–

за Cresco Investigation GmbH, от M. Zehetbauer, Rechtsanwältin,

–

за M. Achatzi, от A. Obereder, Rechtsanwalt,

–

за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili и F. De Luca, avvocati dello Stato,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, M. Szwarc и A. Siwek, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 1, член 2, параграф 2, буква а), член 2, параграф 5 и член 7, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Cresco Investigation GmbH (наричано по-нататък „Cresco“) и г‑н Markus Achatzi относно правото на последния на допълнително възнаграждение към възнаграждението, получено за положения на Разпети петък труд.

3

Съображение 24 от Директива 2000/78 гласи:

„Европейският съюз в своята Декларация № 11 за статута на църквите и нерелигиозните организации, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам, напълно признава, че зачита и не засяга статута на църквите и религиозните организации и общности в държавите членки, даден им от националното законодателство и еднакво признава статута на философските и нерелигиозните организации. С оглед на това, държавите членки могат да поддържат или регламентират специфични разпоредби относно действителни, законни и справедливи професионални изисквания, които могат да бъдат необходими при изпълнение на служебно задължение“.

4

Член 1 от тази директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

5

Съгласно член 2 от споменатата директива:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]

5.   Настоящата директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, под[д]ържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.

6

Член 7 („Позитивно действие“) от тази директива предвижда в параграф 1:

„С оглед гарантиране на пълно равенство на практика, принципът за равно третиране няма да попречи на всяка държава членка да прилага или приема специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързан[о] с някое от основанията, посочени в член 1“.

7

Член 16 от Директива 2000/78 гласи:

„Държавите членки вземат необходими мерки, за да гарантират, че:

8

Член 1, параграф 1 от Arbeitsruhegesetz (Закон за почивките и официалните празници, BGBl. 144/1983), в приложимата му към фактите по главното производство редакция (наричан по-нататък „ARG“), предвижда:

„Този федерален закон се прилага за всички работници, освен ако в него не е предвидено друго“.

9

Член 7 от цитирания закон има следната формулировка:

„(1)   В дните на официални празници работниците имат право на непрекъсната почивка в размер, не по-малък от 24 часа, която задължително започва не по-рано от 00,00 часа и не по-късно от 06,00 часа в деня на официалния празник.

(2)   По смисъла на този федерален закон „официални празници“ са:

1 януари (Нова година), 6 януари (Богоявление), Светли понеделник, 1 май (ден на държавата), Възнесение Господне, понеделник след Петдесетница, Тяло Господне, 15 август (Успение Богородично), 26 октомври (национален празник), 1 ноември (Задушница), 8 декември (Непорочно зачатие), 25 декември (Коледа) и 26 декември (Св. Йосиф).

(3)   За членовете на протестантските църкви (лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантско-методическата църква Разпети петък също е официален празник.

[…]“.

10

Съгласно член 9 от същия закон:

„(1)   Работниците имат право на възнаграждение за часовете труд, неположен заради официален празник […].

(2)   Работниците имат право на възнаграждението, което са щели да получат, ако часовете труд не са били отпаднали на основанията, посочени в параграф 1.

[…]

(5)   Наред с възнаграждението по параграф 1 работниците, които полагат труд през дните на почивка за официални празници, имат право на възнаграждението, което им се дължи за положения труд, освен ако е договорено компенсиране с почивка по смисъла на член 7, параграф 6“.

11

Директива 2000/78 е транспонирана в австрийското право по-специално с Gleichbehandlungsgesetz (Закон за равното третиране, BGBl. I 66/2004). Този закон установява забрана за дискриминация в контекста на трудовото правоотношение, основана по-специално на религия или убеждения, при определянето на размера на възнаграждението и на другите условия на труд.

12

По силата на член 7, параграф 3 от ARG за членовете на протестантските църкви (строго лутерански и реформирани), на Старокатолическата църква и на Протестантската методистка църква (наричани по-нататък „визираните с ARG църкви“) Разпети петък е „платен“ официален празник, като на този ден почивката е 24 часа. Ако обаче член на някоя от споменатите църкви работи на този ден, той има право на допълнително възнаграждение за работа на въпросния официален празник (наричано по-нататък „обезщетението за работа на ден официален празник“).

13

Г‑н Achatzi е служител на Cresco, частна детективска агенция, и не е член на никоя от визираните с ARG църкви. Той смята, че дискриминационно е лишен от обезщетението за работа на ден официален празник за труда му, положен на 3 април 2015 г., Разпети петък, и на това основание иска работодателят му да му изплати 109,09 EUR, ведно с лихвите.

14

Въззивният съд изменя решението на първата инстанция, с което предявеният от г‑н Achatzi иск е отхвърлен.

15

Сезиран с жалба на Cresco срещу въззивното решение, Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) най-напред посочва, че от тринадесетте официални празника, изброени в член 7, параграф 2 от ARG, всички без 1 май и 26 октомври, които нямат нищо общо с религията, имат връзка с християнството, а два от тях са свързани само с католицизма. Той изтъква, че освен това всички тези официални празници са платени неработни дни за всички работници, независимо от религиозната им принадлежност.

16

Запитващата юрисдикция подчертава по-нататък, че целта на специалния режим по член 7, параграф 3 от ARG е членовете на някоя от църквите, визирани с тази разпоредба, да могат да практикуват религията си на особено важен за тях празничен ден.

17

Според запитващата юрисдикция член 7, параграф 3 от ARG обвързва определянето на допълнителен ден официален празник с религията на работниците, а оттук лицата, които не са членове на визираните с ARG църкви, имат един ден „платен“ официален празник по-малко от членовете на тези църкви, което по принцип представлява по-неблагоприятно третиране, основано на религия.

18

Запитващата юрисдикция обаче се пита дали ситуацията на тези две категории работници е сравнима.

19

В тази насока тя посочва, че целта на член 7, параграф 3 от ARG е да позволи на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, да практикуват религията си на Разпети петък, без за целта да е необходимо да договарят ден отпуск със своя работодател. Работниците, членове на Римокатолическата църква, към която спада мнозинството от австрийското население, обаче имат тази възможност, защото в дните на съответните им религиозни празници, установени в член 7, параграф 2 от ARG, всички работници са освободени от работа.

20

Въпреки че жалбоподателят по главното производство не твърди, че религиозните му потребности не са отчетени на Разпети петък, същата юрисдикция смята, че за преценката дали разглежданото по главното производство национално законодателство е съвместимо с Директива 2000/78 е необходимо да се има предвид фактът, че религиозните потребности на някои работници не са отчетени от това законодателство. Действително, според нея някои колективни трудови договори съдържат сходни с член 7 от ARG разпоредби, по-специално що се отнася до еврейския Ден на изкуплението или до протестантския Ден на Реформацията, но в случай на липса работниците до голяма степен зависят от добрата воля на работодателя си.

21

Запитващата юрисдикция също така отбелязва, че при спор между частноправни субекти като този по главното производство различното третиране, разглеждано по главното производство, може да попада в обхвата на правото на Съюза само ако това право е пряко приложимо. Тя подчертава, че всъщност Директива 2000/78 е била транспонирана със Закона за равното третиране, който няма предимство пред ARG и че ясната формулировка на член 7, параграф 3 от ARG изключва възможността за съответстващо на правото на Съюза тълкуване, включващо в обхвата на режима на Разпети петък и работниците, които не са членове на визираните с ARG църкви.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че съгласно член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 последната не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими по-специално за защитата на правата и свободите на другите, и подчертава, че съгласно практиката на Съда свободата на религия и правото на изповядване на религия са един от фундаментите на демократичното общество.

23

Ето защо споменатата юрисдикция се пита дали режимът по член 7, параграф 3 от ARG трябва да се разглежда като мярка, необходима за защитата на свободата на религия и на изповядване на религия на работниците, които са членове на някоя от визираните с ARG църкви.

24

Запитващата юрисдикция се пита и дали разглежданото различно третиране може да бъде обосновано съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2000/78, доколкото представлява позитивно и специфично действие, предназначено да премахне съществуващо неравностойно положение.

25

Действително, посочената юрисдикция подчертава, че на австрийския пазар на труда поначало не съществуват структурни недостатъци за работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви. Задължаването на последните лица да работят на един от най-важните за тяхната религия дни, докато случаят не е такъв например с членовете на Римокатолическата църква, в дните на чиито големи празници всички работници са освободени от работа, обаче би могло да се счита за неравностойно положение, което в този случай член 7, параграф 3 от ARG би целял да компенсира.

26

На последно място, според нея, ако Съдът постанови, че правният режим на Разпети петък по член 7, параграф 3 от ARG нарушава Директива 2000/78, възниква въпросът дали това нарушение трябва да се компенсира със задължението за работодателя, частноправно дружество, да признае този официален празник на всичките си работници, въпреки че австрийският законодател е желал да отчете изискванията, оправдани с религиозни съображения, само на ясно обособена група работници, за да съхрани интересите на работодателите, които се противопоставят на прекомерното разширяване на общия режим на официалните празници.

27

В допълнение, ако трябва да се приеме за установено, че правният режим на Разпети петък не представлява позитивно действие или специфична мярка по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2000/78, запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази констатация трябва да доведе до пълната неприложимост на член 7, параграф 3 от ARG, така че никой работник да не може да се ползва на Разпети петък от официален празник или от възнаграждението за работа на ден на официален празник.

28

При това положение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Ако се установи, че е налице дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива [2000/78]:

29

Според полското правителство съгласно член 17, параграф 1 ДФЕС определянето от държава членка на официален празник, което трябва да направи възможно отбелязването на религиозен празник, не попада в обхвата на правото на Съюза, така че Съдът не бил компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, отправени му от запитващата юрисдикция.

30

В тази насока следва да се отбележи, че съгласно член 17, параграф 1 ДФЕС Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство.

31

Същата разпоредба обаче няма за резултат разлика в третирането, съдържаща се в национално законодателство, което предвижда определянето за някои работници на официален празник, за да може да бъде отбелязан религиозен празник, да бъде изключена от приложното поле на Директива 2000/78 и съвместимостта на такава разлика в третирането с последната директива да не подлежи на ефективен съдебен контрол.

32

Всъщност, от една страна, текстът на член 17 ДФЕС по същество съответства на този на Декларация № 11 относно статута на църквите и нерелигиозните организации, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам. Впрочем фактът, че последната е цитирана изрично в съображение 24 от Директива 2000/78, показва, че законодателят на Съюза несъмнено е взел предвид тази декларация при приемането на посочената директива (вж. в този смисъл решения от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 57 и от 11 септември 2018 г., IR, C‑68/17, EU:C:2018:696, т. 48).

33

От друга страна, член 17 ДФЕС несъмнено е израз на неутралността на Съюза спрямо организирането от държавите членки на отношенията им с църквите и религиозните сдружения или общности (решения от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 58 и от 11 септември 2018 г., IR, C‑68/17, EU:C:2018:696, т. 48). Целта на разглежданите по главното производство национални разпоредби обаче не е да се организират отношенията между държава членка и църквите, а само да се признае на работниците, членове на някои църкви, допълнителен ден на официален празник, който съвпада с важен религиозен празник за тези църкви.

34

Следователно възражението за некомпетентност, направено от полското правителство, трябва да бъде отхвърлено.

35

С първите си три въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 и член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че национално законодателство, съгласно което, от една страна, Разпети петък е официален празник само за работниците, членове на някои християнски църкви, и от друга, единствено тези работници имат право, ако са задължени да работят на този официален празник, на обезщетение за работа на ден на официален празник, създава пряка дискриминация, основана на религия. При утвърдителен отговор тя също така иска да се установи дали мерките, предвидени от това национално законодателство, могат да бъдат счетени за мерки, необходими за защитата на правата и свободите на другите, по смисъла на член 2, параграф 5 от споменатата директива, или за специфични мерки, които трябва да компенсират неравностойно положение, свързано с религията, по смисъла на член 7, параграф 1 от тази директива.

36

На първо място, следва да се припомни, че съгласно член 1 от Директива 2000/78 тя има за цел да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа на равно третиране.

37

Съгласно член 2, параграф 1 от същата директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива. В член 2, параграф 2, буква а) от посочената директива се уточнява, че за нуждите на прилагането на член 2, параграф 1 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно спрямо друго лице в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от същата директива, сред които е религията.

38

В този контекст е нужно на първо място да се установи дали от разглежданото по главното производство законодателство произтича разлика в третирането на работници, основана на тяхната религия.

39

В тази насока следва да се отбележи, че член 7, параграф 3 от ARG признава само на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, правото на ден на официален празник на Разпети петък. Следователно право на възнаграждението за работа на ден на официален празник, което съгласно член 9, параграф 5 от ARG може да претендира работникът, задължен да положи труд на официален празник, имат работниците, които полагат труд на Разпети петък, само ако са членове на някоя от тези църкви.

40

Ето защо разглежданото по главното производство законодателство създава разлика в третирането, пряко основана на религията на работниците. Всъщност критерият за разграничаване, използван от това законодателство, произтича директно от принадлежността на работниците към определена религия.

41

Второ, необходимо е да се провери дали такава разлика в третирането засяга категории работници, които са в сравними ситуации.

42

В тази насока изискването за сравнимост на ситуациите, с цел да се определи дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се преценява с оглед на всички характеризиращи тези ситуации елементи, и по-специално на предмета и целта на националното законодателство, което установява разглежданото различие (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България, C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 89 и от 26 юни 2018 г., MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст), C‑451/16, EU:C:2018:492, т. 42).

43

Следва да се уточни също, от една страна, че се изисква ситуациите да са не идентични, а само сравними, и от друга страна, че сравнимостта не трябва да се анализира общо и абстрактно, а специфично и конкретно с оглед на съответното обезщетение (решение от 19 юли 2017 г., Abercrombie & Fitch Italia, C‑143/16, EU:C:2017:566, т. 25 и цитираната съдебна практика).

44

В настоящия случай член 7, параграф 3 от ARG предоставя на Разпети петък период на непрекъсната почивка от 24 часа само на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви. Следователно тази разпоредба създава разлика в третирането, що се отнася до признаването на ден официален празник, между тези и всички останали работници.

45

В този аспект от преписката на разположение на Съда личи, че 24-часовата почивка, която е предоставена на Разпети петък на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, е оправдана от компетентните национални органи с важността на същия ден за тези религиозни общности.

46

Както обаче следва от акта за преюдициално запитване, определянето на Разпети петък за официален празник на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, не е обвързано с условието тези работници да изпълнят определено религиозно задължение през този ден, а само с формалната принадлежност на същите работници към някоя от посочените църкви. Следователно тези работници могат по свое усмотрение да разполагат с времето си на този официален празник, например като го посветят на почивка или на свободни занимания.

47

В тази насока ситуацията на такъв работник не се различава от ситуацията на другите работници, които желаят да разполагат с период за почивка или свободни занимания на Разпети петък, без обаче да могат да ползват съответен ден на официален празник.

48

В допълнение, от член 7, параграф 3 във връзка с член 9, параграф 5 от ARG следва, че единствено работниците, които са членове на някоя от визираните с ARG църкви, могат да получат обезщетението за работа на официален празник, ако работят на Разпети петък.

49

С оглед на финансовото естество на престацията, до която се отнася това диференцирано третиране, както и на неразривната ѝ връзка с определянето на Разпети петък за официален празник, е необходимо също така да се приеме за установено, че по отношение на отпускането на такава финансова престация ситуацията на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, е сравнима с тази на всички останали работници, независимо дали те изповядват религия.

50

Както се вижда от преписката на разположение на Съда, всъщност отпускането на това обезщетение на работника, член на някоя от споменатите църкви, който е задължен да работи на Разпети петък, зависи само от формалната принадлежност на посочения работник към някоя от тези църкви. Следователно същият работник има право на споменатото обезщетение и когато е работил на Разпети петък, без да е почувствал задължението или потребността да отбележи този религиозен празник. Поради това ситуацията му не се различава от тази на останалите работници, работили на Разпети петък, без да имат право на такова обезщетение.

51

Ето защо разглежданото по главното производство национално законодателство води до различно третиране, основано на религия, на сравними ситуации. Така то създава пряка дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от тази директива.

52

На второ място, необходимо е да се провери дали подобна пряка дискриминация може да бъде обоснована с член 2, параграф 5 или с член 7, параграф 1 от Директива 2000/78.

53

От една страна, съгласно член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 тази директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите.

54

С приемането на тази разпоредба законодателят на Съюза е целял да предвиди и разреши възможното противоречие в областта на заетостта и професиите между принципа за равно третиране и необходимостта да се поддържат общественият ред, обществената сигурност и общественото здраве, да се предотвратяват престъпленията и да се защитават правата и свободите на личността, които са от същностно значение за функционирането на всяко демократично общество. Законодателят е преценил, че в определени случаи, изброени в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, закрепените в тази директива принципи не следва да се прилагат спрямо мерките, с които се въвеждат разлики в третирането въз основа на някой от признаците, посочени в член 1 от нея, стига обаче тези мерки да са необходими за осъществяването на упоменатите цели (решение от 13 септември 2011 г., Prigge и др., C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 55).

55

Наред с това, тъй като въвежда изключение от принципа за забрана на дискриминацията, посоченият член 2, параграф 5 трябва да се тълкува стриктно. Използваните в тази разпоредба термини също предполагат такъв подход (решение от 13 септември 2011 г., Prigge и др., C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 56 и цитираната съдебна практика).

56

В настоящия случай следва да се подчертае, първо, че разглежданите по главното производство мерки, а именно определянето на Разпети петък за официален празник за работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, както и отпускането на тези работници на обезщетението за работа на ден официален празник, когато те са задължени да работят през периода на почивка, предвиден за този официален празник, са регламентирани от национален закон, по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

57

Второ, както отбелязва запитващата юрисдикция, определянето на Разпети петък за официален празник за работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, има за цел да отчете особената важност за членовете на тези църкви на религиозните чествания, свързани с този ден.

58

Безспорно е обаче, че свободата на религия е сред правата и основните свободи, признати от правото на Съюза, като в този аспект понятието „религия“ трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както самите убеждения (forum internum), така и публичното изповядване на вярата (forum externum) (вж. в този смисъл решения от 14 март 2017 г., G4S Secure Solutions, C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 28 и от 14 март 2017 г., Bougnaoui и ADDH, C‑188/15, EU:C:2017:204, т. 30). Ето защо целта на австрийския законодател е сред целите, изброени в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

59

Необходимо е още да се провери, трето, дали тези мерки са необходими за защитата на свободата на религия на въпросните работници.

60

В тази насока се налага изводът, че както потвърди австрийското правителство в заседанието пред Съда, възможността за работниците, които не са членове на визираните с ARG църкви, да отбележат религиозен празник, несъвпадащ с някой от изброените в член 7, параграф 2 от ARG официални празници, се отчита в австрийското право не с определянето на допълнителен ден на официален празник, а главно със задължение за работодателите за полагане на грижа спрямо служителите им, въз основа на което в случай на необходимост последните могат да получат правото да отсъстват от работното си място за времето, необходимо за извършване на някои религиозни ритуали.

61

Ето защо национални мерки като разглежданите по главното производство не могат да бъдат счетени за необходими за защитата на свободата на религия по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.

62

От друга страна, трябва да се провери дали разпоредби като разглежданите по главното производство могат да бъдат обосновани съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2000/78.

63

От последната разпоредба следва, че принципът на равно третиране допуска държава членка да прилага или приема, с оглед гарантиране на пълно равенство на практика, специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойното положение, свързано с някое от основанията, посочени в член 1 от тази директива.

64

Член 7, параграф 1 от Директива 2000/78 има ясната и ограничена цел да разреши мерките, които, макар да изглеждат дискриминационни, всъщност целят премахване или ограничаване на фактическото неравенство, което може да съществува в обществения живот (вж. по аналогия решение от 30 септември 2010 г., Roca Álvarez, C‑104/09, EU:C:2010:561, т. 33 и цитираната съдебна практика).

65

В допълнение, при определянето на обхвата на дерогирането на индивидуално право, като правото на равно третиране, следва да се зачита принципът на пропорционалност, съгласно който дерогирането не бива да надхвърля това, което е подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел, а принципът на равно третиране трябва да бъде съвместен, във възможно най-голяма степен, с изискванията на така преследваната цел (вж. в този смисъл решение от 19 март 2002 г., Lommers, C‑476/99, EU:C:2002:183, т. 39).

66

В настоящия случай — и без да е необходимо да се проверява дали фактът, че Разпети петък, който се явява един от най-важните дни за религията на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, не съответства на един от изброените в член 7, параграф 2 от този закон официални празници, представлява неравностойно положение при практическото полагане от тях на труд по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 2000/78 — следва да се отбележи, че за разглежданото по главното производство национално законодателство не може да се счита, че съдържа специфични мерки, които трябва да компенсират подобно „неравностойно положение“ при спазване на принципа на пропорционалност и, във възможно най-голяма степен, на принципа на равенство.

67

Както бе отбелязано в точка 60 от настоящото решение, всъщност разглежданите по главното производство разпоредби предоставят на Разпети петък период от 24 часа почивка на работниците, членове на някоя от визираните с ARG църкви, докато работниците от други религии, важните празници на които не съвпадат с официалните празници, предвидени в член 7, параграф 2 от ARG, поначало могат да отсъстват от работното си място, за да извършат свързаните с тези важни празници религиозни ритуали, само с разрешение на техния работодател в рамките на задължението за полагане на грижа.

68

Следователно разглежданите по главното производство мерки надхвърлят това, което е необходимо, за да се компенсира такова предполагаемо неравностойно положение, и създават различно третиране на работници със сравними религиозни задължения, което не гарантира, във възможно най-голяма степен, зачитането на принципа на равенство.

69

С оглед на изложените дотук съображения на първите три въпроса следва да се отговори, че:

70

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че докато съответната държава членка не измени — за да възстанови равното третиране — законодателството си, което предоставя правото на ден на официален празник на Разпети петък само на работниците, членове на някои християнски църкви, частният работодател, спрямо когото се прилага това законодателство, е длъжен да предостави и на останалите си работници правото на ден на официален празник на Разпети петък, а следователно и да признае на последните лица, ако те са задължени да работят на този ден, правото на обезщетение за работа на ден на официален празник.

71

От отговора на първите три въпроса следва, че Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разлика в третирането, основана на религия, като създадената с разглежданите по главното производство разпоредби.

72

Необходимо е обаче да се отбележи, на първо място, че съгласно постоянната практика на Съда една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно тя самата не може да му бъде противопоставяна. Всъщност да се разшири възможността за позоваване на директиви, които не са транспонирани или са транспонирани неправилно, до отношенията между частноправните субекти, би означавало да се признае на Европейския съюз правомощието да приема с незабавен ефект задължения в тежест на частноправните субекти, въпреки че той разполага с такава компетентност само когато е оправомощен да приема регламенти (решение от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 76 и цитираната съдебна практика).

73

Следователно не може да се прави позоваване на директива в спор между частноправни субекти с цел противоречащата на тази директива правна уредба на държава членка да остане без приложение (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Smith, C‑122/17, EU:C:2018:631, т. 44).

74

На второ място, все пак трябва да се припомни, че националните юрисдикции следва, като вземат предвид всички правила на националното право и приложат признатите от последното методи за тълкуване, да преценят дали и до каква степен национална разпоредба може да се тълкува в съответствие с Директива 2000/78, без да извършат тълкуване contra legem на тази национална разпоредба (решения от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 71 и от 11 септември 2018 г., IR,C‑68/17, EU:C:2018:696, т. 6).

75

В случай че — както изглежда следва от акта за преюдициално запитване — за запитващата юрисдикция е невъзможно да направи такова съответстващо тълкуване, на трето място следва да се уточни, че сама по себе си Директива 2000/78 не прогласява принципа за равно третиране в областта на заетостта и професиите, чийто източник са различните международни актове и общите конституционни традиции на държавите членки, а има за предмет единствено да установи в същите тези области основната рамка за борба с дискриминацията, основана на различни признаци, сред които са религията и убежденията, както е видно от заглавието на тази директива и от член 1 от нея (решения от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 75 и от 11 септември 2018 г., IR, C‑68/17, EU:C:2018:696, т. 67).

76

Като общ принцип на правото на Съюза забраната за дискриминация, основана на религия или убеждение, има императивен характер. Закрепена в член 21, параграф 1 от Хартата, тази забрана е достатъчна сама по себе си, за да породи право за частноправните субекти, на което те да могат да се позовават в това му качество при спор между тях в област, обхваната от правото на Съюза (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 76).

77

С оглед на императивния му ефект член 21 от Хартата по принцип не се различава от различните разпоредби в Учредителните договори, забраняващи дискриминацията въз основа на разни основания, дори когато такива форми на дискриминация произтичат от договори, сключени между частноправни субекти (решение от 17 април 2018 г., Egenberger, C‑414/16, EU:C:2018:257, т. 77).

78

Ето защо, ако се окаже, че националните разпоредби не могат да се тълкуват в съответствие с Директива 2000/78, запитващата юрисдикция все пак ще бъде длъжна да осигури правната защита, която произтича за работниците от член 21 от Хартата, и да гарантира пълното действие на този член.

79

На четвърто място, следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория. По този начин лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение като лицата, които се ползват от съответната привилегия (решение от 9 март 2017 г., Милкова, C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 66 и цитираната съдебна практика).

80

В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория. Той има това задължение независимо от наличието във вътрешното право на разпоредби, които му дават компетентност да направи това (решение от 9 март 2017 г., Милкова, C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 67 и цитираната съдебна практика).

81

До прилагане на това разрешение обаче се стига единствено при наличието на валидна референтна система (решение от 9 март 2017 г., Милкова, C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 68 и цитираната съдебна практика).

82

Такъв е случаят по главното производство, в който приложимият към членовете на визираните с ARG църкви режим остава, докато правото на Съюза не бъде правилно приложено, единствената валидна референтна система.

83

Ето защо, докато националният законодател не приеме мерки, които възстановяват равното третиране, работодателите са длъжни да осигурят на работниците, които не са членове на някоя от тези църкви, третиране, идентично на запазеното с разглежданите по главното производство разпоредби за работниците, членове на някоя от посочените църкви.

84

В тази насока е уместно да се подчертае, че от релевантното национално законодателство следва, че последните работници са длъжни да уведомят своя работодател за принадлежността си към някоя от визираните с ARG църкви, за да очаква той отсъствието им на Разпети петък.

85

Ето защо, докато не бъде постигнато съответствие на законодателно равнище, работодателят е длъжен съгласно член 21 от Хартата да признава на работниците, които не са членове на никоя от упоменатите църкви, правото на официален празник на Разпети петък, при условие че тези работници са уведомили преди този ден своя работодател за желанието си да не работят на Разпети петък.

86

Оттук следва също, че работникът, който не е член на никоя от визираните с ARG църкви, има право да получи от работодателя си обезщетението по член 9, параграф 5 от ARG, когато този работодател е отказал да уважи искането му да не работи на този ден.

87

На пето място, следва да се отбележи, че припомнените в точки 85 и 86 от настоящото решение задължения, възложени на работодателите, са в сила само докато националният законодател приеме мерки, които възстановяват равното третиране.

88

Всъщност съгласно член 16 от Директива 2000/78 държавите членки имат задължението да отменят всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа на равно третиране, но този член все пак не ги задължава да приемат определени мерки в случай на нарушение на забраната за дискриминация, а им оставя възможност свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, която преследва, това, което им се струва най-подходящо в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат (вж. в този смисъл решение от 14 март 2018 г., Stollwitzer, C‑482/16, EU:C:2018:180, т. 28 и 30).

89

С оглед на изложените дотук съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 21 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че докато съответната държава членка не измени — за да възстанови равното третиране — законодателството си, което предоставя правото на официален празник на Разпети петък само на работниците, членове на някои християнски църкви, частният работодател, спрямо когото се прилага това законодателство, е длъжен да предостави и на останалите си работници правото на официален празник на Разпети петък, стига последните предварително да са поискали от този работодател да не трябва да работят на посочения ден, а следователно и да признае на споменатите работници правото на обезщетение за работа на официален празник, в случай че е отказал да уважи такова искане.

90

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: