със специфични характерни вкусово-ароматни качества и този критерий е неутрален по отношение на производителите. Всъщност от преписката на разположение на Съда не е видно, че тютюневите изделия със специфични характерни вкусово-ароматни качества, чийто обем на продажбите в рамките на целия Съюз е под 3 % за дадена продуктова категория, се произвеждат главно от малките и средните предприятия. Следователно посоченият критерий трябва да се счита за обективно обоснован.

47

Освен това следва да се приеме, че той е подходящ, за да се предостави на потребителите необходимото време, за да преминат към използването на други продукти, като така позволява да се съчетаят икономическите последици от забраната, предвидена в член 7 от Директива 2014/40, и императивната цел за осигуряване на високо равнище на защита на човешкото здраве.

48

Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 50 от своето заключение, критерий като разглеждания в главното производство, който се основава на обема на продажбите, отразява както моделите на употреба, така и икономическото значение на производството на посочените изделия.

49

При тези обстоятелства следва да се установи, че член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 не нарушава принципа на равно третиране.

50

На следващо място запитващата юрисдикция иска да установи дали член 7, параграфи 1 и 7 от Директива 2014/40 е съвместим с принципа на пропорционалност, тъй като забранява пускането на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, чийто пазарен дял в рамките на целия Съюз е под 3 % за дадена продуктова категория.

51

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да бъдат годни да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят границите на необходимото за осъществяването на тези цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 78).

52

Що се отнася до съдебния контрол за спазването на условията, посочени в предходната точка от настоящото решение, както следва от съдебната практика, цитирана в точка 44 от настоящото решение, законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка в област като разглежданата в главното производство, което предполага той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в рамките на което се налага да извършва комплексни преценки.

53

Ето защо с оглед на целта, преследвана със забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества, следва да се отбележи, че тази забрана е подходяща за осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора. Всъщност не се оспорва, че някои овкусители са особено привлекателни за последните и улесняват започването на употреба на тютюневи изделия (решение от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 81 и 82).

54

В това отношение в решения от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑358/14, EU:C:2016:323, т.102) и Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 190), Съдът констатира, че с член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 законодателят на Съюза е претеглил, от една страна, икономическите последици от предвидената в член 7 от тази директива забрана спрямо, от друга страна, императивната цел за осигуряване на високо равнище на защита на здравето, що се отнася до изделия, характеризиращи се с вредните си свойства.

55

Ето защо следва да се установи, че забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с характерни вкусово-ароматни качества не надхвърля явно необходимото за постигането на посочената цел.

56

При тези обстоятелства следва да се установи, че член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 не нарушава принципа на пропорционалност.

57

Освен това, що се отнася до съмненията на запитващата юрисдикция относно съвместимостта на член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 с член 34 ДФЕС, следва да се отбележи, че макар член 7, параграфи 1, 7 и 14 от посочената директива да представлява ограничение по смисъла на член 34 ДФЕС, както беше установено в точка 54 от настоящото решение, това ограничение се явява обосновано поради претеглянето на икономическите последици от забраната, предвидена в член 7 от Директива 2014/40, и императивната цел да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве, и не нарушава принципа на пропорционалност. Следователно член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40 не нарушава и член 34 ДФЕС.

58

По изложените съображения на първия въпрос, букви а)—в) следва да се отговори, че при разглеждането му не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 7, параграфи 1, 7 и 14 от Директива 2014/40.

59

С първия си въпрос, букви г) и д) запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да тълкува понятието „продуктова категория“, което се съдържа в член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 и да поясни реда, по който следва да се установи дали за определено тютюнево изделие е достигната предвидената в посочения член граница от 3 %.

60

Следва да се припомни, че при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 26 септември 2018 г., Baumgartner, C‑513/17, EU:C:2018:772, т. 23).

61

На първо място, следва да се отбележи, че в озаглавения „Определения“ член 2 от Директива 2014/40 не е налице определение за понятието „продуктова категория“, което се съдържа в член 7, параграф 14 от посочената директива.

62

На следващо място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 7, параграф 14 от посочената директива, следва да се отбележи, че съгласно член 7, параграф 12 от Директива 2014/40 единствените тютюневи изделия, за които се отнасят забраните, установени в параграфи 1 и 7 от тази директива, са цигарите и тютюнът за ръчно свиване на цигари.

63

Освен това в член 2, точка 14 от Директива 2014/40, в която се съдържа определение за понятието „ново тютюнево изделие“ цигарите и тютюнът за ръчно свиване на цигари са посочени като отделни категории тютюневи изделия.

64

Освен това тютюнът за ръчно свиване на цигари е посочен като пример за „продуктова категория“ в съображение 9 от Директивата.

65

Следователно, подобно на тютюна за ръчно свиване на цигари, цигарите представляват „продуктова категория“ по смисъла на член 7, параграф 14 от Директива 2014/40.

66

Що се отнася до целите, преследвани с член 7, параграф 14 от посочената директива, от съображение 16 следва, че изделията с характерни вкусово-ароматни качества с по-голям обем на продажби следва да бъдат изтеглени от употреба в рамките на по-продължителен период от време, за да се даде на потребителите достатъчно време да ги заменят с други изделия.

67

Доколкото обаче, от една страна, не е в противоречие с посочените цели тълкуването, че цигарите представляват „продуктова категория“ по смисъла на член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 — както и тютюнът за ръчно свиване на цигари — а от друга страна, може да се презюмира, че едни и същи понятия, използвани в един и същ акт на Съюза, имат еднакъв смисъл, тълкуването на понятието „продуктова категория“ по смисъла на посочената разпоредба не следва да се различава от тълкуването на същото понятие в други разпоредби на тази директива.

68

Освен това, що се отнася до метода, който позволява да се установи дали е достигната предвидената в член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 граница от 3 % за дадено тютюнево изделие в рамките на целия Съюз, за да се приложи установената в тази разпоредба дерогация, от съдебната практика, цитирана в точка 33 от настоящото решение, следва, че държавите членки трябва да установят надежден метод, който може да осигури спазването на произтичащото от посочената разпоредба изискване.

69

От предоставената на Съда преписка следва, че съгласно тази съдебна практика Федерална република Германия е транспонирала член 7, параграф 14 от Директива 2014/40, като в член 34, параграф 3 от Verordnung über Tabakerzeugnisse und verwandte Erzeugnisse (Правилник за тютюневите и свързаните с тях изделия) от 27 април 2016 г. (BGBl. 2016 I, стр. 980) е предвидила овкусителите, които трябва да съдържат тютюневите изделия, за да се прилага забраната за предлагането им на пазара едва от 20 май 2020 г.

70

По изложените съображения на първия въпрос, букви г) и д) следва да се отговори, че член 7, параграф 14 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, в обхвата на понятието „продуктова категория“ по смисъла на посочената разпоредба попадат цигарите и тютюнът за ръчно свиване на цигари, и че от друга страна, редът, по който следва да се установи дали за дадено тютюнево изделие е достигната предвидената в тази разпоредба граница от 3 %, трябва да се определи съгласно вътрешното право на съответната държава членка.

71

С втория въпрос, буква а) запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 8—11 от Директива 2014/40 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавите членки да установяват допълнителни срокове за транспониране наред с предвидените в член 29, параграф 1 и в член 30, буква a) от посочената директива.

72

Следва да се отбележи, че член 29, параграф 1 от Директива 2014/40 предвижда, че държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с посочената директива, до 20 май 2016 г. и че те прилагат тези разпоредби от 20 май 2016 г., без да се засяга по-специално член 7, параграф 14 от посочената директива.

73

Член 30 от същата директива, който е озаглавен „Преходна разпоредба“, обаче предвижда в буква а), че до 20 май 2017 г. държавите членки могат да позволят пускането на пазара на тютюневи изделия, произведени или пуснати в свободно обращение и етикетирани в съответствие с Директива 2001/37 преди 20 май 2016 г.

74

За разлика от това, членове 8—11 от Директива 2014/40 не предвиждат срокове за транспониране, които заменят предвидените в членове 29—30 от посочената директива.

75

По изложените съображения на втория въпрос, буква а) следва да се отговори, че членове 8—11 от Директива 2014/40 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавите членки да установяват допълнителни срокове за транспониране наред с предвидените в членове 29 и 30 от посочената директива.

76

С втория въпрос, буква б) запитващата юрисдикция иска да установи дали, в случай че отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, член 10, параграф 1, букви б), д) и е), както и член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/40 нарушават принципа на пропорционалност и член 34 ДФЕС.

77

В това отношение запитващата юрисдикция припомня, че член 9, параграф 6 и член 10, параграф 1, буква е) от Директива 2014/40 делегират на Комисията създаването на определени правила в областта на етикетирането и опаковането на тютюневите изделия, без да ѝ налагат срок за тази цел и без да предвиждат по-точни преходни разпоредби или срокове, които имат за цел да гарантират, че съответните предприятия разполагат с достатъчно време, за да се съобразят с изискванията на Директивата.

78

Що се отнася до принципа на пропорционалност, следва да се отбележи, че тъй като общите принципи на правото, сред които е и той, са част от правния ред на Съюза, те трябва да се спазват както от институциите на Съюза, така и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им с директивите на Съюза (решение от 2 юни 2016 г., ROZ-ŚWIT, C‑418/14, EU:C:2016:400, т. 20).

79

В настоящия случай съгласно член 32 от Директива 2014/40 тя е влязла в сила на 19 май 2014 г., като държавите членки са били длъжни да прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с посочената директива, най-късно на 20 май 2016 г., без да се засяга по-специално член 7, параграф 14.

80

Срокът от две години, с който са разполагали държавите членки, за да приемат посочените разпоредби, за да транспонират Директива 2014/40 и да гарантират, че съответните икономически оператори разполагат с достатъчно време, за да се съобразят с изискванията на тази директива, е достатъчен с оглед на принципа на пропорционалност.

81

Освен това член 30 от Директива 2014/40 дава право на държавите членки до 20 май 2017 г. да позволят пускането на пазара на тютюневи изделия, произведени или пуснати в свободно обращение и етикетирани в съответствие с Директива 2001/37 преди 20 май 2016 г.

82

Освен това, що се отнася до обстоятелството дали член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, член 10, параграф 1, букви б), д) и е), както и член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/40 са в съответствие с член 34 ДФЕС, се налага изводът, че принципът на свободното движение на стоки не е пречка за налагане на забрани или ограничения върху вноса, износа или транзита на стоки, обосновани по-специално от съображения за закрила на здравето и живота на хората (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2004 г., Swedish Match, C‑210/03, EU:C:2004:802, т. 60).

83

Ето защо трябва да се приеме, че член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, член 10, параграф 1, букви б), д) и е) и член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/40 са в съответствие с принципа на пропорционалност и на член 34 ДФЕС.

84

При тези обстоятелства на втория въпрос, буква б) следва да се отговори, че при разглеждането му не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 9, параграф 1, втора алинея, параграф 4, буква a), второ изречение и параграф 6, на член 10, параграф 1, букви б), д) и е) и на член 11, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 2014/40.

85

С третия въпрос, буква а) запитващата юрисдикция иска да установи дали член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация, отнасяща се до вкус, мирис, овкусители или други добавки, дори ако информацията не е рекламна и използването на съответните съставки продължава да е разрешено.

86

Съгласно член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40 етикетите върху потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия не могат да включват никакви елементи или отличителни обозначения, които се отнасят до вкус, мирис, всякакви овкусители или други добавки или тяхната липса. Следва да се отбележи, че такива елементи и отличителни обозначения могат да представляват по-специално текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни знаци или други.

87

Тъй като съгласно самия текст на член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 тютюневите изделия не могат да включват „никакви елементи или отличителни обозначения“, „които се отнасят“ до „всякакви овкусители“ и съгласно член 13, параграф 3 от тази директива тези елементи и отличителни обозначения могат да включват по-специално текстове, символи, имена, търговски марки, фигуративни знаци, които нямат рекламен характер, следва да се приеме, че законодателят на Съюза не е искал да направи разграничение между рекламната информация и информацията, която не е рекламна. В подкрепа на това тълкуване е обстоятелството, че за разлика от предвиденото в член 13 от посочената директива, в член 20, параграф 4, буква б) от нея законодателят на Съюза изрично е предвидил, че потребителските опаковки и всяка външна опаковка на електронните цигари и на контейнерите за многократно пълнене не съдържат елементи или отличителни обозначения, посочени в член 13 от Директива 2014/40, с изключение на посочените в член 13, параграф 1, буква в), които се отнасят до овкусителите или до тяхната липса.

88

Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 78 от своето заключение, тютюневите изделия с характерни вкусово-ароматни качества все още могат да бъдат разграничавани от останалите тютюневи изделия, при положение че не включват някой от елементите, изброени в член 13, параграф 1, букви a)—д) от посочената директива.

89

Освен това, тъй като в решение от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 141), Съдът е установил, че забраните на всички елементи и отличителни обозначения, които се отнасят до всякакви овкусители, се прилагат независимо от това дали съответните твърдения са фактически верни, следва да се приеме, че тази забрана се отнася и до информация, която не е рекламна и в която се посочват съставките, чиято употреба е разрешена съгласно Директива 2014/40.

90

Следователно член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да забранят използването на информация относно вкус, мирис, овкусител или друга добавка, дори ако информацията не е рекламна и използването на съответните съставки продължава да е разрешено.

91

С третия въпрос, буква б) запитващата юрисдикция иска да установи дали поради предвидените в член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 значителни ограничения относно използването на търговски марки посочената разпоредба нарушава член 17 от Хартата.

92

Следва да се отбележи, че прогласеното в член 17 от Хартата право на собственост се отнася и до правото на интелектуална собственост съгласно параграф 2 от посочения член.

93

Посредством забраната етикетите на потребителската опаковка и всяка външна опаковка, както и самото тютюнево изделие да включват търговски марки, които се отнасят до всякакви овкусители, член 13, параграф 1, буква в) от Директива 2014/40 във връзка с член 13, параграф 3 от посочената директива ограничават използването на тези марки.

94

Правото на собственост обаче не е абсолютно, а трябва да се разглежда във връзка с обществената му функция (вж. в този смисъл решение от 15 януари 2013 г., Križan и др., C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 113).

95

Това обстоятелство намира по-специално своето отражение в начина, по който следва да се приложи принципът за пропорционалност по силата на член 52, параграф 1 от Хартата (решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 47).

96

Съгласно тази разпоредба всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, като при спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 160).

97

В настоящия случай следва да се отбележи, че ограничаването на използването на търговски марки е наложено с Директива 2014/40 и че то се отнася само до използването от страна на производителите на техните марки върху етикетите на потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самото тютюнево изделие, без обаче да накърнява самата същност на тяхното право върху марката, като целта е да се гарантира високо равнище на защита на здравето при премахването на пречките, произтичащи от националните законодателства в областта на етикетирането (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco, C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 150).

98

Всъщност Директива 2014/40 оставя на посочените в член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 притежатели на търговски марки свободата да ги използват по всякакви други, освен посочените в тези разпоредби, начини — по-специално посредством продажба на едро. Следователно ограничаването на използването на търговските марки, посочено в точка 93 от настоящото решение, не се равнява на лишаване от собственост.

99

Освен това, тъй като съгласно съображение 16 от Директива 2014/40 тютюневите изделия, притежаващи характерни вкусово-ароматни качества, улесняват започването на употреба на тютюневи изделия и оказват влияние върху моделите на употреба, забраната върху етикетите на потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самото тютюнево изделие да се поставят марки, които се отнасят до овкусител, е от естество да намали привлекателността им и е в съответствие с признатите от Съюза цели от общ интерес, тъй като допринася за гарантирането на високо равнище на защита на общественото здраве.

100

Следователно при разглеждането на третия въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 13, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Директива 2014/40.

101

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: